Р Е Ш
Е Н И
Е
№
260021
гр. Добрич, 19.02.2021 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди
и двадесет и първа година в състав: СЪДИЯ
ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа т. д. № 20 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговско
дело № 20/2020 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба
рег. № вх. 1172/12.02.2019 г. на
регистратурата на Окръжен съд – Добрич, с дата на пощенското клеймо 10.02.2020
г., подадена от „ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. Шумен, ул. „Панайот Волов“ № 10,
офис № 6, ЕИК *********, с която срещу
„ПАВЛОВ ФУУД ИНДЪСТРИС“ ООД гр. Генерал Тошево, ул. „Янтра“ № 5, общ. Генерал
Тошево, област Добрич, ЕИК *********, при условията на обективно евентуално
съединяване, са предявени следните искове:
Иск на
„ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу „ПАВЛОВ ФУУД ИНДЪСТРИС“ ООД за плащане на сумата
от 60 000.00 лв., като получена без основание, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 10.02.2020 г. до окончателното й изплащане,
претендиран на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД;
Иск на
„ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу „ПАВЛОВ ФУУД ИНДЪСТРИС“ ООД за плащане на сумата
от 60 000.00 лв., като получена с оглед на неосъществено основание, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 10.02.2020 г. до
окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД;
Иск на
„ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу „ПАВЛОВ ФУУД ИНДЪСТРИС“ ООД за плащане на сумата
от 60 000.00 лв., като получена на отпаднало основание, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 10.02.2020 г. до окончателното й
изплащане, претендиран на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД;
В
петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на всеки един от предявените при
условията на евентуалност искове, както и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът
„ПАВЛОВ ФУУД ИНДЪСТРИС“ ООД оспорва исковете, като излага
доводи, че страните са уговорили авансово платената част от продажната цена в
размер на сумата от 60 000.00 лв. да има функцията на задатък по смисъла на чл.
93 ЗЗД. Поддържа се, че ответникът като продавач е задържал процесната сума,
тъй като ищецът като купувач е неизправна по договора страна. Ответникът
претендира сторените по делото разноски.
От
доказателствата по делото се установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 08.12.2017
г. управителят на „ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
- ***, придружаван от служителите на дружеството ***( куриер ) и *** (
стажант - счетоводител ) посетили складовите бази на „ПАВЛОВ ФУУД
ИНДЪСТРИС“ ООД в гр. Ген. Тошево, където се срещнали с пълномощника на
ответното дружество ***и отговорника на складовите бази по товаро –
разтоварната дейност ***. Управителят на ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД *** и пълномощника на „ПАВЛОВ ФУУД
ИНДЪСТРИС“ ООД *** се договорили „ПАВЛОВ
ФУУД ИНДЪСТРИС“ ООД да продаде на
„ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД 3 000.00
тона пшенична слама на бали на цена 70.00 лв./тон без включен в цената ДДС,
т.е. цената на стоката възлиза на сумата от 210 000.00 лв. без включен в
цената ДДС.
Страните
са уговорили цената на договора да се заплати на две части: аванс в размер на
сумата от 60 000.00 лв., платима от ищеца в рамките на една седмица от
сключването на договор и остатък в размер на сумата от 192 000.00 лв., платим
непосредствено преди доставката на стоката.
Във
връзка с така постигнатите между страните договорки, продавачът „ПАВЛОВ
ФУУД ИНДЪСТРИС“ ООД е издал проформа
фактура № 15/08.12.2017 г. за сумата от 252 000.00 лв. ( данъчна основа
210 000.00 лв. и ДДС – 42 000.00 лв. ), представляваща цена на продадените 3 000.00 тона пшенична слама на
бали ( цена 70.00 лв./тон ) ( л. 6 от т. д. № 20/2020 г. ).
Видно
от доказателствата по делото – нареждане за кредитен превод от 15.12.2017 г.,
купувачът „ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е
превел по банковата сметка на продавача „ПАВЛОВ
ФУУД ИНДЪСТРИС“ ООД сумата от
60 000.00 лв., представляваща авансово плащане по проформа ф-ра №
15/08.12.2017 г. ( л. 4 от т. д. № 20/2020 г. )
На
15.12.2017 г. продавачът „ПАВЛОВ ФУУД
ИНДЪСТРИС“ ООД е издал фактура № **********/15.12.2017 г. за сумата от
60 000.00 лв., включваща данъчна основа 50 000.00 лв. и ДДС –
10 000.00 лв., представляваща авансово плащане ( л. 32 по т. д. 20/2020 г. ).
Във
връзка със спорния въпрос по делото относно наличието на уговорка за функцията на авансово платената
сума от 60 000.00 лв. като задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетели на страните по делото. Свидетелят на
ответната страна *** ***, който в качеството си на пълномощник на „ПАВЛОВ ФУУД
ИНДЪСТРИС“ ООД е договарял с управителя на „ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ***
съществените и несъществените елементи на сделката, твърди, че страните са
постигнали съгласие авансово платената сума да има значението на задатък.
Другият свидетел на ответната страна *** не е бил непосредствен участник в
преговорите, поради което не са му известни параметрите на сделката.
Свидетелите на ищцовата страна ***и *** не са били преки участници в
преговорите, поради което не знаят за наличието на такава уговорка.
По
делото не се установиха по несъмнен и безспорен начин наличието на останалите
основни елементи на продажбата – срок на изпълнение, предаване на стоката,
разноски и преминаване на риска.
През м.
декември 2018 г. купувачът „ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е изпратил на продавача „ПАВЛОВ ФУУД
ИНДЪСТРИС“ ООД уведомително писмо, с което го уведомява в седмодневен
срок от получаването на писмото да възстанови авансово платената сума от
60 000.00 лв. поради неизпълнение на задълженията на продавача да достави
договорената стока. ( л. 33 от т. д. № 20/2020 г. )
В
отговор на уведомителното писмо, продавачът
„ПАВЛОВ ФУУД ИНДЪСТРИС“ ООД от своя страна е изпратил писмо
до купувача „ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, получено от последния на 17.12.2018 г., в
което се противопоставил на твърденията му за неизпълнение на договора;
уведомил го, че срокът за изпълнение на договора не е изтекъл и продавачът не е
в забава; заявил, че има готовност да
изпълни задължението си за предаване на стоката и е поканил купувача да окаже необходимото съдействие за
получаването на стоката. С писмото са отправили покана до купувача в срок от седем дни от получаването да
заплати остатъка от цената на сделката, като отправили предупреждение, че ако
купувачът не изпълни задълженията си, щели да приемат, че договорът не може да се изпълни по вина на ищеца и ще
задържат авансово заплатената сума като обезщетение за отказа на купувача да
изпълни задълженията си по договора.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
На
08.12.2017 г. между страните е сключен договор за търговска продажба, по силата
на който „ПАВЛОВИ ФУУД ИНДЪСТРИС“ ООД като продавач се задължил да
прехвърли на „ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като
купувач собствеността на 3 000.000 тона пшенична слама на бали, срещу цена в
размер на сумата от 252 000.00 лв. ( данъчна основа 210 000.00 лв.,
ДДС – 42 000.00 лв. ), която купувачът се задължава да му заплати.
Сключеният
между страните договор за търговска продажба е неформален.
Страните
са уговорили авансово заплащане на цената в размер на сумата от 60 000.00 лв.
Продавачът
„ПАВЛОВ ФУУД ИНДЪСТРИС“ ООД е издал проформа фактура №
15/08.12.2017 г. за сумата от 252 000.00 лв. ( данъчна основа 210 000.00 лв. и
ДДС – 42 000.00 лв. ), представляваща цена на
продадените 3 000.00 тона пшенична слама на бали ( цена 70.00 лв./тон ) ( л. 6 от т. д. № 20/2020 г. ).
На
15.12.2017 г. с нареждане за кредитен превод от 15.12.2017 г., купувачът
„ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е превел по
банковата сметка на продавача „ПАВЛОВ
ФУУД ИНДЪСТРИС“ ООД сумата от 60
000.00 лв., представляваща авансово плащане по проформа ф-ра № 15/08.12.2017 г.
( л. 4 от т. д. № 20/2020 г. )
На
15.12.2017 г. продавачът „ПАВЛОВ ФУУД
ИНДЪСТРИС“ ООД е издал фактура № **********/15.12.2017 г. за сумата от
60 000.00 лв., включваща данъчна основа 50 000.00 лв. и ДДС – 10 000.00 лв.,
представляваща авансово плащане ( л. 32 по т. д. 20/2020 г. ).
Горепосочените
първични с първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗСч притежават
всички реквизити, изискуеми от разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗСч и чл. 113, ал.
1 ЗДДС, поради което се ползват с присъщата им формална доказателствена сила по
чл. 182 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1 ТЗ и
документират наличието на търговска сделка между страните, обективираща
основните елементи на търговската продажба по см. на чл. 318 и сл. ТЗ.
Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на
уговорка за функцията на авансово платената сума от 60 000.00 лв. на задатък по
смисъла на чл. 92 ЗЗД.
Задатъкът е акцесорно и реално съглашение, с което
страните уговарят предаването на вещта
или паричната сума като доказателство за сключване на договора и като
обезпечение на кредитора, както и произтичащите от него правоотношения и
задължения – вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С.,
2020, с. 435. Ако е налице пълна невъзможност за изпълнение, за която длъжникът
отговаря, изправната страна разполага с две алтернативни възможности –
кредиторът може да се откаже от договора и да задържи задатъка, а в случай, че
задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата
страна има правото да се откаже от договора и да иска задатъка в двоен размер –
чл. 93, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът като купувач отрича наличието на такава уговорка,
докато ответникът като продавач твърди, че между страните е било постигнато
съгласие авансово платената сума да има значението на задатък. От разпитаните
свидетели единствено свидетелят на ответната страна ***в качеството си на
пълномощник на „ПАВЛОВ ФУУД ИНДЪСТРИС“ ООД е договарял с управителя на
„ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД *** съществените и несъществените елементи на сделката.
Според неговите показания, страните са придали на авансово платената сума
функцията на задатък. Гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля
*** ( чиито показания Съдът преценява с оглед заинтересоваността му в полза на
ответника предвид качеството му на служител на ответното дружество към
релевантния за спора период ) не кореспондират с писмените доказателства по
делото. В първичните счетоводни
документи, приобщени като писмени доказателства по делото - нареждане за
кредитен превод от 15.12.2017 г. и фактура № **********/15.12.2017 г. – сумата
от 60 000.00 лв. е отразена като авансово плащане. В нито един от тези
документи не е отразено, че авансово платената сума има значението на задатък
по смисъла на чл. 93 ЗЗД. Фактът, че страните са придали на плащането на сумата
от 60 000.00 лв. единствено и само значение на авансово плащане е видно от
издадената от ответника фактура № **********/15.12.2017 г. за
сумата от 60 000.00 лв., включваща данъчна основа 50 000.00 лв. и ДДС – 10
000.00 лв., обозначена като авансово плащане. Ответникът като данъчно задължено
лице, съобразно изискванията на чл. 113, ал. 1 ЗДДС при получаване на авансово
плащане е издало фактура, съдържаща установените в чл. 114, ал. 1 ЗДДС
реквизити. Съгласно чл. 124, ал. 2 ЗДДС
ответникът като регистрирано по ЗДДС лице е длъжно да отрази фактурата в дневника за продажбите
по чл. 124, ал. 1, т. 2 ЗДДС и да подаде справка – декларация, съставена въз
основа на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС за всеки данъчен период – чл. 125,
ал. 1 ЗДДС. Ответникът като купувач,
респ. като данъчно задължено лице не е третирал процесната сума като задатък по
смисъла на чл. 93 ЗЗД, а като авансово плащане по договор за търговска
продажба, като в съответствие с изискванията на ЗДДС е издал фактура за
полученото частично авансово плащане ( чл. 25, ал. 7 ЗДДС ).
Отчитането на получената сума като авансово плащане
имплицитно изключва функцията й като задатък. Плащането на задатък не може да
бъде предмет на ДДС – Решение на Съда на Европейския съюз от 18.07.2007 г. по
дело № С – 277/05. Задатъкът не представлява частично авансово плащане по
смисъла на чл. 25, ал. 7 ЗДДС, поради което не се облага с ДДС – р. 14999 –
2010 –Ia
- ВАС,
р. 11121 – 2011 – I - ВАС.
С оглед изложените доводи се налага изводът, че между страните по делото
липсва уговорка за значението на авансово платената сума от 60 000.00 лв. като задатък
по смисъла на чл. 93 ЗЗД. Процесната сума има значение
единствено и само на авансово плащане.
По делото не се установиха по
несъмнен и безспорен начин наличието на останалите основни елементи на
продажбата – спецификация на стоката, срок на изпълнение, предаване на стоката,
разноски и преминаване на риска.
През м. декември 2018 г., с
уведомително писмо до продавача, купувачът е поискал връщане на авансово
платената сума с оглед неизпълнение на задълженията на продавача, произтичащи
от договора за търговска продажба. От своя страна, с отговора си на
уведомителното писмо, продавачът е отправил покана до купувача в едноседмичен срок заплати остатъка от
цената на сделката, като го предупредели, че ако не изпълни задълженията си, произтичащи
от договора, същият ще се счита прекратен поради виновното неизпълнение от
страна на купувача, като щели да задържат авансово заплатената сума.
Съдът счита, че с уведомително
писмо от м. декември 2018 г. купувачът е развалил договора при условията на чл.
87, ал. 2 ЗЗД – извънсъдебно разваляне без предупреждение в хипотезата на
безполезност на изпълнението за кредитора. Фактът, че купувачът не е използвал
в уведомлението изрази като“развалям договора“, нито пък да се е позовал на чл. 87, ал. 2 ЗЗД,
не променя този извод. Изявлението на купувача за връщане на авансово
платената сума следва да се тълкува като изявление за разваляне на договора –
вж. р. 288-2020 – IV ГО, Калайджиев, А. Цит. съч., с. 334.
Обратното действие на развалянето
означава, че след прекратяване на облигационната връзка всяка от страните
трябва да върне всичко, което е получила на основание чл. 55, ал. 1, предл.
трето ЗЗД, като е без значение коя страна по договора е неизправна, какъв е
видът на неизпълнението и каква е формата на вината й.
Според разбиранията на доктрината
и практиката, за състава на „получено при отпаднало основание“ е характерно, че
към момента на даването и получаването е налице основание, но впоследствие то е
отпаднало - вж. Girard, Paul Frederic.
История и система на римското право. Част ІІ. Облигационно право. С., 1915, 879
– 887, Бодри – Лакантиери, Кратък
курс по гражданското право. Обща теория на задълженията и договорите. С., 1920,
316 - 322; von Czyhlarz, Karl Ritter.
Учебник по римско право. С., 1921, с. 201, Колен
– Капитан, Елементарен курс по френско гражданско право. Том І. Книга І и
ІІ. С., 1929, с. 522; Планиол, М.
Елементарно ръководство по гражданско право. С., 1930, с. 318, Берон, В. Незаконно обогатяване в вреда
на другиго. С., 1932, с. 96, Тице, Х.
Гражданско право. Облигационно право ( обща и специална част ). С., 1933, 263 -
266; Диков, Л. Курс по гражданско
право. Облигационно право. Обща част. Том ІІІ. С., 1934, 561 – 563; Василев, Л. Гражданско право на НРБ.
Отделни видове облигационни отношения. С., 1958, 584 – 585; Андреев, М. Римско частно право. С., 1992,
с. 389; Сукарева, Зл. Извъндоговорни
източници на облигационни отношения. С., 1998, с. 60, Големинов,
Ч. Неоснователно обогатяване. Гражданскоправни аспекти. С., 2011, 49-57, Големинов, Ч. Гражданскоправни
източници на задължения. С., 2011, с. 146, Митев,
Кр. Неоснователно обогатяване. С., 2014, с. 82..
Съставът обхваща случаите, в
които последиците на осъществен юридически факт се заличават с обратна сила,
като например престиране по договор, който по-късно е унищожен ( чл. 27 - 33 ЗЗД ), развален ( чл. 87 ЗЗД ), сбъдване
на уговорено прекратително условие ( чл. 25 ЗЗД ), сделки, впоследствие
атакувани чрез отменителни искове за попълване масата на несъстоятелността (
чл. 647 ТЗ ) или упражняване на право на отказ от сключен договор по чл. 47, ал
1, чл. 55, чл. 154 ЗЗП.
Във всяка от горните хипотези към
момента на даване има основание. Изводът за липса на основание се прави post factum поради това, че законът
е придал обратно действие на дадени юридически факти.
Даването и получаването на нещо (
разбирано като действие, насочено към изпълнение на задължение, с което solvens
предоставя благо, което има имуществена стойност на accipiens ) поражда
реституционно задължение, когато е основанието отпада с обратна сила.
Липсата на основание се дефинира
от доктрината и практиката като отсъствие на валиден юридически факт или
правоотношение, оправдаващи даването, респ. получаването на благото - Вж. Василев, Л. Облигационно право.
Отделни видове облигационни отношения. С., 1958, с. 578, Сукарева,
Зл. Извъндоговорни източници на облигационни отношения. С., 1998, с. 57, Големинов, Ч. Неоснователно
обогатяване. Гражданскоправни аспекти. С., 2011, с. 31, Големинов, Ч. Гражданскоправни източници на задължения. С., 2011,
с. 147, Митев, Кр. Неоснователно
обогатяване. С., 2014, с. 113.
При осъществяване на този състав
се поражда облигационно отношение, чието съдържание е задължението на accipiens
да върне полученото на solvens.
С оглед изложените съображения се
налага изводът за основателност на иска на купувача като solvens към продавача
като accipiens за връщане на процесната сума като дадена на отпаднало
основание.
Така изложените правни доводи
обуславят неоснователността на предявените при условията на евентуалност искове
за връщане на процесната сума като получена без основание по смисъла на чл. 55,
ал. 1 предл. първо ЗЗД и като получена с оглед на неосъществено основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД.
Получаването на нещо без
основание ( при начална липса на основание ) по смисъла на чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД се осъществява в множество разнообразни случаи: престиране по
нищожен договор или с погрешната представа че се дължи, при повторно изпълнение
на погасен дълг, плащане в повече от дължимото или на нещо различно от
дължимото, без да са налице хипотезите на чл. 65 ЗЗД или чл. 130 ЗЗД. Общото
между тях е, че винаги се дава нещо с цел да се изпълни задължение.
В разглеждания случай, между
страните е налице валидно сключен договор за търговско продажба, който е
послужил като основание за имущественото разместване от патримониума на
купувача към патримониума на продавача. Основанието за имуществения трансфер е
отпаднало с обратна сила, като авансово платената от купувача сума се явява
дадена на отпаднало основание и следва да се върне от продавача.
Както е разяснено в т. 1 от ППВС
– 1 – 1979, съставът на получено с оглед на неосъществено основание се прилага
към полученото по договори, сключени под отлагателно условие, което остава
несбъднато, както и при разваляне на двустранни договори поради настъпване на
последваща невиновна невъзможност за изпълнение ( чл. 89 ЗЗД ).
В процесният казус, авансово
платената сума от купувача е дадена по валидно възникнало облигационно
отношение по договор за търговска продажба. По делото се установи, че сключената
сделка е с модалитет ( отлагателно условие, което не се е сбъднало ) или че е
настъпила невиновна невъзможност за изпълнение.
Поради изложените доводи,
исковете за реституция на процесната сума като получена без основание или с
оглед на неосъществено основание следва да се отхвърлят.
С оглед
изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80 ГПК на
ищеца следва да се присъдят 3 700.00 лв. разноски и 1 000.00 лв. адвокатско
възнаграждение, а на ответника – на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 80 ГПК - 1 040 лв. лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
С оглед
изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.
Шумен, ул. „Панайот Волов“ № 10, офис № 6, ЕИК *********, срещу „ПАВЛОВ ФУУД
ИНДЪСТРИС“ ООД гр. Генерал Тошево, ул. „Янтра“ № 5, общ. Генерал Тошево, област
Добрич, ЕИК *********, за плащане на сумата от 60 000.00 лв., като получена без
основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
10.02.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.
Шумен, ул. „Панайот Волов“ № 10, офис № 6, ЕИК *********, срещу „ПАВЛОВ ФУУД
ИНДЪСТРИС“ ООД гр. Генерал Тошево, ул. „Янтра“ № 5, общ. Генерал Тошево, област
Добрич, ЕИК *********, за плащане на сумата от 60 000.00 лв., като получена с
оглед на неосъществено основание, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 10.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ПАВЛОВ ФУУД ИНДЪСТРИС“ ООД гр.
Генерал Тошево, ул. „Янтра“ № 5, общ. Генерал Тошево, област Добрич, ЕИК
*********, да заплати на „ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. Шумен, ул. „Панайот Волов“
№ 10, офис № 6, ЕИК ********* сумата от 60 000.00 лв., като получена на
отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
– 10.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ПАВЛОВ ФУУД ИНДЪСТРИС“ ООД
гр. Генерал Тошево, ул. „Янтра“ № 5, общ. Генерал Тошево, област Добрич, ЕИК
*********, да заплати на „ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. Шумен, ул. „Панайот Волов“
№ 10, офис № 6, ЕИК ********* разноски в размер на сумата от 3 700.00 лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 000.00 лв.
ОСЪЖДА „ГЛАССИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.
Шумен, ул. „Панайот Волов“ № 10, офис № 6, ЕИК *********, да заплати на „ПАВЛОВ
ФУУД ИНДЪСТРИС“ ООД ул. „Янтра“ № 5, общ. Генерал Тошево, област Добрич, ЕИК
*********, сумата от 1 040.00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ :