Р Е Ш Е Н И Е
Номер 81/08.12 Година 2015/Град Перник
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Пернишки
окръжен съд, наказателен състав на втори декември Година 2015, в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ШКОДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР
ПЕТРОВ
АДРИАН ЯНЕВ
Секретар: Катя
Станоева
Прокурор: ПЛАМЕН
НАЙДЕНОВ
като
разгледа докладваното от съдия ШКОДРОВА ч.н. д. номер 332 по описа за 2015
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.44 от Закона за
екстрадицията и Европейската заповед за арест.
Постъпило е искане от Районен съд гр.Г. - О. с о. к. –
Съд 2, Р. П. за изпълнение на Европейска заповед за арест от *** год., издадена
от Районен съд гр.Г. - О. с о. к. – Съд 2, Р. П. по отношение на лицето А.М.С.
с адрес ***, род. на *** год.
Към искането като доказателства са приложени Писмо от
Районен съд гр.Г.- О. с о. к. – Съд 2 , Р.П., Европейската заповед за арест от ***
год., издадена от Районен съд гр.Г.- О. с о. к. – Съд 2 , Р.П.. По делото е
приложено и ч.н.д. №214/2015 год. по описа на Окръжен съд гр.Перник, чието
производство е приключило с вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по отношение на исканото лице А.М.С..
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
гр.П. изразява становище за изпълнение на постъпилата Европейска заповед за
арест, тъй като са налице всички законови изисквания за това.
Защитникът на исканото лице – адв. Б. е изразил
становище, че искането за предаване по ЕЗА на компетентните власти на Република
П. следва да бъде преценено съобразно събраните по делото доказателства и
разпоредбите на ЗЕЕЗА.
Лицето А.М.С., чието предаване се иска, е заявило, че не
е съгласен да бъде предаден на компетентните власти в Република П.. Лицето
твърди, че действително е извършил деянието, което е описано в Европейската
заповед за арест, както и че е бил осъден на три години „Лишаване от свобода“, но
изпълнението на така наложеното наказание е било отложено условно и не следва
да търпи същото ефективно.
Пернишкия окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в настоящия процес, приема
за установено следното:
Лицето А.М.С., чието предаване се иска, е български
гражданин, род. на *** год. в ****, понастоящем с мярка за неотклонение „Задържане
под стража” до приключване на производството пред първата инстанция.
Производството е по реда на чл.44 ЗЕЕЗА и е за изпълнение
на горепосочената ЕЗА, която е издадена въз основа на влязла в сила присъда на ****
год. по дело №103/10.3GBASL – Област С. – Районен съд гр.Г.
– О. с о. к.. Срокът на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е три години
условно, което в последствие е отменено и е разпоредено изтърпяване на наказанието
на осн. чл.56, ал.1, т.б и ал.2 от П.наказателен Кодекс.
Видно от съдържанието на ЕЗА е, че същата е издадена за
общо едно престъпление – кражба, предвидено и наказуемо по чл.204 от П.наказателен
Кодекс, за това че в ранните зори на **** год. по предварително съгласуван план
и действайки заедно, обвиняемите се придвижват с автомобил с регистрационен номер
***, управляван от обвиняемия А. до строителна площадка, намираща се в гр.А.д.
С., изцяло обградена, като са имали за цел да изнесат и вземат със себе си каквото
намерят там и каквото им е изгодно. След като пристигат, по неясни причини обвиняемите
съумяват да махнат катинара, поставен на вратата на упоменатата площадка,
влизат вътре и изнасят 69 телескопични подпори, на неустановена обща стойност и
различни по размер от обекта на фирма „R.e N. C., L.“ и 500кг желязо в различни
размери от обекта на фирма „P. E., L..“, на обща стойност над 102,00 евро.
С протоколно определение от 12.11.2015 год., постановено
по ч.н.д. №214/2015 год. по описа на Окръжен съд гр.Перник е било взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража“.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да допусне изпълнение на Европейската заповед за арест и да
бъде предаден на компетентните власти на Република П. исканото лице А.М.С., по
следните съображения:
Съгласно чл.44, ал.1-7 от Закона за екстрадицията и
Европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/, за да прецени дали да допусне или не
изпълнение на Европейска заповед за арест /ЕЗА/, съдът е длъжен да обсъди
налице ли са условията за предаване по чл.36 и чл.41 от посочения закон, както
и има ли основания за отказ по чл.39 и чл.40 от посочения закон, има ли
основания за отлагането или за условно изпълнение на заповедта по чл.52 от
посочения закон.
Европейската заповед за арест по отношение на А.М.С. съдържа
предвидените в чл.37 от ЗЕЕЗА реквизити. Същата е издадена от компетентен орган
в държава – членка на Европейския съюз и е придружена с превод на български
език. Същата съдържа достатъчно информация, представляваща идентификация на
исканото за предаване лице. Посочено е, че е издадена въз основа на влязла в
сила присъда на 12.03.2015 год. по дело №103/10.3GBASL – Област С.– Районен съд
гр.Г. – О. с о. к.. В заповедта са описани обстоятелствата, при които е
извършени деянието. Посочена е и наказуемостта на същите – по чл.204 от
Наказателния кодекс на Република П. – кражба и наложеното наказания „Лишаване
от свобода“ за срок от три години. Посочено е също в Европейската заповед за
арест, че условния характер на присъдата е отменен и е било разпоредено изтърпяване
на наказанието на осн. чл.56, ал1, т.б и ал.2 от П. наказателен Кодекс.
Налице са и предпоставките на чл.36 от ЗЕЕЗА.
Европейската заповед за арест е издадено за лице,
извършило деяние, което се наказва съгласно правото на издаващата държава с
„Лишаване от свобода” и касае деяние, което съставлява престъпление и по
Наказателния кодекс на Република България /чл. 195, ал.1 от НК/, като по
законите и на двете държави за тези деяния се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” над три години, т.с. налице е двойна наказуемост за деянието, за което
е издадена Европейската заповед за арест. Налице е влязла в сила присъда с
наложено наказание „Лишаване от свобода“, чието условно изпълнение е било
отменено и е постановено наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно.
В предвид на всичко изложено, съдът прие, че е
Европейската заповед за арест като форма и съдържание отговаря на изискванията
на чл.37 от ЗЕЕЗА.
По отношение на абсолютните предпоставки за отказ от
допускане на предаване:
Съгласно чл.39 от ЗЕЕЗА е необходимо да са налични заедно
или поотделно три предпоставки. Престъплението, за което е издадена заповедта
следва да е амнистирано в Република България и същевременно да попада в нейната
юрисдикция. Да е нарушен принципа non
bis in idem – да е постановена окончателна
присъда за същото деяние, за което е издадена заповедта или наказанието е
изтърпяно, или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според
законодателството на държавата, в която е осъдено, както и при положение че
исканото лице е малолетно. Видно от изложеното по–горе в мотивите на решението,
нито една от посочените основания за отказ не са налице.
Не са налице и основанията за отказ по чл.40, ал.1 и ал.2
от ЗЕЕЗА, тъй като заповедта не е издадена на основание постановена присъда,
както и тези по чл.41, ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА.
Не са налице и условията за отлагане изпълнението на ЕЗА
или изпълнението й под условие по чл.52 от ЗЕЕЗА. В тази връзка като
доказателства по делото бяха изискани и приобщени в настоящото производство
Свидетелство за съдимост и справка от Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на Република България относно исканото лице и видно от същите
няма данни за образувани и неприключили досъдебни производства, наказателни
производства, както и влезли в сила присъди за престъпления, различни от
посоченото такова в Европейската заповед за арест.
Получената ЕЗА касае изпълнение на наложено наказание
„Лишаване от свобода“, поради което съдът не следва да се занимава с предвидената
в разпоредбата на чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА гаранция за връщането на лицето в
Република България за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.
По изложените съображения, съдът счита, че следва да
допусне предаване на лицето А.М.С. въз основа на посочената
ЕЗА. Въз основа на което и на осн. чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА, съдът следва да вземе мярка
за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на А.М.С. считано от
влизане на решението сила до фактическото му предаване на молещата държава –
Р. П..
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 44, ал.7 от ЗЕЕЗА,
съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА изпълнение на Европейска заповед за
арест, издадена на *** год. от Районен съд гр.Г.- О. с о. к. – Съд 2, Р. П.
по отношение на българския гражданин А.М.С., род. на ***год. в ******, живущ ***, с ЕГН:**********, за задържане и предаване
на лицето с цел изпълнение на наказание „Лишаване от свобода“ на компетентните
съдебни власти на Р.П. по дело от общ характер №103/10.3GBASL
– Област С. – Районен съд гр.Г. – О. с о. к..
ВЗЕМА по отношение на А.М.С., род. на ***г***, с ЕГН:**********
мярка
за неотклонение „Задържане под стража”, считано от влизане на решението в сила до
фактическото му предаване на Р.П., която мярка да се изтърпи при режим на
обвиняем в ОЗ „С. а.” гр.П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен
съд гр.С. в 5-дневен срок, считано от днес.
След влизане в
сила на решението, исканото лице да бъде предадено на компатентнати власти,
като заверен препис от решението се изпрати незабавно на М. н.п.на Република
България, на ВКП Отдел „МПП”, Окръжна прокуратура гр.П. и ОЗ „С. а.” гр.П..
На осн. Чл.53,
ал.1 от ЗЕЕЗА да се уведоми незабавно издаващия орган за решението по
Европейската заповед за арест и за действията по изпълнението й, които ще се
предприемат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.