МОТИВИ по НОХД №232/’18г. на
НРС :
Обвинението срещу подсъдимия Л.Н.К., ЕГН********** *** е за това, че през периода от месец юни 2017г. до
16.11.2017г. в с.Муселиево, област Плевен, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у И.Р.Х.,
ЕГН********** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1580,00лв. –
престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Съдебното
производство е проведено по реда на чл.370 и сл. НПК.
По делото е предявен граждански иск от И.Р.Х., ЕГН**********
за сумата в размер на 1580лв., представляваща размера на причинените
имуществени вреди от подсъдимия на пострадалата, ведно със законната лихва
върху сумата от 16.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените от гражданския ищец Х. разноски в размер на 300лв.
В хода на съдебните прения прокурорът е изразил
становище, че фактическата обстановка е изяснена. Коментирал е, че в хода на
досъдебното производство са събрани доказателства, въз основа на които е
повдигнато обвинението спрямо подсъдимия, като сочи, че извършеното
престъпление е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Сочи, че в ОА подробно
е описано извършеното деяние, формата на вината и най-вече, че същото е
извършено от подсъдимия К.. Допълва, че при провежданото на съдебното следствие
по реда на глава 27 подсъдимия е приел изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на ОА, като с оглед на това представителят на
прокуратурата прави извод, че спрямо подсъдимия е доказано извършеното деяние
по повдигнатото му обвинение. Представителят на обвинението е взел становище по
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за
извършеното деяние, налице ли са условията на чл.58а от НК, на кого да се
възложат разноските, да се уважи ли предявеният граждански иск, веществените
доказателства и МН.
Защитникът на подсъдимия К. е взел становище, че с оглед
на факта, че настоящото производство е протекло по реда на чл.370 и следващи от НПК следва съда да приеме, че обвинението по отношение на подсъдимия е
безспорно и категорично доказано. Допълва, че в хода на досъдебното
производство са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които
свидетелстват за извършеното от страна на подсъдимия деяние. Счита, че с оглед
на чистото му съдебно минало към датата на извършването престъплението, както и
неговото добро процесуално поведение и в хода на съдебното производство, следва
да се приложи при определяне на наказанието чл.58а от НК. Предлага изпълнението
на наказанието да се отложи по реда на чл.66, ал.1 от НК с определен от съда
изпитателен срок. Взел е становище по предявения граждански иск, веществените
доказателства, МН и на кого да се възложат разноските по делото.
В съдебно заседание подсъдимият К. заявява, че прави
пълни самопризнания и не оспорва фактите приети за установени по обвинителния
акт, поради което дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Моли съда да му се наложи минимално наказание и се отмени МН.
Като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Л.Н.К., ЕГН********** е роден на ***г***,
***, български гражданин, с начално образование, безработен, осъждан.
Установи се следната фактическа обстановка:
Пострадалата И.Х. към момента на извършване на
деянието от подсъдимия К. била на 86 години. Живеела заедно със съпруга си
Александър на ул.“ПАИСИЙ“№5 в с.МУСЕЛИЕВО. Двамата имали родени син и дъщеря,
които живеели в други населени места със семействата си. Били пенсионери и се
стараели да отделят средства за закупуване на твърдо гориво за предстоящия
отоплителен сезон.
На неустановена дата през месец юни 2017г.,
пострадалата Х. била посетена в дома си от млад мъж, а именно подс.К., който
живеел в селото. Х. познавала добре подсъдимия и семейството му, тъй като неговата
майка помагала на пострадалата в градината, като в замяна на труда си, майката
на подсъдимия получавала продукти от пострадалата. В този ден подс.К., след
като се срещнал с пострадала в дома й, поискал от Х. сумата от 200лв., като
казал, че са му нужни, за да отиде в гр.София, където работел, след което щял
да й върне заетата сума, тъй като началникът му дължал за свършена от него
работа 6000лв. Подсъдимият помолил Х. да не споделя със съпруга си за дадения
заем. По-късно в друг ден, подсъдимия отново посетил пострадалата в дома й,
като й поискал още 200лв. Няколко дни след това К. отново посетил пострадалата
и поискал 200лв., което се случвало за трети път.
В период от няколко месеца К. искал от Х. различни
суми пари с различни оправдания. След като събраните в дома й пари свършили, Х.
започнала да взима пари на заем от различни хора от селото, за да ги даде на К..
С нейно знание и съгласие подсъдимия също вземал различни суми на заем от името
на Х..
В действителност посочените от подсъдимия
обстоятелства, за които взимал парите не отговаряли на действителното
положение. Заблудена от изявленията и поведението на подсъдимия, Х. се
разпоредила в периода месец юни 2017г. до 16.11.2017г. в с.Муселиево,
обл.Плевен с парични средства в размер на 1580лв.
След неустановен в хода на разследването период, подс.К.
отново посетил Х. в дома й и дал две карти, които по негови данни били „за
банкомат“. Подсъдимият дал картите на пострадалата, като й заявил, че по тях
има средства, които Х. може да изтегли и същите да покрият дадените на
подсъдимия в заем от Х. пари. С картите, подсъдимия предал на Х. и листче с
написан ПИН код, за една от двете карти. След това подсъдимият си заминал. Х.
след това позвънила на дъщеря си, която със съпруга си живеела в с.ВЪБЕЛ.
Помолила ги да я посетят.
При пристигането в с.Муселиево, Х. дала на зет си
двете карти, разказала на него и дъщеря си защо и как ги е получила, като
помолила зет си да отиде до гр.НИКОПОЛ, от където да изтегли от някой банков
клон наличните по сметките суми. По-късно Х. научила от зет си, че картите били
празни, а една от тях дори не била издадена от банкова институция. След като
споделила за случилото се и със сина си, той възстановил взетите в заем от хора
в селото суми. Х. обаче си водела бележка за сумите, които дала на К.. Видно от
нея, сумата възлизала на 1580лв.
По случая било образувано досъдебно производство №10/‘18г.
Така описаната фактическа обстановка се установява от
представените с досъдебно производство №10/’18г. по описа на НРП писмени доказателства
– жалба от пострадалата Х., протокол за доброволно предаване от 18.12.2017г. на
2бр. карти, бележка за дадените на подсъдимия суми на стр.63, справка за
съдимост на подсъдимия.
В подкрепа на установената фактическа обстановка са и
показанията на свидетелите Х., И.Дърмонев, А.Ангелов,
И.Георгиев, Л.Петков, В.Панталеева, Ц.Тодорова, П.Кръстева, В.Петков, Д.Митев,
които са събрани по предвиденият от НПК ред, непротиворечиви са, поради което
съда ги кредитира и обсъжда със събрания доказателствен материал, тъй като с
тях се изяснява в детайли фактическата обстановка относно извършителя на
деянието, честотата на посещенията на подсъдимия, размера на взиманите от него
суми, продължителността, как е било установено извършването на престъплението,
от кои лица и какви действия са били предприети, причините довели до извършване
на престъплението.
От така изяснената фактическа
обстановка съдът намира за изяснено от правна страна следното:
С деянието си подсъдимия Л.Н.К., ЕГН********** е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК
При определяне вида на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия К. съдът
съобрази следното – за извършеното деяние закона в разпоредбата на чл.209, ал.1 от НК предвижда наказание ЛОС от ЕДНА до ШЕСТ години ЛОС.
От обективна страна подсъдимият съзнавайки, че формира
неверни представи у пострадалата Х. в непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и еднородност на вината, мотивирал Х. да се разпореди с
парични средства в негова полза.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк
умисъл и със специфична съставомерна цел – да набави имотна облага за себе си,
а именно паричните суми, които са му били предадени от пострадалата Х..
Причинените в резултат на деянието имуществени вреди
са в размер на 1580лв. и не са били възстановени.
Към момента на извършване на деянието подсъдимият К. е
осъждан и производството по отношение на него е протекло по реда на чл.370 и
следващите от НПК.
В хода на производството той е признал вината си,
съжалява за стореното има добро процесуално поведение, като в тази връзка съдът
намира, че следва да му се наложи наказание в размер на ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА,
като на основание чл.66, ал.1 от НК следва изтърпяването на наказанието да се
отложи с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок. Следва така определеното наказание
съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК да се НАМАЛИ с една трета и на
подсъдимия да се НАЛОЖИ наказание в размер на ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК се ОТЛОЖИ изтърпяването на
наказанието с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок.
С оглед становището на страните в
хода за прения, признаване на вината от страна на подсъдимия намира, че
предявеният граждански иск е основателен, като на основание чл.45 и следващи от ЗЗД следва подсъдимия Л.Н.К., ЕГН********** да бъде осъден да заплати на И.Р.Х., ЕГН********** сумата в размер на 1580лв.,
представляваща размера на причинените имуществени вреди от подсъдимия на
пострадалата, ведно със законната лихва върху сумата от 16.11.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените от гражданския ищец Х.
разноски в размер на 300лв.
Следва на основание чл.53, ал.1, б.“А“ от НК да се
отнемат в полза на държавата иззетите веществени доказателства – два броя
пластики в плик на стр.21 от ДП №10/2018г., които след влизане на присъдата в
сила следва да се изпратят на РУ на МВР-Никопол за унищожаване.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: