№ 322
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000397 по описа за 2021 година
Производството е по чл.248 от ГПК.
С решение №121/29.09.2021г., постановено по в.т.д. №397/2021г. по
описа на ПАС, е отменено решение №260145/26.11.2020г., постановено по
търг. д. №599/2019г. по описа на О.С.П., в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Д. Н. Д., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието
на попечителя си ТР. А.. Д., ЕГН **********, срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
********* иск за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната
майка Н.Т. Д., настъпила на 25.07.2018г. при ПТП, състояло се на
25.07.2018г., за разликата над 100 000лв. до 200 000лв., ведно със законната
лихва, считано от 13.08.2018г., вместо което е присъдено допълнително
обезщетение за описаните неимуществени вреди в размер на 100 000лв., ведно
със законната лихва, считано от 13.08.2018г. до окончателното изплащане.
Потвърдено е решението в частта, с която са отхвърлени предявените
от ТР. А.. Д., ЕГН ********** и ЕЛ. М. Д., ЕГН ********** срещу ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ********* искове за обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на дъщеря им Н.Т. Д., настъпила на 25.07.2018г. при ПТП, състояло
се на 25.07.2018г., за разликата над по 100 000лв. до по 200 000лв., ведно със
законната лихва, считано от 13.08.2018г.
При изцяло уважена въззивна жалба, подадена от Д. Н. Д., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на попечителя си ТР. А.. Д.,
1
ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на адв. П.К. – САК адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за първоинстанционното
производство допълнително в размер на 3 318лв., както и адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 3 530лв., с ДДС.
ТР. А.. Д., ЕГН ********** и ЕЛ. М. Д., ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* разноски за въззивното
производство в размер на по 4 320лв. /адвокатско възнаграждение с ДДС/ –
всеки от тях.
По делото е постъпила молба с вх.№4594/27.10.2021г. от адв. П.К.,
пълномощник на жалбоподателите и ищци в първоинстанционното
производство – ТР. А.. Д., ЕЛ. М. Д. и Д. Н. Д. – непълнолетна, действаща
лично и със съгласието на попечителя си – ТР. А.. Д., съдържаща искане по
чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на така постановеното решение в частта за
присъдените разноски. На първо място се твърди, че при определяне на
адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, дължимо за
процесуалното представителства на непълнолетната Д.Д. във въззивното
производство, въззивният съд не е отчел дължимото се ДДС. Следващото
оплакване касае присъдените в тежест на жалбоподателите Т. и Е. Д.и
разноски в полза на въззиваемата страна. Изразено е несъгласие с приетото от
въззивния съд, че адвокатското възнаграждение от 4 320лв., с ДДС не е
прекомерно. Освен това се твърди, че въззивният съд неправилно е присъдил
в тежест на всеки един от жалбоподателите адвокатско възнаграждение в
размер на по 4 320лв., с аргументи, че упражнената защита по всяка една от
въззивните жалби е идентична. При така изложеното се иска изменение на
решението в частта за разноските в горния смисъл.
В постъпилия в срока по чл.248 ал.2 от ГПК отговор от насрещната
страна – ЗД „Б.И.“ АД, се оспорва искането за изменение на решението в
частта за разноските.
Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба
намира, че е подадена в законния срок, от легитимирана страна, поради което
същата, като процесуално допустима, следва да бъде разгледана. По същество
молбата е частично основателна.
Основателно е искането за изменение на решението в частта за
разноските, касателно присъдените такива по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в полза
2
на адв. К. за осъществено безплатно процесуално представителство на
непълнолетната жалбоподателка Д.Д.. Съобразно материалния интерес –
допълнително присъденото обезщетение от 100 000лв., съдът е определил
възнаграждение за процесуалния представител - адв. К., адвокатско
възнаграждение в размер на 3 530лв. Въззивният съд е пропуснал да добави
към така дължимото адвокатско възнаграждение и ДДС, а при налична
регистрация на адвоката по ЗДДС, ДДС-то следва да се включи в
адвокатското възнаграждение и съдът следва да го присъди. Същото е в
размер на 706лв. При това положение въззивното решение следва да бъде
изменено в частта за разноските, като на основание чл.38 ал.2 от ЗА в полза
на адв. П.К. се присъдят допълнително разноски – адвокатско
възнаграждение в размер на 706лв.
Искането по чл.248 ал.1 от ГПК в останалата част, касаещо присъдените
в тежест на Е. и Т.Д.и разноски е неоснователно. Не се налага изменение на
изводите за липса на прекомерност на заплатеното и претендирано от
насрещната страна – ЗД „Б.И.“ адвокатско възнаграждение. Съобразно
обжалваемия материален интерес за всеки един от жалбоподателите - по
100 000лв., минималното адвокатско възнаграждение е 3 530лв., а с ДДС –
4 236лв. При това положение адвокатското възнаграждение - 4 320лв. с ДДС,
е към минималния размер, предвиден в чл.7 ал.2, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
същото не е прекомерно, надвишаващо минималното адвокатско
възнаграждение едва с 84лв. Тук следва да се посочи и че делото не е лишено
от фактическа и правна сложност. Освен това съдът не е задължен при
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК да определя и присъжда адвокатско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Не се споделят и доводите на молителя, че въззивният съд неправилно е
присъдил в тежест на всеки един от жалбоподателите адвокатско
възнаграждение в размер на по 4 320лв., с аргументи, че упражнената защита
по всяка една от въззивните жалби е идентична. Въззиваемата страна
представя три договора за правна защита и съдействие според обжалваемия
материален интерес по въззивната жалба на всеки един от жалбоподателите.
Процесуалното представителство от страна на представляващия въззиваемото
дружество – адв. М.Г. е осъществено по три обективно съединени иска,
3
производството по всеки от който е самостоятелно и е на самостоятелно
основание, и може да се развие и приключи по различен начин. Ето защо за
осъщественото процесуално представителство за защитата по жалбата на
всеки един от жалбоподателите Т. и Е. Д.и се дължи отделно възнаграждение
при наличието на отделно сключени договори за правна защита и съдействие.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение №121/29.09.2021г., постановено по в.т.д.
№397/2021г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта за разноските,
както следва:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. П.К. – САК
допълнително адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за
въззивното производство в размер на 706лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№4594/27.10.2021г., подадена от
адв. П.К. за изменение на решение №121/29.09.2021г., постановено по в.т.д.
№397/2021г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта за разноските,
касаеща частта, с която ТР. А.. Д., ЕГН ********** и ЕЛ. М. Д., ЕГН
********** са осъдени да заплатят на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* разноски
за въззивното производство в размер на по 4 320лв. /адвокатско
възнаграждение с ДДС/ – всеки от тях.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4