Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари през две хиляди
и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на
секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16818/2019г.
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e
от Д.Д. *** иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на
сумата от 549, 56 лв., претендирана
като неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд по
тримесечие за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както следва: 1./
сумата от 158, 47 лева за времето от
месец октомври – декември 2016г.; 2./ сумата от 93, 91 лева за времето от месец януари - март 2017г.; 3./ сумата от
31, 83 лева за времето от месец
април - юни 2017г.; 4./ сумата от 30, 45
лева за времето от месец юли - септември 2017г.; 5./ сумата от 24, 75 лева за времето от месец
октомври - декември 2017г.; 6./ сумата от 34,
11 лева за времето от месец януари - март 2018г.; 7./ сумата от 30, 68 лева за времето от месец април -
юни 2018г.; 8./ сумата от 58, 43 лева
за времето от месец юли - септември 2018г.; 9./ сумата от 29, 21 лева за времето от месец октомври - декември 2018г.; 10./
сумата от 16, 07 лева за времето от
месец януари - март 2019г.; 11./ сумата от 33,
75 лева за времето от месец април - юни 2019г.; 12./ сумата от 7, 91 лева за времето от месец юли -
септември 2019г.;
Ищецът е държавен служител по силата на
служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „младши
инспектор“ в **** на ОД на МВР - *****. Статутът му на такъв е регламентиран в
ЗМВР, ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на
смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от месечен график.
Твърди се, че за времето от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил
извънреден труд от 235, 66 часа, за
които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на търсената сума,
обуславящо и правния му интерес от предявяване на осъдителна претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, че ищецът Д.Д. е заемал по служебно правоотношение в ОД на МВР – *****
длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към *****– ***** и „младши
полицейски инспектор“ група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна
полиция“ в *****– *****, както и че в периода от 01.09.2016г. до
30.09.2019г. е работил на 12-часови смени при
сумирано изчисляване на работното време.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се
свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния
статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на
нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва
ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се
начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.
Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази
разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г.
Т.е за исковия период отчитането се извършва по месечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до
31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях
в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До
изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187,
ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.07.2016г. до
30.06.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в
сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните
работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен
акт се счита за отменена от деня на
влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и
според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в
подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ,
бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила
от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение
налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази
неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на
нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск
за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 85 часа, възлиза на
сумата от 549, 56 лв. /Приложение № 2, колона № 2 и № 5/, до който предявеният
иск следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.10.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
По
разноските
В
полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски в размер на 300 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – ***** сумата от 250 лв., представляваща дължима за производството
държавна такса и разноски за изготвяне на ССчЕ, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О.Д.М. – ***** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д., ЕГН **********,*** сумата от 549, 56 лв. /петстотин четиридесет и девет лева и
петдесет и шест ст./,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден
труд по тримесечие за периода от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както
следва: 1./ сумата от 158, 47 лева
за времето от месец октомври – декември 2016г.; 2./ сумата от 93, 91 лева за времето от месец януари
- март 2017г.; 3./ сумата от 31, 83 лева
за времето от месец април - юни 2017г.; 4./ сумата от 30, 45 лева за времето от месец юли - септември 2017г.; 5./ сумата
от 24, 75 лева за времето от месец
октомври - декември 2017г.; 6./ сумата от 34,
11 лева за времето от месец януари - март 2018г.; 7./ сумата от 30, 68 лева за времето от месец април -
юни 2018г.; 8./ сумата от 58, 43 лева
за времето от месец юли - септември 2018г.; 9./ сумата от 29, 21 лева за времето от месец октомври - декември 2018г.; 10./
сумата от 16, 07 лева за времето от
месец януари - март 2019г.; 11./ сумата от 33,
75 лева за времето от месец април - юни 2019г.; 12./ сумата от 7, 91 лева за времето от месец юли -
септември 2019г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА О.Д.М. – ***** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д., ЕГН **********,*** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА О.Д.М. – ***** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – *****
сумата от 250 лв. /двеста и петдесет
лева/, представляваща дължими за производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – ***** в двуседмичен срок от връчване на препис от
акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: