Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 21.01.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева

 

При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от съдия Митева АНД № 809 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.И.Д. ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощник срещу Наказателно постановление № 1717а-1010 от * г., издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР – Добрич, с което за извършено административно нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/, на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД на въззивника е наложено наказание „глоба” в размер на 2 000 /две хиляди /лева.

С настоящата жалба се иска да се отмени НП като незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита. Навеждат се доводи в насока, че допуснатите нарушения по своето естество не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното производство, както и че всяко от тях съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Излагат се съображения за незаконосъобразно привличане отговорността на жалбоподателя вместо тази на ЮЛ, осъществявало търговска дейност към момента в обекта. Становището се аргументира с факта, че в административното производство и по преписката няма събрани безспорни доказателства, доказващи, че именно жалбоподателят в качеството си на управител и собственик на обекта, е допуснал непълнолетните лица в нарушение на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

            Редовно призован за съдебното заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител - адв. Георги Спасов от АК Добрич, който поддържа искането за отмяна на НП на посочените в жалбата правни основания.

Въззиваемата страна не се представлява от процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като подложи на анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съобразно обхвата на въззивната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

На * г., около 23.36 часа била проведена специализирана полицейска операция на органите на МВР в стопанисвания от „*” ЕООД, търговски обект „Бакарди клуб” с управител – жалбоподателя К.И.Д.. Служителите на ОД на МВР-Добрич били разделени на отделни групи с цел да бъде извършена едновременно проверка в отделните помещения и етажи на увеселителното заведението. Към този момент в заведението е присъствал и жалбоподателят К.Д. в качеството на управител. В едно от помещенията на обекта служителите на МВР заварил едно непълнолетно лице, за което приели, че е допуснато в заведението в нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето, съобразявайки късният час на денонощието. В хода на проверката служителите изискали личните документи на лицето и след като то не представило такива, го отвели в сградата на Първо РУ на МВР – Добрич с цел установяване на самоличността му и снемане на обяснения. В полицейското управление се установило, че непълнолетното лице се казва * с ЕГН **********, т. е. на 16 години. Непълнолетната е заварена от проверяващите в заведението без придружител към 23.30 часа /респ. с нея не са приссътвали родители, настойници или попечители, или други лица, които полагат грижи за нея/. На зададените й въпроси непълнолетната заявила, че майка й е информирана за посещението й в заведението.

Въпреки опитите на полицията да се свърже с майката на детето, това не станало и се наложило последното да бъде отведено в дома му с патрулния автомобил.

Съобразявайки констатациите от извършената проверка в търговския обект „Бакарди клуб” и приложените писмени доказателства, включително и изготвена докладна записка с рег. № 1717р-4131/23.04.2019 г. от Инспектор от ДПС към ОД МВР-Добрич, св. Д.Х.Д., в кръга на предоставените му властнически правомощия привлякъл отговорността на жалбоподателя с АУАН Серия Д бл. № 844616/26.04.2019 г. С този АУАН административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД за това, че в качеството си на стопанисващ търговски обект „*” е допуснал присъствието на непълнолетната Г. С. Д. на 16 г. в отсъствие на родител, попечител, настойник или други лица, които полагат грижи за деца. В акта изрично са посочени датата и мястото, където е установено нарушението, както и конкретно фактическо обстоятелство, на което се основава обвинителната теза - преписка с рег.№ 1717р-4131/23.04.2019 г. на Първо РУ – Д*.

При съставянето на АУАН и предявяването му жалбоподателят вписал, че няма възражения по вмененото му във вина нарушение.

            Въз основа на АУАН наказващият орган е издал поднадзорното НП №1717а-1010 на 09.05.2019 г., с което е ангажирал отговорността на въззивника за извършено нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, като на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД му е наложил административно наказание „глоба” в горепосочения размер.

            В законоустановения преклузивен срок на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна с правен интерес оспорва законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна.

Съдът споделя изцяло претенциите изложени в жалбата и поддържани от защитата в хода на съдебното производство, че НП е издадено от наказващия орган при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, които са довели до ограничаване на правото на защита, както и че всяко едно от тях съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна.

Всъщност, допуснатите нарушения на процесуалните правила и материалния закон са от категорията на съществените, тъй като не могат да бъдат санирани и преодолени в хода на процеса с последващи изявления от страните. По отношение на въпросните нарушения могат да се посочат изложат следните съображения:

На първо място, съдът счита, че обжалваното НП е издадено при особено съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в обективно несъответствие между направеното словестно описание на изпълнителното деяние на нарушението, за което е привлечен да отговаря жалбоподателя и посочената с цифри правна квалификация на нарушената материална правна норма. Досежно словестното описание на изпълнителното деяние на нарушението в НП е посочено, че жалбоподателят е привлечен в качеството на „управител” и „собственик” на „*” ЕООД за това, че на * г. , около 23,36 часа в управлявания от него търговски обект „*” е допуснал присъствието на непълнолетно лице /същото е посочено с инициали и години, без да са изписани имената му/ в отсъствието на родител, настойник, попечител или други лица, които полагат грижат за дете. Същевременно, нарушението за което е привлечен да отговаря жалбоподателят е квалифицирано като съставомерно по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, по който текст обективно деецът не може да носи отговорност, тъй като не притежава качеството на „родител”, „настойник”, „попечител” или „друго лице”, което полага грижи за дете. От легалния прочит на цитираните разпоредби на ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД е видно, че с тях законодателят установява задължения за родителите, настойниците, попечителите и други лица, полагащи грижи за дете и то чрез въвеждане на ограничения, при посещението на деца в обществени места след 22.00 часа. При това и в двете норми са очертани отделни хипотези. Така например, в чл. 8, ал. 3 от ЗЗД се посочва, че „Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 часа, ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст”. В ал. 4 от с. член на ЗЗД е очертана друга хипотеза, при която „...ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14 -, но не е навършило 18-годишна възраст.”

Анализът на цитираните разпоредби от ЗЗД, по който текст е привлечена отговорността на жалбоподателя налага еднозначен извод, че в така очертаните хипотези законодателят установява възвикващи задължения единствено за родители, настойници, попечители и други лица, полагащи грижи за дете, които да съобразят поведението си, при отглеждане от тях на непълнолетните и малолетни деца.

В разглеждания случай, жалбоподателят К.Д. не притежава нито едно от изброените качества на „родител”, „настойник”, „попечител” или „друго лице”, което полага грижи за отглеждане на дете, за да бъде носител на административно-наказателна отговорност по текста на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. От това следва, че изцяло незаконосъобразно и неправилно е ангажирана отговорността на въззивника с НП за извършено административно нарушение по посочения от наказващия орган текст от ЗЗД.

Същевременно, така формулирана обвинителната теза и направеното словестно описание на нарушението от една страна, а от друга, посочената с цифри правна квалификация води до невъзможност за привлечения към отговорност субект да се защити и да разбере, за какво нарушение всъщност е привлечен да отговаря, както и в какво качество той следва ли да носи отговорност, респ. дали следва да отговаря в качеството на „управител” и „собственик” на търг. обект или да понесе отговорност като родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за отглеждане на дете, нарушавайки визираните в чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължения.

Съдът счита, че допуснатото нарушение на процесуалните правила води до ограничаване на правото на защита и поставя в невъзможност привлечения към отговорност субект да се защити. Ето защо, съдът приема, че нарушението по своето естество е от категорията на съществените процесуални нарушения, които не могат да бъдат преодолени и санирани в хода на административно-наказателното производство от страните с последващи действия и изявления и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

Все във връзка с дадената правна квалификация на нарушението съдът намира за необходимо да коментира още, че неправилно и незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по посочения в НП текст – чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Правилната квалификация за този вид административно нарушение следва да е по текста на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. А този извод следва с оглед на факта, че нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се явява едновременно материално-правен закон и санкционна норма, доколкото съдържа в себе си както диспозиция, очертаваща признаците на нарушението, така и санкционна част.

Ето защо, недопустимо е да се търси отговорност по текста на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, която правна норма е обща, при условие, че в ЗЗД е предвидена разпоредба, която едновременно се явява материално-правна и санкционна норма.

На следващо място, АУАН е съставен на 26.04.2019 г. за извършено на 13.04.2019 г. нарушение. Видно от показанията на разпитаните актосъставител и свидетели, нито един от тях не е пряк очевидец при установяване на нарушението. Макар и да са участвали в специализираната полицейска акция под една или друга форма, нито актосъставителят Д., нито св. Р. или св. Л. са присъствали в хода на извършената в заведението проверка.

От показанията на разпитания св. Н.С.К. се установява, че той е установил дете в заведението, което е нямало лична карта или друг документ за самоличност, не е проверявал с кого е детето и дали има придружител и го е отвел в ДПС към Първо РУ на МВР – Добрич.

Установено било, че за извършената в заведението проверка бил съставен Констативен протокол рег. № 1717р-3981/16.04.2019 г. от св. К., в който последният посочил, че на 13.04.2019 г. в 23.36 ч. в присъствието на „собственика, управител/ползвател или МОЛ” И.П.Д. е констатирал следното: „В заведението бар Бакарди се установи едно непълнолетно лице без документ за самоличност и установено друго лице с увредена лична ката, за което на нарушителя е съставен АУАН.” КП е изготвен в присъствието на двама свидетели и е подписан от тях и от лицето И.Д..

Въпреки че КП е съставен в присъствие на посочения за „собственика, управител/ползвател или МОЛ” И.П.Д., в последствие АУАН е съставен на жалбоподателя. Съдът намира, че след като жалбоподателя не е присъствал при съставяне на КП и същият не му е връчен по надлежния ред, то съществено е нарушено правото му на защита, доколкото за него остава неясно за какво точно нарушение е обвинен с процесния АУАН. Още повече, че в КП изобщо липсва идентификация на непълнолетното лице /дори се говори за установени две лица/, а в АУАН непълнолетното лице е посочено само с инициали и възраст.

Действително в АУАН е посочено, че същият се съставя във връзка с преписка рег. № 1717р-4131/23.04.2019 г., по която са приложени обяснения от непълнолетното лице и неговата майка. Това обаче не освобождава актосъставителя от задължението в АУАН да посочи ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, вкл. да посочи три имена, адрес и ЕГН на непълнолетното лице. Това пълно описание ще се гарантира спазване правото на защита на нарушителя в пълен обем.

Това нарушение на процесуалните правила, регламентирани в чл. 42, т. 4 ЗАНН при издаване на АУАН, е било привнесено от административно-наказващия орган /АНО/ и дори задълбочено при издаване на процесното НП. Видно от съдържанието на акта, АНО не само не е посочил пълните имена на непълнолетното лице, но дори след инициалите му е допълнил, че лицето е било установено с констативен протокол № 1717р-3981/16.04.2019 г. по описа на Първо РУ Добрич. А както стана ясно по-горе от цитираните констатации в протокола, там не само не е посочено кое е установеното непълнолетно лице, но се говори и за друго такова. Като цяло непълнолетното лице не е посочено с идентифициращи го данни нито в АУАН, нито в Наказателното постановление или още по-малко в цитирания в него Констативен протокол.

Като не е спазил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и не е направил пълно и точно „описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено” АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя.

На следващо място, правилно и обосновано в жалбата се сочи и поддържа от защитата, че НП е издадено при неизяснена и спорна фактическа обстановка, от която не може да се направи категоричен и безпротиворечив извод, че именно жалбоподателят е осъществил процесното нарушение, както и че той следва да понесе административно-наказателна отговорност в конкретния случай. Съдът счита, че доколкото няма събрани по преписката безспорни доказателства, че жалбоподателят е отговарял за пропускателния режим в заведението, както и че същият е осъществявал пряк надзор в обекта по силата на произтичащи от длъжностната му характеристика задължения, то в такъв случай незаконосъобразно и абсолютно необосновано е * * е осъществявало търговска дейност в стопанисвания от него търговски обект, където е установено процесното нарушение, логично е същото ЮЛ да понесе и административно-наказателната отговорност за него. В този смисъл, правилно и обосновано се претендира от защитата и поддържа тезата, че незаконосъобразно и в нарушение на материалния закон е привлечена отговорността на жалбоподателя, при условие, че нарушението е осъществено от ЮЛ при осъществявана от същото търговска дейност в обекта. По изложените съображения, съдът счита, че в конкретния случай административно-наказателна отговорност следва да се носи единствено от ЮЛ „*” ЕООД, което е осъществявало търговска дейност в обекта и е допуснало въпросното нарушение.

А що се отнася до самото нарушение и направено описание на фактическа обстановка в НП по отношение на тях не се води спор. В хода на съдебното следствие и от приложената по делото преписка рег. № 1717р-4131 от 23.04.2019 г. се доказа по безспорен и несъмнен начин, че при извършената проверка на 13.04.2019 г., около 23.36 часа в търговския обект „*”, стопанисван от „*” е установено присъствието на непълнолетно лице, което е било допуснато без родител, настойник, попечител или друго лице, полагащо грижи за дете.

Изцяло в насока на развитата обвинителна теза се явяват приобщените по делото писмени доказателства – обяснения на непълнолетната ****а и нейната майка ***, както и показанията на актосъставителя Д.Д. и свидетелите Р., Л. и К., последният и очевидец на нарушението, от които може да се изведат категорични изводи относно датата и мястото на извършената проверка и установените обстоятелства.

Независимо обаче от факта, че административното нарушение се явява безспорно доказано, атакуваното с настоящата жалба НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, по отношение на които съдът изложи по-горе подробни правни съображения.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1717а-1010 от 09.05.2019 г., издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР – Добрич, с което на К.И.Д. ЕГН ********** *** за извършено административно нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/, на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е наложено наказание „глоба” в размер на 2 000 /две хиляди /лева.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд - гр. Добрич по реда на глава ХІІ от Административно-процесуалния кодекс.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: