Определение по дело №878/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 8 ал. 3 и ал. 2 т. 3 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН).

С жалба рег. индекс 2729/09.05.2023 по описа на държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДАДРВВЗ) при Министерски съвет (МС), подадена от „Вая – 7 холдинг“ ЕД с ЕИК ********* и седалище – град Бургас, улица „Хан Аспарух“ № 50, представлявано от изпълнителния директор Стефан Джамбазов, е оспорено разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-52/25.04.2023 година на председателя на ДАДРВВЗ (Разпореждането), с което на основание чл. 8 ал. 2 т. 3 и ал. 3 от ЗЗНН на дружеството - жалбоподател са определени нива на запаси за извънредни ситуации от конкретен нефтопродукт за периода от 01.07.2023 година до 30.06.2024 година – 225,486 тона котелно гориво. В Разпореждането е посочено, че на основание чл. 8 ал. 3 изречение второ от ЗЗНН разпореждането има предварително изпълнение (лист 19 – 31 и 35 - 37).

С допълнително искане вх. № 5407/25.05.2023 година по описа на Административен съд – Бургас (АдмС – Бургас) от дружеството – жалбоподател е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждането, допуснатото по закон. Заявява се, че предварителното изпълнение ще причини значителни и трудно поправими вреди на „Вая – 7 холдинг“ ЕД. Сочи се, че съхраняването на горивото следва да се осъществи или в специален склад на жалбоподателя, който ще представлява значителна инвестиция, ще подлежи на регистрация (със съответно заплащане на държавни такси) и ще доведе до сериозни затруднения - предвид осъществяването на несвойствена дейност, или ще е необходимо да се наеме складово пространство от преки пазарни конкуренти, част от които отричат да имат свободни обеми, а други - предявяват искания за заплащане на значителни суми за наем. Дава се пример с изпълнението на предходен административен акт със същото съдържание на ДАДРВВЗ, при който е възникнала необходимост от ангажиране на значителен финансов ресурс (2 189 915 лева с ДДС) за закупуване на горива – за създаване на запас за извънредни ситуации (ЗИС), а това е наложило сключването на договор за банков кредит (за 1 858 00 лева) при годишна лихва от 2 %, такси и комисионни. Дружеството поддържа, че няма обективна възможност за изпълнение на Разпореждането, а това ще го постави в ситуация да бъде санкционирано с имуществена санкция в значителен размер 112 783 лева по чл. 62 ал. 1 от ЗЗНН. Жалбоподателят иска да бъде спряно предварителното изпълнение на Разпореждането.

Към искането са приложени разпореждане от 27.04.2022 година на ДАДРВВЗ от април 2022 година за определяне ниво на ЗИС - за 1001,729 тона котелни горива и разрешение от май 2022 година за съхраняване на ЗИС под формата на дизелово гориво; фактура за закупуване на 885 888 литра дизелово гориво на стойност 2 189 915,14 лева с ДДС „за количество по ЗЗНН 2022 – 2023, съгласно договор за покупка и влог от 27.06.2022г.“; договор за предоставяне на кредитна линия от 30.06.2022 година между „Юробанк България“ АД и жалбоподателя - за кредит от 1 858 000 лева; договор за влог в публичен склад от 15.06.2022 година; ценови листи и търговска кореспонденция (запитвания – отговори) между складодържатели и жалбоподателя за техническите и финансовите параметри на евентуално съхранение на горивото, за което „Вая – 7 холдинг“ ЕД е задължено.

След като съпостави искането на жалбоподателя с доказателствата по делото и с приложимото право, съдът приема от правна страна следното.

Искането за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждането е допустимо. То е направено от адресата на оспорения акт, за който е налице правен интерес от оспорването му по аргумент от чл. 147 ал. 1 АПК. Налице е и процесуалната предпоставка по чл. 166 ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК - образувано дело по жалбата срещу акта, както и годен предмет на искането - допуснато по силата на закона предварително изпълнение.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата, приложимата разпоредба на чл. 8 ал. 3 изречение второ от ЗЗНН предвижда, че жалбата не спира изпълнението на процесния акт, освен ако съдът разпореди друго – по аргумент от чл. 166 ал. 4 от АПК.

В съответствие с чл. 166 ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то (изпълнението) би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

В тежест на искателя е да посочи и да установи пред съда нови обстоятелства по чл. 166 ал. 2 от АПК - такива, каквито са се осъществили след издаването на акта, при които спирането на изпълнението на заповедта е основателно.

В хипотезата, когато законодателят е допуснал предварително изпълнение на един индивидуален административен акт, съдът може да спре предварителното изпълнение само когато по делото е доказано, че самото предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства, и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на жалбоподателя, направил искането.

Законът не изисква да се установи, че публичният интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона, е по-малко значим от личния интерес на оспорващия. Какви са били мотивите на законодателя за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение.

Разпоредбата на чл. 166 ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да премине рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. В хипотезата на чл. 166 ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК преценката на съда е относно променените последици от законосъобразното (ex lege) предварително изпълнение в резултат на новонастъпили факти, а в хипотезата на чл. 60 ал. 1 от АПК преценката на органа е върху наличието на обстоятелствата, които допускат предварителното изпълнение. Двете разпоредби по никакъв начин не се съотнасят и предпоставките им не се намират в каквото и да било съотношение.

В случая жалбоподателят не аргументира особеното си искане за спиране на предварителното изпълнение на акта с твърдение за новонастъпили факти, нито представя доказателства за осъществяването на такива. В този смисъл, позоваването на вреди, които жалбоподателят твърди, че ще претърпи, не е в резултат на новонастъпили факти, а на самото допуснато (по силата на закона) предварително изпълнение, което, именно, законодателят е целял и е допуснал с нормата на чл. 8 ал. 3 във връзка с ал. 2 т. 3 от ЗЗНН.

Доводите, че съхраняването на горивото в специално създаден и регистриран склад на жалбоподателя ще представлява значителна инвестиция и ще доведе до сериозни затруднения за него от осъществяването на несвойствена дейност, са недоказани предвид липсата на каквито и да е разчети - за прогнозната стойност на евентуално проектирано складово пространство, което няма да изчезне след изпълнение на Разпореждането, а би следвало да остане като актив на дружеството.

Изложените факти по изпълнението на предходен административен акт със същото съдържание на ДАДРВВЗ, при който е възникнала необходимост от ангажиране на значителен финансов ресурс (2 189 915 лева с ДДС) за закупуване на горива и влагането им в склад – за създаване на ЗИС, са неотносими към спора, защото не са новонастъпили и касаят друго правоотношение в различен период от време. Дори разгледани по същество, те не могат да обосновават извод за настъпването на значителни вреди, защото не се установява пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между изтегления банков кредит (за „…покриване на текущи нужди от парични средства за финансиране на оперативни разходи…“ – стр. 1 т. 1.1 от договора), както твърди жалбоподателя, и разходите по закупуването и съхраняването на горивото през 2022 година.

Неоснователен е и доводът, че дружеството няма обективна възможност за изпълнение на Разпореждането. Липсата на обективна възможност означава, че такава не съществува в правния мир по причини, независещи от когото и да било. Очевидно, в случая това не е така и търговецът има възможност да предприеме необходимите действия за осигуряване на гориво и на складово пространство за временното му съхранение.

За настоящия съдебен състав е очевидно, че изпълнението на Разпореждането е свързано с разходи за жалбоподателя, но не се доказва тези разходи да имат значителен (с оглед обема на дейността му) характер, нито от тях да настъпва трудно поправима вреда за дружеството. Дори да настъпят конкретни вреди, те биха били само имуществени и при евентуална основателност на жалбата срещу акта, същите могат да бъдат обезщетени по реда на ЗОДОВ.

С оглед на изложеното искането следва да се отхвърли.

Затова, на основание чл. 166 ал. 4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОТХВЪРЛЯ искане вх. № 5407/25.05.2023 година по описа на Административен съд – Бургас, подадено от „Вая – 7 холдинг“ ЕД с ЕИК ********* и седалище – град Бургас, улица „Хан Аспарух“ № 50, за спиране на предварителното изпълнение на разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-52/25.04.2023 година на председателя на държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси".

Определението може да бъде оспорено с частна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от получаването му.

	Съдия: