О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
272/25.04.2019
гр.Варна, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на горепосочената дата
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното
от съдията Р. Славов ч.в.т.д. № 136 по описа на съда за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба на Т.О.Д. и Д.С.Д.,
и двамата от гр. Шумен, чрез процесуалния им представител адв. И., против
решение № 6/09.01.2019г. постановено по в.гр.д.№ 332/2018год. по описа на ОС –
Шумен, в частта с характер на определение, с което производството по делото по
отношение депозираната от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД-гр. София въззивна жалба срещу
решение № 184/02.03.2018 г. по гр.д. № 1582/2017 г. по описа на Районен съд –
Шумен, в частта ѝ касаеща решението в частта, в която съдът се е
произнесъл по предявения от Т.О.Д. и Д.С.Д.
срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и е
осъдил ответника да заплати на ищците сума в размер на 4 198,62 швейцарски
франка – получена без основание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.06.2017 г., до окончателното ѝ изплащане, е спряно на осн.
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до разрешаване с влязъл в сила съдебен акт на спора по
предявения от Т.О.Д. и Д.С.Д. срещу „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ„ АД-гр. София, иск с правно основание 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП, за нищожност на клаузите, съдържащи се в чл. 5 и
чл. 6 от допълнително споразумение от м. януари 2011 г. към договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 34425 от 10.05.2008 г. и допълнително
споразумение от 02.03.2012 г. към същия, сключени между „Бългериън ритейл
сървисиз“ АД, Т.О.Д. и Д.С.Д..
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му
част е неправилно. Излага се, че не са налице предвидените в закона основания
за спиране на делото.
В срока за отговор ответната страна не е изразила
становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е
допустима. Същата е надлежно администрирана.
Съдът след преценка на изложените в жалбата
съображения и материалите по в.гр.д. №332/2018 г. на ВОС, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството по първоинстанционното гр.д. №
1582/2017г. по описа на РС-Шумен е образувано по искова молба с правно
основание чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявена от Т.О.Д. и
Д.С.Д. срещу "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД-гр. София и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ„ АД-гр. София с
искане да се прогласят за нищожни, като противоречащи на закона – чл.143, т.10,
т.9, т.11 и т.18 от ЗЗП, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, клаузите обективирани
в чл.3, ал.1, чл.3, ал.5 и чл.12, ал.1 от Договор за кредит № НL34425/08.04.2008 г., сключен между ищците и
ответника „ Юробанк България „ АД, гр. София; Да се прогласят за нищожни, като
противоречащи на закона – чл.143, т.10, т.9, т.11 и т.18 от ЗЗП, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
клаузите обективирани в чл.5 и чл.6 от допълнителни споразумения към Договора
за кредит, сключени
на 01.2011 г. и 02.03.2012 г. между
ищците и ответника „Бългериън ритейл сървисиз „ АД, гр. София и двамата
ответници да бъдат осъдени заплатят солидарно на ищците сумата от 4 198,62
швейцарски франка, платена без правно основание по договор за кредит за покупка
на недвижим имот № НL34425/08.04.2008 г., изменен
с допълнителни споразумения от 01.2011 г. и 02.03.2012 г., представляваща
разлика, формирана за периода 13.07.2012 г. – 12.06.2017 г., между размера на
първоначално договорената вноска за лихва и реално изплатената такава,
съставляваща част от месечната анюитетна вноска, ведно със законната лихва
върху главницата считано от предявяване на иска до окончателното
ѝ плащане. С
решение № 184/02.03.2018 г. по гр.д. № 1582/2017 г. РС-Шумен е уважил исковата претенция в частта,
с която се иска прогласяване нищожността на договорните клаузи от Договора за
кредит, респ. на клаузите от допълнителните споразумения: Осъдил е "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД-гр. София, на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД да заплати на Т.О.Д. и Д.С.Д. сума в размер на
4 198,62 швейцарски франка, ведно със законната лихва върху главницата, от
12.06.2017год. до окончателното й изплащане, Като е отхвърлил иска срещу "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД-гр.
София и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ„ АД-гр. София двамата
ответници да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищците сумата от
4 198,62 швейцарски франка, платена без правно основание по договор за
кредит за покупка на недвижим имот № НL34425/08.04.2008
г..
Пред ШОС са били депозирани въззивни жалби от ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД-гр. София и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ„ АД-гр. София. След
разглеждане на същите съдът е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с
която е признато за установено в отношенията между ищците и „Юробанк България„ АД по предявения
иск с правно основание 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП, че клаузите, съдържащи се в чл. 3, ал. 1, чл. 3,
ал. 5 и чл. 12, ал. 1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34425 от 10.05.2008 г., сключен
между „Юробанк България“ АД и Т.О.Д. и Д.С.Д., са нищожни като неравноправни: Обезсилил
е като недопустимо решението в частта, с която е признато за установено в
отношенията между „Бългериън ритейл сървисиз„ АД и Т.О.Д. и Д.С.Д. нищожността
на клаузите съдържащи се в чл. 5 и чл. 6 от допълнителните споразумение от м.
януари 2011 г. и от 02.03.2012г. към горепосочения Договор за кредит и е върнал
делото за произнасяне по иска с правно основание 26, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 от Закона за защита
на потребителите, че клаузите, съдържащи се в чл. 5 и чл. 6 от
допълнително споразумение от м. януари 2011 г. към договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL 34425 от 10.05.2008 г. и допълнително споразумение от
02.03.2012 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34425 от 10.05.2008 г., сключени
между „Бългериън ритейл сървисиз“ АД и Т.О.Д. и Д.С.Д.. По отношение частта на
първоинстанционното решение касателно предявения от Т.О.Д. и Д.С.Д. срещу „Юробанк България„ АД
иск по реда на чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците
сума в размер на 4 198,62 швейцарски франка – получена без основание,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане, възприемайки обусловеността на разрешаването
на спора в тази му част от разрешаването на спора по иска срещу „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД по чл. 26 ЗЗД, ШОС е спрял производството по делото в тази
му част до разрешаване с влязъл в сила съдебен акт на обуславящия го спор
касателно прогласяване нищожността на клаузите от допълните споразумения към
Договора за кредит.
Спорът е, налице са предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 ГПК-т.е. налице ли е преюдициалност на иска по чл.26 ЗЗД срещу втория ответник,
относно иска срещу първия ответник по чл.55 ал.1 ЗЗД, а именно:-Да се прогласят за нищожни, като противоречащи
на закона – чл.143, т.10, т.9, т.11 и т.18 от ЗЗП, на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД, клаузите обективирани в чл.5 и чл.6 от допълнителни споразумения
към Договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34425 от 10.05.2008 г., сключени на 01.2011 г. и 02.03.2012 г. между ищците Т.О.Д. и Д.С.Д.
и ответника „Бългериън ритейл сървисиз „ АД, гр. София и Т.О.Д. и Д.С.Д..
Съдът намира, че не е налице приетата от ШОС преюдициалност
на иска, който следва да бъде разгледан от ШРС, поради следното:
Както се посочи,
районният съд след като е изложил съображения за неоснователност на иска по
чл.55 ал.1 ЗЗД, срещу «БРЛ», АД, е отхвърлил иска срещу "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД-гр. София
и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ„ АД-гр. София двамата
ответници да бъдат осъдени заплатят солидарно на ищците сумата от 4 198,62
швейцарски франка, платена без правно основание по договор за кредит за покупка
на недвижим имот № НL34425/08.04.2008 г. Съответно
е уважил иска по чл.55 ал.1 ЗЗД срещу банката.
Срещу тази част от решението
ищците не са подали въззивна жалба, поради което следва да се направи извод, че
същото е влязло в сила. Следователно, с влязло в сила решение, искът по чл.55
ал.1 ЗЗД срещу ответниците "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД-гр.
София и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ„ АД-гр. София да бъдат
осъдени солидарно да заплатят на ищците сумата от 4 198,62 швейцарски
франка, платена без правно основание по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № НL34425/08.04.2008 г. е
отхвърлен като неоснователен.
При това положение,
решението в частта с която е отхвърлен предявения иск за солидарно осъждане на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД-гр. София и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ„ АД-гр. София за
заплащане на сумата от 4 198,62 шв.франка е влязъл в сила. За това
отговорността на «БРС»АД по иска за солидарно осъждане, за заплащане на сумата от
4 198,62 швейцарски франка, вече не може да бъде ангажирана, независимо от
изхода на иска по чл.26 ЗЗД ал.1 ЗЗД срещу него. Диспозитив по претенция по
иска по чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата само срещу „БРС“АД няма постановен. За това,
производството по обезсиления иск, предмет на бъдещо разглеждане от районния
съд е без значение относно иска срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯА“АД по чл.55 ал.1 ЗЗД,
по който производството по делото е спряно. Това е така, понеже след като искът
за солидарно осъждане на банката и „БРС“ е отхвърлен, изхода от разглеждането
на върнатия иск срещу „БРС“АД е без значение за иска по чл.55 ал.1 ЗЗД. Това е
така, понеже след влизане на решениието на ШРС в неговата отхвърлителна част в
сила, ответник по иска по чл.55 ал.1 ЗЗД е единствено „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 ГПК за
спиране на производството, поради което и обжалваното определение е неправилно.
За това и обжалваното
определение с което производството е спряно е неправилно и следва да бъэде
отменено.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение №
6/09.01.2019г. постановено по в.гр.д.№ 332/2018год. по описа на ОС – Шумен, в
частта с характер на определение, с което производството по делото по отношение
депозираната от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД-гр. София въззивна жалба срещу решение №
184/02.03.2018 г. по гр.д. № 1582/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен, в
частта ѝ касаеща решението в частта, в която съдът се е произнесъл по
предявения от Т.О.Д. и Д.С.Д. срещу
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и е осъдил
ответника да заплати на ищците сума в размер на 4 198,62 швейцарски франка
– получена без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 12.06.2017 г., до окончателното ѝ изплащане, е спряно до разрешаване с
влязъл в сила съдебен акт на спора по предявения от Т.О.Д. и Д.С.Д. срещу
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ„ АД-гр. София,
иск с правно основание 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143
ЗЗП, за нищожност на клаузите, съдържащи се в чл. 5 и чл. 6 от допълнително
споразумение от м. януари 2011 г. към договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 34425 от 10.05.2008 г. и допълнително споразумение от 02.03.2012 г.
към същия, сключени между „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, Т.О.Д. и Д.С.Д., на осн.
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
ВРЪЩА делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.