Определение по дело №232/2013 на Районен съд - Ямбол

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 981/27.5.2013г.

 

                                                           27.05.2013 г.,  гр. Ямбол

 

Ямболският районен съд                                                                         ХІV граждански състав

На двадесет и седми май                                                          две хиляди и тринадесета година

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                              Председател: Галя Русева

 

 

като разгледа докладваното от съдията Русева

гражданско дело № 232/2013 г. по описа на Ямболския районен съд, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от М.И.С. против Р.Н. Славев, с която ищцата моли да бъде прекратен сключеният между страните на 16.05.1987 г. граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Представя се писмено доказателство. Не се правят доказателствени искания.

             В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез особения си представител, е депозирал отговор, в който не изразява становище по иска. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

             Съдът, след като прецени, че исковата молба е редовна, а претенцията – допустима, намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

             Приложеното към исковата молба писмено доказателство е относимо и следва да бъде допуснато.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, Ямболският районен съд

                                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

            Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.06.2013 г. от 10,10 часа, за която дата и час да се призоват страните.

             Указва на страните последиците по чл. 41, ал. 2 от ГПК – страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

             Допуска представеното с исковата молба писмено доказателство.

            Указва на страните, че следва да се явят лично в съдебното заседание на 19.06.2013 г. При неявяване на ищцата без уважителни причини, производството по делото се прекратява.

            По брачни искове не се постановява неприсъствено решение или решение при признание на иска.

            Съобщава на страните проекта за доклад на делото:

            В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 16.05.1987 г. Сочи се, че по време на брачния им живот същите са живели в различни градове, като ответникът непрекъснато имал проблеми с намирането на работа и това станало причина за негови криминални прояви, за които бил осъден и два пъти изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора. Последното станало причина съпрузите да се отчуждят, но въпреки това същите се установили през 2009 г. в гр. Ямбол и заживели заедно, с намерението да заздравят брака си. Междувременно ищцата разбрала, че съпругът й поддържа извънбрачна връзка, същият заживял с другата жена, което довело до фактическата раздяла на страните през 2009 г. Оттогава ищцата няма връзка със съпруга си и не знае къде се намира. Сочи, че от брака си нямат ненавършили пълнолетие деца, както и семейно жилище. Поради това ищцата счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като моли за неговото прекратяване, без съдът да се произнася по въпроса за вината, като продължи да носи брачното си фамилно име – С..

            Правното основание на предявения иск е чл. 49, ал.1 от СК.

            В тежест на ищцата е да докаже настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака съобразно изложените от нея твърдения в исковата молба, като на основание чл. 146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищцата, че не сочи доказателства за тези факти.

            

            На основание чл. 321, ал. 2 от ГПК, съдът напътва страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, вкл. към постигане на споразумение по чл. 51 от СК.

 

          Препис от определението да се връчи на страните по делото, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищцата се връчи и препис от отговора.

 

 

        Определението е окончателно.

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                                       /Галя Русева/