Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 14.06.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 477/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Предявен e иск за съдебна делба на недвижим имот. Делото е във фаза по допускане на делбата. Образувано e по искова молба подадена от З.Ц. ***. Твърди се от ищеца, че правото на собственост върху вещта е придобито в режим на съпружеска имуществена общност с ответника Б.И. ***. Бракът между страните е прекратен с развод, по силата на влязло в законна сила на 19.12.2017г. съдебно решение по гр.д. № 321/2017г. по описа на РС Своге. Предявеният с молбата иск за делба, с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността (ЗС) е допустим и се разглежда по реда на глава двадесет и девета „Съдебна делба” на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Предмет на делбата е …. – …в кв. …. по ПУП на с. Т., общ. С., с площ от …кв.м., заедно с построената в имота през 1959г. масивна жилищна сграда със застроена площ от … кв.м., построена върху приземен етаж и етаж.

От страна на ответника е подаден писмен отговор. Твърди се, че искът е допустим, но неоснователен, тъй като имотът е негова лична собственост, защото е придобит със средства, дарени на И. от баща му. Посочва се, че Ц. не е участвала в придобиването на имота по никакъв начин и няма принос в собствеността. Наред с това е направено възражение за значително по-голям принос от страна на ответника по време на съпружеския му живот с ищеца, като в тази връзка се иска съдът да определи по-малък от ½ идеална част дял от имота за Ц.. Претенцията по чл. 29, ал. 3 от Семейния кодекс (СК), по съществото си е конститутивен иск, който е недопустимо да бъде съединяван с иска за делба. В първа фаза на делбеното производство е допустимо съединяването само на установителни искове, но не и на конститутивни искове, освен ако предявяването им е изрично предвидено, а още по-малко искането за по-голям дял може да бъде предявено във формата на възражение, като също така следва да се иска определяне на по-голям дял от цялото имущество, а не от една вещ или от група от вещи.

Предявен е насрещен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК, с който да се обори законовото предположение по чл. 21, ал. 3 от СК за съвместен принос и да се приеме за установено, че имотът е лична собственост на ответника, ищец по насрещния иск, като закупен с негови лични средства, дарени от баща му.

От З.Ц. е подаден отговор по насрещния иск. Изцяло се оспорва фактическата обстановка описана в насрещната искова молба. Твърди си, че имотът е закупен от И. чрез кредит от „….” ЕАД, като Ц. е била поръчител по договора.

В открито съдебно заседание пълномощниците на страните подробно аргументират тезите си. Постъпила е и писмена защита от адв. Костадинова и адв. Б..

По делото са събрани писмени доказателства и са разпитани свидетели.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна :

          Страните по делото са бивши съпрузи. Бракът между тях е сключен на 17.08.1991г. и е прекратен с развод на 19.12.2017г. Делбеният имот е закупен на 22.12.2003г., на името на съпруга, за сумата от 836,70 лева, която съвпада с данъчната оценка. Пред нотариуса купувачите са заявили, че са получили пълната продажна цена от  купувача.

          На 11.12.2002г. Б.И. (длъжник) и З.Ц. (съдлъжник) изтеглят от „..” ЕАД банков кредит в размер на 5000 лева.

          На 14.02.2002г. Иво И., баща на Б. И., изтегля от „…” ЕАД кредит в размер на 2000 лева.

          Останалите приложени към делото договори за кредит не са относими към делото, както и квитанциите от 2017г. за платени от ответника местни данъци и такса битови отпадъци, тъй като не установяват обстоятелства, които да са във връзка със спорното право. Същото се отнася и за приходната квитанция от 27.07.2018г., представена от Ц., както и за копията от трудови договори, длъжностни характеристики и трудови книжки представени от страните.

          Съдът не кредитира показанията на свидетелите П. В. и Д. Т., тъй като казаното от тях влиза в противоречие с приетите по делото банкови извлечения от сметките на И. И.. От последните е видно, че той е изтеглил кредит от 2000 лева на 14.02.2002г., която сума на същата дата му е изплатена в брой в клона „..” в гр. С. След тази дата И. нито е теглил кредити, нито суми от сметката си, които би могъл да даде на сина си, а и изобщо е нямал на разположение пари, които да дава на когото и да е. Също така е видно от представените документи, че поръчители са му били три лица, за които свидетелят Т. не си спомня нищо. Освен по-горе посоченото, налице е и още едно противоречие. В насрещния иск ищецът твърди, че баща му е изтеглил кредит и е платил къщата. Кредитът е за 2000 лева, а свидетелят В. твърди, че е продал имота за 5000 лева. С оглед на посочените противоречия и несъответствия съдът счита за изцяло недостоверна изложената в насрещната искова молба фактическа обстановка относно закупуването на делбения имот на 22.12.2003г.

          Въпреки, че по този иск Ц. не е нужно да доказва нищо, много по-достоверна и логична изглежда нейната теза, а именно, че двамата с бившия си съпруг са изтеглили сумата от 5000 лева, с която са закупили имота – на посочената от свидетеля В. цена. Това кореспондира и с показанията на свидетелите Я. и М., както относно предназначението на изтеглените от И. И. две хиляди лева, така и относно целта, поради която бившите съпрузи са изтеглили кредит от 5000 лева на 11.12.2002г.

При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че предявеният иск за делба е основателен и доказан, и следва да бъде уважен. Насрещният иск, като недоказан, подлежи на отхвърляне. Направените с отговора възражения следва да се оставят без разглеждане, по мотиви подробно изложени по-горе.

          Правото на собственост върху делбения имот е придобито по време на брака между страните, на името на съпруга и в режим на бездялова съпружеска имуществена общност, която след развода се е трансформирала в дялова съсобственост – с права по ½ идеална част за всеки съсобственик, съгласно чл. 28 от Семейния кодекс. 

По насрещния иск, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.И. следва да понесе направените от З.Ц. разноски - според представения списък в размер на 800 лева.

Воден от горните съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, Свогенски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

         

Отхвърля предявения от Б.И.И. ***, ЕГН **********, против З.Р.Ц. ***, ЕГН **********, иск за признаване за установено, че УПИ ….. в кв….. по ПУП на с. Т., общ. С., с площ от … кв.м., заедно с построената в имота през 1959г. масивна жилищна сграда със застроена площ от … кв.м., построена върху приземен етаж и етаж е лична собственост на Б.И.И., като закупен по време на брака с негови лични средства, дарени от баща му.

Оставя без разглеждане възражението направено от Б.И.И. ***, ЕГН **********, за значително по-голям принос от негова страна по време на съпружеския му живот с З.Р.Ц. ***, ЕГН **********, като ѝ се определи по-малък от ½ идеална част дял от УПИ … в кв….. по ПУП на с. Т., общ. С., с площ от … кв.м., заедно с построената в имота през 1959г. масивна жилищна сграда със застроена площ от …… кв.м., построена върху приземен етаж и етаж.

          Допуска да бъде извършена съдебна делба между Б.И.И. ***, ЕГН **********, и З.Р.Ц. ***, ЕГН **********, на следния съсобствен недвижим имот : УПИ …. в кв…. по ПУП на с. Т., общ. С., с площ от …. кв.м., заедно с построената в имота през 1959г. масивна жилищна сграда със застроена площ от … кв.м., построена върху приземен етаж и етаж, с права ½ идеална част за Б.И.И. и ½ идеална част за З.Р.Ц..

Осъжда Б.И.И. ***, ЕГН **********, да заплати на З.Р.Ц. ***, ЕГН **********, сумата от 800 лева – представляваща направени по делото разноски във връзка с разгледания от съда насрещен установителен иск.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта относно оставянето на възражението без разглеждане, същото има характер на определение, и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

След влизането на решението в сила делото да се докладва с оглед насрочването му за продължаване на делбеното производство във втората фаза по извършването на делбата.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :