№ 1086
гр. Русе, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20224520100130 по описа за 2022 година
Искът е с правно основание по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД във вр. с чл.143,
ал.1, чл.146, ал.1 ЗЗП, чл.19, ал.4 ЗПК.
Ищцата В. Г. АНДР. чрез пълном. адв. Д.В. М. твърди, че е сключила
със “Сити Кеш” ООД Договор за потребителски кредит
№458331/09.10.2020г., съгласно който й е предоставен кредит в размер на 700
лв при параметри в чл.3 от договора: 35.04 % фиксиран ГЛП, 41.17 % ГПР,
срок на погасяване на кредита 9 месеца до 09.07.2021г. чрез 9 месечни
вноски, като общата сума за плащане е 834.60 лв. Съгласно чл.6 от договора,
страните се споразумели договорът да бъде обезпечен чрез банкова гаранция
или поръчител. Съгласно чл.8, при подписване на договора
кредитополучателката била уведомена, че при непредоставяне на
договореното в чл.6 обезпечение в 3-дневен срок, дължи на кредитора
неустойка в размер на 488.40 лв с начин на разсрочено плащане, посочен в
Приложение 1 (Погасителен план към договора). Така общото задължение по
договора за кредит възлиза на 1323.00 лв. Счита, че клаузата по чл.8 от
договор №458331/09.10.2020г. е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3
ЗЗД във вр. с чл.143, ал.1, чл.146, ал.1 ЗЗП, както и поради нарушение на
чл.19, ал.4 вр. с чл.21, ал.1 ЗПК, защото е налице накърняване на добрите
нрави поради нарушаване основните принципи за добросъвестност и
1
справедливост в гражданските и търговските взаимоотношения; клаузата за
неустойка е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1, т.5
ЗЗП; същата е неравноправна, тъй като не е договорена индивидуално -
чл.146, ал.1 ЗЗП; нищожна е поради заобикаляне изискванията на закона,
съгласно чл.21 ЗПК. Изложени са подробни правни съображения и
релевантна съдебна практика. Моли съдът да приеме и да обяви за нищожна
клаузата по чл.8 от Договор за потребителски кредит №458331/09.10.2020г.,
сключен със “Сити Кеш” ООД, предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 488.40 лв на основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД във вр. с чл.143,
ал.1, чл.146, ал.1 ЗЗП, чл.19, ал.4 ЗПК и чл.21, ал.1 ЗПК. Претендира за
разноски по делото.
Ответникът “Сити Кеш” ООД гр. София, представляван от управителя
Николай Пенчев Пенчев, чрез процесуалния си представител изразява
становище за неоснователност на иска. Искането съдът да приеме нищожност
на посочената неустоечна клауза на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД във вр.
с чл.143, ал.1, чл.146, ал.1 ЗЗП, чл.19, ал.4 ЗПК е неоснователно – по
подробно изложени правни съображения и позоваване на съдебна практика.
Като се позовава на разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД, според която
нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия
договор, заявява, че при прогласяване нищожността на неустоечната клауза
това не обосновава нищожност на целия договор за кредит. Моли искът да се
отхвърли с присъждане на разноски.
По делото са представени писмени доказателства.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
От представения Договор за потребителски кредит
№458331/09.10.2020г. се вижда, че “Сити Кеш” ООД е предоставил на В. Г.
АНДР. кредит в размер на сумата 700 лв с фиксиран годишен лихвен процент
35.04 % и годишен процент на разходите 41.17 %, която е превел по посочена
от нея банкова сметка в деня на сключване на договора.
Кредитополучателката се е задължила да изплати кредита разсрочено - на 9
бр. месечни вноски, дата на първо плащане 09.11.2020г. и дата на последно
плащане 09.07.2021г., съгласно погасителен план към договора. Общата сума
за плащане, съгласно чл.3.12 от договора е 834.60 лв.
Съгласно чл.6 от договора, кредитът трябва да бъде обезпечен чрез
2
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на изисквания, посочени в чл.23
от Общите условия към договора за кредит. В чл.8 от договора е предвидена
неустойка в размер на 488.40 лв, която кредитополучателят следва да заплати
на кредитора, ако в 3-дневен срок от неговото сключване не представи на
кредитора поне едно от обезпеченията по чл.6 или ако представеното
обезпечение не отговаря на условията по чл.23 от ОУ. Неустойката е платима
разсрочено на 9 вноски, които се добавят към месечните погасителните
вноски по кредита. Така общата дължима сума по договора за кредит възлиза
на 1323 лв с включената неустойка.
