№ 1020
гр. Варна, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110201249 по описа за 2024 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
В жалбата си до съда В. Б. Н. излага, че с НП № 24-0819-000416/
08.03.2024 г. на Началник група в ОД на МВР - гр. Варна, сектор ПП и е било
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000,00 лв. и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца на основание
чл. 174, ал. 1 т.2 от ЗДвП. В жалбата, жалбоподателят оспорва констатациите
в акта за нарушение, както и навежда възражения за допуснати процесуални
нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени НП.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Въззиваемата страна редовно призована, изпраща представител който
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Въззивника редовно призован не се явява представлява се от
процесуален представител, който подържа жалбата и моли НП да бъде
отменено.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
писмени доказателства, намира за установена следната фактическа
обстановка:
На 26.01.2024г. около 23.44 часа в гр.Варна по бул.“Васил Левски“
жалбоподателката управлявала МПС л.а с ДК №СВ5851ТК. Полицейските
служители И. и В. в същото време и място се движели със служебен
автомобил, като изпълнявали служебните си задължения по контрол на
обществения ред. Преди да достигнат кръстовището с бул.“Осми Приморски
Полк“ те застигнали автомобила управляван от въззивницата. Двамата
1
полицейски служители възприели, че водача управлява МПС без поставен
обезопасителен колан, поради което предприели спиране на автомобила. За
целта подали звуков и светлинен сигнал. Въз.Н. се подчинила на подадения
сигнал и спряла управлявания от нея автомобил. След като спрели автомобила
полицейските служители се представили на водача и обяснили, че следва и да
съставят акт за управление на МПС без обезопасителен колан. Полицейските
служители се усъмнили в поведението на въз.Н. при и решили да извършат
проверка на лицето за употреба на алкохол с техническото средство Дрегер
Алкотест 7510 с № ARPL0234. След като поканили въз.Н. да даде проба, тя
няколкократно не подавала коректно въздух, но накрая успяла да извърши
качествена проба и техническото средство отчело резултат 1.32 промила. Това
било и основание да се издаде на въззивницата талон за изпращане на
медицинско изследване. Съставили срещу нея АУАН за нарушение на чл. 5
ал.3 т.1 от ЗДвП. След като дала проба и същата излязла положителна въз.Н.
опитала да потегли с автомобила си, но полицейските служители успели да
препречат движението на колата. След това я отвели да даде кръвна проба в
МБАЛ „Света Анна“, където въз.Н. дала кръвна проба. Междувременно било
образувано и досъдебно производство за извършено престъпление по чл.343б
ал.1 от НК. Изготвената СМЕ установила наличие на алкохол в кръвта на
въззивницата от 1.16 промила.
Предвид заключението на химическата експертиза, което констатира
наличие на алкохол в кръвта на Н. под 1.2 промила – 1,16 промила,
разследващия орган, в съответствие с разпоредбите на чл.24 ал.1 т.1 от НПК
прекратява досъдебното производство поради несъставомерност на деянието.
Гореописаните факти, неоспорвани в хода на досъдебното производство от
въззивника, са обективирани в Постановление за прекратяване на наказателно
производство, приложено към административно-наказателната преписка.
Същото не е обжалвано РС Варна в законоустановения 7-дневен срок от
получаването му нито относно авторството на деянието, нито относно фактът
на управление на МПС след употреба на алкохол.
Междувременно въз основа на първоначално съставения акт АУАН и на
постановлението на РП Варна в законоустановения срок е било издадено
наказателно постановление срещу въззивницата за извършено от нея
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
От анализа на цитираните законови разпоредби следва, че образуваното
наказателно /съдебно или досъдебно/ производство за определено деяние е
пречка за развитието на административно-наказателното такова - за същото
лице и за същото нарушение. В тези случаи административно-наказателно
производство не следва да се образува, а образуваното такова се прекратява.
Когато обаче наказателното производство бъде прекратено и компетентните
съдебни органи преценят, че са налице данни за административно нарушение,
те следва да изпратят преписката на компетентния административно-наказващ
орган, като в тези случаи не се издава АУАН.
2
След узнаването за влязъл в сила прокурорски акт, за който не се и
твърди да е бил отменен или оспорван по съответния ред, административно-
наказващият орган се е произнасесъл съгласно неговите правомощия. Като
намерил случаят за немаловажен, въз основа на чл.36 ал.2 от ЗАНН било
издадено обжалваното наказателно постановление.
За да е налице осъществено нарушение, описано в процесното
наказателно постановление е достатъчно неговото авторство и изпълнително
деяния да са установени безспорно.
При това положение компетентните органи при спазване на
предоставените им от закона правомощия са се произнесли според
съответната преценка. При установяване на релевантните към производството
факти и обстоятелства прокурорът се произнесъл със свой заключителен акт
за прекратяване на започнатото наказателно производство. Тази преценка на
прокурора не подлежи на съдебен контрол в настоящото производство, а както
вече бе отбелязано не се и твърди приложеното по делото прекратително
постановление да е било отменено по предвидения за това ред. Следователно,
при узнаване за наличие на влязло в сила постановление на прокурора и въз
основа на предоставените му от закона правомощия, при хипотезата на чл.36
ал.2 от ЗАНН, наказващият орган се произнесъл със санкционен акт, с който
наложил описаните административни наказания при спазване на
преклузивния едногодишен срок по чл.34 от ЗАНН.
В издаденото наказателно постановление се съдържат всички
необходими реквизити, указани от нормата на чл.57 от ЗАНН, същото е
постановено от компетентен орган, видно от представената по делото
оправомощителна заповед.
Съдът намира, че при издаване на наказателното постановление не са
допуснати твърдяните във въззивната жалба съществени
Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН
е съставен редовно, така че обвързва по задължителен начин АНО при
постановяване на НП. Наказаното лице е следвало освен да възрази срещу
АУАН пред АНО, също така и да ангажира или поиска събирането на
доказателства, оборващи отразеното в АУАН, тъй като доказателствената
тежест е негова.
Фактическата обстановка се потвърждава от разпитаните в съдебно
заседание свидетели и представените по делото писмени доказателства.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение
за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН
констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са
съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по
3
ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат
реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е
направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като
след задълбочено изследване на обстоятелствата на извършването му е дал
правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по
реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря
на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено.
Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана
АУАН и е наложил наказание за всяко едно извършено нарушение във
фиксираният размер определен в санкцията на закона. Съдът счете, че
нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, а наложените за
него наказания в са съобразени с тежестта на осъщественото нарушение и са
съответни на извършеното и в пълнота ще постигнат целите както на
специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12
от ЗАНН. Видно от справката за нарушител, издадена от КАТ- Варна,
жалбоподателят е санкциониран многократно и за други нарушения на ЗДвП,
като това сочи за личното му тенденциозно несъобразяване с правилата
установени в обществото за движение по пътищата и в частност при
управление на МПС. Това сочи за високата обществена опасност на дееца и
липсата на превъзпитание на нарушителя към спазване на установения ред.
Управлението на МПС след употреба на алкохол е често срещано явление, с
възможни тежки последици за живота и здравето на хората и е с висока степен
на обществено опасност.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано
да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.
В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от
останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
ЗДвП. Съдът намира, че спазването на конкретните разпоредби на ЗДвП
касаещи управление на МПС от правоспособни водачи и такива за които е
безспорно установено, е не са алкохолно повлияни е от особена важност с
оглед опазване на живота и здравето на намиращите се на пътя граждани-
пешеходци и водачи. Поради изложеното до тук, съдът намира че
извършените нарушения не следва да се приемат като маловажни.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
4
доказателства, счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че Н. е
осъществила от обективна и субективна на страна състава на посоченото в НП
нарушение, доколкото в съдебното производство с необходимата
категоричност се установи от показанията на св. И. и В., неправомерната
деятелност на жалбоподателя при управление на МПС, намерила адекватен
административно-наказателен израз в атакуваното наказателно
постановление.
Изпълнителното деяние, „управление на МПС” включва всички
действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните
превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или
машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици /Виж Постановление на
пленума на ВС на Р България №1 от 1983 година/. Доколкото са безспорни
доказателствата, че въззивницата е управлявала автомобила, извършените от
нея действия са тези по привеждането му в движение и това не е оборено по
надлежният ред, то съдът приема, че действително на посочената дата тя е
управлявала лек автомобил. Тя е приела да и бъде извършена проверка с
техническо средство за управление под въздействие на алкохол и това е
обективирано в издаденият АУАН и този факт не е спорен между страните.
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния
закон, след като е констатирал нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е
съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Именно там в
задължение на водача на МПС е вменено да не управлява след употреба на
алкохол, както и под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества. В случая безспорно по делото е установено въз. Н. е управлявала
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Това
първоначално е било установено по надлежния ред - с техническо средство"
Дрегер Алкотест 7510", което е одобрен тип средство за измерване, а именно
анализатор на алкохол в дъха. Наличието на алкохол е било установено и чрез
химическо изследване на кръвта, от което се е установило, че концентрацията
на алкохол в кръвта на въззивницата е била 1,16 промила. След като е
отчетена концентрация на алкохол в дъха над 1.2 промила – 1.32 промила, на
водача е бил издаден талон за кръвна проба, копие от който е приложен по
преписката. От неговото съдържание е видно, че е посочено както
медицинското заведение МБАЛ "Св. Анна"Варна. От приложения по
преписката протокол за медицинско изследване пък се установява, че въз. Н. е
изпълнила всички дадени с талона условия и доброволно е дала кръвна проба
за изследване. Съобразно съдържанието на талона за кръвна проба, протокола
за медицинско изследване и вземане на биологични проби и протокола за
химическа експертиза, съдът намира че са спазени изискванията визирани в
чл. 3, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В
протокола за химическа експертиза също е посочено, че опаковката на пробата
5
отговаря на изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г. Установената
концентрация в кръвта на въз. Н. от 1, 16 промила обективно изключва
възможността тя да не е почувствала субективните признаци на това
алкохолно повлияване. Въпреки това е предприела управление на МПС, като
добре е знаела, че това деяние е обявено от закона за нарушение. Поради
изложеното до тук съдът намира, че нарушението безспорно е било
извършено от въз. Н..
Разпоредбата на чл. 174, ал.2 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство управлява МПС след употребата на алкохол с
концентрацията на алкохол в кръвта му над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително се наказва с лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца и
с глоба в размер на 1000 лв.,
Наведените възражения на жалбоподателя са неоснователни, доколкото
от една страна твърденията останаха недоказани, а друга съдът няма
основание да не дава вяра на разпитаните свидетели по делото –Поради горно
съдът намира, че наказващият орган правилно е възприел фактическата
обстановка и е наложил наказание за извършеното деяние в предвидения в
закона размер.
Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за
дерогиране на разпоредбите на чл. 54, ал. 1 от ЗАНН и чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Нарушението е било констатирано на 26.01.2024 г., за което е бил съставен
АУАН по реда на ЗАНН за извършено нарушение по ЗДвП. Съставеният акт е
послужил като основание по случая да се образува досъдебно производство за
извършено от престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. Наказателното
производство е приключило с влязло в сила постановление на ВРП, с което
досъдебното производство е било прекратено, предвид че извършеното не
представлява престъпление. Впоследствие на 08.03.2024 г. е издадено
процесното НП, с което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на Н. за извършено от нея нарушение на чл. 5, ал. 3 т.1 от ЗДвП.
Съда не приема направеното възражение, че на Н. не е изпратен препис
от постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, тъй като тя не е от лимитирано посочените в чл. 243 ал.4 от
НПК лица на който следва да се изпрати препис от прокурорския акт.
Действително в издаденото НП като основание е посочено
постановление на РП – Варна за прекратяване на административно-
наказателното производство, образувано за същото деяние, след като
прокурора е приел, че не е налице извършено престъпление, а
административно нарушение, но в материалите по преписката е наличен
съставения в хода на адм.проверка АУАН. Административно-наказателната
отговорност на въззивника е реализирана след прекратяване на наказателното
производство, а не едновременно с наказателната и затова не е нарушен
принципа "non bis in idem". Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, който допуска
административно-наказателно производство да се образува и без съставен акт,
6
когато наказателното производство е било прекратено от прокурора и е
препратено на наказващия орган за реализиране на административно-
наказателната отговорност. Това е така, тъй като прокурорското
постановление съдържа фактите и обстоятелствата, очертаващи конкретното
извършено деяние и по този начин замества акта, ако такъв не е бил издаден и
дава възможност на обвиняемия да участва в производството и да защити
правата си, каквато е функцията на съставения акт. Обстоятелството, дали
образуваното с акта административно-наказателно производство е било
формално прекратено, след констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление не се отразява на законосъобразността на издаденото НП, тъй
като не е от съществено значение.
Константна е съдебната практика, че в случаите, когато производството
по делото се е развило на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, какъвто е
настоящия случай, са неприложими сроковете, предвидени в чл. 34, ал. 1 и ал.
3 от ЗАНН, които се отчитат съобразно цитираните норми от момента на
издаване на АУАН.
Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало
възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава
срещу тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното
производство в друго процесуално качество, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност за деяние, с фактите по което
се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление. В
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от
прокурорските актове. В обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение
второ от ЗАНН, не може да се тълкува разширително и изключенията касаят
само хипотезите, в които лицето е било субект на наказателно преследване, в
това му качество то е имало право и възможност да участва в производството
по установяване на нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и
единствено в тези случаи може да се образува административнонаказателно
производство без съставен АУАН и то при условие, че съставите на
наказателната и административнонаказателната отговорност са напълно
идентични и съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския
акт, от който да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за
съответна на обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП.
Безспорно е вярно твърдението на защитата, че несъставянето на АУАН, в
случаите в който няма повдигнато обвинение, с оглед разгледаните му
функции и значението му на правен акт, с който се повдига и предявява
обвинение в извършване на административно нарушение, пряко негативно
рефлектира върху правото на защита на наказаното лице.
В конкретния случай обаче по преписката е наличен АУАН №1176526 от
27.01.2024 г. съставен срещу въз.Н.. Същевременно, описанието на
извършеното нарушение в този акт е идентично с описанието в прокурорското
постановление и в описаното в НП, съответства на разпоредбата на чл. 5, ал. 3
7
т.1 от ЗДвП и е връчен лично на въззивницата срещу подпис, поради което по
мнението на настоящия съдебен състав може да се приеме, че изпълнява
горепосочените функции, респективно че с него се осигурява спазване
правото на защита на жалбоподателя.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното
постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че
следва на ОД на МВР-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото продължи в едно съдебно заседание и не е с
фактическа или правна сложност. Поради това съдът намира, че на ОД на
МВР-Варна следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80
лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0819-000416/08.03.2024г.. на Началник
група в ОД на МВР - гр. Варна, сектор ПП, с което на В. Б. Н., ЕГН:
********** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
1000,00 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца на
основание чл. 174, ал. 1 т.2 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА В. Б. Н., ЕГН: ********** да заплати на ОД-МВР-Варна ОД
на МВР-Варна, сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред Варненски
административен съд по реда на АПК.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9