О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№260128./09.11.2020 г.
гр. Варна
Варненският апелативен съд, гражданско отделение,
втори състав, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова ч.гр.д.
№ 460 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от пълномощника на представляващия КПКОНПИ против решение № 260010/7.09.2020
г. по гр.д.№ 278/17 г. на Окръжен съд – Разград в частта му, с която е
отхвърлен иска по чл.74, ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ /отм./, предявен срещу Б.А.Р. и Д.Х.Р..
Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в
обжалваната част и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с
което предявеният иск бъде уважен изцяло.
Отговор на въззивната жалба не е подаден.
Въззивната жалба е редовна,
подадена е в срок от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем
съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт,
поради което е допустима.
На настоящият състав е
служебно известно, че с определение № 8181/02.04.2019 г. по гр. д. № 704/2017
г. Софийски градски съд е отправил преюдициално запитване по следните въпроси,
отправени до Съда на Европейския съюз (СЕС):
1.Наказателна по смисъла на
Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в
Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по отнемане на незаконно
придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ (отм.), ако:
A) обявената от националния
закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция - предотвратяване
на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него,
но без да се поставя като условие за конфискацията, съществуването на пряка или
косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество;
B) от отнемане е застрашен
не отделен имуществен обект, а (І) цялото имущество на проверяваното лице, (II)
имуществени права на третите лица (физически и юридически), придобити възмездно
или безвъзмездно от проверяваното лице;
C) единствено условие за
отнемане е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото
имущество, за което не е установен законен източник (без предварителна
регулация на значението на „законен/незаконен източник“);
D) преурежда законността на
придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и
техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години назад като
резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на
проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към
момента на придобиването на конкретното имуществено право?
2. Следва ли установените в
чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС минимални стандарти на гарантирани права на
собствениците и третите лица да се тълкуват м смисъл, че допускат национално
право и съдебна практика, които предвиждат конфискация без наличие на
предвидените в чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от Директивата предпоставки за конфискация,
когато наказателното производство срещу съответното лице е прекратено поради
липса на престъпление (потвърдено от съда) или лицето е оправдано поради липса
на престъпление?
3. По-специално, следва ли
чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази
разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество подлежи на
конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство,
което протича паралелно и независимо от наказателното производство?
4. Следва ли презумпцията
за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на
правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на основните
права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба като тази по главното производство, която:
·
създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или
недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);
·
създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно
придобито имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.);
·
размества доказателствената тежест за доказване на произхода на
имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице,
а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на
имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;
·
въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо
доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
·
размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само
за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
·
допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и
анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер
на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е
обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен
съдебен контрол върху съдържането и прилагането на методиката?
5. Следва ли чл. 5 (1) от
Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014
година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност
в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да
замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени
от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с
предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване,
която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е
над посочена в националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение
на 10 години)?
6. Следва ли правото на
собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз,
установено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се
тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното
производство, която:
·
въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно
придобитото имущество (чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);.
7. Пораждат
ли директен ефект разпоредбите на чл. 6, параграф 2 и на чл. 8, параграф 1-10
от Директивата в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за
засегнатите от конфискацията лица или за добросъвестните трети лица?
По преюдициалното запитване
е образувано дело С-319/19 пред СЕС, а делото е висящо. Нормата на чл. 267, ал.
1 ДФЕС задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите,
когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното
решаване на спора (така и чл. 628 ГПК). С отправянето на запитването съдът спира
производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на
СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не
само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но също така за всички
съдилища и учреждения на Република България (чл. 633 ГПК). Това означава, че
когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка
на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване
същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби
от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе
си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се
изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с
произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.
Изложеното важи и за
настоящото производство. Предметът на въззивното производство предполага
тълкуването на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3
април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна
дейност в Европейския съюз от настоящия състав според цитираните по-горе
въпроси, които са поставени пред СЕС с определение № 8181/02.04.2019 г. по гр.
д. № 704/2017 г. на Софийски градски съд.
Поради горното и на
основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по в.
гр. дело № 460/20г. по описа на Апелативен съд-Варна, на осн. на основание чл.
633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК, до приключване на дело С-319/19 на Съда на
Европейския съюз
Определението не подлежи на
обжалване по арг. от чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.