Решение по дело №294/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юли 2022 г.
Съдия: Красимира Тодорова Тодорова
Дело: 20217250700294
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 102                                         21.07.2022 година                                 град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен  съд                                                                               първи състав

На  двадесет и първи юни                                                                          2022 година

В публично заседание в следния състав:   

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                                               

Секретар: С. ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АД № 294 по описа за 2021 година,    за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Предявена е искова молба по реда на чл.203 АПК от Илиян Х.Т. ***,  срещу директора на   Агенция „Митници“ и  с която се основава заплащането  на сумата от 152,52 лв. лв. като претърпени имуществени вреди от невъзможността да ползва МПС за периода 07.08.2021 г. до 07.10.2021 г.

Отделно съдът е сезиран с искане, с която се моли  да бъде   издаден и да бъде връчен акт за определяне на дължимите митнически и всички други публични задължения за внесеното   МПС, да се определи срок за плащане на определените суми и срок за освобождаване на МПС. Претенцията се основава на „бездействие/мълчалив отказ“.

   Твърди, че е закупил употребяван автомобил, който бе доставен в Република България за обмитяване в митница Бургас. Автомобила бил марка „Tesla", модел „ХР90”, с идентификационен номер /VIN/ ........... След представянето   на документите до сезрането на съда не е извършено действие по обмитяване и освобождаване на   автомобила. Поради продължаващото бездействие бил принуден да поде   иск. Моли да  се издаде и да му се връчи акт за определяне на дължимите митнически и всички други публични задължения за внасяне, да се определи срок за плащане на определените суми и срок за освобождаване на автомобила след плащане на сумите както и да му се заплати сумата от 152.52 лева, представляваща обезщетение за лишаването ми от правото да ползвам автомобила за периода от 7  август 2021г. до 7 октомври 2021г.  В с.з. взема становище, като поддържа исковете. Претендира разноски.

Ответникът   директора на ТД Бургас на Агенция „Митници“  в писмено становище оспорва иска. Счита го за недопустим, респ.неоснователен. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът     Агенция „Митници“  в писмено становище оспорва иска. Счита го за недопустим , респ.неоснователен. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура счита, че исковата претенция за претърпени имуществени вреди в размер на 152,52 лв., която се претендира в резултат на бездействие на  административния орган е неоснователна, тъй като представените доказателства не могат да формират, защо тази сума се приема и защо се търси, а освен това се касае по-скоро за пропуснати ползи, отколкото за реално претърпени вреди. По отношение на останалата другият иск, несъмнено е налице едно бездействие на митническия орган, което е в нарушение на закона искането  е основателно.  

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Спор по фактите няма.

По искане  с вх.№ 32-31691/28.01.2022 г. депозирано от И.Х.Т. е   изразено   писмено становище Рег.№32-43872 от 08.02.2022 г. от началник сектор АНДРО /л.93-94 от делото/. В същото е прието,  че лек автомобил, марка   Tesla", модел „ХР90”, с идентификационен номер /VIN/ .......... е бил задържан с разписка № 0051399/16.06.2021 г., във връзка с което е съставен АУАН №1752/13.09.2021 г. по описа на ТД Митница Бургас, срещу „МИРАМАР“ ООД, ЕИК102824427, със седалище и адрес на управление: град Бургас, пл. „Ал. Батенберг“ №6, ет. 1, представлявано от управителя Стоян Димитров Димитров, за извършено нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците. Въз основа на акта, на 01.12.2021 г. е издадено Наказателно постановление № 1689/2021 г. по описа на ТД Митница Бургас, което не е влязло в законна сила, тъй като същото е обжалвано по съдебен ред, за което е образувано АНД №5651/2021г. по описа на Районен съд - Бургас.  

С издаване на наказателното постановление превозните средства, включително лек автомобил, марка   Tesla", модел „ХР90“, с идентификационен номер /VIN/ .........., не се отнемат в полза на държавата,тъй като не са налице законовите изисквания за това по чл. 234, ал. 4 от Закона за митниците /размерът на избегнатото обезпечение на публичните държавни вземания, които биха могли да възникнат, не надхвърля 35 на сто от митническата стойност на превозните средства, задържани по АУАН №1752/13.09.2021 г./.

Предвид гореизложеното и предвид обстоятелството, че лек автомобил, марка „Tesla", модел „ХР90”, с идентификационен номер /VIN/ .......... , не подлежи на отнемане по чл. 234, ал. 4 от ЗМ, е изразено становище, че превозното средство следва да бъде върнато на собственика или на упълномощено от него лице след извършване на съответните митническите формалности.

С Наказателно постановление № 1689/2021 г. по описа на ТД Митница Бургас, което не е влязло в законна сила, тъй като същото е обжалвано по съдебен ред, за което е образувано АНД №5651/2021г. по описа на Районен съд – Бургас -  /от извършена служебна справка липсва постановен съдебен акт/  е била  наложена на „МИРАМАР” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Ал. Батенберг“ № 6, ет. 1, управлявано и представлявано от С. Д. Д., имуществена санкция в размер на 17 460.57 лв. седемнадесет хиляди четиристотин и шестдесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците.  Видно от същото на основание чл. 234, ал. 5 от Закона за митниците,е постановено, че НЕ следва да се отнемат в полза на държавата стоките, предмет на нарушението сред които е процесия автомобил. В тази връзка изхода от атакуването по съдебен ред на НП  е неотносимо към настоящият процес.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Защитата срещу неоснователните бездействия от страна на административен орган се уреждат в глава ХV, раздел II на АПК. В хипотезата на чл. 256 от АПК административният орган не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Така уреденият правен способ се идентифицира с осъдителен иск, при предявяването на който оспорващият следва да обоснове наличие на задължение за извършване на определени действия от страна на административния орган, произтичащи пряко от нормативен акт, който следва да бъде конкретизиран от оспорващия, като в негова тежест е и установяване на всички факти, от които произтича твърдяното задължение.

Разпоредбата на  чл. 256, ал. 1 от АПК е относима към бездействието на административния орган, когато задължението за съответното действие произтича пряко от нормативен акт. Оспорването по реда на  чл. 256, ал. 1 от АПК представлява осъдителен иск, по който съдът може да осъди административния орган да извърши действието, като определи срок за това или да отхвърли искането. Бездействието на административния орган съставлява закононарушение, като при предявяване на такъв осъдителен иск следва да е конкретизиран видът на претендираните фактически действия, с оглед обстоятелството, че решението се ползва с изпълнителна сила, като предявилия искането следва да докаже фактите, от които е възникнало задължението за органа. Целта на искането по  чл. 256 от АПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника – административен орган, съществува неудовлетворено притезание и да се осъди органът да изпълни дължимото фактическо действие.

Съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките за разглеждане на спора по същество. Налице е правен интерес от инициираното от ищеца производство, като правния интерес в настоящото производство е по съществото на спора.

Съдът намира, че за да е налице хипотезата на  чл. 256, ал. 1 АПК е необходимо първо, да е налице пряко произтичащо от нормативен акт задължение на органа да действа, и второ, да е налице започнало и продължаващо негово бездействие.

В случая е налице първата предпоставка, наличие на задължения, произтичащо от нормативен акт.

Съгласно устойствения правилник на агенция „Митници“ в приложимата редакция те са регламентирани в чл.35, т.1 и т.4:

Видо от Регламент №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013г.е предвидено следното:

Член 101 Определяне на размера на вносните или износните мита

1. Размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация.

Член 102 Уведомяване за митническото задължение

1. Длъжникът се уведомява за митническото задължение в предвидената форма на мястото, където възниква или се счита, че е възникнало митническото задължение в съответствие с член 87.

Уведомяването, посочено в първата алинея, не се извършва в който и да е от следните случаи:

а) когато до окончателното определяне на размера на вносните или износните мита е въведена временна мярка на търговската политика под формата на мито;

б) когато размерът на дължимите вносни или износни мита превишава размера, определен въз основа на решение, издадено съгласно член 33;

в) когато първоначалното решение да не се извършва уведомяване за митническото задължение или да се изпрати уведомление за по-малък от дължимия размер на вносните или износните мита е взето въз основа на общи разпоредби, които впоследствие са обявени за недействителни със съдебно решение;

г) когато митническото законодателство освобождава митническите органи от изискването да уведомят за митническото задължение.

2. Когато размерът на дължимите вносни или износни мита е равен на размера, вписан в митническата декларация, вдигането на стоките от митническите органи е равностойно на уведомяване на длъжника за митническото задължение.

3. Когато не се прилага параграф 2, длъжникът се уведомява за митническото задължение от митническите органи, когато те са в състояние да определят размера на дължимите вносни или износни мита и да вземат решение.

Въпреки това, когато уведомлението за митническото задължение би могло да засегне наказателно разследване, митническите органи могат да отложат уведомлението до момент, в който то не би засягало наказателното разследване.

4. При условие че плащането е било обезпечено, митническото задължение, което съответства на общия размер на вносните или износните мита за всички стоки, вдигнати на едно и също лице в срок, определен от митническите органи, лицето може да бъде уведомено в края на този срок. Срокът, определен от митническите органи, не надвишава 31 дни.

Член 108 Общи срокове за плащане и спиране на срока за плащане

1. Длъжникът заплаща размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, за което е уведомен съгласно член 102, в определения от митническите органи срок.

Втората предпоставка съдът приема, че също е налице.

Гореизложеното налага извода, че е налице бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, поради което оспорващия трябва да получи търсената защита от съда по чл. 256 от АПК

Съгласно чл. 256, ал. 3 АПК, когато намери оспорването за основателно, съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това. При определяне на срока съдът в настоящия състав намира, че 1-месечен срок е подходящ за изпълнение на законовото задължение.

Отговорността за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ се реализира в случаите, когато административни органи или длъжностни лица чрез незаконни актове, действия или бездействия препятстват пряко упражняването на признати от закона субективни права, свободи или законни интереси на граждани или организации с административноправен характер, чиято защита се осъществява пред административните съдилища.

По отношение на претенцията за причинена вреда по чл.203 АПК:

Иска предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки – 1) незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, 2) при или по повод изпълнението на административна дейност; 3) вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; 4) пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест.
Имуществената вреда представлява накърняване имуществото на правния субект, като е налице отрицателно въздействие, намаляване на неговата себестойност. Вследствие на вредоносното събитие той обеднява, претърпява една загуба. Този накърнен имуществен интерес, изразен в отрицателна разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл. 82 ЗЗД).
Действието или бездействието са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т.е. при липса на законово основание. За да е налице незаконосъобразно действие/бездействие на администрацията, е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт.

 В случая съдът счита, че независимо от основателността на търсената защита от съда по чл. 256 от АПК в случая не са доказани претърпени имуществени вреди в размер на 152,52 лв. Сумата, която се претендира в резултат на бездействие на  административния орган е неоснователна, тъй като представените доказателства не могат да формират, защо тази сума се приема и защо се търси, а освен това се касае   за пропуснати ползи, отколкото за реално претърпени вреди.

При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 10 лв.,  внесена държавна такса по отношение на уваженото искане.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.1 от АПК във връзка с чл. 173, ал.2 от АПК,  съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

  

ОСЪЖДА  по иск на И.Х.Т. директора на ТД Бургас на Агенция „Митници“    да връчи акт за определяне на дължимите митнически и всички други публични задължения за внасяне, да   определи срок за плащане на определените суми и срок за освобождаване на автомобил марка „Tesla", модел „ХР90”, с идентификационен номер /VIN/ ..........  след плащане на сумите, произтичащи от разпоредбите на  устойствения правилник на агенция „Митници“ в приложимата редакция:   чл.35, т.1 и т.4 и чл.101,102 и 108 от Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013г.в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

ОТХВЪРЛЯ  иска на И.Х.Т.  против Агенция „Митници“   за сумата от 152.52 лева, представляваща обезщетение за лишаване  от право да ползва  автомобил „Tesla", модел „ХР90”, с идентификационен номер /VIN/ ..........   за периода от 7  август 2021 г. до 7 октомври 2021г.  , като неоснователен.

    ОСЪЖДА  ТД Бургас на Агенция „Митници“     да заплати на  И.Х.Т. сумата 10 лв., представляваща направени по делото разноски.

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: