Присъда по дело №854/2024 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 26
Дата: 10 март 2025 г. (в сила от 26 март 2025 г.)
Съдия: Сузана Емилова Полизоева
Дело: 20241230200854
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 26
/населено място/, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
СъдебниМария С. К.

заседатели:Роза Бл. Хаулева
при участието на секретаря Величка Андреева
и прокурора Н. Вл. З.
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Наказателно дело от
общ характер № 20241230200854 по описа за 2024 година
и въз основа на закона и доказателствата :
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. А. П., роден на *** г. в /населено място/, с
постоянен и настоящ адрес в /населено място/, българин, български
гражданин, с висше образование, женен, лекар, неосъждан, с ЕГН
********** за ВИНОВЕН, в това, че на 20.01.2024 г., в около 16,36 часа, в
/населено място/, движейки се по ул. „П. Д.“, в посока към ул. „Ц. Б. III“, в
района на пешеходната пътека разположена на ул. „П. Д.“ пред сградата на
общинска администрация – П. и непосредствено преди кръговото кръстовище
изградено в същия район, като правоспособен водач на моторни превозни
средства, управлявайки собствения си лек автомобил марка и модел „БМВ Х3
Х Драйв 30 Д“ с рег. №***, е нарушил правилата за движение по пътищата
визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и Правилника за
прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/, а именно:
- чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП съгласно който – „Всеки участник в движението по
пътищата: - с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди”
- чл.5 ал.2, т.1 от ЗДвП съгласно който – „ Водачът на пътно превозно
1
средство е длъжен: - да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства;
- чл. 20 ал.1 от ЗДвП съгласно който „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”
- чл.20 ал.2 от ЗДвП съгласно който „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението”.
- чл.47 от ЗДвП – съгласно който „Водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че
при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство.“
- чл.119 ал.1 от ЗДвП – съгласно който „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.“
- чл.102 от ППЗДвП – съгласно който „ При приближаване към
кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да проявява
необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за
да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат
предимство за преминаване.
- чл.196 от ППЗДвП – съгласно който „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали
скоростта, а при необходимост - и да спре, за да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци.“
като на инкриминираната дата, в района на местопроизшествието,
движейки се със скорост от 17,46 км/час несъобразена с пътната обстановка,
обвиняемия П., не е контролирал непрекъснато управляваното от него
превозно средство, не се е съобразил с пътната обстановка, с атмосферните
условия, релефа на местността, пътната маркировка, характера и
интензивността на движението, като при приближаване към пешеходната
пътека разположена на ул. „П. Д.“ в района пред сградата на общинска
администрация – П. и кръговото кръстовище разположено непосредствено
след нея, при условията на снеговалеж, мокра асфалтова настилка и
наличието на неразтопен изцяло сняг по пътното платно, обвиняемия П. не е
проявил изискуемата от закона предпазливост и внимание към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците, които са започнали да
пресичат пътното платно на предвидените за това места, като не е пропуснал
2
движещата се с предимство пешеходка Д. К. М., която по същото време е
пресичала пътното платно на ул. „П. Д.“ в посока от сградата на община П. -
към разположения на отсрещната страна на улицата комплекс „Авалон“,
преминавайки по специално обособената за целта пешеходна пътека
разположена в този район, като вместо да намали скоростта и да спре, за да
пропусне преминаването на пешеходката, обвиняемия е продължил
движението напред с управлявания от него лек автомобил, марка и модел
„БМВ Х3 Х Драйв 30 Д“ с рег. №***, при което е блъснал с предната лява част
на автомобила си в областта на предната броня – движещата се по
пешеходната пътека пред автомобила пешеходка - Д. К. М. от /населено
място/, която паднала на пътното платно, а предната лява гума на автомобила
стъпила върху левия крак на пешеходката, като в резултат на горепосочените
допуснати от обвиняемия нарушения на правилата за движение по пътищата,
същия е причинил по непредпазливост две средни телесни повреди на
пострадалата Д. К. М. от /населено място/, изразяващи се в счупване на
вътрешния (медиален) глезен на левия долен крайник и луксация (изкълчване)
на дясната раменна става на пострадалата М., което е довело до трайно
затруднение движението на левия крак и на дясната ръка на пострадалата М.
за срок по дълъг от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека -
престъпление по чл.343, ал.3 предложение последно, б. «А», пр. 2-ро, във
вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК, за което престъпление и
на посоченото основание и на основание чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 58а,
ал. 4, във вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от
влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл.343г НК, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК ЛИШАВА
подсъдимия К. А. П. /с установена по-горе самоличност/ от правото да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, считано от влизане на присъдата
в сила.

На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия К. А. П. /със
снета по делото самоличност/ да заплати по сметка на ОД на МВР – Б.
сторените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 2 162,75
лева, представляващи сбора от възнаграждението на вещите лица за
изготвените от тях в досъдебното производство - 2 бр. химически експертизи
(общо 130,48 лева за двете), 1 бр. видеотехническа експертиза (164,79 лева), 2
бр. токсикохимически експертизи (общо 412 лева за двете), 1 бр.
