Решение по дело №1631/2014 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 юни 2014 г. (в сила от 8 декември 2014 г.)
Съдия: Петя Христова Манова
Дело: 20142230101631
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

     

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      549

   

гр.Сливен,  27 юни  2014  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     Сливенският районен съд, гражданско отделение,  ІІІ - ти граждански състав     в публично съдебно заседание на  десети юни  две хиляди и четиринадесета    година  в  състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 1631/2014 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

      

     Предявени са искове с правно основание  чл. 79 от ЗЗД във вр. чл.  146 от ЗМВР /отм./ и цена на иска 13 227.80 лева.

             

 В исковата си молба ищецът – Академията на МВР  заявява, че   съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗМВР /отм./ сега чл. 195 от МВР в сила от 1 май 2006 г. завършилите редовно обучение на академията са длъжни да служат в министерството за срок не по-малък от 10 години въз основа на подписан Договор при приемането им.  Ответника – А.Г.А. завършва редовна форма на обучение в Академията през м. октомври 2008 г. след което е назначен на служба в Министерството.

Със Заповед № К-5549 от 15 май 2010 г. на Министъра на вътрешните работи същият бил освободен от служба по собствено желание.

На основание чл. 146, ал. 2 от ЗМВР /отм./ и сключения между Академията на МВР и А.Г.А.  Договор освободените от служба по собствено желание преди да са изслужили законово определения срок следва да възстановят разходите за издръжка, обучение  и униформено облекло пропорционално на времето на неизпълнение.

А.Г.А. е бил служител на Министерството от 24 ноември 2008 г. до 1 юни 2010 г.  Съгласно направената справка по пера от финансовата служба на Академията на МВР за целия период на обучението му в Академията разходите възлизали на 15 597.23 лева.  Дължимата от него сума, определена по реда на чл. чл. 146, ал. 2, изр. 2 от ЗМВР /отм./ била в размер на 13 227.80 лева като конкретните размери  на посочените разходи са

-  за издръжка /стипендия/   -  8 508.78 лева;

- за обучение                             -  4 424.83 лева;

- за униформено облекло      -  294.19 лева.

Към момента на зачисляването на А.Г.А. за курсант размерът на издръжката бил регламентиран в Министерска заповед № І-161/1 септември 1999 г.  издадена на основание чл. чл. 145, ал. 1 от ЗМВР /отм./ и се определя в процент от заплатата за длъжност на служителите в МВР в зависимост от успеха за всеки семестър поотделно.  На тази база издръжката е  начислявана по ведомости и е превеждана на курсантите по банков път.

Разходите за издръжка на обучението, съгласно чл. 91, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование се определя въз основа на диференцирани нормативи по професионални направления за един студент определени от Министерския съвет – ПМС № 162/20 юни 2001 г.

Съгласно чл. 95, ал. 3 от ЗВО в редакцията му от 1 януари 2010 г.  размерът на таксите за обучение не може да бъде по-висок  от 30 % от  нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1 от ЗВО.

Униформеното облекло, което се получавало от курсантите  било посочено в Заповед № І-11/2002 г. и неговата стойност била определена по вътрешен за МВР ценоразпис - № 93/20.02.2004 г.

На А.Г.А. била изпратена Покана за доброволно изпълнение на задължението му в едномесечен срок от получаването на поканата, но такова към настоящия момент не последвало.    

     Поради изложеното  молят съда да  постанови решение  с което да осъди ответника да заплати в полза на Академията  сумата 13 227.80 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на Исковата молба.     

В предоставения едномесечен срок не  е депозиран отговор от ответника.   

    В с.з. ищеца, редовно призован не се  представлява в с.з.

    По делото е постъпила Молба от ищецът – АКАДЕМИЯ  НА МВР чрез доц. Д-р Иво Великов – Ректор с която поддържа предявения иск,  както по основание, така и по размер.  Предвид непредставянето на отговор на Исковата молба и в случай на неявяване на ответника в първото по делото заседание без да е направено искане за  разглеждането му в негово отсъствие моли на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да постановите неприсъствено решение срещу ответника.  При представяне на доказателства и направени доказателствени искания от ответната страна в първото по делото заседание моли да им се даде възможност за вземане на отношение и евентуално представяне на нови доказателства.

Претендират направени разноски по делото в размер на платена държавна такса. 

            Ответникът, редовно призован   се   явява лично и с адв. Елеонора МИРЧЕВА от АК – Сливен,  която оспорва иска.  Доверителят й не е представил Отговор в едномесечния срок поради обстоятелството, че не е получил надлежно книжата по делото. Това се потвърждавало и от неполучената призовка от моя доверител,  съгласно Уведомление от 14 май 2014 г.  В подкрепа на горното заявява, че  доверителя й от м. юни 2010 година се е установил трайно в Испания,  където живее и работи. От 16 април 2014 г. се е преместил в друг град в същата държава – Валенсия.   Промяната на местоживеенето му и съответната регистрация по адрес били свързани с различни административни ангажименти, както относно търсенето на работа като задължителните правила по действащите закони била наложителната регистрация в Бюрото по заетостта.  Всичко това е задължило   доверителя й да се намира на територията на града като е нямал физическа възможност да се върне в България, да се запознае с ИМ и приложените документи към нея и по този начин да е бил спазен едномесечения срок за даване отговор на ИМ. Доверителя й се е запознал с ИМ и приложените  към нея документи след като се е върнал в България,  което е видно от самолетния билет – 7 юни 2014 г. в 20.40 часа на летище София и реално е пристигнал в Сливен на 8 юни 2014 г.  Прави възражение за изтекла погасителна давност.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:   

     Не се спори в производството, че  ответникът - А.Г.А. е бил служител на МВР от 24 ноември 2008 г. до 1 юни 2010 г.   и           със Заповед № К-5549 от 15 май 2010 г. на Министъра на вътрешните работи същият бил освободен от служба по собствено желание. 

 Ответникът - А.Г.А. на 5 август 2004 г. саморъчно е подписал Декларация на основание чл. 146, ал. 1, чл. 201, ал. 1 и § 4 от преходните и заключителни разпоредби от ЗМВР и чл. 3, ал. 2 от Правилника на Академията на МВР, че се задължава да служи най-малко 10 /десет/ години в системата на МВР след завършване на Академията на МВР и да не членува в политически партии, движения и коалиции с политическа цел.

По делото е представен Акт за встъпване в длъжност  от 24 ноември 2008 г.  на основание Заповед на Министъра на вътрешните работи № К-6439 от 17 ноември 2008 г.  А.Г.А. е назначен на длъжност полицейски инспектор VІ степен в група  „Териториална полиция”, сектор „Опазване на обществения ред и превенция” при РУ – МВР – Сливен към ОД – МВР – Сливен, считано от 24 ноември 2008 г.,  Заповед № К-5549 от 15 май 2010 г. на Министъра на вътрешните работи за освобождаването му  по собствено желание и Акт за сдаване на длъжността от 1 юни 2010 г.

Представена е Справка относно направените разходи по обучението на А.Г.А. бивш  курсант от факултет „Полиция” при Академията на МВР за периода от м. октомври 2004 г.  до м. октомври 2008 г.  като сумата за целия период от обучение възлизала на 15 597.23 лева, а сумата  подлежаща на възстановяване пропорционално на неизслуженото време – 8 години, 5 месеца и 23 дни е  13 227.80 лева, Справка – извлечение от разплащателните ведомости за получена издръжка по месеци и години на А.Г.А. и  Справка за полученото вещево имущество от него.

 На 6 февруари 2014 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение  до А.Г.А. за възстановяване разходите изцяло в посочен пропорционален размер като се яви във „Финансовата служба” на Академията на МВР или преведе дължимата сума по сметката на Академията в ОББ.  Видно от Известие за доставяне поканата е получена на 10 февруари 2014 г.  срещу подпис от майка Мария Ангелова.

Представени са Заповед  за определяне на размерите, условията и реда за получаване на издръжката от курсантите – редовна форма на обучение във ВИПОНД – МВР,  Инструкция за определяне размерите, условията и реда за получаване на стипендии от курсантите на Академията на МВР – редовна форма на обучение, Заповед за осигуряване на вещево имущество на курсантите от ВИПОНД – МВР, Ценоразпис за цените на вещите от вещевото и спортно имущество,  Постановление № 162 на МС от 20 юни 2001 г. за определяне на диференцирани нормативи за издръжка на обучение за един студент по професионални направления, Постановление № 11 от 10 януари 2005 г.,  № 14 от 31 януари 2006 г., № 20 от 2 февруари 2007 г.  за изпълнение на държавния бюджет на Република България.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с пр. осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 146 от ЗМВР /отм./.  Ответникът е поел договорно задължение да служи най-малко десет години в системата на МВР след обучението си, което не е спазил. Договорът е сключен при действието на ЗМВР(обн. ДВ бр.122/1997 г., отменен). Отмененият ЗМВР и действащият понастоящем ЗМВР(обн.ДВ бр.17/2006 г.) съдържат аналогични текстове уреждащи последиците от неизпълнение на нормативно установеното задължение/съответно в чл. 146 от МВР /отм./ и чл. 198 от ЗМВР.  

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че  А.Г.А. е бил приет за курсант - редовна форма на обучение във факултет "Полиция" при Академията на МВР през 2004 г. На 24.11.2008 г. С акт за встъпване длъжност съгласно Заповед на Министъра на вътрешните работи № К- 6439/17.11.2008 г. А.А. е назначен на длъжност „полицейски инспектор VІ степен” в група „Териториална полиция”, сектор „Опазване на обществения ред и превенция” при РУ на МВР- Сливен към ОД – МВР- Сливен, считано от 24.11.2008 г.

При постъпването си в Академията на МВР ответникът е подписал договор на 05.06.2004 г. с което се е задължил при освобождаване от служба преди изтичане на срок от 10 години да възстанови разходите за обучение, пропорционално  на неизслужения срок.

Договорът е сключен при действието на чл. 146 от ЗМВР /отм./ Посочената норма урежда отговорността за неизпълнение на това договорно задължение, като също императивно установява, както двете основания за възникването й - освобождаване по собствено желание или по дисциплинарен ред от службата в МВР преди изтичането на минималния срок, така и нейният обем - възстановяване на разходите за обучение  - възстановяване на разходите за издръжка, обучение, униформено облекло, квалификация и/или преквалификация за периода на обучението, пропорционално на времето на неизпълнение.  

Аналогична е правната уредба и по действащия ЗМВР но при наличие на съществена разлика относно субектите - страни по договорното правоотношение. Разпоредбата на чл. 195 от ЗМВР също предвижда сключване на договор, със задължение за курсантите след завършването на обучението си в Академията на МВР. да служат в МВР за срок не по-кратък от 10 години, като договорът се сключва също при приемането на курсантите за обучение, но не с Академията на МВР., а с МВР, представлявано от министъра или от упълномощеното от него лице, т. е. - различни са страните по договора, респ. - по правоотношенията, възникнали от него. Нормата на чл. 198, ал.3 от ЗМВР, във вр. с с ал. 1 от ЗМВР установява същите две основания за възникването на отговорността за неизпълнение на договорното задължение за прослужване минимум 10 години в МВР - прекратяване на служебното правоотношение преди този срок по желание на служителя или по дисциплинарен ред, както и обема на тази отговорност - възстановяване на МВР на разходите за издръжка и обучение, пропорционално на времето на неизпълнение.

На възстановяване подлежат, пропорционално на времето на неизпълнение, разходите за обучение, направени за целия период на обучението на курсантаи разходите за издръжка и за униформено облекло до края на обучението на курсанта,  дължими съгласно последната редакция на чл. 146, ал.2 от ЗМВР /отм./,  - за времето след влизането й в сила.

Активно легитимирана да претендира възстановяване на разходите по чл. 146, ал.2 от ЗМВР /отм./,  е Академията на МВР., която е страна по договорите, сключени при действието на отменения ЗМВР, независимо от това кога е настъпило основанието за ангажирането на отговорността за неизпълнението им.

Установи се от приложената по делото справка, неоспорена по надлежния ред в производството, че  сумата, която ответникът дължи, пропорционално на отслуженото време е 8 508.78 лв. – получени стипендии, сумата 4 424.83 лв.  разходи, съгласно нормативите за хуманитарни науки и 294.19 лв. вещево и спортно имущество.

В с.з. процесуалният представител на ответника прави възражение за погасяване вземането на ищеца по давност. Съдът не прие за разглеждане възражението, тъй като е преклудирано. Съгласно чл. 133 от ГПК в срока за отговор ответникът може да направи своите възражения, В случая не е депозиран отговор на исковата молба, не са направени своевременно възражения за погасяване на задължението по давност, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

            Предвид изложеното, съдът намира предявеният иск за основателен и следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата..

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  на осн. чл. 78 , ал.1 от ГПК  разходи за д.т. в размер на 529.11 лв.  

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА  А.Г.А. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ  на   АКАДЕМИЯТА НА МВР с ЕИК  .... и адрес и седалище на управление: гр. София, ж.к. Младост – 4, бул. Ал. Малинов № 1  сумата   13 227.80 /тринадесет хиляди двеста двадесет и седем лева и 80 стотинки/ лева, представляваща разходите за издръжка, обучение и униформено облекло, пропорционално на времето на неизпълнение на договор № 645/21.02.2004 г.-,  ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на Исковата молба – 28 март 2014 г.

 

            ОСЪЖДА  А.Г.А. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ  на   АКАДЕМИЯТА НА МВР с ЕИК  .... и адрес и седалище на управление: гр. София, ж.к. Младост – 4, бул. Ал. Малинов № 1  сумата   529.11 /петстотин двадесет и девет лева и 11 стотинки/  лева внесена държавна такса. 

   

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: