МОТИВИ към Присъда №260/14.08.2020г. постановена по НОХД №303/2020г.
по описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия И.К.Д. ***, е повдигнато обвинение от РП-Димитровград
за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК,
за това, че на 22.11.2019г. в с.Странско, Община Димитровград, при условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – сумата от 185 (сто осемдесет и пет)
лева, от владението на В.П.Н. ***, без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои.
Подсъдимия И.Д. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за
виновен, иска делото да бъде разгледано при условията на съкратено съдебно
следствие. Моли за налагане на предвиденото в закона наказание, чийто срок да е
минимален.
Служебно назначеният защитник на
подсъдимия поддържа искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие. Пледира за налагане на предвиденото в закона наказание
„лишаване от свобода” за минималния срок от 3 години, чийто размер на основание
чл.58а от НК да бъде редуциран с 1/3.
Прокурора при Районна прокуратура- Димитровград, поддържа
повдигнатото обвинение и пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагане
на наказание „лишаване от свобода”, като счита, че в случая подсъдимият следва ефективно
да изтърпи предвиденото в закона наказание в размер- близък до средния
предвиден. Счита, че по-нисък размер на предвиденото наказание не би допринесъл
за поправянето на дееца, доколкото същия вече изтърпявал наказание „Лишаване от
свобода“.
Съдът, като взе предвид
искането на подсъдимия и неговия защитник- за провеждане на съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК- с признаване на фактите и обстоятелствата,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, прие разглеждането на
делото по този ред.
По този начин, съдът
прие за установени фактите и обстоятелствата- описани в обвинителния акт. Съпоставени със събраните
доказателства на досъдебното производство, съдът намира за установено следното:
Подсъдимия И. Д. ***,
криминално проявен и многократно осъждан, поради извършвани кражби най-вече от
района на Неделен пазар-Димитровград.
Подсъдимият И.Д. ***,
криминално проявен, многократно осъждан.
Същият през 2018
година се преместил да живее в с.Странско, общ. Димитровград, където имал
роднини. Преди също посещавал селото, като работил сезонна работа в селското
стопанство. През 2019г. подс.Д. работил при земеделски производител.
В същото село живеела
и пострадалата В.Н.-***. В двора на къщата имало постройка, ключа за която
пострадалата оставяла под черджето на един от прозорците. Тъй като същата била
земеделски производител използвала помещението за да се разплаща там с
работниците си. На 22.11.2019г. около 18.00 часа подс.Д. облякъл яке с качулка,
която сложил на главата си и отишъл до къщата на Н.. Прескочил оградата и
влязъл в двора. Мястото му било добре познато, тъй като редовно ходел там да си
взима кафе от кафе-машина, която пострадалата била поставила за работниците си
до постройката. След като се озовал в двора Д. веднага се насочил към черджето,
тъй като знаел, че там Н. държала ключа за помещението. Когато не го намерил,
решил да провери дали не било отключено. Оказало се, че ключа бил оставен на
вратата, тъй като по- рано през деня майката на пострадалата го била забравила.
Подс.Д. отключил и влязъл вътре, където на рафт в помещението св.Н. била
оставила платнена чантичка, в която имало пари - две банкноти по петдесет лева,
една банкнота от двадесет лева, една банкнота от десет лева и една банкнота от
пет лева. Д. отворил чантичката, взел всички банкноти и я върнал обратно на
мястото й. След това отишъл до бюро, под което пострадалата държала паница с
монети от по един и два лева. От там взел монети в размер на петдесет лева и си
тръгнал.
След като установила,
че парите липсват, св.Н. прегледала записите от камерите за видео наблюдение,
които били монтирани около къщата й. На тях тя видяла силует, който й приличал
на този на подс.Д., когото познавала от малък. За случилото се подала сигнал в
полицията и с протокол за доброволно предаване предала записите. При извършен
оглед на същите, се установило, че на записите се вижда силует на човек с шапка
на главата. Били предприети оперативно-издирвателни мероприятия, в резултат на
които бил установен обвиняемият. Пред служител на полицията, същият си признал
за извършеното деяние, като разказал в подробности за случая.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от самопризнанията на
подсъдимия, описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства,
както и събраните на досъдебното производство доказателства, приобщени като
такива в с.з. по реда на чл.283 от НПК.
Така описаните
по-горе доказателства са логични, пълни, последователни и безпротиворечиви,
поради което съдът ги възприема изцяло. Като извод от събраните доказателства
може да се посочи непротиворечивостта на събрания доказателствен материал и
липсата на оспорване по установената фактическа обстановка. Както свидетелите
(с приобщените по реда на чл.283 от НПК показания от досъдебното производство),
така и подсъдимият потвърждава описаното последователно и пълно.
Безспорно е
установено, че на 22.11.2019г. в с.Странско,
Община Димитровград, подс.И.Д. е проникнал в дома на пострадалата В.Н..
Видно от показанията
на свидетелите, са описани конкретно липсващите от дома на Н. вещи- а именно сумата
от 185 лева. Така описаната от св.Н. сума съвпадат с останалите събрани доказателства по
делото. Съдът намира за установени и доказани като отнети именно така посочената
сума пари, доколкото изложените от свидетелите последователни и подкрепени
обстоятелства, не се откриха такива- внасящи съмнения или противоречия.
Като цяло, Съдът не
откри свидетелски показания, които да носят елементи на съмнение или неясноти,
още повече- противоречия помежду си. Така показания на всички разпитани
свидетели бяха приети като обективни и безпристрастни, без измежду тях да са
такива- водещи до противоречие. Още повече, тези свидетелски показания са
подкрепени и от обясненията на подсъдимия в с.з.- потвърждаващи всичко описано
в обвинителния акт.
В цялост, заявеното
от подсъдимия Д. съвпада с показанията на разпитаните по делото свидетели. При
съвпадане на всички доказателства по делото в насока извършване на
гореописаните престъпления от подс.Д., съдът прие обвинението за безспорно и
категорично доказано.
С така установената фактическа
обстановка, безспорно се установи извършването на престъпление по чл.196, ал.1,
т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, и участието на
подсъдимия И.Д. в него- като извършител, а именно, че на 22.11.2019г. в
с.Странско, Община Димитровград, при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи – сумата от 185 (сто осемдесет и пет) лева, от владението на В.П.Н.
***, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна,
подс.И.Д. е осъществил престъплението умишлено, с пряк умисъл - съзнавал е
обществено-опасния характер на извършеното, съзнавал е, че отнема
противозаконно чужди вещи с намерение да ги присвои, без изричното или
мълчаливо съгласие на владелеца им, предвиждал е и е целял настъпването на
общественоопасните последици - да установи своя фактическа власт върху вещите,
с цел последващо
разпореждане без правно основание.
Подсъдимия
И.К.Д. е роден на ***г***, понастоящем в Затвора- Бургас, български гражданин,
без образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Същият е криминално проявен,
многократно осъждан, към момента на постановяване на присъдата изтърпява
наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора в гр.Стара Загора.
Видно от
справката за съдимост на подс.Д. се установява, че същият няколкократно е осъждан
за тежки умишлени престъпления от общ характер на ефективни наказания «Лишаване
от свобода», включително със срокове, по-големи от една година. Сред присъдите,
квалифициращи настоящото престъпление като извършено от подсъдимия при
условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ от НК, са: - по НОХД
№1555/2014г. на PC-Сливен, по което с влязла в сила на 24.11.2014г. присъда е
бил осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, за извършена
кражба при условията на опасен рецидив; - по НОХД №280/2015 г. на PC-Сливен, с
влязла в сила на 04.06.2015г. присъда е бил осъден на наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, за извършена кражба при условията на опасен рецидив
(по тези дела с определение от 07.07.2015г. по ЧНД №857/2015г., в сила от
23.07.2015г., PC-Сливен е определил едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 2 години, което подс.Д. е изтърпял ефективно на 20.06.2016г.); - по
НОХД №97/2017 г. на PC - Сливен, с влязло в сила на 20.03.2017 г. определение
за одобряване на споразумение, е бил осъден на наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 4 месеца, за извършена кражба при условията на опасен рецидив; - по
НОХД №800/2017г. на PC-Сливен, с влязло в сила на 10.07.2017г. определение за
одобряване на споразумение, е бил осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 5 месеца, за извършена кражба при условията на опасен рецидив; - по
НОХД №811/2017г. на PC-Сливен, с влязла в сила на 26.10.2017г. присъда е бил
осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, за извършена
кражба при условията на опасен рецидив; - по НОХД №1412/2017 г. на PC-Сливен, с
влязла в сила на 03.01.2018г. присъда е бил осъден на наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 2 години, за извършена кражба при условията на опасен рецидив; - по
НОХД №223/2017г. на PC-Димитровград, с влязла в сила на 18.07.2017г. присъда е
бил осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, за извършена
кражба при условията на опасен рецидив.
По тези дела с
определение от 10.01.2018г. по ЧНД №1728/2017г., в сила от 26.01.2018г.,
PC-Сливен е определил едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2
години, което подс.Д. е изтърпял ефективно на 01.05.2019г.
Тези му осъждания
обуславят и извършеното настоящо престъпление при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК.
За извършеното от подсъдимия
престъпление по настоящото дело, е предвидено наказание „лишаване от свобода”
за срок от 3 до 15 години. При определяне вида и размера на наказанието, съдът
взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства пълните самопризнания
(тъй като изискването на разпоредбите на чл.372 и следващите от НПК изискват
признание на обстоятелствената част на обвинителния акт, но не и на вината),
оказаното пълно съдействие на разследващите органите. Като отегчаващи такива
съдът прие високата себестойност на отнетите вещи, отрицателните
характеристични данни и наличието на други осъждания- невзети предвид при
квалификация на деянието като извършено при условията на опасен рецидив.
В тази връзка, при
съобразяване степента на обществена опасност на деянието, която е висока и
повишаващата се такава на дееца, с оглед и приетия ред за разглеждане на делото,
съдът определи размера на предвиденото наказание „лишаване от свобода” при
приложението на чл.54 от НК, след като прие, че е налице превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства, но не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи такива. Действително смекчаващи са налице, но съдът не
може да ги приеме нито като многобройни, нито като изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Единствено пълното съдействие на полицейските
органите би могло да се приеме като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото без наличието на същото не би се достигнало до
разкриването и на трите отделни деяния. Но това смекчаващо отговорността
обстоятелство се оказва недостатъчно в контекста на немалкото отегчаващи такива
и очертаващият се и затвърдяващ се престъпен начин на живот на подсъдимия.
Така съдът определи на подс.Д. размер на наказанието
„лишаване от свобода” (тъй като в случая наказанието може да бъде само от този
вид) , в минималния предвиден размер от 3 години, което е съобразено с приетият
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
С оглед разпоредбата на чл.58а от НК и приетият ред за разглеждане на
производството (по реда на съкратеното съдебно следствие), съдът съобразно
изискването на чл.58а, ал.1 от НК, редуцира размера на наказанието с 1/3 и го определи
като окончателен вариант на 2(две) години ”Лишаване от свобода”, което да
изтърпи при първоначален „Строг” режим.
На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, предвид наличието на
предпоставките за задължителното приложение на чл.25 от НК, съдът определи
на подс.И.Д. Общо наказание по НОХД №1823/2019г. на РС-Сливен- присъдата в сила от 26.02.2020г. и по
настоящото НОХД №303/2020г. на РС-Димитровград, доколкото при съпоставяне на
датите на извършване на отделните престъпления, с датите, на които наложените
за тези престъпления присъда са влезли в законна сила, се установи, че подс.Д.
е извършил две отделни престъпления, преди за което и да било от тях да е имало
влязла в сила присъда. Така съдът определи едно Общо наказание измежду двете
гореописани, във вида и размера на най-тежкото от тях- „Лишаване от свобода” за
срок от 2(две) години при първоначален „Строг” режим на изтърпяване. В случая
съдът не прибегна до приложението на разпоредбата на чл.24 от НК, доколкото
прецени, че размерът и видът на така определеното общо наказание ще са
достатъчни за превъзпитанието на подсъдимия.
На основание чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 от НК, Съдът приспадна от така
наложеното общо наказание, времето, през което подсъдимият е бил лишен от
свобода и е изтърпявал мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по което и
да е от включените в съвкупността наказания.
Съдът счете, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се
въздейства предупредително и възпитателно, както по отношение на подсъдимия,
така и по отношение на останалите членове на обществото.
Съдът
приема, че причини за извършване на престъплението са незачитането на правото
на собственост, желанието за бързо и лесно облагодетелстване, утвърждаващите се
престъпни навици.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