автотехническа експертиза (1119,60 лева) и 1 бр. съдебно-медицинска
експертиза (335,88 лева), както и сумата от 5.00 /пет/ лева, в случай на
3
служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на протестиране и обжалване в 15 - дневен срок от
днес, пред Окръжен съд - Б..
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда с рег.№26 от 10.03.2025г. постановена по нохд
№854/2024г. по описа на РС-П.

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК.
Образувано е по внесено обвинителен акт от РП-Б. ТО-П. срещу К. А. П.,
роден на *** г. в /населено място/, с постоянен и настоящ адрес в /населено
място/, ул. „В. К.” №*, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, л., неосъждан, ЕГН-********** е предаден на съд по
обвинение за престъпление по чл.343, ал.3 предложение последно, б. «А», пр.
2-ро, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК, затова, че на
20.01.2024 г., в около 16,36 часа, в /населено място/, движейки се по ул. „П.
Д.“, в посока към ул. „Ц. Б. III“, в района на пешеходната пътека разположена
на ул. „П. Д.“ пред сградата на общинска администрация – П. и
непосредствено преди кръговото кръстовище изградено в същия район, като
правоспособен водач на моторни превозни средства, управлявайки собствения
си лек автомобил марка и модел „БМВ Х3 Х Драйв 30 Д“ с рег. №***, е
нарушил правилата за движение по пътищата визирани в Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ и Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата /ППЗДвП/, като на инкриминираната дата, в района на
местопроизшествието, движейки се със скорост от 17,46 км/час несъобразена с
пътната обстановка, подсъдимия не е контролирал непрекъснато
управляваното от него превозно средство, не се е съобразил с пътната
обстановка, с атмосферните условия, релефа на местността, пътната
маркировка, характера и интензивността на движението, като при
приближаване към пешеходната пътека разположена на ул. „П. Д.“ в района
пред сградата на общинска администрация – П. и кръговото кръстовище
разположено непосредствено след нея, при условията на снеговалеж, мокра
асфалтова настилка и наличието на неразтопен изцяло сняг по пътното
платно, подсъдимия не е проявил изискуемата от закона предпазливост и
внимание към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците,
които са започнали да пресичат пътното платно на предвидените за това
места, като не е пропуснал движещата се с предимство пешеходка Д. К. М.,
която по същото време е пресичала пътното платно на ул. „П. Д.“ в посока от
сградата на община П. - към разположения на отсрещната страна на улицата
комплекс „Авалон“, преминавайки по специално обособената за целта
пешеходна пътека разположена в този район, като вместо да намали скоростта
и да спре, за да пропусне преминаването на пешеходката, подсъдимия е
продължил движението напред с управлявания от него лек автомобил, марка и
модел „БМВ Х3 Х Драйв 30 Д“ с рег. №***, при което е блъснал с предната
лява част на автомобила си в областта на предната броня – движещата се по
пешеходната пътека пред автомобила пешеходка - Д. К. М. от /населено
място/, която паднала на пътното платно, а предната лява гума на автомобила
стъпила върху левия крак на пешеходката, като в резултат на горепосочените
1
допуснати от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата,
същия е причинил по непредпазливост две средни телесни повреди на
пострадалата Д. К. М. от /населено място/, изразяващи се в счупване на
вътрешния (медиален) глезен на левия долен крайник и луксация (изкълчване)
на дясната раменна става, което е довело до трайно затруднение движението
на левия крак и на дясната ръка на пострадалата М. за срок по дълъг от 30 дни,
като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Представени са и доказателствени материали - ЗМ 33/2024 по описа на
РУ П., които според прокуратурата установяват посочените обстоятелства.
Производството по делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно
следствие (чл.370, във вр. с чл. 371, т. 2 НПК), по искане на подсъдимия и на
неговия защитник.
В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло повдигнатото с ОА
обвинение срещу подсъдимия. Според представителя на държавното
обвинение от признанията на подсъдимия и от събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че от обективна и субективна
страна подсъдимия е извършил вменените му престъпления така, както са
описани в обвинителния акт. Предвид изложеното РП - Б. предлага следните
по вид и размер наказания. Независимо от наличието само на смекчаващи
вината обстоятелства наказанието да се определи при словията на чл.54 от НК
и предлага то да е „Лишаване от свобода“ за срок от 15 месеца и съответно на
основание чл. 58 от НК да се намали с 1/3 и съдът да наложи „ЛОС“ в размер
на 10 месеца, което на осн. чл.66 , ал.1 от НК да се отложи изтърпяването за
срок от три години. На осн. чл.343г, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът да
наложи „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца, както и
да му се присъдат сторените в ДП разноски. Изрично подчертава ча с оглед
характеристичните данни на дееца и изършеното ПТП по непредпазливост,
предлага съдът да не отнема МПС-то, което прокуратурата вече е и върнала на
подсъдимия.
Частният обвинител, който съдът конституира като такъв поради
своевременно направено искане, чрез своя повереника изразява позицията с
която подкрепя тази на прокурора, като единствено подчертава, че счита че
правата за управление на подсъдъмия следа да му бъдат отнети за по
прадължителен преиод от 10 месеца, а именно 1 година. Прави искане съдът
да възложи на подсъдимия да заплати разходваните средства по ДП.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г. заявява, че за разлика от
представителя на прокуратурата не може да се съгласи с така изнесените
факти и обстоятелства и твърдения. Навежда доводи че в случая са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като подробно мотивира
позицията си. Прави искане, съдът да постанови присъдата си като приемете,
че са налице условията на чл. 55 от НК, като определи наказание под 6 месеца,
чието изтърпяване да отложи за срок от 3 години. Поддържа изложеното от
прокурора, че не следва да се отнема МПС-собственост на подсъдимия, като
2
относно искането за лишаване от правоуправление, счита че искането на
частния обвинител е твърде тежка и не следва с него да се получи свръх
наказване относно подсъдимия.
Подсъдимият по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По реда на чл.372,
ал.4 НПК съдът обяви на страните, че при постановяване на присъдата ще
ползва направеното от подсъдимия самопризнание и събраните на етап
досъдебно производство доказателства, които го подкрепят.
В последната си дума подсъдимият моли съда да му наложи малко по-
ниско наказания и изразява съжаление за извършеното.
Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено
със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие
за установено следното :
Подсъдимият е роден на *** г. в /населено място/, с постоянен и настоящ
адрес в /населено място/, ул. „В. К.” №*, българин, български гражданин, с
висше образование, женен, л., неосъждан. Същия като правоспособен водач
на моторни превозни средства от категория «В», «М» и «АМ». На 20.01.2024
г. Късен следобяд , в /населено място/, обвиняемия К. П. се качил да управлява
собствения си бял на цвят лек автомобил марка и модел «БМВ Х3 Х DRIVE
30D» с рег. №***, а до него на предна дясна седалка синът му – свидетеля д-р
А. К. П. от /населено място/ и се отправил в посока към центъра на град П.
движейки се по ул. «П. Д.» от сградата на бившия «ДИП» /населено място/ -
в посока към ул. «Ц. Б. III» в /населено място/. В около 16:36 часа на сочената
дата достигнал района на пешеходната пътека тип «зебра», разположена на ул.
«П. Д.», находяща се пред сградата на общинска администрация – П. и
непосредствено преди кръговото кръстовище изградено в същия район. В този
пътен участък асфалтовата настилка на улица «П. Д.» била гладка, права, с по
една лента за движение във всяка от двете посоки, разделени по между си с
непрекъсната осева линия, като широчината на пътя била общо 11,50 метра, а
широчината на пътното платно била 6,10 метра. По това време на деня, все
още било светло, но със силен снеговалеж, пътната настилка била мокра,
хлъзгава и покрита с тънка покривка от полустопен сняг. Въпреки широчината
от 3,10 метра на пешеходна пътека и сноговалежа, тя все още била ясно
видима, като същевременно малко преди нея край пътното платно имало
поставен пътен знак, предупреждаващ водичите на пътни превозни средства
за приближаването им към тази пешоходна пътека, което изисквало от
последните допълнително да изострят своето внимание поради възможната
внезапна поява на пешеходци, които да пресичат пътното платно по нея.
Свидетелката Д. К. М. от /населено място/ в късния след обяд на
20.01.2024 г., била излязла от домът си, за да закупи необходимите й
хранителни стоки, поради което след като посетила магазин «Лидъл»
/населено място/, се отправила пеш по ул. «Ц. Б. III” в /населено място/, в
посока към магазин «Била» /населено място/, където също смятала да
3
пазарува. В около 16,36 часа на 20.01.2024 г. Същата достигнала тротоара
разположен пред сградата на общинска администрация – П., където след като
решила да пресече пътното платно на ул. «П. Д.» - в посока към разположения
на отстрещната страна на улицата комплекс «А.»за да достигне целта си
магазин «Била» М., се огледала в двете посоки, при което видяла в далечината
идващия към нея по ул. «П. Д.» от към сградата на бившия «ДИП» /населено
място/ - в посока към сградата на община П. - бял на цвят на цвят лек
автомобил марка и модел «БМВ Х3 Х DRIVE 30D». Тъй като този автомобил
се движил с ниска скорост и все още бил доста далеч от самата пешеходна
пътека, свидетелката М. решила да предприеме пресичане на пътното платно,
тъй като смятала, че ще успее безопасно да премине по пешеходната пътека, а
водача на лекия автомобил ще спре своевременно и ще я пропусне да пресече,
в качеството й на пешеходец и уязвим участник в движението, който има
предимство когато пресича пътното платно по надлежно обозначена за това
пешеходна пътека. Въпреки това водачът подсъдъм на лек автомобил марка и
модел «БМВ Х3 Х DRIVE 30D» с рег. №*** движейки се със скорост от 17,46
км/час, която не била несъобразена с пътната обстановка, , с атмосферните
условия, релефа на местността, пътната маркировка, характера и
интензивността на движението, като при приближаване към пешеходната
пътека разположена на ул. „П. Д.” в района пред сградата на общинска
администрация – П. и кръговото движение разположено непосредствено след
нея, при условията на силен снеговалеж, мокра асфалтова настилка и
наличието на неразтопен сняг по пътното платно, подсъдъмият не е проявил
изискуемата от закона предпазливост и внимание към уязвимите участници в
движението каквито са пешеходците, които са започнали да пресичат пътното
платно на предвидените за това места. Макар обвиняемия да е имал
обективна възможност своевременно да види свидетелката М., която при
неговото приближаване - вече е била стъпила на пешеходната пътека и е била
започнала да пресича пътното платно на ул. „П. Д.” в посока към
разположения на отстрещната страна на улицата комплекс „Авалон” вместо
да намали скоростта и да спре, за да пропусне преминаването на пешеходката
- подсъдимият продължил движението си напред с управлявания от него лек
автомобил, и блъснал леко с предната лява част на автомобила си в областта
на предната броня – движещата се по пешеходната пътека пред автомобила
пешеходка – Д. К. М. от /населено място/, която паднала на пътното платно, а
предната лява гума на автомобила стъпила върху левия крак на пешеходката.
При този удар възникнал на около 25 см навътре от края на пешеходната
пътека, върху самата пешеходна пътека, в лентата за движение на автомобила
управляван от подсъдъмия и последвалото прегазване от този автомобил на
крака на пострадалата. По този начин подсъдимия причинил по
непредпазливост две средни телесни повреди на свидетелката изразяващи се в
счупване на вътрешния (медиален) глезен на левия долен крайник и луксация
(изкълчване) на дясната раменна става на пострадалата М., което е довело до
трайно затруднение на движението на левия крак и на дясната ръка на
4
пострадалата за срок по-дълъг от 30 дни. Веднага след това, подсъдъмият и
неговият син слезли от автомобила, като с помощта на случайно преминаващи
в района на местопроизшествието други лица – същите избутали назад
автомобила и така освободили кракът на пострадалата. Веднага качили
пострадалата и я транспортирали до сградата на ФСМП-П., след което се
върнали обратно на местопроизшествието, където да изчакат идването на
органите на РУ-П. и извършването на необходимите процесуално-следствени
действия.
След настъпване на пътното произшествие за случая били уведомени
ораните на ФСМП-П. и РУ-П.. Дежурната оперативно-следствена група при
РУ-П. незабавно посетила местопроизшествието, като извършили оглед на
същото. Отделно от това, полицейските служители извършили проверка с
техническо средство на подсъдимия за установяване употребата на
наркотични вещества, като резултатът бил отрицателен. За случая била
уведомена прокуратурата и било започнато досъдебно производство.
Същевременно, подсъдимият и пострадалата доброволно предоставили
кръвни проби за химическо изследване. В хода на разследването било
назначено изготвянето на 2 бр. химически и 2 бр. токсикохимически
експертиза за установяване наличието на алкохол и/или наркотични вещества
в биологичните проби предоставени от К. П. и Д. М., 1 бр. видеотехническа, 1
бр. автотехническа и 1 бр. съдебно-медицинска експертизи.
От заключенията на вещите лица по изготвените 2 бр. химически
№42/02.02.2024 г. и №27/23.01.2024 г. по описа на СНТЛ при ОД на МВР гр. Б.
и 2 бр. токсикохимически експертизи рег. №И-2100/27.02.2024 г. и рег. №И-
2102/27.02.2024 г. по описа на ВМА-София е видно, че в кръвните проби
предоставени от подсъдъмия и от пострадалата – не е установено наличието
на етилов алкохол или наркотични вещества.
Същевременно, както подсъдъмият и пострадалата доброволно
предоставили кръвни проби за химическо изследване. В хода на разследването
било назначено изготвянето на 2 бр. химически и 2 бр. токсикохимически
експертиза за установяване наличието на алкохол и/или наркотични вещества
в биологичните проби предоставени от двамата, 1 бр. видеотехническа, 1 бр.
автотехническа и 1 бр. съдебно-медицинска експертизи.
От заключението на вещото лице по изготвената видеотехническа
експертиза е видно, че видеозаписът заснет от камера разположена в района
местопроизшествието не е заснела самия първоначален удар между
автомобила на подсъдимия и пострадалата и точното място на удара, но на
записа ясно е заснето влаченето и падането на земята на пострадалото лице в
резултата от съприкосновението му с автомобила, тъй като поради
снеговалежа в този момент - пътната настилка е била хлъзгава и мокра. На
видеозаписа ясно се установява, че съприкосновението между пострадалата и
лекия автомобил е станало в 16:36:36 часа на 20.01.2024 г, като след падането
на земята на пострадалото лице – автомобилът го застъпва с предната си лява
5
гума, а впоследствие този автомобил е изблъскан обратно назад от пътуващи в
автомобила лица и други случайни минувачи, за да може да се освободи
кракът на пострадалото лице. Отделно от това, вещото лице посочва, че при
извършеното изследване може да се отговори, че удара между автомобила и
пострадалото лице вероятно е станало именно на пешеходната пътека
оставаща извън кадър на записа и разположена вдясно от заснетия кадър.
От заключението на вещото лице по изготвената автотехническа
експертиза се установява, че в конкретния казус мястото на удара между
автомобила и пешеходката се намира върху пешеходната пътека в дясната
пътна лента по посока на движение на лекия автомобил. Мястото на удара е на
25 см от края на пешеходната пътека, върху самата пътека като същия се
намира на разстояние от 3,80 метра от лявата линия на дясната пътна лента.
От заключението на вещото лице по изготвената автотехническа експертиза -
причината за настъпване на пътно-транспортното произшествие е че водача на
автомобила не е възприел пешеходката, която е пресичала пътното платно по
пешеходната пътека и така се е получило съприкосновението между тялото на
пострадалата и предната част на автомобила. От протокола за оглед на
местопроизшествието, както и от изводите на вещото лице по изготвената
автотехническа експертиза включително по въпроса за „опасната зона“ обаче,
може да се направи категоричен извод, че тъй като в случая пътния участък, в
който е настъпило пътното произшествие е прав, а самото произшествие е
настъпило в пътната лента за движение на автомобила и то разстояние от 3,80
метра от лявата линия на дясната пътна лента – то подсъдимия е имал
обективна възможност да види своевременно пострадалата и да избегне
настъпването на пътния инцидент чрез аварийно спиране.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза е видно, че в резултат на възникналото транспортно произшествие
и удара е причинен на пострадалата от автомобила управляван от подсъдимия
две средни телесни повреди изразяващи се в счупване на вътрешния
(медиален) глезен на левия долен крайник и луксация (изкълчване) на дясната
раменна става, което е довело до трайно затруднение на движението на левия
й крак и на дясната й ръка за срок по-дълъг от 30 дни. Според вещото лице
описаните в медицинската документация травматични увреждания,
локализирани в областта на десен горен и на ляв долен крайници, са получени
в резултат от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар и
огъване от и върху такива предмети, като по своя вид, локализация и
морфологични характеристики е възможно и отговарят те да са получени по
начин и по време за които се съобщава в материалите по досъдебното
производство, а именно в резултат на претърпяно ПТП – като пешеходец
блъснат от лек автомобил с последвало падане върху терена (пътното платно)
при пътен инцидент настъпил на 20.01.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства надлежно приобщени
към доказателствения материал събрани в наказателното производство по
6
предвидения в НПК процесуален ред, както и заключенията по 2 бр.
химически №42/02.02.2024 г. и №27/23.01.2024 г. по описа на СНТЛ при ОД на
МВР гр. Б. и 2 бр. токсикохимически експертизи рег. №И-2100/27.02.2024 г. и
рег. №И-2102/27.02.2024 г. по описа на ВМА-София; 2 бр. химически и 2 бр.
токсикохимически експертиза; видеотехническа експертиза; автотехническа
експертиза и съдебно-медицинска експертиза.
Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства -
факта на извършване на деянието, авторството, субективната страна на
деянието, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е
извършено - фактическата обстановка, са събрани достатъчно
доказателствени материали. Съдът счита, че същите обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението
и приченно следствения резултат. В случая доказателствената съвкупност по
делото е еднопосочна и категорична по отношение на гореописаната
фактическа обстановка, поради което по аргумент от разпоредбата на чл.305,
ал.3, изр.2 от НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е
наложителен още повече че производството протече по реда на съкратено
съдебно следствие в хипотезатта на чл.371, т.2 от НПК.
От така установената фактическа обстановка, с оглед и застъпената
защитна позиция от подсъдимия и неговият защитник, и съобразно правната
квалификация на деянието, съществен и относим към предмета на доказване е
фактическия момент – можел ли е подсъдъмият при управление със скорост от
17,46 км/ч да избегне удар в пресичащия пешеходната пътека пешеходец при
условията на сочените климатични особености, мокър асфалтов път, при
обилен снеговалеж. Но доколоко това би имало значение отнсно спецификата
на казуса е въпрос отнсно който би могло да се расъждава в случаите на
развитие на процеса по общия ред и оспорването на същите, което в
настоящия случай не е налице.
Датата, мястото, фактът на настъпването на произшествието и неговият
механизъм се изясняват еднопосочно от цялата доказателствена съвкупност,
разкриваща съответно отделните обстоятелства в тяхната хронологическа
последователност и логическа свързаност. Доказателствата са синхронни
помежду си, в непрекъсната логическа връзка и разкриват убедително и
безпротиворечиво фактологията. Безспорна е констатацията, че по делото
липсват доказателства, които да отрекат управлението от подсъдимия на
автомобила, с който е предизвикал ПТП.
Съдът не поставя под съмнение процесуалната годност и на приложените
по делото писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира
същите, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От
съществено значение за формирането на фактическите и правни изводи на
настоящата инстанция се явяват и експертните заключения, а именно: 2 бр.
химически №42/02.02.2024 г. и №27/23.01.2024 г. по описа на СНТЛ при ОД на
7
МВР гр. Б. и 2 бр. токсикохимически експертизи рег. №И-2100/27.02.2024 г. и
рег. №И-2102/27.02.2024 г. по описа на ВМА-София; 2 бр. химически и 2 бр.
токсикохимически експертиза; видеотехническа експертиза; автотехническа
експертиза и съдебно-медицинска експертиза.
Наличният албум за посетено местопроизшествие: ПТП извършено на
20.01.2024г., съдът кредитира, тъй като същите кореспондират изцяло с
другите надлежни доказателства в рамките на този процес, включително и с
приложение диск DVD-R, 4,7GB съдържащ видеофайлове генерирани от
компютърна видео-охранителна система във видеоформат, от който се
изведени и снимков материал, които допълват и се корелират с общия
доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключенията по изготвените по делото съдебно-
медицински експертизи. Същите са обективни, постановени от лице с
необходимите знания в своята област, не са оспорени от страните и са приети
без възражения от тях. Същите доказват конкретните увреждания на
пострадалата, механизма и начина на причиняване, съвпадащ с показанията на
пострадалата и от свидетелите, както и характера и вида на телесните
повреди. Всички описани травматични увреждания на пострадалата са
резултат от удара от претърпяното ПТП с лекия автомобил, управляван от
подсъдимия.
Съдът счита за професионално и обективно изготвено и заключението по
делото съдебно-автотехническа експертиза, както и 2 бр. химически
експертизи и 2 бр. токсикохимически експертизи, като съдът счита за научно
обосновани, добросъвестни и последователни. Внимателното проследяване на
съдържанието на тези експертизи и съпоставянето им обосновават извод, че
между тях няма противоречия, те са еднопосочни и изясняват факти и
обстоятелства, които допълват деянието и механизма му.
Съдът се доверява и на изготвената по делото съдебно-видеотехническа
експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и
обективността на експерта. Същевременно изготвеното заключение съдържа
отговори на поставените задачи и не дава съмнения за неговата правилност.
В обобщение, съдът намира, че сочените по-горе доказателства
установяват несъмнено и категорично възприетата за установена фактология.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по
делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3
предложение последно, б. «А», пр. 2-ро, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.342
ал.1 пр.3 от НК.
Престъплението по чл.343, ал.3 от НК, е формално и за съставомерността
му не е необходимо да са налице вредни последици. Съдържанието на състава
на визираното престъпление се запълва с бланкетни норми. Тези бланкетни
норми са уредени в законов и подзаконов нормативен акт, каквито са ЗДвП и
ППЗДвП. Според обвинителния акт по делото, за да причини съставомерния
8
резултат обвиняемият е нарушил от правилата установени в ЗДвП - правилото
на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а именно: Подсъдимият е знаел, че съгласно
чл.20 ал.1 от ЗДвП, водачите на моторни превозни средства са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства които управляват.
Същият е разбирал, че съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП - водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и е съзнавала,
че водачите на пътни превозни средства са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението.
Подсъдимият е знаел, че съгласно чл.47 от ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство приближаващо се към кръстовище трябва да се движи с
такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне
участниците в движението, които имат предимство и добре е съзнавал, че
съгласно чл.119 ал.1 от ЗДвП – при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре. Разбирал е също така, че съгласно чл.102 от
Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата (ППЗДвП) - при
приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е
длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали
скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и
пешеходците, които имат предимство за преминаване. Подсъдъмият ясно е
съзнавал, че съгласно чл.196 от ППЗДвП - при приближаване към пешеходна
пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали
скростта, а при необходимост – и да спре, за да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци.
В настоящия случай съдът намира, че събраният доказателствен материал
установява по пълен и непротиворечив начин възприетата по делото
фактическа обстановка, като причината за настъпването на удара са били
действията на подсъдимия, който е управлявал автомобила със скорост, по-
висока от допустимата по закон касателно приближаването и пресичането на
пешеходна пътека. Съдът намира за безспорно установено осъществяването
на изпълнителното деяние от подсъдимия на инкриминираните дата, място и
време, както и че той е управлявал МПС, въздействайки върху механизмите за
управление на превозното средство и поддържайки го в движение, по време
на която дейност е допуснал нарушение на правилата за движение, а в
резултат е причинил две средни телесни повреди на пострадалия пешеходец.
Системите на леките автомобили, управляван от подсъдимия, имаща пряко
отношение към безопасността на движението на този автомобил са били
изправни и са осигурявали условия за безопасно и безконфликтно движение
на МПС-то. Съдебно-автотехническата експертиза доказва начина на
9
движение на лекия автомобил, участвал в ПТП-то, траекторията на изминатия
път на всеки един от тях, скоростта с която се е движел и разстоянието между
тях в момента на навлизане в зоната на видимост, опасната зона на спиране на
автомобила, управляван от подсъдимия, мястото на удара и други относими
обстоятелства. С оглед на установеното безспорно е, че с поведението си
подсъдимия не е спазил правилото на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, не е
поставено в зависимост от правомерното поведение на останалите участници
в движението, поради което извършеното нарушение на правилата, свеждащо
се до непропускане на пешеходец, преминаващ по обозначеното за това място,
а именно „пешеходна пътека тип „Зебра“, е отегчаващо обстоятелство и не
освобождава подсъдими от отговорност за нарушението на цитираната
разпоредба, нито води до несъставомерност на деянието му, след като е
несъмнено установена причинно-следствената връзка между нарушението му
и настъпилия вредоносен резултат.
Установено е, че автомобилът, управляван от обвиняемият се е движел с
наглед невисоката скорост от 17,46 км/ч, но особено важно е да се подчертае,
че тази скорост е висока, когато тя се осъществява в близост до пешеходната
пътека, където шофьора е този , който следва да е спрял за да пропусна по
уязвимите участници в движението, а именно пешеходците. Този факт се
установява от приетите по делото съдебно-автотехническа експертиза, както и
от приложен снимков материал и фотоалбум. Безспорно е, че деецът е
управлявал като правоспособен водач, но също така е безспорно и че в
конкретния случай обаче същият е нарушил разпоредбите, които са в пряка
причинноследствена връзка с настъпилия резултат, като подсъдъмия е
нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗдП, както и чл.47, 119,
ал.1,ЗДвП и чл.102 и чл.196 от ППЗДвП и разбира се общата разпоредба на
чл.5, ал.1, т.1, ал.2, т.1 от ЗДвП. Подсъдимият е следвало да съобрази
движението на управляваното от него МПС с усложнената пътна обстановка,
да намали скоростта поради приближаването на пешеходна пътека и да спре
именно поради наличието на пешеходна пътека и особено поради пресичащ
пешеходец по нея.
Заключението на експерта е категорично, че за водача е съществувала
техническа възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране.
Безспорно подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение,
което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен
резултат - средна телесна повреда на пострадалото лице, изразяваща се в
описаните от експерта контузия-счупване на вътрешен медиален глезен на ляв
долен крак-трайно затруднено движение на ляв долен крайник /крак/ и
луксация /изкълчване/ на дясна раменна става, водеща до трайно затруднение
на движението на десет горен крайник /ръка/. По своята медикобиологична
характеристика първото счупване води до възстановителен срок за 3-4 месеца,
а изкълчавенто на раменната става до вазстановителен срок 2-3 месеца, т.е.
касае се за причиняване на две средни телесни повреди по смисъла на чл.129
от НК, но следва да се подчертае, че те са причинени по непредпазливост.
10
Всички така описани травматични увреждания на пострадалата са пряка
последица от удара. Според вещото лице тези увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи предмети, като по механизъм на удара и огъване
от и въху такива предмети и по своя вид, локализация и морфологични
характеристики е възможно и отговарят да са получени по начин и по време,
касателно са резултат от претърпяно ПТП-като пешеходец блъснат от лек
автомобил, с последвало падане върху терена /пътното платно/, при пътния
инцидент настъпил на 20.01.2024г. Изрично се подчертава, че между
претъпяното ПТП на 20.01.2024г. и получените травматични увреждания е
налице пряка, непрекъсваща се причинна връзка. В този смисъл,
престъплението извършено от подсъдимия се обоснова и доказа от обективна
страна.
По този начин подсъдимият съзнателно е нарушил правилата за движение
визирани в Закона за движение по пътищата и Правилника за приложение на
Закона за движението по пътищата, при управление на моторно превозно
средство, в резултат от което по непредпазливост е причинил две средни
телесни повреди на пострадалата Д. К. М. от /населено място/, изразяващи се в
счупване на вътрешния (медиален) глезен на левия долен крайник и луксация
(изкълчване) на дясната раменна става, което е довело до трайно затруднение
на движението на левия крак и на дясната ръка на пострадалата за срок по-
дълъг от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека, като така е
осъществил от обективна страна, всички елементи от състава на
престъплението по чл.343, ал.3 предложение последно, б. «А», пр. 2-ро, във
вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
На следващо място, от съвкупния анализ на доказателствата по делото
безспорно се установява, че субект на престъплението е именно подсъдимия.
Това се потвърждава отново от целокупния събран доказателствен материал
по ДП.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост в
хипотезата на небрежност - налице е умишлено нарушаване на правилата за
движение от подсъдимия при управлението на автомобила. При извършването
на тези действия в непосредствена близост до пешеходната пътека не е
предвиждал настъпването на обществено - опасните последици от деянието си
- да предизвика пътно транспортно произшествие, при което да причини
посочените по-горе съставомерни вредни последици - причиняването на
средни телесни повреди на пострадалата, но в конкретния случай е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди - подсъдимия е в състояние да предвиди
нарушаване на правилата за движение, да предвиди причиняването на телесно
увреждане при нарушението на тези правила, бил е длъжен да стори това
предвид допуснатото от него нарушение на правилата за движение. Като е
управлявал автомобила с инкриминираната скорост, подсъдимият категорично
е следвало да предвиди обективната възможност да удари пресичащия
пешеходец, както и възможните усложнения в последиците от подобен удар,
включително засягането на различни други участници в движението.
11
Причини и мотиви за извършеното престъпление - несъобразяване на
подсъдимия с изискванията на ЗДвП и ППЗДвП.
В заключение, подсъдимият е изпълнил състава на престъплението от
обективна и субективна страна и са налице предпоставки за реализиране на
неговата наказателна отговорност. При гореизложеното съдът намира, че
подсъдимия, следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343, ал.3 предложение последно, б. «А», пр. 2-ро, във вр.
с ал.1 от НК, във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
Следва да се констатира, че в хода на съдебното следствие пострадалата е
направила искане за нейното конституиране само като частен обвинител и
същата не отрича обстоятелството, че от момента на настъпване на инцидента
подсъдимият и неговото семейство са сторили всичко зависещо от тях за
нейното спешно транспортиране и медицинско обгриждване с оглед бързото и
възстановяване.
Въпреки че повереникът на пострадалото лице застъпи в изложението си
и болките и страданията преживяни от пострадалато лице, следва да се
отбележи за яснота, че престъплението по чл.343, ал.3 предложение последно,
б. «А», пр. 2-ро, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК, не е от
категорията на резултатните престъпления и не включва в състава си
настъпването на имуществени вреди (вж. ППВС № 7 от 1985 г., т.5).
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
транспорта и здравето на гражданите, а обществената опасност на
конкретното деяние, е в рамките на характерната за тези видове
престъпления.
Индивидуализация на наказанието относно подсъдимия, съдът обсъди
като смекчаващи отговорността обстоятелства, липсата на извършени
нарушения по ЗДвП до момента на извършване на престъплението,
изключителните му характеристични данни, поведението му след
настъпването на ПТП-то, личната му ангажираност и това на семейството му
за медицинското обслужване на пострадалата, чистото му съдебно минало.
Съдът отчете, че двете причинени леки телесни повреди съгласно
задължителната съдебна практика, а именно, че само наличието на няколко
еднакви по характер увреждания следва да се отчете при определяне на
размера на наказанието като отегчаващо отговорността обстоятелство и
резултира в по-тежка санкция. Ето защо съдът прие, че причинените телесни
увреди на пострадалата, които не са включени в обективните признаци от
състава на престъплението, не следва да се отчетат като отегчаващо
отговорността обстоятелство. При това положение съдът прие, че наказанието
на подсъдимия следва да се определи при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и с цел постигането на превантивен ефект по
отношение на личността на подсъдимия, съдът определи наказание „ЛОС“ за
срок от 6 месеца и отложи тяхното изпълнение на осн. чл.66, ал.1 от НК за
срок от 3 години.
12
Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК, във всички случаи на пътно-
транспортно престъпление, съдът задължително постановява "Лишаване от
право да управлява МПС", поради което и настоящия състав определи размер
на това наказание за срок от 6 месеца.
Съдът следва да обърна внимание на изрично направеното изложение от
страна на представителя на държавното обвинение, а именно, че с оглед
характеристичните данни на дееца и изършеното ПТП по непредпазливост не
следва да се отнеме МПС-то собственост на подсъдимия, което прокуратурата
вече му е върнала. Позиция, която се подкрепя както и частния обвинител,
чрез неговия повереник, така и от защитата. Настоящият състав изцяло
споделя изложеното от страна на прокурора, и счита че именно при условията
на непредпезливи ПТП-та мярката е в условията на преценка на съда за
нейното налагане или не и именно с оглед множеството смекчаващи
обстоятелства и предид изключително добрите характеристични данни на
подсъдимия, съдът счете че не следва да отнеме ПТП-то, собственост на
подсъдимия, с което същият е строил ПТП по описания в ОА начин.
Подсъдимият беше осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати
на ОД на МВР Б. и направените по делото разноски за експертизи в размер на
2 162,75 лева, представляващи сбора от възнаграждението на вещите лица за
изготвените от тях в досъдебното производство - 2 бр. химически експертизи
(общо 130,48 лева за двете), 1 бр. видеотехническа експертиза (164,79 лева), 2
бр. токсикохимически експертизи (общо 412 лева за двете), 1 бр.
автотехническа експертиза (1119,60 лева) и 1 бр. съдебно-медицинска
експертиза (335,88 лева), както и сумата от 5.00 /пет/ лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът счита, че така наложеното наказание ще способства за изграждане
у подсъдиъмия на устойчива мотивационно-волева система за спазване на
установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването на
престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и
генералната превенция – цели на наказанието по чл.36 от НК.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
13