Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   1250            Година  2022, 28.06.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 18.04.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

 

като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело но­мер 6 по описа за 2022 годи­на и като обсъди :

 

                             Производство пред първа инстанция.      

            Образувано е по жалба от „ПАТС 22“ ЕООД с адрес гр.Пловдив, ул. „Легия“№10, ап.9 против мълчалив отказ на Кмет на  Кметство село Гривица, Община – Плевен  по заявление от 09.11.2021 г., на основание чл.24 ал.2 от ЗДОИ за предоставяне на достъп до обществена информация, подадено по електронен път (л. 12).

Жалбоподателят твърди, че по горецитираното заявление ответникът не се е произнесъл в законоустановения 14-дневен срок, както и до момента. Иска от съда да отмени оспорения отказ и да задължи органа да предостави исканата информация. Претендира присъждане на разноски по делото.

            Ответникът по жалбата, в две становища изпратени до съда, оспорва жалбата като недопустима,  като просрочено, алтернативно, неоснователна, като излага доводи за липса на правен интерес у завителя.

            Съдът, след като прецени допустимостта и основателността на разглеж­даната жалба, намира за установено следното.

            Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения с чл.149 ал.2 от АПК срок, следователно е допустима.

            В този смисъл, неоснователно е възражението на ответника за недопус­тимост на жалбата поради просрочие предвид факта, че същата е пода­дена по електронен път чрез ССЕВ на ДАЕУ на 21.12.2021 г. в 08:17:20 ч., с валиден елект­ронен подпис, видно от самата жалба. При направена служебна справка се установи, че при подаването на жалбата на 21.12.2021 г. е бил наличен технически проблем, тъй като приложеният архивиран файл не е могъл да се отвори, и след осъществена кореспонденция с представляващия дружеството от 21.12.2021 г. 11:15 ч., повторно на 04.01.2022 г. е подадена по електронен път жалбата, изпратена на 21.12.2021 г., с валиден електронен подпис, ведно с приложеният файл. Горното се удостоверява от разпечатките от електронна поща на съда.

            Неоснователно е възражението на ответника и в насока, че направеното упълномощаване от Игнат Богданов, като управител на „ПАТС 22“ ЕООД, на младши адвокат С. Ф., е недействително,  тъй като същият, съгласно чл.20 ал.6 от Закона за адвокатурата няма право да представлява и защитава страна пред административния съд. Това е така, тъй като, на първо място, липсват каквито и да било доказателства от ответника в тази насока. На второ място, жалбата е продадена по пълномощия от адвокат С. Ф. към дата 21.12.2021 г. Съгласно чл.20 ал.5 и 6 от Закона за адвокатурата, младшият адвокат има правата и задълженията на адвокат с посочените в този закон ограничения и младшият адвокат може да представлява и защитава страни по дела в районните съдилища и по същите дела в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат – и по първоинстанционни дела в окръжните съдилища. Според настоящата инстанция, няма пречка младши адвокати да осъществява процесуално представителство пред административните съдилища, тъй като в Закона за съдебната власт (ЗСВ) се съдържа норма, която приравнява изрично военния съд на окръжен – чл.95 от ЗСВ, като аналогична норма има и за специализирания наказателен съд – чл.100а от ЗСВ (действаща редакция, ДВ, бр.1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.). За административните съдилища такава норма липсва. Съгласно чл.89 от ЗСВ, седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища. От това съвпадане не се следва приравняване и, тълкуване в такъв смисъл, би било недопустимо дописване на закона в насока, която законодателят не е дал, поради което според настоящия състав няма пречка младшия адвокат да представлява и защитава страни по дела в административните съдилища.” Горното е наложило съдебна практика, съглас­но която, младшите адвокати могат да осъществяват сами процесуално предс­тави­телство пред административните съдилища дори в касационни админист­ра­тивно – наказателни дела.

Допустимостта на представителството се приема от съдилищата чрез позоваване на чл.20 ал.6 от ЗА и приравняване статута на административните и окръжните съдилища. В този смисъл няма пречка, жалбата да бъде подадена от младши адвокат.

На трето място, към момента на приключване на съдебното произ­водство – 18.04.2022 г., С.Г. Ф. е действащ адвокат с личен номер **********, регистриран в Адвокатска колегия София, с Решение № 1057 по Протокол №10/30.03.2022 г., установено при направена служба справка в Регис­търа на адвокатите. 

            Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

От доказателствата, събрани по делото се установява, че по електронен път на 09.11.2021 г. до Кмета на Кметство село Гривица, общ. Плевен е пода­дено заявление за достъп до обществена информация 150873, в което са изброени въпроси с информация и данни, свързани с публични финанси и по ЗОП, които представляват интерес, посочен е предпочитаният начин за пре­доставяне на информацията, вписани са имена и адрес за получаване на поисканата обществена информация.

Предмет на оспорване е мълчалив отказ по горецитираното заявление за достъп до обществена информация. Това заявление е представено по делото, видна е датата, на която е постъпило при органа, длъжен да предостави информацията. При така очертания предмет на оспорване, на основание чл.168 ал.1 от АПК, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения акт на основание всички, посочени в чл.146 от АПК, условия за неговата законосъобразност.

            На основание чл. 24 от ЗДОИ, заявлението за достъп до обществена информация е писмено или устно запитване. В настоящия случай е налице заявление по смисъла на чл.24 ал.2 от ЗДОИ, което съдържа изискуемите в чл.25 от същия закон реквизити. Съгласно чл.28 ал.1 от ЗДОИ, исканията се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Съгласно това изискване на ЗДОИ и чл.58 ал.1 от АПК – непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Тъй като от доказателствата по делото е видно, че заявлението за достъп до обществена информация е постъпило и е регистрирано на 09.11.2021 г., то е следвало не по-късно от 14 дни органът да се произнесе по искането, т.е. до 23.11.2021 г.

