РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Царево, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20212180200599 по описа за 2021 година
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Марлин СВ“
ЕООД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 02-0003807 от
28.10.2021 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на
„Марлин СВ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414,
ал. 3 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3000.00 лева, за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и не е осъществен визирания състав на
административно нарушение, наказващият орган неправилно е приложил
материалния закон. Жалбоподателя моли съда, да отмени атакуваното НП,
респ. да намали размера на наложената санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен
адвокат. Пледира за отмяна на НП, алтернативно, за намаляване на размера на
санкцията.
За ответника по жалбата се явява представител- юрисконсулт. Пледира
1
за потвърждаване на НП.
По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпита се
актосъставителя.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 29.06.2021 г. актосъставителя и свидетеля- служители на
Инспекцията по труда- съвместно със свои колеги, посетили търговски обект,
който обект се е стопанисвал от жалбоподателя, където извършили проверка
за спазване на трудовото законодателство. При нея установили, че лицето М.
Г. изпълнява трудова дейност, като полага труд в търговския обект.
Впоследствие жалбоподателят бил призован да представи необходими
документи за документална проверка, свързана с трудовите правоотношения
на работещите в обекта към момента на първоначалната проверката.
Жалбоподателят представил сключен трудов договор с лицето и уведомления
по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверени от ТД на НАП, но след времето на извършване
на проверката. Това мотивирало актосъставителя за издаде акт за
установяване на административно нарушение. Актът е съставен в присъствие
на представител на нарушителя и връчен му лично.
Наказващият орган въз основа на акта издал обжалваното наказателно
постановление, в което административното нарушение е описано по следния
начин: жалбоподателят е допуснал до работа лицето М. Г. без преди да и
представи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Наказващият орган
квалифицирал нарушението като такова по чл. 63, ал. 2 от КТ и на осн. чл.
414, ал. 3 от КТ наложил административно наказание– имуществена санкция
в размер на 3000,00 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите.
Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя- служител на Д
„ИТ“. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със
събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от
наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост
или предубеденост.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
2
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи, има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В
случая, въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е
търговец– правно образование, което не може да има собствено, психическо
отношение към деянието. Следва да се отбележи, че актовете за установяване
на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се
прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК
обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до
доказване на противното. (Така и ППВС № 10/ 1973 г.). Това означава, че в
тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин
пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо
стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус съдът съобрази следното: От събраните по делото
доказателствата се установява, че жалбоподателят не е спазил изискването на
чл. 62, ал. 3 от КТ, да представи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ
на работника. Съгласно доказателствата по делото- свидетелски показания и
копие от уведомление, същото е с дата и час след извършване на проверката
от длъжностните лица, когато вече установеното лице М. Г. е полагала труд.
В случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя в
качеството му на работодател е осъществил от обективна страна
нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е
правилно установено по реда на Кодекса на труда от компетентните за това
органи и в изискуемата форма. В същото време се установява, че
3
нарушението е отстранено веднага след установяването му. Не са ангажирани
доказателства, за работниците и служителите да са произтекли каквито и да
било вредни последици от нарушението. С оглед на гореизложеното, съдът
намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и
субективни признаци на административно нарушение по КТ, като
нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била
ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.
Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат
наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 414, ал. 3 от КТ,
където е посочено, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал.
1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. или 2, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500,00 до 15 000,00 лв. Това налага извода, че в
конкретния случай, размера на наказанието е определен в границите на
нормативно- определения размер, но според съда при индивидуализирането
му, административно- наказващият орган не го е съобразил с разпоредбите на
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че административно- наказващия орган
неправилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така
както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието в
размер доста над минималния. Съда прецени, че с оглед на обстоятелството,
че нарушението е било отстранено непосредствено след проверката,
санкцията следва да е в минимален размер.
Цитираното до тук, налага изменяне на обжалваното наказателно
постановление, в частта му относно размера на санкцията и потвърждаване в
останалата му част.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0003807 от 28.10.2021 г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Марлин СВ“ ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000.00 лева, за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, в частта му досежно
размера на имуществената санкция, като за това нарушение НАЛАГА на
„Марлин СВ“ ЕООД, ЕИК *********, административно наказание
4
“имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част
като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Марлин СВ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
Инспекция по труда, сумата в размер на 80,00 лева, за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5