Решение по дело №34/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба от МБАЛ „Света Параскева“ ООД гр. Плевен С ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Гр. Плевен, [улица], представлявана от Ю. Ц. Н., чрез адв. И. Ц. - АК Плевен, против Решение по АНД № 1653/2024 г. по описа на РС-Плевен. Посочва се в жалбата, че неправилно съдът е приел, че в случая е налице трудово правоотношение без трудов договор, въз основа на обстоятелството, че е налице определено работно място, работно време и възнаграждение. Твърди се, че съдът не е отчел конкретните обстоятелства по извършването на дейността, личността на изпълнителя, неговото желание и възможности, както и нормативно определените възможности за работа при намалено работно време. Сочи се, че съгласно Наредба за определяне на видовете работа, възможност за работа по трудов договор на двучасов работен ден няма. Твърди се, че в случая работата е била извършвана на повикване за не повече от два часа дневно. Посочва се още, че неправилно представителите на Инспекция по труда –Плевен са изискали заплащане на осигуровки по трудово правотношение, предвид обстоятелството, че работещата не е желаела да работи повече от 2 часа на повикване, както и смятала, че не й е необходимо осигуряване за в бъдеше, тъй като получава пенсия и работи на повикване за не повече от два часа на ден срещу скромното възнаграждение от 200 лева на месец, а не 400, както пише в решението на съда. Сочи се, че лицето е трестирало труд по граждански договор, който й е позволявал да пропусне да отиде на работа, както и да си тръгне, когато си е изпълнила задълженията, определени за конкретния ден. Твърди се, че изброените критерии, характеризиращи според актосъставителите особеностите на трудовото правоотношение, не са абсолютно условие, за да се нарече изпълнението на задачи в кръга на определена специалност трудово правоотношение. Твърди се, че болницата има малък обем на работа в конкретната област и съответно търси такива специалисти, които са съгласни да извършват този малък обем на работа според специалността си. Рехабилитационните дейности, които в конкретното лечебно заведение се извършват на повикване, се осъществяват обичайно в лечебното заведение в рехабилитационното отделение, понякога в болничните стаи, а по изключение и по домовете на болните. Работното време е условно определено - около обяд, за да се напасне на другите дейности на болницата. Заплащането е предвидено в такива рамки, в каквито са и съответните ангажименти на работещата по специалността. Обстоятелството, че обикновено се осигурява заплащане в размер на 200 лева месечно не означава, че е определена заплата, която се счита непременно като трудово възнаграждение по трудово правоотношение. Посочва се още, че оформянето на правотношението с граждански договор е законово допустимо, като медицинският работник носи отговорност при нарушения на определената дейност. Твърди се, че в най-голямата в Плевен болница МБАЛ„ Д-р Георги Странски“ по граждански договор работят около 400 здравни специалисти, като това обстоятелство е известно на Инспекцията по труда, но не са наложени санкции. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението на Плевенския районен съд и вместо него да постановите друго, с което да уважи жалбата. Претендират се и направените по делото разноски.

Депозиран е и писмен отговор от директора на Дирекция „ Инспекция по труда“, в който се излага становище за неоснователност, недоказаност и необоснованост на касационната жалба. Сочи се, че решението на PC - Плевен, с което е потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление № 15-2400199/26.08.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, е правилно и законосъобразно. Споделят се изводите на съда, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че АУАН и НП-то са издадени от компетентни органи и в обхвата на техните правомощия, както и при издаването им е спазен срока в ЗАНН. Сочи се, че в АУАН и НП-то са описани всички съставомерни признаци на нарушението и всички, относими към тях факти, вкл. са посочени и датата и мястото на извършване на нарушението, нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна, както и правилно е приложен материалният закон. АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от 3AHH, съдържа, посочените реквизити, кореспондира и със събраните доказателства по делото и с него безспорно се установява факта на нарушението, което правилно е квалифицирано по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Посочва се още в отговора, че наказателното постановление отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, постановено е от компетентен орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма. В него правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ въз основа на която е наложена санкцията. Посочва, че нарушението по чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, е доказано, като при извършената проверка на място в обекта на 13.06.2024 година около 11.15 часа лицето е установено да престира работна сила като „Рехабилитатор“. Лицето декларира, че работи при повикване без сключен трудов договор с работно време от 10.00 часа до 12.00 часа с определено работно място МБАЛ „Света Параскева“, намираща се гр. Плевен, [улица] й се заплаща хонорар в размер на 200 лв. Ответникът приема за неоснователна изложената от жалбоподателя защитна теза, че лицето е в пенсионна възраст и заради годините, здравословното състояние и нейно лично желание е сключен граждански, а не трудов договор. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, за което следва да се носи отговорност по реда на чл. 414, ал. 3 КТ.

В съдебно заседание касаторът - МБАЛ „Света Параскева“ – гр.Плевен, редовно призован, се представлява от адв. И. Ц., който моли съда да уважи жалбата, да отмени оспореното решение, като постанови друго, с което да отмени НП № 15-2400199/26.08.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен.

Ответникът – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор Х. С., който дава заключение за неоснователност на касационната жалба, за правилност и законосъобразност на решението на въззивната инстанция и моли съда да го остави в сила.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване е Решение № 530/25.11.2024г. по АНД № 1653/24г. по описа на РС-Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление №15-2400199 от 26.08.2024 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Плевен, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на МБАЛ „Света Параскева“ ООД, ЕИК *********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.

Първоинстанционният съд приел за установено, че при проверка на на 13.06.2024 година около 11.15 часа в обект: МБАЛ „Света Параскева“, намираща се в гр. Плевен, [улица], стопанисвана от МБАЛ „Света Параскева“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, [улица], с управляващ и представляващ дружеството Ю. Ц. Н. с [ЕГН] работодателят приел на работа лицето В. Б. Ц. с [ЕГН] да изпълнява трудови функции, а именно „Рехабилитатор“ без да има със същия сключен трудов договор в писмена форма. Лицето декларирало, че работи при повикване без сключен трудов договор с работно време от 10.00 часа до 12.00 часа с определено работно място МБАЛ „Света Параскева“, намираща се гр. Плевен, [улица] й се заплаща хонорар в размер на 200 лв. По време на проверката били представени декларация от В. Ц. от 13.06.2024 г. и граждански договор № 26/01.01.2019 г. на В. Б. Ц.. Проверяващите приели, че е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. За извършеното нарушение бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено и процесното НП.

РС-Плевен приел за установена горната фактическа обстановка въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите П. М. Т., П. П. Ч. и В. Б. Ц., както и писмените доказателства –декларация на В. Б. Ц. и граждански договор, сключен между В. Б. Ц. и МБАЛ „Света Параскева“.

Съдът приел, че АУАН е съставен в присъствието на управителя на търговското дружество-работодател, предявен е и е връчен препис на същата дата, като при предявяване му не били направени възражения вкл. такива не били направени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Приел още, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, при съставянето на АУАН и НП-то не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. От анализа на събрания в производството по обжалване доказателствен материал съдът формирал извод за законосъобразно НП в частта относно установяването и описанието на вмененото административно нарушение. Счел, че са налице предпоставките на чл.61, ал.2 от КТ, като на датата на проверка на място, посоченото лице е полагало труд по трудово правоотношение, а представеният по време на проверката граждански договор, цели прикриването на трудовото правоотношение. Приел за доказано, че функцията, възложена на посоченото лице, в качеството му на „рехабилитатор“ с място на работа - МБАЛ „Света Параскева, с работно време от 10:00 до 12:00 часа и трудово възнаграждение в размер на 400 лева, предполага полагане на труд не по гражданско, а по трудово правоотношение. В тази връзка и вземайки предвид изложеното от свидетелите П. М. Т., П. П. Ч., а и от св. В. Б. Ц., която потвърждава заявеното в декларацията, както и че същата е подпълнена и подписана от нея, съдът намерил за безспорно установено, че на посочените в АУАН и НП дата и място, св. В. Б. Ц. е изпълнявала трудови функции в МБАЛ „Света Параскева“, а именно рехабилитатор, без да е бил сключен трудов договор в писмена форма между нея и работодателя - МБАЛ „Света Параскева. Направените с жалбата възражения, че св. В. Ц. обича работата си и за същата е удобно да я извършва без сключен трудов договор, съдът приел за неотносими.

Същевременно РС-Плевен счел за неоснователни твърденията, че извършваната дейност от страна на св. Ц. не е такава по трудово правоотношение по смисъла на КТ, поради наличие на място на работа - МБАЛ „Света Параскева, определено работно време от 10:00 до 12:00 часа и трудово възнаграждение в размер на 400 лева, които обстоятелства характеризират дейността на свидетелката именно като трудова. Цикличния размер на възнаграждението, определянето на конкретно работно време и място на работа, приел за характерни именно за трудов договор. О тук извел правния извод, че вмененото нарушение, изразяващо се в липсата на сключен писмен трудов договор между дружеството-работодател и лицето В. Б. Ц., е свързано с материалната норма на чл. 62, ал. 1 от КТ, а санкцията е посочена и наложена по състава на чл. 414, ал. 3 от КТ, поради което правилно е приложен материалния закон т.е. за нарушението следва да се носи отговорност по реда на чл. 414, ал. 3 КТ.

При определяне на наказанието съдът отчел, че конкретният размер на санкцията е минималният допустим и не подлежи на обсъждане, както и липсват предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото случаят с нищо не се отличава от други нарушения от същия вид, поради което потвърдил НП №15-2400199 от 26.08.2024 г.

Настоящият съдебен състав споделя напълно изложеното в мотивите на РС-Плевен съд, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, препраща към тях.

Приетата от съда фактическа обстановка, изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства. Правилни са изводите на РС-Плевен, че НП-то е издадено от компетентен орган, в срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание. Видно от доказателствата по делото не са допуснати съществени нарушения при съставяне на акта за административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, които да доведат до отмяната му на самостоятелно основание. При извършената от първоинстанционния съд служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и наказателно постановление, че са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за реквизити. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил от обективна и от субективна страна фактическия състав на нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл.1 , ал.2 от КТ, поради което законосъобразно е бил привлечен към административно наказателна отговорност. Правната квалификация за нарушението е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава в АУАН и НП-то, както и се доказва са по безспорен и категоричен начин в развилото се административно и съдебно производство.

Основният спорен момент по делото е законосъобразно ли длъжностните лица от Инспекцията по труда органи са квалифицирали процесните договори като трудови, вместо като граждански договори за изработка и поръчка. Пред РС-Плевен и касационната инстанция са представени граждански договори за различни години вкл. 2024г. с почти идентично съдържание, подписани от управителя на МБАЛ „Света Параскева“ ООД от една страна и В. Б. Ц. от друга.

Съществено значение обаче за преценката, дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение, имат съществените елементи на договора, а не наименованието на договора.

В разпоредбата на чл. чл. 258 ЗЗД е предвидено, че с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. По силата на чл. 280 ЗЗД с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Същевременно в чл. 1, ал. 2 КТ е регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Това означава, че на основание трудовия договор и с оглед законовата му уредба, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и други подобни. Предметът на гражданския договор е постигане на конкретен резултат който пак е свързан с полагане на труд, но при съответната самостоятелност до получаване на крайния продукт, предмет на облигаторното правоотношение. Работодателят може да сключва граждански договор за изпълнението на определени дейности, но при условие че това не е само юридически, но и фактически свързано с конкретен трудов резултат. Недопустимо е чрез дисимулация да се прикрива същностното предоставяне на работна сила, какъвто е настоящият казус.

Съществуването на трудово правоотношение е правен извод, вследствие преценка на фактите: налице ли е организация на работа от работодателя, с негови материали, машини и съоръжения, инструменти и работно облекло, процес, ръководен от негов специалист, работно време и почивки, като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. В конкретния случай наличието на елементи на трудово правоотношение – определено работно място, периодично изплащано възнаграждение във фиксирани размери, периодичност на престирането на труд, предоставянето на материали от страна на работодателя, определяне на почивки, се доказват от събраните писмени и гласни доказателства.

Сключените договори от МБАЛ „Света Параскева“ ООД нямат характер на договори по ЗЗД, тъй като с тях не е договорено престиране на конкретен резултат. Договорено е наемане на работа на физически лица в изпълнение на трудови функции - работа като рехабилитатор (св.В. Б.), която дейност е специфична и е възможно да се изпълнява само от лица, с които има сключени трудови договори. Поради това, със сключените граждански договори с физическо лице, което е назначено като рехабилитатор, при определено работно време ежедневно за 2 часа от 10-12 часа, с определено възнаграждение в размер на 400 лв. и почивки по график (изводимо от декларацията на В. Б. - л. 14 от АНД №1653/24г.) по същество се прикрива трудово правоотношение. Изпълнителят е ползвал материалната и техническа обезпеченост на МБАЛ „Света Параскева“ ООД. На лицето са изплащани регулярно едни и същи възнаграждения. В сключените граждански договори е записана дата на сключване на договорите, но не е записан срок за изпълнение на възложената работа, както и в какво се изразява последната. Касае за извършване на постоянна и повтаряща дейност, пряко свързана и произтичаща от дейност по предоставяне на медицинско обслужване. Установява се от представените договори, че е престирана работна сила извършване на рехабилитационни процедури, които нямат случаен и епизодичен характер, а извършваната дейност е периодична и е във връзка с основната дейност на МБАЛ „Света Параскева“ ООД.

Липсват доказателства и за други елементи от състава на договор за поръчка или договор за изработка, като вид граждански договор. По договор за поръчка следва лицата да са работили за своя сметка, със свои материали и/или оръдия на труда, да са разполагали със свобода на преценка какво, къде и как да изпълнят, по кое време и т. н. В процесните договори не е посочено за колко време трябва да бъде свършена конкретната работа, за да се приеме, че е налице договор за изработка или извършване на определено фактическо действие. Гражданските договори по ЗЗД се сключват за изпълнение на определени задачи, а не за конкретен трудов резултат. По делото не са представени и протоколи за отчетена дейност, от които да се определи вида и обема на извършваната работа. Уговорените операции - рехабилитационни процедури, са с многократни, а не с еднократно изпълнение, като същите следва да бъдат извършвани до края на правоотношението, а самата дейност е трябвало да бъде осъществявана съобразно нарежданията на възложителя, което указва на контрол от негова страна. В този смисъл извършването на дейността на риск на изпълнителя е без практическо приложение. От тук също се обуславя извод, че договорите са с характер на трудови.

С оглед на горното правилно е прието от органите по Инспекцията по труда и РС-Плевен, че осъществяваната от В. Б. дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила, както и извършеното административно нарушение е безспорно доказано.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, настоящият касационен състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Постановеното от районния съд решение е валидно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

Оставя в сила Решение № 530/25.11.2024г. по АНД № 1653/24г. по описа на РС-Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.