            Законът за достъп до обществена информация урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор, като общест­вена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законът се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, които са задължени субекти по силата на чл.3 от ЗДОИ. Този закон урежда обществени отношения, които са от особена значимост за една правова държава, като охраняват правата на гражданите за достъп до обществена информация.

В чл.28 ал.2 от ЗДОИ са очертани възможностите за органите по чл.3 от същия закон – "органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение". Законодателят е предвидил задължително уведомяване на лицето, което отправя искане за достъп до обществена информация и, още повече, предви­дил е органите по чл.3 от ЗДОИ задължително да се произнесат по напра­веното запитване – с решение за достъп или с решение за отказ, което се съобщава. Ако органът е намерил за нужно да уточни искането, то законът предвижда – в чл.29 от ЗДОИ, да бъде уточнено искането.

            Налице е един незаконосъобразен акт – мълчалив отказ, който следва да бъде отменен, а преписката - върната на ответника, който като орган по чл.3 ал.2 т.1 от ЗДОИ е длъжен да се произнесе по заявлението с мотивирано решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на информация.

            Неоснователно е възражението на ответника, че с търсената от кметството, с която заявителят няма никаква връзка, представлява злоупотреба с право, тъй като жалбоподателят не попада в ограничения от закона кръг – „местна общност“. 

Съгласно чл.2 ал.1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Правото на достъп до обществена информация по правило не е ограничено и възниква за всички граждани, тъй като им дава възможност да си съставят собствено мнение относно дейността на обвързаните със задължението за предоставяне на информация субекти. (по арг. на чл.4 ал.1 от ЗДОИ във връзка с чл.2 ал.1 от с. з.). Условие за приложимостта на реда за достъп по ЗДОИ е, исканите данни да представляват обществена информация по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ в някои от нейните видове – официална или служебна, според разграничението, направено в чл.9 ал.1 от цитирания закон. Дори и информацията да притежава този характер, предоставянето й по предвидения в ЗДОИ ред не би било допустимо, ако в друг закон съществува специален ред за нейното получаване – чл.4 ал.1 предл. второ. В обхвата на понятието попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от тези субекти. Разпоредбите на закона не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица или се съхранява в Националния архивен фонд на Р България. Обществената информация, от своя страна, е официална и служебна (чл.9 ал.1 ЗДОИ). Достъпът до служебна информация се ограничава при наличието в нея на съдържание, посочено в разпоредбите на т.1 и т.2 от ал.2 на чл.13 от ЗДОИ.

            Според разпоредбата на чл.13 ал.2 т.1 от ЗДОИ може да бъде отказан достъп до обществена служебна информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение и представлява мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации.

В разглеждания случай с подаденото заявление с рег. № 1509873/ 09.11.2022 г. от „ПАТС 22“ ЕООД, е поискано представянето на служебна информация, тъй като същата е създадена и се съхранява по повод дейността на администрация на Кмеството – изпълнение на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки по договори под праговете на чл.20 ал.4 от ЗОП; ползвани финансови средства от еврофондове; налагани финансови корекции по тези средства и причините за това; ползвани кредити и от кои институции.

Т.е. става дума за информация, която няма подготвителен характер и не попада под ограничението на чл.13 ал.2 от ЗДОИ. Административният орган в условията на оперативна самостоятелност винаги може да откаже достъп до обществена информация, съобразно разпоредбата на чл.37 от ЗДОИ.

Няма как при фингирания мълчалив отказ съдът да прецени фактите, които сега изтиква защитата на ответника за налична злоупотреба с права, тъй като по този начин отвеникът може да не отговаря напрактика на нито едно заявление по ЗДОИ. Друг би би въпросът, ако с изричен писмен акт, Кметът би мотивирал решението си по този начин, а не сега с отговора си до съда да сочи нещо, което е могъл да изложи в писмен вид, а вместо това липсва дори образувана административна преписка, както той самия отбелязва. Няма как сега съдът да не отчете тази негова очевидна неглигенция.

След като този минимум не е изпълнен нарушени са основните принципи при осъществяване правото на достъп до обществена информация, залегнали в чл.6 от ЗДОИ, което обосновава и извод за отмяна на формирания мълчалив отказ.  

С оглед изхода на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски, такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 50 лева, представляващи платена държавна такса.

   Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмет на Кметство село Гривица, Община – Плевен по заявление от 09.11.2021 г., на основание чл.24 ал.2 от ЗДОИ за предоставяне на достъп до обществена информация, подадено по електронен път от „ПАТС 22“ЕООД с адрес гр.Пловдив, ул.„Легия“№10, ап.9.

ИЗПРАЩА преписката на Кмет на Кметство село Гривица, Община – Плевен за произнасяне по заявление от 09.11.2021 г., на основание чл.24 ал.2 от ЗДОИ за предоставяне на достъп до обществена информация, подадено по електронен път от „ПАТС 22“ ЕООД с адрес гр.Пловдив, ул.„Легия“№10, ап.9 – с изричен писмен акт, при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

            ОСЪЖДА Община – Плевен с адрес гр.Плевен, пл. „Възраждане“№2 да заплати на „ПАТС 22“ЕООД с адрес гр.Пловдив, ул.„Легия“№10, ап.9 сумата от общо 50(петдесет) лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

                  

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :