РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 04.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на девети ноември през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7999 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба с правно основание чл.28, ал. 1 вр.
чл.30, ал.1, и чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗакрДт от Дирекция
„Социално подпомагане” – гр. Плевен обективираща искане както за прекратяване
на настаняването на детето а.- Н. Н.С.,
с ЕГН ********** в социалната услуга резидентен тип „Кризисен център за жени и
деца, преживели насилие „Отворена врата“ гр. Плевен, така и за вземане на мярка
– настаняване и отглеждане на детето в социалната услуга – резидентен тип –
Център за настаняване от семеен тип „Приятели“ *** за срок от две години или до
промяна на обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от
датата на настаняване на детето по административен ред.
В молбата се излага, че с решение № 935/05.06.2017 г по гр.д. № 2677/2017 г по описа на PC Плевен спрямо малолетната А.Н.С. ЕГН
********** е предприета мярка за закрила чрез настаняването й за отглеждане в
социалната услуга резидентен тип „Кризисен център ”Отворена врата” гр.Плевен за
срок от шест месеца, считано от настаняването му -07.03.2017 г. Сочи се, че предвид изтичащият срок на
предоставената закрила на детето и необходимостта от вземане на решение за бъдещето
отглеждане и възпитание му с оглед неговият „най-добър” интерес е извършено
ново социално проучване, при което са установено, че майката на подрастващата а-н С. е Д.Н.С. ЕГН **********,
която я е осиновила. Твърди се, че от 2015 г. детето започнало да демонстрира
манипулативно, предизвикателно и проблемно поведение, което било съпроводено с
множество конфликт между него и родителя и бягства от вкъщи. Твърди се, че по този начин детето поставяло в
риск живота и здравето си, поради което майката се обърнала за съдействие към
различни специалисти психолози, социални работници, чиято намеса не довела до
позитивен резултат в поведението на момичето. Сочи се, че във връзка с
променливото й поведение и психическата нестабилност на А. е извършен преглед
от психиатър при „Клиника по детско-юношеска психиатрия –София, при който
преглед й е поставена диагноза ”Разстройство на привързаността, дезинхибиторин
тип. Разстройство с дефицит на вниманието”, за което й е предписана и
съответната медикаментозна терапия. Твърди се, че въпреки това конфликтите
вкъщи зачестяват, поради което и момичето бягало от тази среда, като по повод на
токова бягство детето се е обърнало за закрила към ОЗД при ДСП Младост, тъй
като нежелаело повече да живее с майка си. Излага се, че компетентният орган, без
да изследва в дълбочина причините и възможностите за подкрепа в този случай,
незабавно е предприел действия като е извел детето и го е настанил във възможно
най-отдалечената социалната услуга „Кризисен център ’’Отворена врата”
гр.Плевен, където на детето са осигурени основните жизнени потребности,
сигурност и безопасност, записана е на училище, където да продължи
образованието си, предоставен и е регулярен достъп до психологическа помощ и
подкрепа. Твърди се, че въпреки това момичето продължавало да има чести
агресивни прояви спрямо останалите потребители и персонала на центъра,
съпроводени с разрушителност, а понякога та се и самонаранявало, ставало раздразнително
и яростно без причина, заплашвало, крещяло, хапело, плюело, ритало, чупило
прозорци и имущество на услугата. Сочи
се, че предвид на това и хиператкитвно поведение на детето са извършвани множество
прегледи при детски психиатър д-р А. и от детски невролог д-р Х., при които прегледи
е потвърдена диагнозата на детето и е назначена терапия, която впоследствие при
всеки преглед е изменяна. Твърди се, че въпреки това, съществена промяна в
поведението на момичето не се отчитала, като видно от изготвената й
психологическа оценка от психолог при КЦ Плевен подрастващата е емоционално
нестабилна. Излага се, че при А - Н се
наблюдавало гняв, плач, раздразнителност и ярост без видима причина, като впоследствие настъпвала внезапна промяна
на настроението й. Сочи се, че понякога детето било контактно, имало потребност
да общува с хората и била общителна, но
тези й настроения бързо преминавали в затвореност и промяна на настроението. Твърди
се, че А - Н се чувствала отхвърлена в повечето взаимоотношения и групи, в
които взимала участие. Сочи се, че детето е с отслабен самоконтрол над
действията си, трудно създавало приятелства, показвала крайна несигурност,
отдръпване, отчуждение, депресия, неадекватност, смачкано его, безпокойство,
тревожност и автоеграсия. Излага се, че в този случай заключението на психолога
е, че при А - Н се наблюдава чувство на зависимост и силна потребност от
персонално внимание. Излага се, че детето
няма резервираност и персонални прегради в общуването, изпитва потребност от
сигурност и повече емоционално топлина, като едновременно с това е с висок праг
на чувствителност, несигурна и изпитваща страх от изоставяне. Твърди се, че понататъшния
престой на момичето в ограничаващата среда на Кризисния център в гр.Плевен не
би допринесъл с нищо за нейното правилно и нормално развитие, като в тази
връзка ОЗД при ДСП Плевен е поискал доклад и становище от ДСП Младост София
относно нагласите и възможностите на родителя да поеме грижите за малолетната.
Излага се, че в с писмо с изх.№СЛ/Д-ЕН/447-036/01.09.17г на директора на ДСП
Младост София се посочва, че при последното гостуване на момичето в семейната
среда на майката във вилата им в гр.Костенец за периода от 07.08.2017 г. до
21.08.2017г А. отново е имала девиантно поведение, не желаела да се прибира
вкъщи, искала да избяга, защото не считала г-жа С. за нейна майка, като
заявявала, че ще търси биологичната си такава, просела, лъжела, демонстрирала
силна заинтересованост към представители на противоположения пол с
предпочитания за по-възрастни мъже. Твърди се, че майката не се чувства
подготвена да се справи с поведението на дъщеря си, въпреки че ползвала
социална услуга при „Център за обществена подкрепа” Сдружение „SOS Детски селища
България” за оценка и повишаване на родителския и капацитет и с нея работил
екип от специалисти. Твърди се, че майката на детето е подала изрично заявление
до директора на ДСП Плевен с вх.№ СЛ/Д-ЕН/447-038/04.09.17г., в което е отправила
искане мярката за закрила спрямо дъщеря й да бъде продължена като се запази
опцията за поддържане на лични контакти с детето й. Излага се, че за осигуряване на „най-добрия
интерес” на подрастващата А - Н и за поддържане на по-близък контакт родител - дете,
молителят е поискал съдействие от Регионалните дирекции за социално подпомагане
София Град и София Област за издирване и осигуряване на място за момичето в
социална услуга резидентен тип „Център за настаняване от семеен тип” на
територията на София град и Област, но че в отговор получили, че запознаване с
индивидуалния профил на а-н в ЦНСТ-тата в гр.София и София Област нямало
свободно място. Поради изложеното счита, че А. е „дете в риск” по смисъла на параграф 1,
т.11, б. „А” и б.В” от ДР на ЗЗДет, тъй като продължавало да е без родителска
грижа, нямало желаещи близки и роднини да се грижат за нея „както и подходящо
професионално приемно семейство“, поради което и с оглед на необходимостта от продължаване на
корекционото въздействие от психо-социална работа, и не на последно място
нежеланието на детето да живее при майката, е било необходимо предприемане на
друга мярка за закрила съобразена с неговата възраст и индивидуална потребност-
настаняване в социалната услуга ЦНСТ. Сочи се, че Със заповед № ЗД/Д-ЕН
269/07.09.2017 г на директора на ДСП Плевен малолетното дете А - Н е настанена
временно по административен ред в социалната услуга резидентен тип ЦНСТ ***, където
са й предоставени условия максимално близки до семейните. Сочи се, че там й се осигурява индивидуална
грижа и внимание, а също така и работа с необходимите съобразно потребностите
му специалисти - социален работник, психолог и възпитател. Поради изложеното се отправя искане до съда депозирана молба да бъде
уважена.
В открито съдебно заседание
Дирекция „Социално подпомагане” –
гр. Плевен, чрез ю.к. В. моли съда да уважи молбата. Сочи, че детето е
емоционално несигурно, имащо нужда от майчина любов и топлина. Твърди, че към
настоящият момент ДСП Плевен е направило всичко възможно детето да бъде
настанено по – близо до майка си, но че това е невъзможно. Излага, че работата
с психолозите не следва да бъде само с детето, но й с майката. Твърди, че настаняването
на детето в ЦНСТ –то към момента е най – доброто за него.
В проведеното по делото о.с.з. назначения особен
представител на детето а-н – адв. В. моли съда да уважи молбата. Твърди, че от
събраните по делото доказателства безспорно са се установили опасенията на
майката дали тя може да се справи с особеностите в поведението на детето. Сочи,
че в специализираната институция детето ще може да работи с психолог, както и,
че ще бъдат задоволени потребностите му. Счита, че доколкото в тази среда са
намалели случаите на агресия от страна на детето, то същата е в най – добър
интерес на детето.
Майката на детето – Д.Н.С. моли съда да уважи
молбата. Твърди, че към настоящия момент не се противопоставя детето да бъде
настанено в специализирана институция, въпреки че заявява желание то да е по –
близо до нея. Сочи, че въпреки, че й е мъчно за детето е уважила желанието му.
Твърди, че между нея и дъщеря й няма проблеми в общуването, като обяснява, че
тя е с дефицит на привързаността. Сочи, че не са водени формални срещи в ЦОП.
Изявява желание да ходи на психолог, но твърди, че въпреки посещението на
няколко такива те не й дават рационални съвети.
В проведеното по делото о.с.з.
заинтересованата страна „Кризисен център за жени и деца, преживели насилие
„Отворена врата“ гр. Плевен, чрез директора на центъра Д.Д. моли съда да уважи
молбата. Сочи, че по време на престоя на детето в Центъра е провеждана усилена
работа с него от психолог и социален работник, като е направено всичко възможно,
което е в техните компетенции, докато
детето е било при тях. Счита, че в ЦНСТ –то детето ще се чувства по – добре,
тъй като в Кризисния център режимът е затворен, а детето споделяло, че точно това
я кара да бъде агресивна.
В
проведеното по делото о.с.з. директорът
на ЦНСТ Плевен А.Д. изразява становище за основателност на молбата. Сочи, че в
момента в Центъра с детето работи психолог и
обществен възпитател. Твърди, че
поведението на детето е непредвидимо и то трудно умее да контролира гнева си.
Сочи, че това е вследствие на разделите и изоставянията, които детето е
преживяло. Излага, че детето приеме медикаменти, изписани от психолог. Подробно
описва кризите и конфликтните ситуации, в които е изпадало детето, както в
училището, така и в Центъра. Твърди, че именно поради такава конфликтна
ситуация, съчетана с агресия от страна на а.- Н. същата не посещава училище.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното: Видно от
представеното удостоверение за раждане на детето а.- Н. Н.С. е, че негова майка
е Д.Н.С..
По делото е приложено и заявление от майката на детето, отправена до
Директора на ДСП Плевен, с което майката оттегля молбата за реинтеграция на
дъщеря си в семейна среда. Изразява желание да се запази връзката с детето й.
моли по възможност детето да бъде настанено в близост до гр. София.
Установява се от приложената по делото Заповед №
ЗД/Д-ЕН-267/07.09.2017 г. на Директора на ДСП Плевен е, че настаняването на
детето а.- Н. Н.С. по административен ред в „Кризисен
център за жени и деца, преживели насилие „Отворена врата“ гр. Плевен е
прекратено до произнасянето от съда.
Установява се от приложената по делото Заповед № ЗД/Д-ЕН-269/07.09.2017
г. на Директора на ДСП Плевен е, че детето а.- Н. Н.С. е настанено по
административен ред в ЦНСТ в ***, *** до произнасянето от съда.
В представения по делото социален доклад от 07.09.2017 г., в
който соц. работник, изслушан в залата П.Д. се прави извод, че детето е със специални потребности, изискващи
провеждане на психо – социална работа от психолог и обществен възпитател, с цел
подобряване на емоционалното му състояние, осъзнаване на рисковете от
собственото си неприемливо поведение и коригирането му, разпознаване на
рисковите ситуации. Сочи се, че на този етап майката не може да задоволи
специалните потребности на детето си и изразява нежелание то да се върне в
семейна среда. Твърди се и, че майката няма подкрепяща среда, която да се
ангажира за грижите на детето. Излага се, че
предвид състоянието на а.- Н. и поведенческите й проблеми, детето не е
подходящо за отглеждане в приемно семейство. Прави се извод, че към настоящия
момент за осигуряване на възможно най – добрата среда за нормалното развитие и
възпитание на детето е то да бъде настанено в ЦНСТ гр. Плевен за срок от една
година.
Видно е от представеното Направление за ползване на социални
услуги № НП/Д- ЕН -187/11.09.2017 г. е, че детето а.- Н. е насочена за ползване
на социална услуга в ЦОП, изразяваща се
в провеждане на психо – социална работа с нея, с цел подобряване на
емоционалното му състояние и осъзнаване на рисковете от собственото си
поведение и коригирането му, както и за разпознаване на рисковите ситуации.
Установява се от приложената психологична оценка на детето,
че в същото се наблюдава чувство на зависимост и силна потребност от персонално
внимание. Прави се прогноза, че при
добра професионална грижа, адекватна за възрастта и нуждите му, то ще има добро
психо – емоционално развитие.
Видно е от
приложеното по делото решение № 935 от 05.06.2017 г по гр.д.№ 2677/2017 г. по
описа на ПлРС, че детето а.- Н. е настанена в „Кризисен център за жени и деца, преживели насилие „Отворена врата“ гр.
Плевен за срок от шест месеца, считано от датата на настаняването му по
административен ред.
По делото са депозирани и писмо изпратено от ДСП Плевен до
ДСП – Младост с цел да се намери място в социална услуга от резидентен тип в
чертите на гр. София за детето а.- Н.. Представен е и отговорът на писмото, че
към момента не е налично такова място.
Установява се от приложеното по делото становище на ЦОП,
МСС- България, изготвено за детето а.- Н., че: има нарушение в адаптацията в
ЦНСТ, ,като се работи в съдействие със служителите в центъра във връзка с това
поведение на детето да не е неприемливо нито за нея, нито за околните; че
въпреки, че детето и майката демонстрират привързаност, има затруднение по
налагане и спазване на правила и начина, по който на детето се показва, че е
част от семейната система; че детето има затруднение в това да общува по
непринуден и естествен начин с околните, като това е предпоставено от
нарушенията в привързаността и
многобройните раздели, които е преживяло и продължава да преживява то.
Поделото
е разпитан и социалният работник, водещ случая на детето – Людмила Кирчева,
който разказва, че а.- Н. е различно дете и, че тя не винаги успява да разбере
кога казва истината и кога лъже. Сочи, че настроенията й се променят много често. Излага, че детето е споделила,
че й е мъчно за майка й, че иска да се върне при нея. Твърди, че това са думи
на детето, но че не е сигурна дали чувства това. Излага, че детето се подава на
манипулации, както и, че не може да преценява рисковете за себе си. Твърди,
че оставянето на а.- Н. в Центъра е най
– доброто за нея.
В
проведеното по делото о.с.з е изслушано и детето а.- Н.. Същата споделя, че в
Кризисния център не се е чувствала добре, поради затворения му характер, както
и, че в ЦНСТ е по – добър вариант за нея. Подробно разказва за конфликтни
ситуации, в които е взела участие, но през собствената си призма, които не
отговарят на останалите доказателства по делото. Изразява желание да се върне
при майка си, защото към настоящия момент нещата в семейството й се
нормализирали, след като майка й престанала да приема алкохол.
По делото е изслушан и социалният работник, присъствал при изслушването на а.- Н. – П.Д., която сочи
че детето
е с диагноза разстройство на привързаността, вследствие на факта, че отраснало по домове до 5 г. и половина и трудно е
установила доверителна връзка с майка си. Излага, че във връзка с поведенческите прояви на детето работят психолози, за да може да овладява тези
кризи. Сочи, че майката на А-Н към момента е заявила, че все още се чувства неподготвена да се справи с
проблемното поведение на детето си, като се страхува за неговия живот и здраве, както и, че проявява неувереност, че може да се справи
в семейната среда с неговото поведение. Твърди, че
по принцип и майката и детето винаги са заявявали, че искат да бъдат заедно в
семейната среда, но когато се получил
някакъв проблем детето заявявало, че иска да се махне от
майка си, а майката също казвало: „да си ходи“. Сочи, че детето е склонно да преувеличава нещата, да
лъже с цел съжаление към нея, обръщане на внимание, както и, че е склонна е да манипулира с цел да й се обърне нужното
внимание. Излага, че в ЦНСТ- то са въведени правила и норми на поведение, които трябва
да се спазват, които обаче А - Н не желае да спазва, нито да зачита авторитета на училите и
възпитателите.
Така установената фактическа
обстановка, налага следните правни изводи:
Законът
за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в
неговата семейна среда (чл. 25, ал.2 и чл.28, ал.4 ЗЗДт), като в изключителни
случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат
това и е в негов интерес. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДт, дете може да бъде настанено извън семейството в случаите,
когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето или
се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
Установи се
безспорно по делото, че възможностите за отглеждане
на детето А - Н в семейна среда са изчерпани
към настоящия момент. Майката на детето не може да се справи с отглеждането на
детето, предвид на неговото психично състояние и кризите, в които изпада, при
които заплашва със самонараняване. Майката на детето от своя страна изразява
готовност да ползва помощ, за да може да се преодолее психологичния проблем на
детето, но тази готовност следва да бъде облечена и в проява на активност от
нейна страна. Съдът отчита и факта, че към настоящия момент няма близки
роднини, които да могат да полагат грижи за А - Н. Предвид психическото
състояние на детето същото не е подходящо и за отглеждане в професионално
приемно семейство. Към настоящия момент
съдът счита, че най – подходящо място за детето, предвид на проблемите които
има то е да бъде настанено в ЦНСТ, където с него към момента работят психолози
с цел да се подобри емоционалното му състояние и то да осъзнае последиците от
своето поведение. Настаняването на детето в специализирана институция е
безспорно в негов интерес, тъй като там то ще получава адекватна специализирана
грижа, за да може да овладява своето агресивно и опозиционно поведение, каквато
към настоящия момент не може да му се осигури в семейната среда.
Настаняването на детето в ЦНСТ, където режимът
е по – облекчен, в сравнение с този в Кризисния център е по – благоприятно за
момичето, с оглед на психическото му състояние, поради което и настаняването на
а.- Н. в „Кризисен център за жени и деца, преживели насилие „Отворена врата“
гр. Плевен следва да се прекрати и то да
бъде настанено в Център за настаняване от семеен тип „Приятели“ *** за
срок от две години или до промяна на обстоятелствата, ако е в негов интерес,
считано от настаняването му административен ред.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА предприетата МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА по отношение на детето
а.- Н. Н.С., с ЕГН **********,
изразяваща се в настаняването му в „Кризисен център за жени и деца,
преживели насилие „Отворена врата“ гр. Плевен, на основание чл.30, ал.1 във вр.
с чл.29 от ЗЗакрДт.
ВЗЕМА, на
основание чл.28, вр. чл.25, ал.1, т.3 от
Закон за закрила на детето, МЯРКА ЗА
ЗАКРИЛА спрямо детето а.- Н. Н.С., с ЕГН ********** - НАСТАНЯВАНЕ
за отглеждане и възпитание в Център за настаняване от семеен тип „Приятели“
*** за срок от две години или до промяна
на обстоятелствата, считано от датата на настаняване по административен
ред.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на
основание, чл. 28 ал. 4 Закона за закрила на детето.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в седмодневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: