Р Е Ш Е Н И Е
По ВАНД № 1283/18 г.
23.04.2018 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийският Градски съд ,
Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на дванадесети
април две хиляди и осемнадесетата година , в състав :
Председател : Николай Младенов
Членове: Веселина Ставрева
мл.с.Анета Илчева
При участието на съдебен секретар Св.Матеева и прокурора Любомир Мирчев,
разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ
ВАНД № 1283/18 г.по описа на СГС , като за да се произнесе по същество взе
предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НПК.
Постъпила
е Въззивна Жалба от Г.А. С./с приложено копие от Постановление на СРП/ срещу Решение на СРС,НО,96-ти състав по НАХД №
8574/2017 г., с което на основание чл.378,ал.4,т.1
от НПК е освободен от наказ. отговорност С. и му е наложено
адм.наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв за изв.престъпление по чл.290а
от НК.
В
Жалбата/ръкописен текст/ Г.С. релевира недоволство ,че е признат за виновен , при
положение че според него не е извършил никакво престъпление.Той счита още , че
мотивите на Присъдата/заб.вероятно жалб. Има предвид Решението/са неясни и
незаконосъобразни,като счита още ,че не кореспондират на фактическата
обстановка.Според него при недоказване на престъплението полиц. Регистрация
следва да се заличи в негово присъствие от „същия съдия , който не е доказал“
той/тоест, жалб./ да е навредил на обществото.Също така в Жалбата С. заявява,че
„повече от 90 дни са били необходими на 96-ти състав на СРС,за да „измисли“
несъстоятелни мотиви,след като не е имало лъжесвидетелствуване поради липса на
съдебно заседание , в което той би могъл да лъжесвидетелствува.Добавя ,че
гаража му е насилствено отнет и няма владение върху него, за което е депозирал
жалби до редица инстанции.На следващо място,във ВЖ жалб. Твърди фактически
положения, които определя като правилната фактическа обстановка/л.5 от ВЖ/,
като на същата страница визира някои от принципите на наказ.право и процес
според собствения му прочит.Излага становище ,че не са причинени вреди на
обществото,поради което извършеното се явява несъставомерно поради липса на
обществена опасност.В края на ВЖ се прави искане да се представи преписка ,
която „…постановено от Х., дадено наХ., което е унищожил…“ В края на ВЖ С. прави искане за отмяна на Решението на СРС
като немотивирано , незаконосъобразно,процесуално недопустимо и порочно.А
относно разноските,заключава накрая жалбоподателят,те да се възстановят за
сметка на „който не е доказал обвинението“.
Приложеното
копие от Постановление на СРП е по пр.пр.№ 34600/2015 г. ,изготвено е от
прокурор Х. от Районната прокуратура на гр.София и с него е отказано образуване
на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.313,ал.1 от НК,тъй
като деянието на С. не е съставомерно по чл.313,ал.1 от НК.От текста на
Постановлението обаче става ясно ,че макар случаят да е сходен , не е идентичен
с настоящия.Това производство е било водено за подадена от С. декларация по
реда на чл.23 от Закона за правната помощ,за да бъде освободен от
заплащане на държавни такси по повод заведена искова молба ,но депозирана на
18.05.2015 г. пред СРС.Тъй като от проверката се установило ,че С. притежава
товарен автомобил „ЗИЛ“ 130 Г с ДК№ *******била сезирана прокуратурата.
В СЗ пред въззивния съд обв.се
явява лично и без защитник.СГП изпраща прокурор.
Жалб.
конкретизира доказателственото искане в своята ВЖ ,доколкото намира делото за
неизяснено.Сочи ,че визираната Молба е до Предс. На СРС по повод „постановление
на Х.“.Касателно доводите му за унищожени документи пояснява ,че всички
документи , които е подал,трябва да са по делото.В противен случай , ги счита за унищожени.Жалб. намира ,че
прилогането на тази Молба до Предс. на СРС е свързана с предмета на доказване
по делото , тъй като е налице „незачитане на диспозитива“ и поради това „не
може да се приложи правната норма“/цитат/.Добавя ,че ако той „бъде допуснат
като престъпник“/цитат/, то няма пречки да се разгледа делото и тогава може „да отидем към чл.78А от НК“/цитат/.Щом думите на трима адвокати не се зачитат ,това се свеждало до
„заяждане от съдията“/цитат/.
След
съвещание съдът отхвърли допълнително аргументираното искане на жалб. по
съображения , посочени в Протокола от СЗ.
По
същество прокурорът намира ВЖ за неоснователна и като такава да се остави без
уважение.Авторството на деянието е доказано по безспорен начин, поради което
следва да се потвърди съд.акт на СРС.
По
същество жалб. се обърна към въззивния съд с думите „трябва да докажете ,че съм
престъпник , а не го доказвате“, като добавя че няма да позволи да му се петни
биографията.Декларира ,че не е лъжесвидетелствал.
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВЖ,аргументацията
на страните във въззивното производство пред СГС , както и събраните доказателства
по делото и след служебна проверка на атакувания първоинстанционен съдебен акт,
намира за установено следното :
На 12.02.2016 г. жалб.Г.А.С. ***
град/АССГ/ искова молба срещу СРС и физ.лице С.С./призовкар в този съд/, към
която приложил писмена декларация за материално и гражданско състояние.В нея С.
декларирал следните обстоятелства : че не получава месечен доход,че не
упражнява дейност като едноличен търговец,нито извършва услуги с личен труд,нито
извършва селскостопанска дейност,че не е в граждански брак,че той и съпругата
му не притежават недвижими имоти, че той и /или съпругата му не притежават
МПС,нито притежават дялове и акции в търговски дружества,както и че той и /или
съпругата му не притежават парични влогове.В подкрепа на тези декларирани
обстоятелства С. представил регистрационна карта от Бюрото по труда
„Възраждане“.Накрая жалб. С. се подписал в графата декларатор.
В хода на образуваното адм.дело №
1470/2016 г. въз основа на запитване от Предс. на 36-ти състав,2-ро отделение
на АССГ постъпил отговор от Агенцията по
вписванията, Служба по вписванията – гр.София.Според отговора било видно ,че С.
притежава два недвижими имота-нерегулирано дворно място в гр.София,кв.“Требич“
с площ от 843,50 кв.м. и подземен гараж № 2 в жилищна кооперация ЖСК в
гр.София,бул.“Възкресение“ до бл.9,с площ 16,39 кв.м./копия от нотар. актове са
приложени л.13-17 от досъд.произв./
В рамките на проведеното ДП били
събрани различни доказателствени източници,вкл.Графическа експертиза.От
Заключението на последната е видно ,че подписа в графата деклраратор на
процесната декларация е положен от обв.С..
Доказателственият анализ ,извършен
от първата инстанция е проведен прецизно, като отделните източници са ценени
отделно и в съвкупност , като от това са изведенти коректните правни изводи.Към
това въззивният съд може да се присъедини без особени забележки.
С конкретното деяние от 12.02.2016
г. Г.А.С. е осъществил състава на престъплението по чл.290а от НК.Характеристиките
на деянието от обективна и субективна страна са детайлно разгледани в Мотивите
на СРС.Това престъпление е различно от деянието по чл.313,ал.1 от НК, като това обстоятелство е оценено от СРС при
преценка на възражението на С. дали не липсва елемент от обективна страна на
деянието.Следва да се добави разликата и в засегнатите обществени отношения при
двете деяния,макар да има въшно сходство при тях.Макар на ДП при повдигане на
обвинението и разпита му като обвиняем ,жалб. да не е ползвал защитник,той не е
поискал и служебен такъв,като е отказал да подпише Постановлението за
привличане и Протокола за разпит като обвиняем.Обясненията на С. , които са
дадени пред СРС, установяват ,че субективно жалб. е съзнавал ,че потвърждава
неистина в писмена декларация, представена пред съд.
Наложеното адм.наказание е
минималното такова „Глоба“ в размер на
1000 лв.Не са налице предпоставки да се преценява случая на плоскостта на чл.9,ал.2
от НК, в каквато посока се изтъкват доводи във ВЖ , освен тези за
невиновност или несъставомерност на извършеното.Такива основания не са били
налице в СРС , а в настоящия момент във фазата „Въззивно производство“ в
още по-ниска степен може да се коментира
евентуалното приложение на чл.9,ал.2 от НК ,на фона на копието
от Постановление на СРП/което самият жалб. прилага/ от което е видно , че
подобни декларации той е депозирал и пред друг съд/независимо от факта ,че е
отказано образуване на ДП/.Въззивният съд намира за нужно да отбележи ,че тонът
, който ползва жалбоподателят ,визирайки актове на прокуратурата и съда, е
недопустим и несъответен на добрите нрави.Макар да е логично, случаят да се
отразява емоционално на жалбоподателя,последният следва да се съобразява с
елементарната етика и изискванията за добри нрави.
При служебната проверка съдът не установи основания за отмяна или
изменение на обжалваното съдебно решение,поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Ето
защо , предвид изложените съображения и на основание съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решението на СРС,НО,96-ти състав по НАХД№
8574/2017 г. ,тъй като е правилно и
законосъобразно.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1:
Членове :
2: