№ 6182
гр. София, 05.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110118779 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „К.И.И. БГ“ ЕАД
срещу М. Д. Ч..
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от „К.И.И. БГ“ ЕАД срещу М. Д. Ч.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, произтичащи от
Договор за потребителски кредит № **** обявен за предсрочно изискуем,
сключен между длъжника и „У.К.Ф.“ ЕАД, което е прехвърлило вземанията си
на заявителя с договор от 17.04.2014 г., а именно: сумата от 3696,32 лв. – чиста
стойност по кредита и застрахователни премии; ведно със законната лихва за
времето от 15.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от
2,53 лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.01.2012 г. до 17.04.2014 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД №
15957/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че на 11.07.2012 г. между „У.К.Ф." ЕАД (кредитор), от
една страна и М. Д. Ч. (кредитополучател) от друга, е бил подписан Договор
№ *** за отпускане на потребителски паричен кредит с чиста стойност на
кредита в размер на 3000,00 лв. (три хиляди лева). Кредитополучателят се е
задължил да погаси усвоения кредит чрез 120 анюнитетни месечни вноски,
всяка от които в размер 75,65 лв. (седемдесети пет лева и шестдесети пет
стотинки), като първата падежна дата е била 14.08.2012 г. Общата дължима
сума, която е следвало да бъде върната по сметка на Кредитодателя в края на
периода, е била в размер на 9078,00 лв. (девет хиляди и седемдесет и осем
лева). На 17.04.2014 г. между „У.К.Ф." ЕАД и „К.И.И.Б.Б.“ ЕАД е бил сключен
Договор за цесия, по силата на който „У.К.Ф." ЕАД цедирал вземането си на
1
„К.И.И.Б.Б.“ ЕАД/като цесионер/. В предмета на сключения Договор за цесия
от 17.04.2014 г. е било включено вземането по Договор за потребителски
паричен кредит № *** от 11.07.2012 г., сключен между „У.К.Ф." ЕАД и М. Д.
Ч.. Към дата на цесията, придобитото вземане възлизало на 4,218.90лв.
/четири хиляди двеста и осемнадесетлева и деветдесет стотинки /, от които:
4,216.37 лв. / четири хиляди двеста и шестнадесет лева и тридесет и седем
стотинки/ остатък от непогасена главница и 2,53 лв. /два лева и петдесет и три
стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 11.01.2012 г до 17.04.2014 г. С
пълномощно от 17.04.2014 г., както и съгласно чл. 3.2 от сключения Договор за
цесия „У.К.Ф." ЕАД е упълномощило „К.И.И.Б.Б." ЕАД да уведоми от името
на „У.К.Ф." ЕАД всички длъжници по вземанията на „У.К.Ф." ЕАД, които
„У.К.Ф." ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 17.04.2017
г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД,
цедентът „У.К.Ф." ЕАД, чрез пълномощника си „К.И.И.Б.Б." ЕАД, е изпратил
чрез препоръчана поща до длъжника М. Д. Ч. Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания. Същата не е била получена на посочения адрес.
Счита, че ответницата следва да се счита за уведомена и с отговора на
исковата молба. Твърди, че всички задължения по кредита са с настъпил
падеж, като ответницата е изпаднала в забава. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата, с който оспорва предявения иск. Твърди, че не е уведомена за
извършената цесия. Прави възражение за погасяването на задълженията по
давност. Оспорва доказателствената стойност на всички документи
представени с исковата молба. Моли за отхвърлянето на исковете.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Предявените искове са допустими доколкото са предявени от лице с
правен интерес пред родово и местно компетентен съд в срока по чл. 415 ГПК.
Доказателствена тежест:
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца по делото е да докаже
възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него
съдържание, предоставянето на сумата, усвояването на кредита от
кредитополучателя, сключването на договор за цесия и уведомяването на
длъжника за нея.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца по делото е да докаже
възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него
съдържание, в който е уговорена възнаградителна лихва в претендирания
2
размер, сключването на договор за цесия и уведомяването на длъжника за нея.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в
тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора
чрез плащане.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на
клаузи, за което предоставя на страните при условията на състезателност
възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
С отговора на исковата молба от ответницата са оспорени подписите й в
представените от ищеца документи, с оглед на което на ищецът следва да
бъдат дадени указания дали желае да се ползва от представените документи, в
който следва да представи същите в оригинал и евентуално ще бъде открито
производство по чл. 193 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от съобщението да посочи
какви плащания е извършил длъжникът по процесния договор за кредит и
какви задължения по вид и размер са погасени с тях, респ. за кои вноски по
кредита се отнасят. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл. 129, ал. 3 ГПК
исковата молба ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
25.03.2025 г. от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
3
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от съобщението да заяви дали
желае да се ползва от представения в препис договор за потребителски кредит
№ *** от 11.07.2012 г. Ако ищецът желае да се ползва от посочения договор,
съдът на основание чл. 183 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца в двуседмичен срок от
съобщението да представи договор за потребителски кредит № *** от
11.07.2012 г. в оригинал, като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ представеният
препис от този договор ще бъде изключен от доказателствата по делото.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4