№ 432
гр. София, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20221800100198 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К. З., гражданка на
Малта, родена на ********** год. чрез адв. Е. Т. срещу „Бороспорт“ АД, гр. Самоков.
Ищцата твърди, че на 29.03.2017 год. претърпяла инцидент на ски писка
„Маркуджик 3“ в к.к. Боровец, когато теглещото въже на ски влека, който е бил в
експлоатация по време на инцидента и който ищцата е ползвала, е напуснало своята система
за управление и е паднало на земята върху ищцата – кабелите дерайлирали и паднали върху
нея, като я ударили по главата и дясното коляно. В резултат на инцидента ищцата загубила
съзнание и получила амнезия. Направени й били скенер на главата и рентгенови снимки на
дясното коляно, на което била поставена шина и е изписана от болничното заведение с
инвалидна количка и патерици. Инцидентът настъпил в резултат на неизпълнение на
задълженията и несъблюдаване от страна на ответника на приложимите стандарти за
осигуряване на безопасна среда за ползвателите на ски съоръженията, поддържани от него.
Твърди, че въжето на ски влека се е откачило от направляващата система в резултат на
неправилно регулиране на обтягането на теглещото въже, което е недопустимо да се откачи
от направляващата система. Освен това, след като се е откачило от направляващата система,
теглещото въже е трябвало да бъде задържано от въжеуловителите, монтирани на кулите,
което не се е случило, тъй като такива въжеуловители или са липсвали, или са били
неправилно регулирани, и независимо от съответствието с приложимите производствени
стандарти и стандартите за безопасност на ЕС, настройката и работата на въжената линия не
са отговаряли на приложимите изисквания.
Сочи още, че първоначално ищцата е била транспортирана в МБАЛ „Св. Анна“, гр.
София, където са били констатирани комоцио и контузия на коляно вследствие на удара от
1
падналото върху нея стоманено въже. След направените първоначални изследвания ищцата
се е прибрала в Малта. Твърди, че в продължение на няколко дни след инцидента ищцата
преживяла силен шок, много силни болки със загуба на съзнание, претърпени медицински
манипулации и изследвания, обездвижване и приковаване към инвалидна количка. След
завръщането в Малта ищцата веднага постъпила в спешното отделение на местната
болница, където първоначално е констатирана следната травма: авулсионна фрактура на лява
проксимална част на фибула; кракът на ищцата бил шиниран и са й предписани
обезболяващи. До свалянето на шината ищцата била обездвижена и изпитвала силни болки;
била е нетрудоспособна и е била обгрижвана от своите близки. За придвижване използвала
патерици и инвалидна количка. След първоначалното лечение се наложило извършване на
пет операции. Първата операция „мултилигаментна реконструкция на дясно коляно и
отворена редукция с вътрешна фиксация на странична тибия“ преминала под пълна упойка с
поставяне на чужди тела – винтове на бедрената кост и тибията. След операцията ищцата
продължила да изпитва силни болки и приемала обезболяващи, като се придвижвала само с
помощни средства за период около 3 месеца. Освен физическите болки ищцата преживяла и
силен емоционален стрес, чувствала се безпомощна, депресирана, сънувала кошмари; през
нощта не можела да спи от силните болки и плачела. През следващата година ищцата
следвало да извършва болезнена ежедневна 8-часова физиотерапия. Тъй като липсвал
напредък във възстановяването, болките и страданията на ищцата продължили и след това.
Въпреки че спазвала всички предписания, се наложило извършването на втора операция –
артроскопия на дясното коляно под анестезия през м. септември 2017 год. Междувременно
не спирала да провежда рехабилитация, но болките не намалявали. Не последвало и
подобрение. Нова операция била извършена на 30.08.2018 год. и се изразявала в блокиране
на десен геникуларен нерв поради клинични данни за постоперативна болка в коляното.
Следващата операция се състояла на 19.01.2019 год. и отново включвала блокиране на десен
геникуларен нерв. Последната подобна операция била извършена на 17.08.2019 год., отново
поради данни за постоперативна болка в дясното коляно. Депресията и негативните мисли у
ищцата се задълбочавали. Преди инцидента същата била изключително активен млад човек,
който практикувал различни спортове – скално катерене, танци и др., като след инцидента
всички тези дейности, забавления и пътувания били преустановени. Инцидентът се отразил
негативно и на нейното самочувствие и женственост. Не само здравето, но и социалният
живот на ищцата сериозно пострадал след злополуката. Освен продължаващите и до
настоящия момент болки и страдания на ищцата била определена 15% трайно намалена
работоспособност, като според лекарите не се очаква по-нататъшно подобрение, като
ищцата е изложена и на по-голям риск от посттравматичен остеоартрит.
При процесния инцидент падналото метално въже ударило ищцата не само по крака,
но и по главата, което довело до множество проблеми с носа и зъбите на ищцата, а именно:
Носът на ищцата бил деформиран в резултат на инцидента, което довело до
затруднения в дишането и наложило операция „септо-ринопластика“ на 16.05.2019 год.
Поради невъзможността за пълно възстановяване, била извършена втора подобна операция
2
на 18.08.2021 год. Освен болките и страданията от болезнените операции ищцата преживяла
допълнителен стрес от визуалната промяна във външния вид с оглед получените
деформации на носа.
Зъбите на ищцата също пострадали при инцидента, което наложило редица
стоматологични манипулации, за които ищцата заплатила 2 016,45 евро. Ищцата направила
повече от 30 посещения за контролни прегледи, лечение на коренови канали, пломби,
коронки и възстановяване от последствията на причинените стрес фрактури на зъбите при
злополуката. Преди това ищцата била здрава и не е страдала от стоматологични проблеми.
В резултат на получените ортопедични наранявания ищцата е с трайно намалена
работоспособност, като състоянието й се характеризира с постоянна болка вдясно и
скованост при по-голяма активност; затруднения да стои в изправено положение,
затруднение да върви на дълго разстояние; не може да разгъне напълно дясното коляно;
повтарящо се подуване на дясното коляно; накуцване; нестабилност и падания;
продължителен прием на болкоуспокояващи със сериозни странични ефекти, както и
сериозно наддаване на тегло предвид ограничената й физическа активност.
След злополуката ищцата претърпяла и психическа травма, което наложило
многократни посещения при психиатър, при които било констатирано, че ищцата проявява
симптоми на тежка тревожност, посттравматична невроза; сексуална дисфункция; промяна
на настроенията; хронично разстройство на психичното здраве и множество странични
ефекти от предписаните медикаменти; силна умора без физическа причина, суицидни мисли
и анхедония. В резултат на проведените изследвания лекуващият психиатър е заключил, че
посттравматичното разстройство при ищцата е довело до 20% инвалидност, а устойчивото
разстройство на настроението – до 15% инвалидност.
Наред с това ищцата направила и разходи от медицински и рехабилитационен
характер, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент и които
възлизат общо на 18108,23 евро за оперативните интервенции, медицинските консултации и
рехабилитационни процедури и медикаменти, вкл. закупени уреди за рехабилитация в
домашна обстановка.
Освен това увреждането повлияло върху способността й да работи по професията си
на акушерка, както и да реализира доходи, свързани с допълнителната й работа на непълно
работно време като инструктор по Зумба, откъдето също е реализирала доходи.
След инцидента ищцата останала без работа като акушер в болницата, където
работела, за период от 10 месеца, като се завърнала на работа през м. февруари 2018 год., но
поради силните болки не била в състояние да полага активно труд като преди и се наложило
да ползва често отпуски по болест. Това довело и до пропуснати ползи, както следва: 19
160,36 евро – разлика в трудовото възнаграждение между работен график с 40 и респ. 46
часа седмично; 4896,12 евро – удръжки от заплатата й за ползвани болнични и отпуск по
болест; 1055,07 евро – неизплатени възнаграждения за официални празници за отпуск по
болест. Освен това преди инцидента ищцата получавала възнаграждение като инструктор по
Зумба, като е водила занимания по групи, което й осигурявало допълнителен доход в размер
3
на 100 евро седмично. В резултат на инцидента се лишила от тези доходи, които възлизат на
4800 евро годишно, за период от пет години.
Моли съда да осъди ответника да й заплати следните суми: 100 000 лева –
обезщетение за претърпените от злополуката неимуществени вреди по предявения частичен
иск, при общ размер на вземането 300 000 лева /съгласно молба вх. № 2747/26.04.2022 год./,
изразяващи се в претърпените болки и страдания; 18 108,23 евро – обезщетение за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищцата разноски за
лечение и рехабилитация; 44 311,55 евро – обезщетение за пропуснати ползи, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на инцидента до окончателното
изплащане.
На ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата и в
едномесечен срок от връчването е постъпил писмен отговор.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни – сочи, че в
исковата молба не е описан механизма на настъпване на инцидента; непосредствено след
злополуката ищцата и партньорът й дошли в офиса на ски-училище „Албена“ в хотел
„Флора“ в к.к. Боровец във видимо добро здраве и заявили в устен разговор с
изпълнителните директори на ответното дружество, че нямат претенции към него във връзка
със злополуката. Ищцата се придвижвала самостоятелно и без чужда помощ или помощни
средства. Още на 29.03.2017 год. ответникът уведомил Главна дирекция за държавен
технически надзор към ДАМТН за злополуката, като при последвалата проверка на място на
ски-влек „Маркуджици 3“ от експерти на инспекцията не били установени каквито и да било
нарушения на нормативните правила и изисквания за работа на съоръжението и не били
установени технически повреди или несъответствие на неговите системи за задвижване и
безопасност. С писмо от 31.03.2017 год. инспекцията ги уведомила, че няма пречка да
започнат възстановителните работи по въвеждане в експлоатация на ски-влека. Още в деня
на злополуката разпоредили вътрешна проверка за установяване причината за настъпването
й, като били снети писмени обяснения от служителя П. Г., обслужващ начална станция на
ски-влек „Маркуджик 3“ на 29.03.2017 год., както и от прекия свидетел на злополуката ски-
инструктора М. В. към ски-училище „Албена“. В резултат на проверката било установено
следното: пострадалата е била част от група от четирима скиори, водени от ски-инструктора
В. от гр. Самоков. Около 10.30 ч. групата се качила на ски-влек „Маркуджик 3“ и потеглила
нагоре. Този ски-влек обслужва единствено ски писта „Маркуджик 3“, която е със степен на
трудност „червена“ и не е подходяща за начинаещи и неопитни скиори. Когато ищцата се е
намирала в края на трасето и извън пряката видимост на служителя на дружеството се е
задействала автоматичната система за спиране на съоръжението. По трасето на влека не е
имало неравности или препятствия, които да предизвикат падане, а самото съоръжение е
било технически изправно, видно от ревизионен акт № 40/29.11.2016 год. на ГДИДТН към
ДАМТН, издаден преди началото на зимния сезон. Счита, че единствената причина за
злополуката са били действията на самата пострадала и на придружаващите я лица, които са
нарушили задължителните правила за ползване на ски-влека. Според обясненията на В.,
4
който се е возил на ски-влека последен от групата и непосредствено зад ищцата, на около
10-20метра преди последния стълб от трасето на влека /стълб № 9/ ищцата е излязла със
ските си от утъпкания участък под влека и е навлязла встрани в дълбокия сняг, вследствие
на което лявата й ска се закачила в снега, тя се завъртяла и паднала странично. При падането
си обаче ищцата не е пуснала веднага теглича на влека, а в грубо нарушение на правилата за
ползване се опитала да се задържи за теглича, влачейки се няколко метра – 10 метра. Това е
предизвикало свръх опъване на въжето под несвойствен за съоръжението ъгъл. Когато най-
после ищцата решила да пусне дръжката на теглича, тя го е направила на най-
неподходящото възможно място, а именно – непосредствено под последния стълб на ски-
влека, точно където въжето влиза в ролките на стълба. Вследствие на тези действия и
бездействия, извършени в грубо нарушение на правилата за ползване на съоръжението
/поставени на видно място непосредствено преди качването на влека и по протежение на
трасето на всеки стълб/, ищцата предизвикала резонансен камшичен удар на задвижващото
въже на влека, който удар го е извадил от ролките на стълб № 9, а инерционната сила на
удара го е прехвърлила над въжеуловителя на стълба. Ищцата е нарушила следните правила,
указани на информационната табела на български и английски език на видно място на
началната станция, а именно: т. 6 от Правилата, която въвежда забрана да се сяда и да се
отпуска цялата тежест на тялото върху съоръжението; т. 9, според която всеки пътник е
длъжен при ползване на линията да не застрашава себе си, останалите пътници и
обслужващия персонал; т. 14, според която се забранява откачането от влека преди достигане
до крайната точка, с изключение на случаите, когато това се налага за запазване собствената
и тази на околните сигурност и безопасност. Категорично е забранено пускането на теглича
на ски-влека непосредствено до стълба, като това действие е изобразено на графични
забранителни табели на всеки от стълбовете и е зачертано със знака Х като абсолютно
забранено. Посочва, че този тип табели са част от оригиналната окомплектовка на
съоръжението и са предвидени от производителя именно с цел предотвратяване на
потенциален камшичен удар на задвижващото въже при рязко пускане на теглича
непосредствено до стълба и излизането на въжето извън ролките. Ответникът счита, че само
и единствено противоправното поведение на ищцата е в пряка причинно-следствена връзка
с предизвикването на злополуката и претърпените травматични увреждания. Тъй като не е
налице основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, моли съда да
отхвърли изцяло предявените искове. Оспорва и факта на настъпване на твърдяните в
исковата молба увреждания и причинната им връзка с инцидента. Счита за необосновани и
недоказани и претендираните имуществени вреди.
По делото са конституирани като трети лица- помагачи на ответника „Дженерали
застраховане“ АД и „ЗД Евроинс“ АД, на основание чл. 219, ал. 1, пр. 2 от ГПК.
Третите лица-помагачи оспорват изцяло предявените искове.
В молба от 09.08.2022 год. „ЗД Евроинс“ АД взема становище, че не е налице
противоправно поведение от страна на ответника. Счита за неотносими сочените от ищцата
като нарушени от страна на ответника БДС стандарти и правила от Наредба за съществените
5
изисквания към въжените линии за превоз на хора и оценяване на съответствието на техните
предпазни устройства и подсистеми, тъй като не е налице нормативен акт, който да
препраща към тези стандарти /съгласно изискването на чл. 5, ал. 5 от Закона за националната
стандартизация/, а цитираната наредба е в сила от 01.01.2007 год. и се прилага за въжените
линии, изградени и пуснати в действие след влизането й в сила. Сочи, че процесното
съоръжение и изградено и пуснато в действие преди тази дата. Ответникът е спазил всички
технически изисквания, видно от ревизионен акт от 29.11.2016 год., като съоръжението е
преминало технически преглед, а проверката на компетентния орган след инцидента не е
установила нарушения на правилата за експлоатация. Сочи, че инцидентът е резултат от
изключителното виновно поведение на ищцата, която се е качила на ски-влек за „червена
писта“ въпреки липсата на достатъчно умения, като се е държала и не е пуснала седалката в
продължение на повече от 10 метра, въпреки изричната забрана за това. В случай, че бъде
прието наличието на противоправно поведение от страна на ответника, то прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Оспорва и настъпването на
твърдяните от ищцата увреждания, както и причинно-следствената им връзка с процесното
събитие. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
В молба от 07.09.2022 год. третото лице-помагач „Дженерали застраховане“ АД
оспорва изцяло предявените искове, като се солидаризира с възражения на ответника в
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, както и
акцесорните такива, а по отношение на претенцията за лихви от датата на събитието се
позовава на изтекла погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:
В проведеното о.с.з. на 13.10.2022 год. съдът е възпроизвел в присъствие на страните
видеозапис на DVD диск, представен с исковата молба и приложен в плик на л. 974 от
делото, по реда на чл. 204 от ГПК.
Според показанията на св. Б. – планински щатен спасител от 17 години в база
Боровец, същият знае за инцидент с паднало въже на ски-влека върху турист в края на
сезона, като не помни точната година. Бил получен сигнал за инцидент на трасето на
горната станция на влека, като при посещение на място свидетелят констатирал, че е
пострадало момиче. След проведен разговор и преглед била установена контузия на
коляното и охлузвания със следи от кръв – странично на главата /откъм ухото/. По лицето
нямало наранявания и кръв. Пострадалото лице било уплашено и контактно. Обяснила, че
има болки най-вече в крака. Нямало кръвотечение. Според свидетеля на входа на
съоръжението има табела с указания за безопасно използване на съоръжението. По
стълбовете също има указателни табели – да не се пускат тегличите преди ролката и да не се
завива наляво или надясно, а да се следва посоката на трасето. Съдът е предявил в о.с.з. на
свидетеля писмени доказателства, представени от ответника с отговора на исковата молба
находящи се на л. 369 и л. 370 по делото „Правила за безопасност“ и указателна табела, като
според св. Б. това именно са правилата, обявени на входа на съоръжението на долната
6
станция на ски-влека към момента на инцидент, а указателната табела съдържа забрана да не
се пускат тегличите преди ролката, като тези табели са поставени на всеки стълб. След
получаването на сигнала свидетелят заедно с екипа тръгнал незабавно от горната станция и
пристигнал на мястото на инцидента в рамките на 10 минути. На място заварили
пострадалата и нейна приятелки. Била й поставена шина на крака и била качена на
санитарна кабина, с която била транспортирана до долната станция, а оттам – пренесена с
носилка до транспортното средство на планинската служба и отведена до медицинския
център. Такава била практиката при спешни случаи. Свидетелят останал на горната станция
и не знае какъв е бил резултата от прегледа на пострадалата в медицинския център. При
животозастрашаващи травми екипът се обажда на спешна помощ и линейката чака на
долната станция. Спасителите са тези, които определят състоянието на пострадалото лице на
терен. В случая пострадалата била контактна и адекватна и не е изпадала в безсъзнание,
поради което екипът преценил, че не е налице животозастрашаващо състояние.
Според показанията на св. В. - ски-учител в к.к. Боровец от 20 години, същият
помни за инцидента на „Маркуджик 3“, като същият придружавал група от 4 туристи от
Малта – 2 млади двойки. Едната двойка била карала ски с него 10 години по-рано. Денят на
инцидента бил петият ден от началото на обучението. След като покарали ски на
„Маркуджиците“ решили да се качат на ски-влек „Маркуджик 3“, като последен се качил
свидетелят, съобразно правилата. След дадените инструкции, групата потеглила. Трасето на
процесния ски-влек е сравнително трудно. К. била непосредствено пред свидетеля на
паничка на ски-влека, на разстояние около 20 метра. Малко преди финала момичето паднало
настрани от паничката, като започнало да се влачи, опирайки крака в земята, като не се
пуснало веднага. Влаченето на такъв тип съоръжение е много трудно, тъй като
напрежението при теглене е голямо, като то според свидетеля продължило няколко секунди.
Свидетелят й викнал няколко пъти да пусне влека съгласно инструктажа, но тя продължила
да се държи, като в проведения впоследствие разговор между тях обяснила, че е чула
погрешно „да не се пуска“, а „да се държи“. Преди падането на въжето свидетелят нямал
видимост към ищцата, тъй като теренът бил наклонен и същата вече се била изкачила на
платото, а свидетелят бил в ниското. Свидетелят усетил разклащане на въжето, пуснал се и
се дръпнал настрани, като падналото въже го ударило леко по ръката. След това се изкачил
нагоре да види какво е станало. Помислил си, че в един момент ищцата не е издържала
физически и се е пуснала от въжето на влека. При пускането на ищцата влекчето, за което
била вързана, избило въжето и то паднало на земята. Не може да каже дали въжето е
ударило някого. При падането на въжето свидетелят нямал визуален контакт с ищцата. По
време на влаченето на ищцата по трасето свидетелят не забелязал да се случва нещо
необичайно с въжето. Свидетелят не знае за друг такъв случай с турист, при който въжето да
дерайлира в резултат на падане и влачене на скиор по трасето на влека. Предполага, че
въжето е паднало, тъй като самият опън на теглича, който е на пружина, създава голяма сила
и при пускането на теглича въжето избива от колелото, което го задвижва. Инструктажът
при ползването на ски-влека гласи, че ако загуби равновесие скиорът и падне, тогава трябва
да се пусне веднага от теглича, като не трябва да се влачи. Влаченето също може да доведе
7
до наранявания. Според свидетеля въжето е нямало да падне, ако ищцата се е пуснала
веднага, а не точно при колелото, което държи въжето. Когато пристигнал на мястото на
инцидента, ищцата била на разстояние 5-7 метра от стълба. Процесният ски-влек е само с
един пропускателен пункт на входа на долната станция, където на табела са били поставени
Правила за безопасност на съоръжението, включително към 2017 год. Не знае дали самата
табела е претърпяла промени оттогава досега, но със сигурност винаги е имало поставени на
видно място правила. Табелите със забранителен знак са на всеки стълб, като същите са
въведени преди много години и са от най-разпространените табели, като забраняват
пускането от влека в близост до стълба. Инцидентът се случил около обяд, като предишната
нощ имало снеговалеж. Снежната покривка била равномерна, а трасето било утъпкано.
Всяка нощ пистата се обработва с машина, като машините минават по график, по едно и
също време. Не знае в деня на инцидента дали пистата била обработена преди или след
снеговалежа. Нямало открити камъни около и по трасето в близост до мястото на инцидента
и на 50 метра от него. Свидетелят е карал ски с ищцата още един сезон преди инцидента. В
този ден в групата имало скиори с доста по-малък опит, които стигнали без проблем до края
на трасето. Има впечатления от ищцата и счита, че същата е дисциплиниран скиор и по
принцип не се отклонявала от трасето при тегленето от влека.
Съгласно показанията на св. Д. – съпруг на ищцата, същият познава ищцата от 18
години. През м. март 2017 год. свидетелят бил на шестдневна ски ваканция в България с
приятелката си К. З., както и с още двама приятели – К. Ф. и Х. Ф. в к.к. Боровец. Карали
ски със ски учител. На четвъртия ден – 29.03.2017 год. станал инцидент с ищцата. Същия
ден сутринта около 10-10.30 ч. групата пристигнала на базата – началото на ски писта
„Маркуджик“. Пръв на ски – влека се качил свидетелят, като на челото имал закрепена
видеокамера, с която правел видео. Камерата оперира автоматично, без да има нужда да
бъде настройвана ръчно. На базата на „Маркуджик“ имало само един член на персонала. В
един момент, малко преди да пристигнат до крайната точка, свидетелят бил вдигнат във
въздуха и ските му нямали никакъв контакт със снега, но той продължил да се държи здраво
за влека. Когато ските му отново допрели снега, свидетелят бил малко отклонен от пътеката.
Отстрани имало много сняг и ските му потънали в него. В този момент било много лесно да
загуби равновесие, но свидетелят се справил и пристигнал благополучно в крайната точка
на трасето. Направил няколко крачки, за да стигне до трасето и да се обърне с лице към
останалите от групата, за да ги предупреди да се държат здраво. Последна от приятелите му
на влека била К.. Когато я забелязал, тя се опитвала да се откачи от влека, като в
продължение на няколко секунди не успяла, а в момента, в който се откачила, паднала. След
това паднало и носещото въже на влека, като според свидетеля то я ударило през коляното и
след това през лицето. Въжето ударило и свидетеля по крака. Спомня си застрашителното
движение на въжето, което вибрирало след падането на трасето. Усетил силния удар по
крака и се опитал да стане, за да отиде при К., но не могъл да се задържи прав поради
болката. Крещял към К., но тя била неподвижна и не издавала нито звук. В този момент
свидетелят силно се уплашил, тъй като не знаел дали тя е жива. К. пръв отишъл при нея, а
след това и св. Д. успял да се изправи и отишъл при пострадалата. Тя била дезориентирана и
8
от главата й капела кръв, като мърморела нещо неясно. Кръв имало при дясното око и ухо
на пострадалата. Кръвотечението не било интензивно. Оплакала се от болка в главата, като
казала също така, че чува високи пищящи звуци в главата си. Била трудно комуникативна.
Малко след това пристигнал и ски-инструкторът им, който веднага повикал помощ. След
няколко минути дошли спасителите, като на К. все още й било трудно да обясни къде усеща
наранявания. Спасителите й дали морфин и превързали дясното й коляно, както и цялата й
глава. С гондола К. била свалена до долната станция на влека, където я чакала линейка. В
този момент дошли и представители на ответника, които се опитали да разговарят с тях, но
ситуацията не позволявала. Свидетелят бил много притеснен за състоянието на К., което
изглеждало много сериозно увредено. Оплаквала се най-вече от главата и от дясното коляно.
С линейката К. била откарана в болница в България, където й били направени тестове,
скенер и рентгенография на главата и на коляното. Резултатите били недостатъчни и
лекарите настоявали за повторни изследвания в Малта. К. била освободена от болницата
около 16 ч. Имала шина на коляното и се придвижвала с патерици, за да не натоварва крака.
Заради силните болки й били дадени обезболяващи. В болницата в България К. се оплаквала
и от затруднение в дишането, но лекарите се фокусирали върху изследванията на мозъка и
крака. След напускането на болницата К. установила, че има затруднения и при храненето
/дъвченето/. Видимите наранявания след изписването от болницата били силно подуто
коляно, а на лицето имала охлузвания надолу от дясното ухо. Имала и посиняване около
дясното око и на носа. Лицето й било подуто. Синините от дясната страна на лицето се
появили по-късно - ден или два след инцидента. Преди инцидента в Боровец ищцата не е
имала здравословни проблеми или травми. Това не бил първият й скиорски опит, тъй като
през 2013 год. отново карала ски в България. Като човек ищцата е много дисциплинирана и
отговорна, затова искала да има ски-учител по време на престоя им в България, с оглед
безопасността им. Според свидетеля К. не е загубила равновесие поради нейно рисково или
неадекватно поведение. След случилото се К. разказала, че малко преди инцидента била
повдигната във въздуха нагоре от влека и след това, като стъпила отново на снега, била
отклонена от центъра на трасето, като ските й попаднали в снега, загубила равновесие и
паднала. Непосредствено преди да падне, К. се опитвала да не се изпуска, а да се придвижи
към центъра и да заеме първоначалната си позиция на влека. На място нямало служител на
влека, който да го спре или да окаже помощ. Преди въжето да падне, ищцата се влачила
известно време по права линия, като свидетелят не си спомня да е извършвала въртеливи
движения. Сигурен е, че всички наранявания на ищцата се получили след падането на
въжето. То паднало, след като К. се пуснала от влека. По времето на инцидента имало
дълбок сняг отстрани на пътеката. Долу на базата на влека имало поставени правила,
написани на английски език, като основното от тях било, че трябва да се спазват
инструкциите, давани от персонала. Не си спомня да е било оповестено правило, че при
определени условия скиорът трябва да се пусне от ски-влека, като такова нещо не им е било
казано и в устните инструкции. След изписването на ищцата от болницата групата останала
още два дни в България, като подали и жалба в полицията. Обадили се на самолетната
компания да променят мястото на К., за да може да бъде изпънат кракът й по време на
9
полета, като до самолета била закарана със специална количка и качена по стъпалата с
подемник. При пристигането в Малта лицето на ищцата започнало да се подува и
посиняванията станали по-видими. Болката в коляното била много силна и тя почти
припадала, когато се опитвала да помръдне крака си. Веднага след пристигането в Малта,
ищцата отишла в болница, където й бил направен ЯМР на коляното и главата /мозъка/.
Оплаквала се също така, че не може да диша през ноздрите си. В този момент не били
прегледани зъбите й, тъй като фокусът бил в главата и коляното. След изписването от
болницата ищцата била с патерици 2-3 седмици, като след това била направена
хирургическа интервенция и отново ядрено-магнитно изследване. Консултант в болницата й
обяснил, че трябва да е щастлива, ако изобщо може да ходи след операцията, тъй като
нараняването е много сериозно. В тези първи седмици болките били много силни и ищцата
вземала обезболяващи, но те не се оказали достатъчни. Не можела да спи поради болката и
непрекъснато плачела, като дори имала пристъпи на повръщане. След хирургическата
интервенция болката станала още по-силна и постоянна. След операцията ищцата започнала
рехабилитация и физиотерапия, като била напълно зависима от свидетеля и други хора,
които се грижели за нея. Смятала, че никога няма да се възстанови напълно. Психическото й
здраве също се нарушило в резултат на инцидента. Преди него тя била много В., общителна
и позитивно настроена. След това спряла да контактува с близките и приятелите си, станала
депресирана, нервна и неспокойна. Будела се нощно време и сънувала кошмари. Получавала
и паник атаки, при които изпитвала трудности да диша. Била изцяло обсебена от
преживяното във връзка с инцидента. Решила да спестява пари, за да има налични в случай,
че се наложат последващи хирургически интервенции. Започнала да посещава психиатър
около 4 месеца след инцидента, като все още го посещава. Мнението на психиатъра било, че
инцидентът се е отразил силно негативно на психиката й. Била диагностицирана с
посттравматичен стрес именно в резултат на инцидента. Психиатърът й предписал
ежедневни антидепресанти, които пие и до днес, а те от своя страна имали много
неблагоприятни странични ефекти – повишаване на телесното тегло на ищцата, от което тя
много се притеснявала, намалено либидо и др. В резултат на инцидента при ищцата се
появили и проблеми със зъбите, като първоначално й било трудно /болезнено/ да дъвче
храна, а около месец след инцидента при нея се появил много остър зъбобол, който също й
пречел да спи нощем. Преди инцидента ищцата никога не е имала проблеми със зъбите, като
редовно ходела на профилактични прегледи при стоматолог. След инцидента посещенията
при стоматолога зачестили, като същият й обяснил, че причина за това е ударът на въжето на
влека по лицето й. Ищцата никога не е претърпявала козметични процедури, свързани с носа
и зъбите. В Малта й била извършена хирургическа интервенция на носа, свързана с
дишането, като операцията продължила по-дълго от очакваното, тъй като се оказало, че има
счупвания на три места. След тази операция й останал белег в предната част на носа. Всеки
ден ищцата правела и физиотерапия, като два пъти седмично се провеждала в болница. Към
момента на инцидента ищцата работела на трудов договор в болница „Матардей Хоспитал“
в Малта като акушерка, 46 часа седмично. След инцидента започнала да работи 40 часа
седмично, по лекарско предписание. Преди травмата ищцата била и зумба инструктор, като
10
практикувала това 5 години преди инцидента и получавала възнаграждение в размер около
100 евро седмично. Преустановила тези уроци именно поради травмите в резултат на
инцидента. В деня на инцидента групата взела ски оборудването от ски училище „Албена“ в
курорта, като същото оборудване ползвали и предишния ден. Преди да се качи на линейката,
ищцата оставила ски екипировката си на приятелите си.
Според показанията на св. Ф. – съпруг на братовчедката на ищцата, същият
присъствал на процесния инцидент през 2017 год. Видял как К. идва с влека по склона и
когато се приближила, се опитала да се освободи, но при пускането от теглича въжето
паднало и я ударило по главата и коляното. Счита, че падането на кабела не било в резултат
на нейни действия. К. спазвала винаги правилата. Според свидетеля в този ден снегът по
трасето бил много мек. Непосредствено преди да падне въжето върху К., тя известно време
се влачела по трасето, като не е извършвала някакви специфични движения. Преди
инцидента ищцата се занимавала със зумба танци.
Съгласно показанията на св. З. – сестра на ищцата, знае за претърпения инцидент с
нея през 2017 год., като свидетелката лично не е присъствала. Знае, че в резултат на
инцидента ищцата получила фрактура на коляното с повреда на лигамента и капачката,
както и повреда на минискуса. Имала също така наранявания по главата със синини и
охлузвания по ухото, окото и носа. От нараняванията по лицето й било трудно да дъвче.
Имала и затруднения при дишане през носа. Много силни болки преживяла вследствие
травмата на крака. Изпитвала постоянна болка, като след няколко седмици претърпяла
хирургична интервенция. След това провеждала ежедневна физиотерапия, но не могла да се
възстанови напълно. След инцидента започнала да получава сериозни паник атаки и
потърсила помощ от психиатър. След инцидента ползвала отпуск по болест, като се върнала
на работа около 10 месеца след хирургическата операция. Според трудовото законодателство
работната седмица в Малта е 46 часа седмично, но след инцидента се наложило ищцата да
намали времетраенето на работната седмица на 40 часа по лекарска препоръка. Преди
травмата ищцата работела и като зумба инструктор, от което печелела около 100 евро
седмично в продължение на 5 години преди инцидента. След него преустановила
заниманията с танци, тъй като в този спорт има много интензивни движения, които тя вече
не можела да извършва.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Д. С. от
15.09.2023 год., изготвено след оглед на ски-влека и след запознаване с приобщения към
доказателствата видеозапис и др. писмени и гласни доказателства, моментът на падането на
скиорката от влека не е заснет, като от момента на визуализирането й от камерата до
момента на освобождаване на теглича изминава 10-11 секунди, през които е налице
предизвикан спирачен ефект от влачене на скиорката в продължение на около 40 метра.
Системата на влека е снабдена с електромеханичен прекъсвач /изключвател/, който се
задейства при изпадане на въжето от колелото. Последното е снабдено с въжеуловител –
луфт, в който въжето трябва да попадне при настъпване на събитие, изваждащо въжето от
канала на колелото, като напр. попадане на чуждо тяло /птица, клон и др./, недобросъвестна
11
намеса на човек, упражняване на голям спирачен ефект с последващо рязко отпускане и
прилагане на странична сила /както е в случая/. Когато захватът на теглича минава по
колелото, той представлява пречка за въжето, при възникване на съответна ситуация, да
падне във въжеуловителя. Горната външна част на въжеуловителя е под наклон, за да се
отклони евентуално падане на въжето отвесно /директно върху намиращ се скиор на трасето
под въжето/. От видеозаписа се потвърждава, че въжето пада встрани вляво на трасето и от
скиорката. Тегличът е със сложна конструкция и отговаря на множество изисквания –
осигурява безпроблемно изтегляне на скиорите по трасето до крайната точка; осигурява
стабилитет при изтеглянето /скиорът може и е препоръчително да се държи за хвоста на
теглича поне с една ръка/; хвостът е с извита конструкция, за да може лесно да се възсяда;
позволява лесно освобождаване на скиора от него; с телескопичната част на теглича се
компенсират измененията на терена и на индивидуалните движения на тегления скиор в
допустими граници; осигурява здраво/надеждно захващане на теглича към въжето, за да не
се допусне откачането му по време на работа на влека; тегличът се свива, благодарение на
пружинната част, при освобождаване от скиора. При съществуващата конструкция на
предпазния изключвателен механизъм още със самото падане на въжето се освобождава
механичния прекъсвач, монтиран на стълба, обезопасителната ел. верига по трасето се
прекъсва, релейната система на мотора се изключва – прекъсва ел. З.нването и ел. мотора
спира двигателната си функция, като автоматично с това задейства електромагнитния
спирателен механизъм. Въпреки това продължават да действат инерционните сили, макар и
със силно затихващ ефект, като същите спират да действат след около 4,5-6 секунди, като
след това системата изпада в покой. Падането на въжето е предизвикано от сумарното
действие на създадени сили, действащи в две направления: 1. по направление,
перпендикулярно на посоката на движение на влека, предизвикваща „люлеене“ вследствие
от това, че местоположението на скиорката при освобождаване на теглича е било вдясно от
трасето /а не под въжето/, т.е. опъвала е чрез теглича въжето вдясно и при освобождаване на
теглича се е получило залюляване на въжето вляво поради освободената пружинираща сила;
2. по направление движението на въжето на ски влека – спирачна сила, която е предизвикала
създаването на „вълна“ на въжето, породена от влаченето на падналата скиорка. Така
създадената вълна е спомогнала за прехвърлянето /прескачането/ на въжето през борда на
колелото под действие на създадената напречна сила. Освен тези сили са действали и
силата, теглеща въжето, създадена от двигателната дейност на ел. мотора; опъващата сила,
създадена от тежестите на опъващия механизъм; във вертикална посока е действала масата
на въжето в участъка между стълб № 8 и обръщащото колело /тази част от въжето при
откачането му е 439 кг./. Тези сили не са успели да предотвратят /компенсират така
създадената надлъжна вълна по въжето и залюляването му за времето от порядъка на 1
секунда – времето от отпускане на теглича от скиорката до момента на изпадане на въжето
от колелото. Тази невъзможност според вещото лице се обяснява с присъщата инертност на
системата, като така е с всички с подобни конструкции системи. От момента на
освобождаване на паничката на теглича от скиорката до момента на падане на въжето на
трасето паничката е изминала разстояние около 8,288 метра. Според вещото лице въжето не
12
пада върху скиорката, а странично, вляво от нея, после се придвижва вдясно и се завира под
ските и тялото на падналата. Инерционните движения ляво/дясно и напред/назад
продължават за около 5-6 секунди в затихващ процес. Според ревизионен акт №
40/29.11.2016 год. и сертификат за контрол № 1160544/25.11.2016 год. ски влекът е отговарял
на изискванията на Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени
линии /Д.В. бр. 58 от 15.07.2014 год./ - НБЕТНВЛ и на БДС 10228-3:2003. На транспортното
въже е правен магнитно-индукционен контрол, видно от сертификата за контрол, като
според заключенията в него и приложените протоколи въжето и носещите оси на ролковите
батерии съответстват на изискванията на НБЕТНВЛ. Преди датата на инцидента „визуален
контрол“ на контролираните хващачи е правен на 16.01.2014 год. и 13.09.2015 год., а
„магнитно-прахов контрол“ е правен на 13.09.2015 год., видно и от представените по делото
протоколи. Представени са и сертификати за съответствие на съоръжението от 1981 год.
Според експертизата ски-влекът е бил в техническа изправност, с правилна настройка и
функциониране, аварийната система за спиране също е била в изправност. Процентът на
намалението на напречното сечение на транспортното въже на ски влека спрямо
първоначалното сечение е 9,28%, при допустими 10% /протокол № 1151591/, като
допустимата продължителност на експлоатацията му е 12 години.
Според фиш за спешна медицинска помощ № 840/29.03.2027 год. от ЦСМП-филиал
Самоков на ищцата е поставена работна диагноза „контузия на главата, сътресение на
мозъка“. Видно от копие на амбулаторен журнал, при извършения преглед на ищцата са
назначени кръвни и образни изследвания на глава, шийни прешлени, гръден кош и дясна
колянна става. В лист за преглед на пациент в Спешно отделение на УМБАЛ „Света Анн“,
София № 9942/29.03.2027 год. на К. З. като основна диагноза е записано „сътресение на
мозъка, контузия на коляното“, като според анамнезата пациентката е ударена в областта на
дясно слепоочие и дясна колянна става от спортно съоръжение. Според допълнителен лист
за преглед на пациент от 29.03.2027 год. на К. З. от консултация с неврохирург пациентката е
в съзнание, контактна и адекватна, без отпадна неврологична симптоматика.
Рентгенографията на дясната колянна става не е показала фрактурни промени.
Компютърната томография на глава също не е показала костни структурни промени. От
представената медицинска документация от Република Малта се установява, че при прегледа
в спешно отделение на 01.04.2017 год. е поставена вероятна диагноза „авулсионна фрактура
на лява проксимална част на фибула“. Предписана е медицинска шина и обезболяващи. На
04.04.2017 год. на ищцата е направен ЯМР на дясно коляно, който е потвърдил наличието на
неизместена проксимална фибуларна фрактура, включително малък фрагмент от авулзионен
тип с проксимално разрушаване на предна кръстна връзка. Според епикриза на К. З. от
отделение по ортопедия в болница „Матер Деи“ Малта ищцата е приета на 19.04.2017 год. с
диагноза „мултилигаментна реконструкция на дясно коляно и отворена редукция с вътрешна
фиксация на странична тибия“. Реконструкцията е извършена под обща анестезия. След
операцията на ищцата е поставена ROM шина за 0-40 градуса за 3 седмици и след това 0-90
градуса от 3-та до 6-та седмица. Дадени са препоръки да не натоварва крака 3 седмици, след
което да ходи с помощни средства за 3 месеца. Ищцата е приета отново на 05.09.2017 год. в
13
отделението по ортопедия, където й е направена артроскопия на дясно коляно –
манипулация под анестезия. Предвидено е сваляне на конците след 2 седмици, физиотерапия
и са предписани аналгетици. На 30.06.2018 год., 19.01.2019 год. и 17.08.2019 год. ищцата е
приета в болницата за блокиране на десен геникуларен нерв поради постоперативна болка в
коляното, като са й направени инжекционни апликации в областта на дясната колянна става
за блокиране на сетивни нерви с цел обезболяване в областта на коляното.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л. Д. и С. от
07.03.2023 год. при инцидента ищцата е получила лезия на предна кръстна връзка на
дясното коляно с увреда на хрущяла от външната страна и авулсионна фрактура на
проксималната фибула. Според вещите лица въз основа на наличната медицинска
документация не може да се приеме, че при ищцата е била налице фрактура на носните
кости и на зъбните коронки. Според допълнителната КСМЕ от 22.11.2023 год. основните
механизми, при които се получава увреда на предна кръстна връзка са два – директен и
индиректен. При директиня механизъм увредата се получава при удар отзад в областта на
подбедрицата при фиксирано ходило. При индиректния механизъм увредата се получава
вследствие на усукване или огъване навътре в областта на колянната става, най-често – при
падане на тялото от собствен ръст. Други, по-рядко срещани индиректни механизми са
внезапно спиране, рязка промяна в оста или посоката на движение на ставата, екстремно
преразгъване на коляното. Хирургичното лечение за реконструкция на предна кръстна
връзка включва използването на част от друг голям лигамент или сухожилие, с която се
замества увредената връзка. При ищцата е използван т.нар. LARS лигамент – изкуствена
връзка за възстановяване на увредената предна кръстна връзка. Страничната колатерална
връзка заедно с изтръгнатото костно парче от малкия пищял е възстановено с костен анкер –
специален винт, който се навива в костта и от него излизат конци, с които се пришива
връзката. След оперативното лечение на ищцата е назначена рехабилитационна програма,
която съвпада с общоприетото лечение на такъв тип увреди. Поради продължаващи болки и
ограничени движения ищцата е провела курсове рехабилитация и физиотерапия, както и
медикаментозно лечение. На 05.05.2018 год. ищцата е била на преглед при ортопед-
травматолог, който е констатирал ограничен обем на движение на дясната колянна става –
при разгъване от 10 градуса и при свИ.е – 35 градуса, което съответства на ТНР 15%. При
ищцата е била налице и намалена мускулна сила на десния крак, констатирана с BIODEX
тест на 19.04.2018 год., в резултат от обездвижването с шина на дясното коляно след
травмата, което може да доведе до хипотрофия на бедрената мускулатура, като силата на
мускулатурата може да се възстанови с подходящи упражнения и рехабилитация /устните
обяснения на в.л. С. в о.с.з. на 11.04.2024 год./.
Според вещите лица от наличната документация и СТЕ може да се заключи, че
ищцата е претърпяла и контузия на меките тъкани на лицето и слепоочието, като няма данни
в резултат на инцидента ищцата да е получила изкривяване на носната преграда или
счупване на носните кости, поради което няма основание за връзка с инцидента на
направените на ищцата септопластика и корекция на носа. Според вещите лица по делото
14
липсват и данни за увреда на зъбите на ищцата при инцидента. Фрактурите на носните кости
и на зъбните коронки се документират с рентгенографии, каквито не са представени по
делото. Не може да се установи и основанието, на което е направена артроскопия на ищцата
на 05.09.2017 год. /епикриза на л. 48 по делото/, поради което експертизата не намира връзка
на тази интервенция с травмите на ищцата от инцидента.
Според заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза на в.л. С., А.
и Г. проведеното КТ изследване на 29.03.2017 год. в УМБАЛ „Св. Анна“ не установява
травматични увреждания на околоносните кухини и на костите, като няма данни за счупване
на костите на носа. Също така, не са описани косвени признаци, насочващи към евентуална
фрактура на носните кости. В конкретния случай липсват анамнестични и медицински
данни, които да насочват за преживяна травма в областта на зъбите и носа на ищцата и да е
изискана консултация. Според вещите лица от свидетелските показания на св. Д. също не
може да се направи извод за наличие на фрактура на носа, носна травма или травма на
зъбите на ищцата. Никъде в медицинската документация, включително и в проведените
изследвания след прием в лечебно заведение в Малта не е описано наличие на такава
фрактура, деформация на носа или друга особеност. По делото не е налице медицинска
документация от проведеното лечение през м. май 2019 год. – септоринопластика. В о.с.з. на
19.06.2025 год. съдът е предявил на вещите лица „епикриза“ с ръкописни бележки от
16.05.2019 год., приложена към исковата молба, като според експертите този документ не
представлява епикриза, а медицински бележки – една част от необходимата медицинска
документация. Няма оперативен протокол, който да удостоверява какво е наложило
извършването на тази процедура, представляваща пластика на носната преграда. Според
вещите лица се касае до маргинален разрез за намаляване гърбица на носа, като поради
липсата на съществени документи от медицинската документация – предоперативно
обсъждане и план, не може да се направи извод дали се касае за проблем по рождение –
гърбица на носа или за деформация в резултат на фрактура на носните кости. В документ от
стоматологична клиника „Сейнт Ан“, Малта от 17.03.2022 год. лекуващият стоматолог на
ищцата е удостоверил, че след 29.03.2017 год. при ищцата са се появили стоматологични
оплаквания, като същата е направила поне 30 посещения след инцидента за контролни
прегледи, лечение на коренови канали, пломби, коронки и възстановяване за лечение на
болката и последствията от „стрес-фрактури“, докато през периода от 2014 год. до м. март
2017 год. ищцата не е имала каквито и да било проблеми със зъбите, а е посещавала
стоматолога само за почистване на зъбен камък и за поставяне на една пломба. Според
КСМЕ обаче липсва медицинска документация за претърпени травми на зъбите на ищцата
при или в резултат на инцидента, вкл. за микропукнатини, каквито могат да се наблюдават с
видимо око върху емайла на всички зъби при всички хора, като не е ясно какво довежда до
появата им. Те могат да бъдат резултат от горещи дразнения, стискане на зъби, дъвчене на
твърди предмети и др. Съобщаваното от св. Д. затруднение в дъвченето при ищцата е
възможно да се случи при тъпо нараняване в областта на темпоралната област /слепоочието/
при натъртване, защото там не намира темпоралният дъвкателен мускул. Тъпа травма върху
този мускул може да доведе до временно затруднение в дъвченето и болка при дъвчене.
15
Според вещите лица приеманите от ищцата медикаменти нямат специфични странични
ефекти върху твърдите зъбни тъкани или зъбодържащия апарат. От приложените
медицински документи по делото според вещите лица не се установява наличие на травма и
върху носната пирамида/носа или носния септум. Получените охлузвания в областта на
дясната лицева половина и слепоочието не кореспондират с диагноза „изкривяване на носна
преграда“ в резултат на процесния инцидент. Според вещите лица не е налице връзка между
извършените коригиращи процедури на носа на ищцата в Малта и преживяния инцидент.
Според заключението на компютърно-техническата експертиза на в.л. Х., което е
възпроизвело на хартиен носител процесния видеофайл, а именно – онези негови кадри след
момента на падането на скиорката от ски влека до спиране движението на въжето, при
падането въжето удря ищцата отгоре в зоната на ски обувките, след което попада под
скиорката, където се движи отляво надясно, както и по вертикала, като движението отгоре
надолу е по-слабо. От кадрите не може да се направи категоричен извод кои части на тялото
на пострадалата би засегнало въжето при това движение. Видео данните са без следи от
манипулация на файла.
Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза на в.л. В. от 07.09.2023
год. при инцидента ищцата е преживяла остра стресова реакция с продължителност 2-3 дни,
след което е развила посттравматично стресово разстройство, което е било с най-голяма
интензивност през първата година, но продължава и досега, макар и в по-лека степен на
фона на продължително лечение от психиатър. Описаните в медицинската документация
симптоми от лекуващия психиатър, който е наблюдавал състоянието на К. З. в продължение
на пет години включват епизоди на повтарящо се изживяване на травмата на фона на
внезапно оживяване на минали сцени, сънища и кошмари на фона на продължаващо чувство
за вцепененост, емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, анхедония и
избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата; тревожност и депресия,
суицидни мисли. Ищцата е започнала навременно и адекватно лечение още на 04.04.2017
год. с психотерапия при квалифициран психолог и са проведени общо 52 психотерапевтични
сеанса. От 20.11.2017 год. редовно е била преглеждана и консултирана от лекар-психиатър
д-р Т., който е започнал медикаментозно лечение с антидепресант. Направените разходи във
връзка с лечението съгласно приложените по делото разписки и касови бележки за закупени
медикаменти възлизат общо на 5 642,67 евро, от които 3500 евро – разходи за психотерапия
и лекарски консултации и 2 142.67 евро – разходи за закупени медикаменти
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД – за заплащане на
обезщетение за неимуществените и имуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие
на телесно увреждане, получено при използване на съоръжение – ски влек, стопанисван от
ответното дружество, като на 29.03.2017 год. на ски писка „Маркуджик 3“ в к.к. Боровец
теглещото въже на ски влека, който е бил в експлоатация по време на инцидента и който
ищцата е ползвала, е напуснало своята система за управление и е паднало на земята, при
16
което я ударило по главата и дясното коляно. Правната квалификация на предявените искове
по чл. 49 от ЗЗД се извежда от твърденията в исковата молба, че уврежданията на ищцата са
настъпили при използването й на транспортно съоръжение, в резултат на неизпълнение на
задължения на служители на ответното дружество, обслужващи това съоръжение. В
исковата молба ищцата сочи, че вредите са настъпили поради неизпълнение на
задълженията и несъблюдаване от страна на ответника на приложимите стандарти за
осигуряване на безопасна среда за ползвателите на ски съоръжението, поддържано от него.
Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда гаранционно-обезпечителната отговорност на
възложителя на работа за причинено от действия или бездействия на лица, на които е
възложена тази работа, при или по повод на изпълнението й. Предпоставките за реализиране
на тази отговорност са: възлагане на работа от ответника, деяние на изпълнителя, вреда за
ищеца, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на извършителя се
предполага /арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД /.
В случая безспорно е установено, че на 29.03.2017 год. теглещото въже на ски влека,
който е бил в експлоатация по време на инцидента и който ищцата е ползвала, е напуснало
своята система за управление и е паднало на земята, ударило ищцата отгоре в зоната на ски
обувките, след което попаднало под скиорката, където инерционните движения продължили,
в резултат на което на ищцата били причинени травматични увреждания – лезия на предна
кръстна връзка на дясното коляно с увреда на хрущяла от външната страна и авулсионна
фрактура на проксималната фибула, сътресение на мозъка, натъртвания и охлузвания по
лицето и др.
Дейността на ответното дружество по предоставяне на услуги, свързани с
ползването на ски пистите и транспортните съоръжения се осъществява от служители на
дружеството, т. е. същите са лица, на които е възложена работа по непосредственото
обслужване, поддържане и експлоатация на пистите и свързаните с тях съоръжения от
клиентите.
Настоящият състав намира, че падането на въжето и настъпилите увреждания са
били причинени от осъществени от служители на ответното дружество конкретни деяния
/действия или бездействия/ при или по повод на изпълнението на възложената им работа по
осигуряването на безопасното ползване на процесното съоръжение. Това е така поради
следните съображения:
По отношение техническите изисквания и правилата за безопасност за процесния
ски-влек намират приложение разпоредбите на Наредба за безопасната експлоатация и
техническия надзор на въжени линии /обн., ДВ, бр. 58 от 15.07.2014 г., изм., бр. 60 от
20.07.2018 г., в сила от 20.07.2018 г./. В случая е неприложима Наредба за съществените
изисквания към въжените линии за превоз на хора и оценяване на съответствието на техните
предпазни устройства и подсистеми /обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., отм., бр. 78 от
29.09.2017 г., в сила от 21.04.2018 г./, тъй като съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от същата тя се
прилага за въжените линии, изградени и пуснати в действие след влизането й в сила.
Процесният ски влек е пуснат в експлоатация през 1981 год., поради което относно
17
изискванията за неговата безопасност същата не намира приложение.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата необходимият персонал за обслужването на
въжената линия се определя в инструкцията за експлоатация и за въжени линии по чл. 2, т. 2
/ски влекове/ трябва да бъде най-малко ръководител на експлоатацията и обслужващ
персонал във всяка станция и в зоните за качване и слизане. Според чл. 35 т. 4 и т. 5
ползвателят и ръководителят на експлоатацията са длъжни да отговарят за изправността и
безопасната експлоатация на машините, съоръженията и инсталациите на въжената линия,
както и незабавно да спрат въжената линия при неизправности в хода на задвижването, на
транспортното (теглещото) въже, на превозните средства, на осигурителната или на
сигналната инсталация. Съгласно чл. 36, т. 1, 6, 7, 9 и 10 от Наредбата в инструкцията за
работа по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗТИП ползвателят на въжените линии трябва да определи
изискванията за безопасност при обслужване, поддържане и експлоатация на въжената
линия; начините за сигнализация и действията на персонала при аварийни спирания и при
аварии и злополуки; повредите, дефектите, аварийните ситуации и другите случаи, при
които въжената линия не трябва да бъде пускана в движение или трябва незабавно или в
определен срок да бъде спряна.
Съгласно чл. 32, т. 4 и т. 9 и т. 13 от НБЕТНВЛ ползвателят на въжени линии е
длъжен да предостави срещу подпис на ръководния и на обслужващия персонал
инструкцията за работа по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗТИП и да поддържа въжената линия в
техническа изправност, както и да не допуска експлоатацията на въжената линия, ако не е
осигурил персонал в съответствие с чл. 33, ал. 1 и 2.
В случая тези изисквания не са спазени от страна на ответника. В представената по
делото Инструкцията за работа на стационарен ски влек „Маркуджик 3“, приета на
основание чл. 36 от НБЕТНВЛ, работните места на линията са разпределени, както следва:
ръководител на експлоатацията – намира се на долна станция на влека – отговаря за
цялостната работа на линията, като следи за правилното функциониране на отделните звена;
задвижна станция – 2 души, които наблюдават за безопасното качване на пътниците, като
„при забелязване на неизправност или възникване на предпоставки за авария или инцидент
незабавно вземат необходимите мерки“. Установи се от показанията на свидетелите, че на
горната станция на ски влека не е имало член на персонала, който да следи за безопасното
слизане на пътниците, като такъв служител не е предвиден и в цитираната по-горе
инструкция. В случай, че не е осигурен необходимия персонал в съответствие наредбата,
въжената линия не е следвало да се допуска до експлоатация, като това е изрично
предвидено в чл. 32, т. 13 от НБЕТНВЛ. В Инструкцията за работа на ски влека е предвиден
„ред за пускане и спиране на линията и правила за експлоатация при изключителни
условия“, в т.ч. при „други произшествия, застрашаващи сигурността на персонала и
пътниците“. Към аварийно спиране на лифта се пристъпва при посочени в инструкцията
повреди /повреда на елемент от осигурителните вериги и др./, внезапен порив на вятъра със
скорост по-голяма от 20м./сек., както и „при възникване на ситуация, застрашаваща живота
и здравето на обслужващия персонал или пътниците, както и сигурността на линията“ /чл.
18
9/. След като според ответника и приетата по делото експертиза изпускането на теглича в
близост до стълба носи риск от дерайлиране на въжето, то е следвало този участък да бъде
под засилен контрол чрез осигуряване на служители на рисковите места или монтирането на
видео камери, които да следят движението на пътниците и при необходимост да бъде
сигнализирано за наличието на аварийна ситуация и да се прибегне до незабавното спиране
на влека. В случая не е изпълнено изискването на чл. 36, т. 7 от Наредбата, според което
ползвателят на въжената линия трябва да определи начините за сигнализация и действията
на персонала при аварийни спирания и при аварии и злополуки; повредите, дефектите,
аварийните ситуации и другите случаи, при които въжената линия не трябва да бъде пускана
в движение или трябва незабавно или в определен срок да бъде спряна. В Инструкцията е
посочена единствено т.нар. автоматична сигнализация, касаеща повредите на влека, но не и
начините на сигнализиране при други ситуации, застрашаващи сигурността на пътниците,
какъвто е бил настоящият случай – влачене на скиор в близост до стълба, криещо риск от
пускане на теглича под колелото и дерайлиране на въжето. Според устните обяснения на в.л.
С. в о.с.з. на 28.09.2023 год. процесното съоръжение, както всички други от този тип, е
разполагало с авариен бутон /в машинното отделение на долната станция/, който е следвало
да бъде задействан и влекът да бъде спрян от движение още при изпадането на скиорката,
когато е започнала да се влачи по трасето и не се е пуснала своевременно. В случая по
отношение на транспортното въже е трябвало да се предприемат всички възможни мерки, за
да се осигури, че същото е закрепено по безопасен начин и да се предотврати дерайлирането
му, както и за осъществяване на постоянен контрол. Ако не е било възможно да се
предотвратят всички рискове от дерайлиране на въжето, то е трябвало да се предприемат
всички необходими мерки от страна на ответника, гарантиращи, че въжето ще бъде
задържано, а въжената линия да бъде спряна без риск за хората при дерайлиране.
С оглед това съдът намира, че е налице твърдяното от ищцата неправомерно
поведение от страна на длъжностни лица при ответника, обуславящо ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника.
Неоснователно е възражението на ответника за наличие на съпричиняване. По
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съпричиняване е налице, когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици. Допълнително, поведението на
пострадалото лице следва да бъде и противоправно (изрично в тази връзка- мотивната част
от т. 7 от ТР от 23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. ОСТК на ВКС ). В случая, според
показанията на св. В. малко преди последната станция на ски влека ищцата паднала
настрани от паничката, след което започнала да се влачи, опирайки крака в земята, като не се
пуснала веднага. Не се установи падането да е резултат от твърдяните от ответната страна
нейни неправомерни действия – сядане и отпускане с цялата тежест на тялото върху
съоръжението, криволичещи движения, своеволно излизане от утъпкания участък под влека
и навлизане встрани в дълбокия сняг. Напротив, според показанията на св. Д. в един момент,
малко преди да пристигнат до крайната точка, свидетелят бил вдигнат във въздуха от ски
19
влека и ските му нямали никакъв контакт със снега, а когато ските му отново допрели снега,
свидетелят бил отклонен от пътеката, като отстрани имало много сняг и ските му потънали
в него. Свидетелят сочи, че в този момент било много лесно да загуби равновесие, но успял
да се задължи и пристигнал благополучно в крайната точка на трасето. Направил няколко
крачки, за да стигне до центъра на трасето и се обърнал да предупреди останалите от групата
да се държат здраво. Според свидетеля К. не е загубила равновесие поради нейно рисково
или неадекватно поведение. Самата ищца след инцидента разказала, че същото се случило и
с нея, а именно - малко преди края била повдигната във въздуха нагоре от влека и след това,
като стъпила отново на снега, била отклонена от центъра на трасето, като ските й попаднали
в снега, загубила равновесие и паднала. Показанията на св. Д. са последователни,
непротиворечиви и кореспондират с тези на св. В., който не сочи каквото и да било
неправомерно или неадекватно поведение на ищцата преди момента, в който изпаднала от
паничката и започнала да се влачи по трасето. Непосредствено преди да падне, К. се
опитвала да не се изпуска, а да се придвижи към центъра и да заеме първоначалната си
позиция на влека, за де не попадне в дълбокия сняг. Преди падането на въжето ищцата
известно време се влачила по права линия, без да прави каквито и да било въртеливи,
извиващи движения и др., като такива движения не са забелязани нито от св. В. /същият има
впечатления от ищцата като дисциплиниран скиор, който не се отклонява от трасето/, нито
от някой от останалите свидетели, присъствали на инцидента, като на кадрите от
видеозаписа също се вижда единствено праволинейното движение /влачене/ на ищцата в
продължение на няколко секунди. Същата не се е пуснала незабавно от влека, след като е
изгубила равновесие, което безспорно е в нарушение на правилата, но по делото не се
установи по несъмнен начин, че ако същата се беше пуснала незабавно, въжето нямаше да
изпадне от колелото. Св. В. – дългогодишен инструктор, не знае за друг такъв случай с
турист, при който въжето да падне в резултат на влачене и изпадане на скиор по трасето на
влека. Изискването за незабавно пускане при загуба на равновесие е въведено за
безопасността на скиорите, а именно – за да не се наранят при влачене, а не за да се
предотврати изпадането на въжето от колелото, като такъв резултат не би следвало да
настъпи при каквито и да било условия или да е предполагаема последица от посоченото
неправомерно поведение – влачене на скиор в продължение на няколко секунди над
допустимото. Колкото до мястото на пускане на теглича от страна на ищцата, по делото не
се установи същата да е нарушила указателните табели и да се е пуснала непосредствено
под стълба на ски-влека – там, където въжето влиза в ролките на стълба, както се твърди от
ответната страна. Видно от приетата съдебно-техническа експертиза на в.л. С., разстоянието
от края на паничката на теглича в момента на освобождаването му от падналата скиорка до
колелото /мястото на падане на въжето/ е минимум 8,288 метра. Указателните табели
забраняват пускането на скиора непосредствено под колелото, като в случая тази забрана не
е нарушена. Изцяло в сферата на предположенията е дали въжето щеше да падне и да бъде
прехвърлено над въжеуловителя на стълба, ако ищцата се беше пуснала няколко секунди по-
рано. Както беше изяснено от в.л. С., откачането на въжето е предизвикано от сумарното
действие на редица сили, действащи в различни направления. Едната от тях е по
20
направление, перпендикулярно на посоката на движение на влека и е предизвикана от това,
че местоположението на скиорката при освобождаване на теглича е било вдясно от трасето
/а не под въжето/, т.е. налице е било опъване чрез теглича на въжето вдясно, като при
освобождаване на теглича се е получило залюляване на въжето вляво. Както беше посочено
по-горе, това отклоняване е настъпило в резултат на повдигането на ищцата във въздуха от
ски влека, малко преди да изгуби равновесие, като причината за това не са нейни
неправомерни действия.
За да бъде успешно проведен процесуалният способ за защита на пасивно
легитимираната страна по иск за репариране на вреди от непозволено увреждане
посредством възражение за съпричиняване, следва да се установи, че крайният вредоносен
резултат би бил предотвратен при липса на поведението, сочено като съпричиняване – и
само при установяването на този факт биха били приложими последиците на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.
В случая не е доказано, че при спазване от страна на пострадалата на изискването да се
пусне незабавно от теглича след изпадането от паничката, е нямало да настъпи и процесният
инцидент. В случая злополуката не е пряка, неизбежна и закономерна последица от
нарушаване на посоченото правило от пострадалата, която освен това не би могла и да
предполага подобен резултат – изпадането на въжето и прехвърлянето му над
въжеуловителя, като при съществуващ дори минимален риск от настъпването на този
резултат, то ползвателите на съоръжението е следвало да бъдат предупредени за него –
нещо, което в случая не е направено. Не се установи също пострадалата да е знаела,
предвиждала или да е могла да предвиди подобен резултат, за да се изисква от нея повишено
внимание относно мястото на пускане на теглича. От показанията на свидетелите се
установи, че ищцата е много дисциплиниран и отговорен човек и самата тя е настоявала да
наемат ски-учител по време на ваканцията им именно с цел безопасността на групата, като
винаги е спазвала всички инструкции, а известното забавяне да се пусне от влека е резултат
и от това, че погрешно е възприела наставленията на пътуващия зад нея инструктор – св. В.,
което за кратко я е разколебало, но в крайна сметка е постъпила според правилата – пуснала
се е от ски влека, като това е било и единственото възможно поведение в създадената
ситуация.
С оглед това и възражението на ответника за съпричиняване е изцяло
неоснователно.
По въпроса за вида на претърпените от ищцата увреждания, съдът намира следното:
От видеозаписа и от заключението на в.л. Х. се установява, че когато теглещото въже
на ски влека е напуснало своята система за управление, то е паднало на земята, като при
падането въжето е ударило ищцата отгоре в зоната на ски обувките, след което е попаднало
под скиорката, където е продължило да се движи отляво надясно, както и по вертикала.
Установи се, че в резултат на съприкосновението с въжето на ищцата е причинена травма на
21
дясното коляно, изразяваща се в лезия на предна кръстна връзка с увреда на хрущяла от
външната страна и авулсионна фрактура на проксималната фибула. Несъстоятелни са
доводите на ответника, че тази травма е резултат от усукващи движения на скиорката по
време на тегленето от ски влека. Както беше посочено по-горе, видно от показанията на
свидетелите и от кадрите на самия видеозапис, ищцата не е извършвала каквито и да било
необичайни и забранени движения преди пускането й от теглича /напр. въртене, усукване и
др./, с изключение на праволинейното влачене след изпадането й от паничката. Преди
падането на въжето липсват каквито и да било признаци или особености в поведението на
ищцата и на присъстващите лица, които да сочат на претърпяна от К. травма или изпитвана
от нея физическа болка по време на влаченето и непосредствено след пускането от теглича,
като при пускането й и падането на земята краката й полягат успоредно един на друг на
пътеката, без каквото и да било усукване. Според КСМЕ такъв тип травма на коляното най-
често е резултат от усукващи движения, каквито се наблюдават не преди, а след
дерайлирането на въжето и които са резултат именно от попадането на въжето първо върху
ските, а след това под краката на пострадалата – същата се опитва да избегне удара с въжето,
повдига краката си във въздуха и ги усуква, а то се движи под нея и е в досег с тялото
/краката й/. Независимо че в случая не може да се установи по категоричен начин дали
травмата е предизвикана от директен удар на въжето или от вибрациите при неговото
движение и усукването на краката на пострадалата в опит да се предпази, причинно-
следствената връзка между падането на въжето и травмата на крака на ищцата е доказана по
несъмнен начин. Доказа се също така, че непосредствено след инцидента ищцата е
изпаднала за кратко в безсъзнание, както и че при въртенето след падането и опитите й да
избегне въжето същата е получила наранявания и натъртвания по главата в областта на
дясното слепоочие. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи
наличието на пряка причинна връзка между твърдяните от ищцата увреждания на зъбите и
носа и процесния инцидент. Според вещите лица по приетата КСМЕ от наличната
документация и показанията на свидетелите може да се заключи, че ищцата е претърпяла
контузия на меките тъкани на лицето и слепоочието, като няма данни в резултат на
инцидента ищцата да е получила изкривяване на носната преграда или счупване на носните
кости, поради което няма основание за връзка с инцидента на направените на ищцата
септопластика и корекция на носа. Според вещите лица по делото липсват и данни за увреда
на зъбите на ищцата при инцидента. Фрактурите на носните кости и на зъбните коронки се
документират с рентгенографии, каквито не са представени по делото.
При определяне размера на обезщетението за причинените на ищцата
неимуществени вреди в резултат на травмата на коляното и контузията на меките тъкани на
лицето и слепоочието съдът взе предвид следното: Според КСМЕ и свидетелските показания
на св. Д. ищцата е търпяла най-силни болки и страдания в резултат на увреждането на
коляното непосредствено след падането, като при поставянето на шината болката в известна
степен намаляла. След оперативната интервенция на 19.04.2017 год. ищцата продължила да
изпитва болки в крака с повишен интензитет, като се наложило да се придвижва с помощни
средства за период от 3 месеца, както и да носи шина 6 седмици след операцията. В тези
22
първи седмици болките били много силни и ищцата вземала обезболяващи, но те не се
оказали достатъчни. Съгласно показанията на св. Д. ищцата не можела да спи поради
болката и непрекъснато плачела, като имала и пристъпи на повръщане. След хирургическата
интервенция болката станала още по-силна и постоянна. Смятала, че никога няма да се
възстанови напълно. На 30.06.2018 год., 19.01.2019 год. и 17.08.2019 год. се е наложило
блокиране на десния геникуларен нерв на ищцата именно поради постоперативната болка в
коляното, като са й направени инжекционни апликации в областта на дясната колянна става
за блокиране на сетивни нерви с цел обезболяване. Една година след инцидента - на
05.05.2018 год. при ищцата е констатирано трайно ограничаване обема на движение на
дясната колянна става – при разгъване от 10 градуса и при свИ.е – 35 градуса, като това
състояние не е преодоляно и към настоящия момент. От контузията на меките тъкани на
лицето и слепоочието през първите седмици след инцидента ищцата изпитвала трудности
/болка/ при дъвчене, като според вещите лица това е резултат от нараняване в областта на
темпоралната област /слепоочието/ при натъртване, каквото може да се получи от въртенето
в снега след падането на ищцата. Психическото й здраве също се нарушило в резултат на
инцидента. Преди него тя била много В., общителна и позитивно настроена, като не е
посещавала психиатър и не е имала психологически проблеми. След това спряла да
контактува с близките и приятелите си, станала депресирана, нервна и неспокойна. Будела се
нощно време и сънувала кошмари. Получавала и паник атаки, при които изпитвала
трудности да диша. Била изцяло обсебена от преживяното във връзка с инцидента.
Психиатърът й предписал ежедневни антидепресанти, които пие и до днес, а те от своя
страна имали много неблагоприятни странични ефекти – повишаване на телесното тегло на
ищцата, от което тя много се притеснявала, намалено либидо и др. Освен това поради
остатъчната болка и скованост в дясното коляно ищцата е в невъзможност да полага труд,
изискващ натоварване на долните крайници. След инцидента ищцата спряла да се занимава
и с редица дейности в свободното си време, като скално катерене, зумба, танци, каране на
ски. Така целият социален живот на ищцата бил засегнат от злополуката, като не се очаква
пълно възстановяване. Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза на в.л.
В. в резултат на инцидента ищцата развила посттравматично стресово разстройство, което е
било с най-голяма интензивност през първата година, но продължава и досега, макар и в по-
лека степен на фона на продължително лечение от психиатър. Описаните в медицинската
документация симптоми от лекуващия психиатър, който е наблюдавал състоянието на К. З.
в продължение на пет години включват епизоди на повтарящо се изживяване на травмата на
фона на внезапно оживяване на минали сцени, сънища и кошмари на фона на продължаващо
чувство за вцепененост, емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, анхедония
и избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата; тревожност и депресия и
суицидни мисли. Съдът взе предвид и младата възраст на пострадалата към момента на
инцидента, както и обстоятелството, че дълги години ще търпи физическите ограничения
след травмата, които са се случили внезапно и коренно са преобърнали целия й живот. С
оглед това съдът намира, че обезщетение в размер на 60 000 лева за претърпените от същата
неимуществени вреди съответства на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, като за
23
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 100 000 лева частичният иск за
заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната лихва,
считано от датата на деликта, съдът намира за основателно правопогасяващото възражение
за изтекла погасителна давност за периода от датата на деликта до датата, предхождаща с
повече от три години предявяването на исковете. Вземането за лихви се погасява с кратката
тригодишна погасителна давност съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД, която започва да тече считано
от деня на инцидента, откогато съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД е изискуемо вземането за
обезщетение за вреди от непозволено увреждане, т. е. в настоящия казус от 29.03.2017 год.
По делото няма данни, нито са наведени твърдения да е налице спиране или прекъсване на
давността до датата на предявяване на исковете – 28.03.2022 г. С оглед на това възражението
е основателно, като вземането за лихва за забава за периода от датата на непозволеното
увреждане - 29.03.2017 г. до 27.03.2019 год. вкл. е погасено по давност, поради което в тази
част искът за заплащане на мораторна лихва следва да бъде отхвърлен. Определеното
обезщетение следва да бъдат присъдено, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2019 г.
до окончателното изплащане на главницата.
По исковете за заплащане на обезщетение за причинени от уврежданията при
инцидента имуществени вреди, съдът намира следното:
По иска за заплащане на сумата 18108,23 евро – направени от ищцата разходи за
оперативните интервенции, медицинските консултации, рехабилитационните процедури и
медикаменти, съдът прецени следното:
По делото с молба от 17.05.2024 год. от ищцата чрез адв. Т. на л. 1036-1138 в превод
на български език са приложени фискални бонове, разписки, фактури от лечебни заведения
и др., удостоверяващи направени разходи за медикаменти и консултации с лекари, като от
тях съдът намира за безспорно доказани тези, които са направени от ищцата за консултации
във връзка с травмата на коляното и за рехабилитация, а именно: сумата 65 евро за
консултация с лекуващия ортопед /фактура от 12.04.2017 год. на л. 1110/, сумата 65 евро –
консултация /фактура от 25.04.2018 год. на л. 1111/, сумата 66 евро – консултация с ортопед
/разписка от 30.05.2017 год./, сумата 65 евро – консултация /фактура от 17.10.2018 год. на л.
1112/; сумата 180 евро – платена от ищцата за физиотерапевтични услуги /л. 1114/, сумата
15,50 евро – болкоуспокояващо за коляното /рецепта от 12.06.2017 год. на л. 1051/, сумата
42,97 евро – болкоуспокояващо /касов бон от 13.03.2020 год. на л. 1089/, сумата 17,95 евро –
обезболяващи за коляно /фискална разписка на л. 1106/, сумата 60 евро - разходи за
BIODEX тест /разписка от 19.04.2018 год. на л. 1124/, сумата 370 евро – разходи за
хидротерапия за подсилване мускулатурата на коляното и намаляване на болката /разписка
от 08.02.2022 год. на л. 1129/; сумата 395 евро – разходи за хидротерапия /формуляр за
членство от 11.10.2017 год. на л. 1127/, сумата 119,80 евро – разходи за дрехи за
физиотерапия /разписка от 28.07.2017 год. на л. 1119/, сумата 51 евро – разходи за обувки за
физиотерапия /разписка от 29.08.2017 год. на л. 1120/. Доказано е също така от заключението
24
на в.л. В., че направените разходи във връзка с лечението на посттравматичното стресово
разстройство съгласно приложените по делото разписки и касови бележки за закупени
медикаменти възлизат общо на 5 642,67 евро, от които 3500 евро – разходи за психотерапия
и лекарски консултации и 2 142.67 евро – разходи за закупени медикаменти, като тези
разходи са оправдани и съответстват на констатираните психически травми при ищцата. С
оглед това съдът намира, че общият размер на доказаните разходи във връзка с лечението и
рехабилитацията на ищцата след инцидента, които са в причинна връзка с получените
травми, възлиза общо на 7156 евро. В останалата част до пълния предявен размер от
18108,23 евро искът се явява неоснователен. Това е така, тъй като една част от приложените
фискални бонове и разписки удостоверяват единствено покупката на определени
медикаменти, като не са посочени имената на пациента и заболяването/предназначението на
лекарството, а друга част касаят заплащане на процедури, уреди и консултации, за които
няма категорични данни да са във връзка с травмите от процесния инцидент /консултации в
„Средиземноморски център за мозък и гръбначен стълб“, покупки от „Тип Топ спортс“ –
тежести, велосипед, MSD лента, машина за пасивно движение, латексов матрак,
хидротерапия и др./. Не следва да се присъждат и разходите за операция септо-ринопластика
и консултации със стоматолог, тъй като по изложените по-горе съображения не може да се
приеме, че тази операция и лечението на зъбите са във връзка с травмите след инцидента.
По иска за заплащане на сумата 25 111,55 евро – обезщетение за пропуснати ползи –
разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала като здрава и
реално полученото трудово възнаграждение/обезщетение за ползван отпуск, съдът намира
следното:
Видно от приложената по делото справка от работодателя на ищцата – болница
„Матер Дей“, Малта, изготвена от финансовия контрольор на лечебното заведение, ищцата е
работила на длъжност „акушерка“ в болницата от м. октомври 2016 год. с основна годишна
брутна заплата от 18 127 евро с увеличение от 407,67 евро годишно. В допълнение към
основната заплата на здравните специалисти се изплащат надбавки и премии в зависимост
от браншовото споразумение към този момент. Доходите варират в зависимост от нивото,
стажа и смените, като специални графици определят отработените часове в неделя,
официалните празници и нощните смени, които от своя страна определят дължимите на
работника или служителя надбавки и премии. При назначаването на ищцата същата по
график следвало да работи 46 часа седмично, тъй като това е стандартният седмичен график
за новоназначени служители. По този график ищцата е работела от назначаването й до
инцидента през 2017 год., като същата излязла в отпуск по болест на 02.04.2017 год. и се
върнала на работа на 07.02.2018 год. На 28.08.2017 год. преминала към намалени 40 часа
седмично, което довело до намаляване размера на месечните надбавки към заплатата й.
Според справката пропуснатите ползи за ищцата възлизат на: 19160,36 евро – разлика в
трудовото възнаграждение между работен график с 40 и респ. 46 часа седмично за периода
от м. септември 2017 год. до м. март 2022 год.; 4896,12 евро – удръжки от заплатата й за
ползван отпуск по болест поради травмата в дясното коляно през периода м. април 2017 год.
25
– 2021 год.; 1055,07 евро – неизплатени възнаграждения за официални празници при отпуск
по болест, или общият размер на пропуснатите ползи възлиза на 25 111,55 евро. Според
показанията на св. Д. и св. З. причината ищцата да премине от работна седмица 46 часа на
работна седмица с намалена продължителност 40 часа е именно влошеното й здравословно
състояние след инцидента и лекарските предписания, като това се потвърждава и от
приетите по делото епикризи и медицински доклади, според които след инцидента ищцата
не можела да работи пълноценно като акушерка с оглед невъзможността да стои
продължително време права поради остатъчната болка и скованост в дясното коляно, както и
поради бързата уморяемост и влошено психическо здраве. С оглед това съдът намира така
предявената претенция за изцяло основателна, поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата посочената сума от 25 111,55 евро – обезщетение за пропуснати
ползи, ведно със законните последици. Искът за пропуснати ползи за разликата над този
размер до сумата 44 311,55 евро е неоснователен. Това е така, тъй като по делото не се
доказа по категоричен начин, че за ищцата е налице пропусната полза – неполучени доходи
като инструктор по Зумба, които със сигурност би получила, ако не беше претърпяла
процесната травма. Пропуснатата полза представлява неосъществено увеличаване на
имуществото, лишаване от сигурна облага в патримониума на ищеца. Обстоятелството, че
преди травмата в продължение на няколко години ищцата практикувала тази допълнителна
дейност през свободното си време, за което получавала регулярно определено по размер
възнаграждение /св. Д., св. З./, не е достатъчно, за да се направи извод, че такива доходи тя
със сигурност би получавала и занапред. Тази дейност не е обвързана с договор за определен
срок /вкл. след датата на инцидента/, като упражняването й в бъдеще е било в зависимост от
много други допълнителни фактори, които няма как да бъдат отчетени, за да се направи
извод за наличието на сигурна пропусната полза в размер на неполучените възнаграждения
от ищцата като инструктор по танци за период от 5 години след инцидента. Поради това в
тази част претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата 15015 лева, представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а ищцата следва да заплати на ответника
сумата 13923 лева разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК. Страните следва да заплатят по сметка на съда направените деловодни
разноски – заплатено допълнително възнаграждение за тройната КСМЕ в размер на 1892
лева, като от тази сума ищцата следва да заплати сумата 818 лева, а ответникът – сумата
1074 лева, на основание чл. 77 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бороспорт“ АД ЕИК *********, гр. Самоков, к.к. „Боровец“ да заплати
26
на К. З., гражданка на Малта, родена на ********** год., притежаваща л.к. № *******М,
издадена на 14.09.2015 год., с адрес ул. „Касолани“ 44, Биркиркара, Малта, сумата 60000
/шестдесет хиляди/ лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от увреждане на дясното коляно, сътресение на мозъка, натъртвания и охлузвания
по лицето и психологически травми, настъпили при инцидент на 29.03.2017 год. на ски
писка „Маркуджик 3“ в к.к. Боровец при дерайлиране на теглещото въже на ски влека, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2019 год. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 60 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, ведно със законните
последици, както и иска за заплащане на мораторна лихва върху присъденото обезщетение
за периода от 29.03.2017 год. до 27.03.2019 год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН, по предявения
частичен иск от К. З. срещу „Бороспорт“ АД с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за
присъждане на сумата 100 000 лв. (част от общо дължим размер 300 000 лв.), ведно със
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Бороспорт“ АД ЕИК *********, гр. Самоков, к.к. „Боровец“ да заплати
на К. З., гражданка на Малта, родена на ********** год., притежаваща л.к. № *******М,
издадена на 14.09.2015 год., с адрес ул. „Касолани“ 44, Биркиркара, Малта, сумата 25 111,55
евро – обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в резултат на получените
травматични увреждания при инцидента на 29.03.2017 год. на ски писка „Маркуджик 3“ в
к.к. Боровец, от която: 19 160,36 евро – разлика между трудовото възнаграждение, което би
получавала като здрава и реално полученото трудово възнаграждение за периода от м.
септември 2017 год. до м. март 2022 год.; 4896,12 евро – удръжки от заплатата на ищцата за
ползван отпуск по болест поради травмата в дясното коляно през периода м. април 2017 год.
– 2021 год.; 1055,07 евро – неизплатени възнаграждения за официални празници при отпуск
по болест, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 28.03.2022 год. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за разликата над този размер до сумата
44 311,55 евро, по предявения иск от К. З. срещу „Бороспорт“ АД с правно основание чл. 49
вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Бороспорт“ АД ЕИК *********, гр. Самоков, к.к. „Боровец“ да заплати
на К. З., гражданка на Малта, родена на ********** год., притежаваща л.к. № *******М,
издадена на 14.09.2015 год., с адрес ул. „Касолани“ 44, Биркиркара, Малта, сумата 7156 евро
– обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение и рехабилитация в резултат на
получените травматични увреждания при инцидента на 29.03.2017 год. на ски писка
„Маркуджик 3“ в к.к. Боровец, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 28.03.2022 год. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за
оперативни интервенции, медицински консултации, рехабилитационните процедури и
медикаменти за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 18108,23
евро, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, по предявения иск от К. З. срещу „Бороспорт“ АД с правно
27
основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Бороспорт“ АД ЕИК *********, гр. Самоков, к.к. „Боровец“ да заплати
на К. З., гражданка на Малта, родена на ********** год., притежаваща л.к. № *******М,
издадена на 14.09.2015 год., сумата 15015 лева, представляваща направени по делото
разноски съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. З., гражданка на Малта, родена на ********** год., притежаваща л.к.
№ *******М, издадена на 14.09.2015 год., да заплати на „Бороспорт“ АД ЕИК *********,
гр. Самоков, к.к. „Боровец“ сумата 13923 лева, представляваща направени по делото
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА К. З., гражданка на Малта, родена на ********** год., притежаваща л.к.
№ *******М, издадена на 14.09.2015 год. да заплати по сметка на СОС сумата 818 лева
деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Бороспорт“ АД ЕИК *********, гр. Самоков, к.к. „Боровец“ да заплати
по сметка на СОС сумата 1074 лева деловодни разноски.
Решението е постановено с участието на „Дженерали застраховане“ АД и „ЗД
Евроинс“ АД, конституирани като трети лица-помагачи на ответника, на основание чл. 219,
ал. 1, пр. 2 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните и
третите лица-помагачи пред САС.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
28