ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 144
гр. Бургас, 09.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Милена Й. Софронова
в присъствието на прокурора Димитър Г. Узунов
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Частно наказателно дело
№ 20232100200012 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК
и е образувано по постъпила молба от осъдения Т. Ю. М. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното
му наказание лишаване от свобода.
В съдебно заседание представляващият Началника на Затвора – гр.
Бургас поддържа неоснователността на молбата по изложените доводи в
депозираното пред съда становище. Аргументира се с продължаващо
високите стойности на риск от рецидив и вреди, както и че понастоящем са
налице зони на дефицит, по отношение на които корекционната работа следва
да продължи в условията на лишаване от свобода. Предлага молбата на
осъдения М. да не се уважава.
Представителят на БОП дава становище за неоснователност на искането
поради липса на кумулативно предвидените в закона предпоставки. Излага
съображения, че целите и задачите в корекционно-поправителната работа не
са постигнати в планираната степен, не са изградени в нужната степен и
устойчиви положителни изменения в съзнанието и поведението на лишения
от свобода, които да мотивират извод за неговото поправяне в степен, годна
да обоснове преустановяване търпенето на наказанието. Предлага молбата да
бъде оставена без уважение.
Осъденият Т. Ю. М. участва в производството лично, поддържа молбата
си, изразява убеденост, че вече се е поправил. Изразява личната си увереност,
че заслужава да бъде освободен предсрочно. Оспорва посочените в текущите
доклади на инспекторите и психолозите в затвора проблемни зони, като
твърди, че дефицитите в тях са неправилно посочени, както и че
затворническата администрация не е изпълнила задълженията си във връзка с
превъзпитателния и поправителен процес.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени
поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Лишеният от свобода Т. Ю. М. е ************************. Осъждан
е многократно – за престъпления по чл. 194, чл. 195, чл. 196, чл. 199, чл. 130,
чл. 131, чл. 249, чл. 343б, 354а, ал. 3 от НК, по които осъждания съдът се е
1
произнасял и относно приложението на чл. 25 от НК, като е изтърпявал
наказание лишаване от свобода три пъти преди това. Понастоящем, считано
от 11.09.2021 г., търпи за четвърти път при първоначален строг режим
ефективно наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, представляващо определено и увеличено на основание чл. 24 от НК с
Определение № 171/13.07.2022 г. по ЧНД № 155/2022 г. по описа на Окръжен
съд – Ямбол, в сила от 03.10.2022 г., общо наказание по влезлите в сила
съдебни актове, постановени по НОХД № 1482/2022 г. и НОХД № 1498/2022
г. – двете по описа на Районен съд – Сливен и по НОХД № 56/2022 г. по описа
на Окръжен съд – Ямбол. Остава му да изтърпи още 1 месец, отчитайки
времето на фактическото изтърпяване до момента.
Лишеният от свобода Т. Ю. М. е бил настанен в корпуса на затвора на
16.12.2021 г. От 08.04.2022 г. е бил разпределен в ЗО „Дебелт“. Не е участвал в
трудовия процес. Проявява интерес към трудовата заетост, но с цел редуциране на
присъдата. Не проявява желание за участие в общопенитенциарните мероприятия,
квалификационни курсове и в специализирани групови програми. Бил е включен в
индивидуална среща в специализираната програма „Подготовка за живот на свобода“.
Същият е отказал да участва в специализирана групова програма за промяна
на мисленето. За периода на изтърпяване на наказанието лишеният от свобода
има едно наложено през ноември 2022 г. дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“. Не е награждаван. В затворническата йерархия заема
средна позиция. Избирателно комуникира с лица според интереса, влияе се от
авторитети. Самооценката му е балансирана. Емоционално е овладян, но
незрял и склонен към импулсивни изяви, които изразява чрез претенции към
затворническата администрация. Склонен е към импулсивно поведение и
нарушаване на установените правила. В отношенията си с другите лишени от
свобода е по-скоро добронамерен, въпреки че демонстрира високо
самочувствие поради многото си престои в затвора. Към пенитенциарния
персонал се старае да бъде уважителен, но понякога проявява склонност към
нарушаване на дисциплинарните изисквания.
За отчитане на поправителното въздействие от престоя му в затвора, на
лишения от свобода М. са били извършени 2 оценки на риска от рецидив и
вреди. Първоначалната оценка на риск от рецидив е от 11.04.2022 г. и е със
средни стойности – 93 точки. Като проблемни зони със завишени стойности
са отчетени: криминално минало, отношение към правонарушението,
управление на финансите, начин на живот, злоупотреба с наркотици,
междуличностни проблеми и умения за мислене. Рискът от вреди
първоначално е определен като среден спрямо обществото от извършване на
користни деяния с финансов мотив и среден за персонала на затвора. Рискът
2
по отношение на лишените от свобода и самия него е определен като нисък. В
този смисъл целите на първоначалното индивидуално планиране са били –
формиране на мотивация за преосмисляне на собственото асоциално
поведение /осъзнаване на факторите, допринесли за правонарушението и
личния принос на осъдения за преодоляване на криминалните нагласи/;
повишаване и осъзнаване на социална компетентност и преоценка на
обкръжението; осъзнаване на вредите и последствията от злоупотреба на
наркотични вещества, както и връзката с криминалното поведение,
преустановяване на употребата; формиране на адекватни способности за
обществено приемливо мислене /развиване на способности за разпознаване на
проблемите и позиционирането им по значимост, целеполагане/.
При следващата атестация през август 2022 г. стойността на оценката на
риска не е претърпяла промяна – 93 точки, като рискът от сериозни вреди
остава в средни нива от извършване на користни деяния и е насочен по
отношение на обществото, като отключващите фактори са липсата на
финансови средства и злоупотребата с ПАВ, утвърден модел на криминално
поведение и влияние на криминално обкръжение. С необходимост от
въздействие остават зоните, посочени като проблемни и в първоначалната
оценка, а именно:
Управление на финанси и доходи – липсват постоянни и достатъчни
доходи, спечелени с труд, липсват умения за рационално разпределяне на
финансови средства, постоянни големи разходи за поддържане употребата на
наркотици;
Начин на живот и обкръжение – приятелското му обкръжение е
изградено изцяло от лица с криминални прояви и употребяващи наркотици,
манипулативен и хищнически начин на живот. Склонен е към безразсъдно и
рисково поведение;
Злоупотреба с наркотици – постоянна употреба на различни видове
наркотици – метамфетамин, кокаин, възможна е комбинация с алкохол, но
рядко; не счита употребата им за проблем за самия него. Липсва мотивация за
преустановяване злоупотребата с ПАВ;
Умения за мислене – не винаги успява да разпознае проблемите и не се
стреми да намира законосъобразни алтернативи за решаване на проблемите,
не се замисля за негативните последици от собствените действия. Частично
3
постига делите си, поставя си краткосрочни и незначителни житейски цели,
импулсивен.
При съпоставяне на резултатите от настоящата оценка на риск от
рецидив с резултатите от предишната, е констатирано следното, че през
периода на изтърпяване на наложеното наказание лишеният от свобода М. не
полага усилия за промяна в положителна насока, като му липсва мотивация за
преодоляване на криминалното поведение. Налице са устойчиви криминални
нагласи и формално заявено желание за полагане на труд в условията на
затвора с цел да редуцира наказанието си, но не и да промени поведението си.
М. признава за извършените престъпления, но омаловажава деянията и не
счита наказанието за справедливо.
В резултат на оценката е счетено, че поставените цели в индивидуалния
план на присъдата по отношение на дефицитните зони не са изпълнени в
необходимата степен. За да бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани
в чл. 36 от НК, е необходимо корекционната работа спрямо него да продължи
до края на наказанието лишаване от свобода в посока мотивация за водене на
законосъобразен начин на живот в условията на свобода и преодоляване на
нагласите, подкрепящи криминалното поведение.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК, за да се приложи
института на условно предсрочното освобождаване, осъденият следва да е дал
доказателства за своето поправяне. Доказателства за поправянето са всички
обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, посочени в чл. 439а от НПК, като доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон,
както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието.
Установените по делото обстоятелства водят до извода за
неоснователност на молбата. Безспорно е доказана единствено първата от
кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставки за допускане на
условно предсрочно освобождаване на осъдения М. – изтърпяването на не по-
малко от половината от наложеното му наказание. Не е налице втората
установена от закона предпоставка, въвеждаща изискване за доказано добро
поведение на осъдения, до такава степен, която да позволи преценка за
постигнато поправяне. Резултатите от проведената втора оценка на риска,
според настоящия състав, не сочат на завършен корекционен ефект. В
4
оценката на риска от рецидив не е настъпила категорична промяна – на този
етап заложените в плана на присъдата цели по отношение на дефицитните
зони не са постигнати в достатъчна степен, тъй като у лишения от свобода
липсва категорична мотивация за водене на законосъобразен начин на живот
в условията на свобода и преодоляване на нагласите, подкрепящи
криминалното поведение. Налични са устойчиви криминални нагласи в
мисленето и поведението му и формално заявена мотивация за промяна.
Предвид горното настоящият състав намира, че отчетените резултати и
цялостното поведение на осъдения М. в пенитенциарното заведение не могат
да мотивират извод за неговото поправяне. Налице е необходимост от
продължаване на ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
и корекционно въздействие върху осъдения в посока доразвиване на
социалните и адаптивни умения, и затвърждаване на мотивацията за промяна
на криминалното поведение, за да се увеличат шансовете за успешна
реинттеграция и съответно да се намали рискът от рецидивизъм.
С оглед на горното, съдът намира, че положените от осъденото лице
усилия във време на изтърпяване на наказанието са недостатъчни и не са
довели до неговото поправяне. Не е налице втората предпоставка по чл. 70,
ал. 1 от НК, поради което молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Ю. М., с ЕГН **********,
за условно предсрочно освобождаване от остатъка на определеното му и
увеличено на основание чл. 24 от НК общо наказание с Определение №
171/13.07.2022 г. по ЧНД № 155/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, в
сила от 03.10.2022 г., по влезлите в сила съдебни актове, постановени по
НОХД № 1482/2022 г. и НОХД № 1498/2022 г. – двете по описа на Районен
съд – Сливен и по НОХД № 56/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от началника на
Затвора – Бургас и на протестиране от прокурора по реда на Глава двадесет и
втора от НПК в 7 – дневен срок от днес пред Апелативен съд Бургас.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Началника на
Затвора – Бургас за сведение.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5