Съдът намира, че вземането по чл.8 от договора за потребителски
кредит няма характеристиките на неустойка, тъй като неговата действителна
цел не е да обезпечи предоставяне на обезпечение от страна на потребителя,
нито да обезщети евентуалните вреди от необезпечаването на кредита. Макар
да е уговорена като санкция, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, тази неустойка е предвидена да се кумулира към
дължимото възнаграждение (договорна лихва), както и към законната лихва,
дължима при просрочие. По този начин неустойката се отклонява от
основните си функции обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна
печалба за кредитора. Освен това заплащането й представлява допълнителна
финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на
добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза
по смисъла на разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП.
Заобикаляйки закона, ответникът скрито променя параметрите на
договора, по отношение на които има уредба в ЗПК. С изискването в договора
кредитополучателят да предостави в тридневен срок след сключването му
обезпечение, кредиторът реално се освобождава от задължението си да
извърши предварителна оценка на риска, като отпуска кредит без да извърши
такава, но вменява в тежест на кредитополучателя в твърде кратък срок и при
трудно изпълними условия да обезпечи кредита. Неизпълнението на това
изискване е обвързано с неустойка, която е значителна по размер и в случая
представлява около 2/3 от размера на кредита, като по този начин увеличава
дължимата погасителна вноска. Чрез кумулиране на неустойката към
задълженията по договора всъщност се стига до различни стойности както на
3
ГПР, така и на лихвата. По същество това представлява порок на договора по
смисъла на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, което води до последиците, посочени в
чл.22 ЗПК. Съгласно чл.143, ал.1 и ал.2, т.5 ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Неравноправността на клауза в договора, сключен с потребител, се преценява
конкретно, като се вземат предвид вида на стоката или услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване - към датата
на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг
договор, от който той зависи. Съгласно чл.146 ЗЗП, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Когато
търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е
индивидуално уговорено, тежестта за доказване пада върху него. Наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до
неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
Уговорената в чл.6 от договора неустойка за неизпълнение на договорно
задължение съдът намира за неравноправна и недействителна, както на
основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.5 ЗЗП, така и на основание чл.26, ал.1, предл.3
ЗЗД. Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват по размер. С
разясненията по т.3 от ТР №1/15.06.2010г. по т. д. №1/2009г. на ВКС, ОСТК, е
прието, че неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен
случай. Доколкото в случая размерът на неустойката надвишава 2/3 от
размера на предоставения кредит, тя се явява прекомерна и противоречи на
обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя характер е санкционна,
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата
не зависи от вредите от това неизпълнение и не кореспондира с последиците
4
от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски,
като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита, като неустойката не е
обявена по този начин на потребителя. Посоченият размер на разходите по
кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително с размера на
неустойката по чл.8 от договора. Включена по този начин в размера на
месечните погасителни вноски неустойката реално се добавя към
възнаградителната лихва на търговеца - кредитор и поражда значително
фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си
позволява на кредитора да получи сигурно завишено плащане, без това
оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с
изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне
при потребителско кредитиране (чл.19 ЗПК). Представянето като неустойка
за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит
цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в
ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата
тежест на сключения договор. От една страна, неустойката е включена като
падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата е
предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението и по
този начин заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗПК при определяне ГПР,
което обуславя нищожност на договорната клауза, съгласно чл.21, ал.1 ЗПК.
Налице е и противоречие с добрите нрави и добрите търговски практики, тъй
като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка - чл.143, ал.1 и ал.2, т.5
ЗЗП. Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради
което е нищожна и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Преценката за накърняване
на добрите нрави следва да се извършва за всеки конкретен случай, като
“добри нрави” по см. на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, е обща правна категория,
приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правни норми, при приложението на
които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата.
5
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че значителното оскъпяване
на кредита, скрито под включената договорна клауза за неустойка, без тя да
има функциите на такава и укриването на тази информация от
кредитополучателя, представлява пряко противоречие с добрите нрави и
добрите търговски практики, поради което и на това основание клаузата по
чл.8 от сключения договор се явява нищожна и искът за прогласяването й за
нищожна следва да се уважи.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищцата
адвокатско възнаграждение, което съдът определя на 300 лв.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
Русенски районен съд 50 лв държавна такса по производството.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД във вр. с
чл.143, ал.1, чл.146, ал.1 ЗЗП, чл.19, ал.4 ЗПК, вр. с чл.21, ал.1 ЗПК клаузата
по чл.8 от Договор за потребителски кредит №458331/09.10.2020г., сключен
между “Сити Кеш” ООД, ЕИК ********* и В. Г. АНДР. от гр. ************,
ЕГН **********, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 488.40
лв.
ОСЪЖДА “Сити Кеш” ООД със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. “Славянска” №29, ет.7, представлявано от управителя Николай
Пенчев Пенчев, ЕИК ********* да заплати по сметка на Русенски районен
съд 50 лв държавна такса по производството, а на адвокат Д.В. М. от
Адвокатска колегия гр. **************, сумата 300 лв разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6