№ 118
гр. Русе , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20214520200266 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-3393-000399/18.01.2021г., издадено от
в.п.д. Началник на Второ РУ – ОДМВР - гр.Русе, против К. И. П., с ЕГН-
**********, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП са наложени наказания
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и „Глоба“ в размер
на 3000 лв., на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
Срещу постановлението е подадена жалба в законоустановения срок от К. И.
П., която е допустима. В нея се твърди, че издаденото срещу него наказателно
постановление е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, не се явява лично, представлява се
упълномощен представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, редовно
призовани, явява се упълномощен представител, който поддържа НП.
Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не реливира
становище.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 21.12.2020 год., около 15,00ч. в гр.Русе, свидетелите Ж.Ж. и П.А. /пол.
служители във Второ РУ – ОДМВР - гр.Русе/ се намирали в паркирания от тях
служебен автомобил по ул.“Плиска“ и станали очевидци възприемайки
непосредствено как водачът на лек автомобил марка „Мерцедес 230 Е“, с рег. №Р
0567 КК, излизайки от ул.“Янтра“ и завивайки по ул.“Плиска“, боравейки с
1
уредите за управление и форсирайки двигателя на автомобила, умишлено
нарушил устойчивостта му на пътя, като насочил задната част на автомобила
първо на дясно, след което на ляво, изменяйки по този начин треакторията му на
движение. Поради това управление на автомобила от страна на жалбоподателя,
свидетелите Ж.Ж. и П.А. спрели автомобила му, извършили му пол. проверка, а
св.Ж. му съставил АУАН бл.№118402/21.12.2020г. за извършено от него
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Впоследствие било издадено и обжалваното
НП.
По настоящото съдебно производство в качеството на свидетели са
разпитани актос.Ж.Ж., свидетеля по АУАН - П.А., като и св.Х.С. /последния по
искане от страна на жалбоподателя/.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е неоснователна.
Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение и
НП са съставени съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации
отразени в АУАН и НП, не се опровергават от събраните доказателства, а
издаденото наказателно постановление е законосъобразно и правилно. Съдът,
счита, че в АУАН и НП съставени спрямо жалбоподателя, точно е
индивидуализирано мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено
нарушението. Съдът счита, че АУАН и НП са редовно съставени, а по делото не е
налице съмнение относно факта, как и по какъв начин умишлено е извършено
нарушението от жалбоподателя. Съдът не кредитира като достоверни показанията
на св.Х.С., който е в приятелски отношения със жалб.П. и като такъв е
заинтересован от изхода на делото. Твърденията на този свидетел, че поведението
на водача на лек автомобил марка „Мерцедес 230 Е“, с рег. №Р 0567 КК
/жалбоподателя/ не било умишлено, т.к. при разпита му в с.з. той предполага, че
това движение на автомобила се е получило вследствие на мокра настилка и
преминаването на автомобила през пешеходна пътека, но нямал точно спомен как
точно автомобила „поднесъл“, като допълва обаче точно и ясно, че това
поднасяне било със задната му част. От друга страна показанията на св.св.Ж. и А.
са последователни и непротиворечащи си, а и съдът ги кредитира напълно, т.к.
единствената причина да спрат автомобила на жалбоподателя е именно начина му
на управление, а не рутинна проверка на автомобила и водача. Следва да се
отбележи също, че съдът не споделя аргументите на процесуалния представител
на жалбоподателя, че било недопустимо свидетелите Ж. и А. да свидетелстват в
повече от обстоятелствата и фактическата обстановка, които са посечени в АУАН
и НП. Именно поради това законодателят изисква непосредствен разпит на
свидетелите на адм. нарушения /евентуално очевидци, какъвто е настоящия
случай/ във въззивното съдебно производство за да се реши правилно и
законосъобразно спора между страните.
Съдът намира за безспорно и несъмнено доказано по делото, че от обективна
страна жалб. К. И. П., около 15,00ч. на 21.12.2020год., в гр.Русе, е управлявал л.а.
марка „Мерцедес 230 Е“, с рег. №Р 0567 КК, като излизайки от ул.“Янтра“ и
завивайки по ул.“Плиска“, боравейки с уредите за управление и форсирайки
двигателя на автомобила, умишлено нарушил устойчивостта му на пътя, като
насочил задната част на автомобила първо на дясно, след което на ляво,
изменяйки по този начин треакторията му на движение. Това деяние съставлява
нарушение по смисъла на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, т.к. като
правоспособен водач на МПС, жалб.К.П. е знаел за принципната забрана да не
ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
2
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, но го сторил.
Съдът достига до извода, че административнонаказаващия орган правилно и
в съответствие със закона е наложил наказание на жалб.П.. В чл.175а, ал.1, пр.3 е
предвидено, че за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз
на хора и товари, се налага наказания „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца и „Глоба“ в размер на 3000 лв. Същото се отнася и за
нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. В настоящия случай, Съдът няма
правомощието да изменя така наложените наказания, като правилно
индивидуализирани от АНО.
По гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на
издаденото наказателно постановление, поради което същото следва да се
потвъри.
Предвид посочените съображения, издателят на процесното НП – ОДМВР–
Русе, не следва да заплати на жалбоподателя поисканите от процесуалния му
представител и направени от него по настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., видно от приложения договор за
правна помощ.
Следва да се уважи искането за присъждане на разноски в полза на АНО,
съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от
Наредба за заплащане на правната помощ, като този размер да е в границите на
минималноустановения от 80 лв., преценявайки предмета и сложността на
настоящото дело.
По гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-3393-
000399/18.01.2021г., издадено от в.п.д. Началник на Второ РУ – ОДМВР - гр.Русе,
против К. И. П., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП
са наложени наказания „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца и „Глоба“ в размер на 3000 лв., на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. И. П., с ЕГН-**********, да заплати в полза на ОДМВР– Русе
сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143 от АПК,
във вр. с чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от Наредба за заплащане на
правната помощ.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3