Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 26.03.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при участието на секретар Илияна Коцева като
разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 82 по описа за 2018г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 26.09.2017г., гр.д.20284/17г., СРС, 148 с-в
отменя на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Д.И.Д., извършено със
заповед № 3567/17.02.2017г. на изпълнителния директор на „Т.Б.“ ЕАД, на
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ го възстановява на длъжността „регионален
мениджър Бизнес продажби – Изток 1”, осъжда „Т.Б.“ ЕАД да заплати на Д.И.Д. на
основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ сумата 17 400 лв. - обезщетение
за оставане без работа за времето 18.02. – 18.08.2017г., ведно със законна
лихва от 30.03.2017г., за вредите след тази дата – от момента на възникване на
вземането до окончателното изплащане и сумата 1 440 лв. – разноски, а по
сметка на СРС сумата 906 лв. – разноски за д.т. и експертиза, като допуска
предварително изпълнение на решението в частта за обезщетението.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника
по исковете „Т.Б.“ ЕАД. Счита, че в ТЗ и КТ няма изискване договорът за
управление да съдържа бизнес програма. Независимо от това, в съответствие с
нееднозначната съдебна практика, ответникът предвижда бизнес цели и начин за
тяхното поставяне, както в договора за управление, така и в други представени
по делото документи - конфиденциални и финансови резултати за първо тримесечие
на 2017г. Такъв характер имат договорните клаузи, главният изпълнителен
директор да предостави гаранция за своята дейност – чл.9.2 от договора,
забраната да не извършва конкурентна дейност – чл.10 от договора, да изпълнява
мерките и решенията на единствения акционер и корпоративните политики на
дружеството – чл.1.5 от договора, като
възнаграждението му е поставено в зависимост от постигнат резултат – чл.4.2 от
договора. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът Д.И.Д. оспорва
жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А
с-в, след съвещание и като обсъди по реда
на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1
– т.3 вр. чл.225, ал.2 КТ.
Безспорно е, че страните са били обвързани
от трудово правоотношение, като по силата на допълнително споразумение №
275/02.03.2016г., ищецът на Д.И.Д. заема при ответника „Т.Б.“ ЕАД ръководна длъжност
„регионален мениджър Бизнес продажби – Изток 1“. Правоотношението е прекратено
на основание чл.328, ал.2 КТ със заповед № 3567/17.02.2017г. на изпълнителния
директор, връчена лично на същата дата.
Съобразно
чл. 328, ал. 2 КТ, служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат
уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 поради сключване на
договор за управление на предприятието, като уволнението може да се извърши в
рамките на 9-месечен срок след започване на изпълнението по договора за
управление.
Представеният
договор за управление от 03.07.2016г., с който ответникът възлага на Майкъл
Патрик Фоули поста главен изпълнителен директор на дружеството не съдържа
характеристиките на възмездно
гражданскоправно мандатно отношение с предвидени конкретни бизнес задачи и съответно
възнаграждение. Липсва регламентация между страните към момента на договарянето,
свързана с поставяне на ясни бизнес цели за успешно развитие на търговската
дейност с конкретни икономически показатели, а именно: производителност,
рентабилност, оборот, печалби, брой работни места, финансови задължения и
инвестиции, които управляващият трябва да постигне или въз основа на тях да
състави окончателна бизнес програма в определен срок и впоследствие да я
изпълни, независимо дали програмата е нова или припокрива цели по предходен
работен план, с уговорено съответно възнаграждение. Нямат подобно съдържание договорните клаузи, главният изпълнителен директор да
предостави гаранция за своята дейност – чл.9.2 от договора, забраната да не
извършва конкурентна дейност – чл.10 от договора, да изпълнява мерките и
решенията на единствения акционер и корпоративните политики на дружеството – чл.1.5
от договора, нито поставянето на годишната
му премия в зависимост от постигнат резултат – чл.4.2 от договора. Тези
уговорки уреждат единствено някои от основните правомощия на главния
изпълнителен директор. От тях не е възможно да се изведе същността на неговите
бъдещи бизнес цели или начинът и срокът за последващото им набелязване.
Договорът не съдържа и ясна уговорка за определено по
размер или определяемо по точни критерии месечно възнаграждение. В чл.4.1 от
договора се споменава само за годишна нетна заплата, при това без вписан
размер. Няма постоянен характер на възнаграждение предвидената в чл.4.2 годишна
премия, основана на резултатите, с максимален размер от 6 месечни нетни
заплати, като бонусен потенциал, нито е внесена яснота за критериите, свързани
с преценка на посочените резултати. Не е посочен размер и на полагащото се по
чл.4.3 от договора дългосрочно поощрение.
Бизнес
програма за постигане на определени икономически и финансови резултати не е поставена
и в представените по делото документи. Недоказано е съществуването на връзка
между тях и договора за управление, който изрично да препраща към съответните
документи. Противно на
оплакванията във въззивната жалба, към делото не са приложени документи с
подобно съдържание, а още по-малко с конфиденциално.
Представените писмени доказателства от ответника с отговора на исковата молба или
представляват част от личното трудово досие на ищеца – трудов договор,
допълнителни споразумения, длъжностна характеристика и справки за годишно
оценяване и отпуски, или касаят вече постигнатите финансови резултати на ответното
дружество за първо тримесечие на 2017г. Последните значително във времето
следват сключването на договора и отделно имат отчетен, а не прогнозен
характер.
Недоказано
остава, на новия изпълнителен директор да е възложено управление на дружеството
с всички права и задължения, произтичащи от договора за управление, както и
работодателски правомощия, за да се приеме, че разполага с правата по чл.328,
ал.2 КТ. Същите са свързани не само с промяна на ръководителя, но и с наличието
на сключен нов договор за управление, съобразен с очакваните конкретни икономически
резултати за новия мандат от управление на предприятието, какъвто не е настоящия случай. Основателни
са исковете по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 вр. чл.225, ал.2 КТ за признаване за
незаконно на уволнението и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди изцяло.
Пред настоящата инстанция въззиваемият установява
реализирани разноски за 720 лв. – платено по банков път адвокатско
възнаграждение, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 26.09.2017г., гр.д.20284/17г., СРС, 148 с-в.
ОСЪЖДА
„Т.Б.“ ЕАД, ***, сграда 6 да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата 720 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от 26.03.2018г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.