П Р И С Ъ Д А    №

гр.Русе, 24. 01. 2017г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Русенският  Районен съд  І V наказателен състав на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в открито съдебно заседание в състав :

 

                                                            Председател:Венцислав Василев

 

                                                Съдебни заседатели :1.    Айгюл Гаваз                                                                                                                 2. Красимир Манев

 

при секретаря М.П.………………..……………………........................

 и в присъствието на прокурора Венислава Йончева…………………………………

разгледа докладваното от съдията НОХДело № 2474/2016г. ,за да се произнесе съобрази следното:

 

            ПРИЗНАВА подсъдимия И.П.Д. , роден на ***г***,български гражданин,с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********  за

           

            ВИНОВЕН  в това,че на 13.09.2016г. в гр.Русе направил опит за извърши действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст  - П.Д.А.,чрез употреба на сила и заплашване, като деянието му останало недовършено по независещи от волята му причини поради което и на основание чл.150  ал.1 вр. чл.36 и чл.54  от  НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от  осем години.

           

            На основание чл.58а ал.1 от НК намалява така определеното наказание лишаване от свобода , като го редуцира на пет години и четири месеца, което да се изтърпи при строг първоначален режим в затвора.

           

            Признава за невинен подс.И.П.Д. със снета по-горе самоличност в това деянието да е извършено по отношение на лице, неразбиращо свойството и значението на извършеното деяние поради което на основание чл.304  от НПК го оправдава по обвинението по чл.150 ал.3 от НК.

 

            На основание чл.70 ал.7 от НК привежда в изпълнение неизтърпяната част от присъдата по НОХД № 1387/2013г. по описа на Русенския Районен съд в размер на една година и четиринадесет дни, което да се изтърпи при строг първоначален режим в затвора.

            ОСЪЖДА      подсъдимия  И.П.Д. със снета самоличност да заплати в полза на държавата  сумата от 846,42 лв. за разноски на досъдебното производство.

 

            Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Русенския Окръжен съд.

 

                                                                                    Районен съдия :

 

                                                          Съдебни заседатели:        1.

 

2.

 

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 2474/2016г. ІVн.с.РС-Русе

 

  Районна прокуратура – Русе е обвинила подсъдимия И.П.Д.   в това, че на 13.09.2016 г. в гр. Русе, направил опит да извърши действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст и което не разбирало свойството и значението на извършеното - П.Д.А., ЕГН ********** ***, чрез употреба на сила и заплашване, като деянието му останало недовършено по независещи от него причини.

  Престъпление по чл. 150, ал. 3 пр. 1 вр. ал. 1 пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

          Прокурорът поддържа  обвинението по отношение на подсъдимия.

          Производството е по реда на гл.27 от НПК и подсъдимият Д.  изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          Подсъдимият И.П.Д. е български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********.

  Подсъдимият Д. бил осъждан многократно за тежки умишлени престъпления от общ характер на наказания лишаване от свобода, което  търпял ефективно при строг режим. Последното му осъждане по НОХД № 1387/2013г. на РС-Русе с Присъда №148/09.07.2013г., в сила от 25.07.2013г.  било за извършени от него престъпления против половата неприкосновеност на гражданите - такива по чл. 150 ал. 1 НК, каквото се явява и настоящото му обвинение, и по чл. 152 ал. 3 т. 5 вр. ал. 1 т. 2 НК, като му било наложено наказание след групиране по чл. 23 НК лишаване от свобода за срок от 4 години, което да изтърпи при строг режим. С Определение от 22.12.2015г. по ЧНД №963/15г. на ОС-Плевен, в сила от 30.12.2015г., на 22.12.2015г. подсъдимият бил освободен условно предсрочно от затвора Белене, където търпял наказанието с изпитателен срок от една година и 14 дни. Въпреки това подс. Д. не се поправил и превъзпитал, а продължил с престъпните си посегателства против половата неприкосновеност на гражданите.

  Малко преди полунощ на 12.09. срещу 13.09.2016г. подс. Д. обикалял улиците в централната част на гр. Русе, като пиел бира от двулитрово шише. По същото време и място св. П.А. била излязла да се разходи сама също в централната част на гр. Русе. Разхождайки се, малко след полунощ - на 13.09.2016г., седнала на пейка на ул. „Александровска“ да си почине и изпуши една цигара.  В това време от там минал подс. И.Д.. Като видял свидетелката, която седяла сама, решил да седне до нея и да я заговори, а в удобен момент и да извърши с нея блудствени действия без значение дали същата искала или не.       По-конкретно подс. Д. имал желание св. А. да стимулира половия му член орално. В изпълнение на намисленото подс. Д. седнал до нея и я заговорил. Изявил желание да се запознаят. Св. А. му отказала и му казала, че била омъжена. Тогава, за да я предразположи подс. Д. започнал да и разказва за интимните си връзки и за отношението си към жените, като се доближавал в по-голяма близост до свидетелката и започнал да се бута в нея.  Поискал от свидетелката да я изпрати до дома й, на което същата категорично му отказала. Вместо да се откаже от намисленото, подсъдимият й предложил и започнал да я убеждава да отиде с него в дома му, като й казал, че живеел наблизо и искал да останели насаме като мъж и жена. Св. А. се изплашила от това му предложение и категорично му отказала, като казала, че си тръгва и станала от пейката. Въпреки отказа й, за да осъществи първоначалните си намерения подс. Д. й отвърнал, че все пак щял да я изпрати и тръгнал с нея. Св. А. тръгнала в посока Американското пазарче в града и като видяла, че подсъдимият се движил с нея, ускорила крачката си и започнала да бяга. Това не отказало подсъдимия, който също започнал да бяга след свидетелката. Настигнал я на ул. „Пенчо Славейков”. За да я принуди да му се подчини, започнал да я дърпа за елечето, с което била облечена свидетелката, при което я съборил на земята по седалище. След това я завлачил към врата, направена от мрежа, намираща се в района, която водела към двор на жилищна кооперация. Бутнал я да провери дали е отворена, но същата била заключена. Тогава, пред вратата, за да премине към възбуждане и удовлетворяване на половото си желание без съвкупление спрямо свидетелката, подс. Д. започнал да я затиска с тяло, да я души по шията с едната си ръка, а с другата я държал и не й позволявал да се съпротивлява. Свидетелката започнала да го умолява да я пусне и го питала какво искал от нея, но подсъдимият продължил със силовите си действия, като заплашително й казвал да мълчи. Заплашил я да не вика, защото щял да я убие, като продължавал да я души. През цялото време св. А. се опитвала да се отскубне от захвата му, като се дърпала и го удряла, включително и по лицето, но той бил физически по-силен от нея. В един момент при отпускане на захвата, с който държал врата й при душенето, свидетелката успяла да извика за помощ, след което подсъдимият я стиснал още по–силно за гърлото. За да сломи напълно съпротивата й и да постигне крайната си цел, подсъдимият преминал и към друг вид сила, като започнал да я удря с юмруци по главата и с шамари по лицето. Свидетелката продължавала да умолява подсъдимия да я пусне и да го пита какво иска от нея, при което същият й отвърнал, че искал да му направи една „свирка”.  Св. А. категорично отказала. Въпреки категоричния й отказ да има какъвто и да било полов контакт с него, подсъдимият не се отказал от намеренията си. Въпреки, че съзнавал явно изразеното й нежелание за интимен контакт под всякаква форма с него,  подсъдимият вместо да преустанови действията си спрямо свидетелката и за да изпълни целта си -  да възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление с нея, продължавал ту да я души с ръце, ту да я удря по главата, като й повтарял със заплашителен тон да не вика. В това време покрай тях минал случаен минувач, при което подс. Д. се огледал и отпуснал захвата си и св. А. успяла да избяга. Въпросната вечер св. А. носела очила, които били поставени в джоба й, и които при борбата изпаднали от него на местопроизшествието и останали там. Борбата между нея и подсъдимия и виковете на свидетелката били възприети от св. Христо Христов, който живеел в непосредствена близост и сигнализирал на тел. 112 за случилото се. Междувременно свидетелката достигнала до заведение на Американското пазарче и чрез намиращи се там граждани подала от техен телефон сигнал на 112 за случилото се. На място били изпратени полицейски служители - св. Д. Р. и С. Х., които беседвали със св. А. и открили очилата й на местопроизшествието. Били организирани ОИМ, при които малко по-късно бил установен подсъдимият Д.,*** и разпознат от св. А., която се явила и лично там да подаде сигнал за случилото се. И двамата били освидетелствани за целите на експертиза от съдебен лекар.

  Видно от заключението на СМЕ на св. А. в резултат на действията на подсъдимия същата получила кръвонасядания на шията /по предно-лявата й страна, в средната трета - две дребнопетнисти синьо-червени кръвонасядания с диаметър около 0,1 см.; по лявата й страна в долната й половина две коси /отгоре надолу и отзад напред ивицовидни синьо-червени кръвонасядания с размери съответно  около 4/0,1 см. и около 2/0,1 см.), охлузвания със забелвания на епидермиса на дясно рамо и десен лакът, охлузване на лява глезенна става, довели до болка и страдание.

          Видно от заключението на СМЕ на подс. Д. при деянието същият получил кръвонасядане на лицето, охлузване на гърба.

  Назначената КСППЕ на св. А. установила, че същата страдала от параноидна шизофрения и се водела на учет от 1994г. в ЦПЗ-Русе с тази диагноза. Това психично заболяване представлявало такова по смисъла на чл.33 НК. Според експертите поради това си заболяване същата била с нарушени годности правилно да възприема фактите и обстоятелствата от значение за делото и да дава достоверни показания за тях както към момента на освидетелстване, така и към момента на деянието и не била способна да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея деяние, осъществено на 13.09.2016г. Същата била с намалени възможности за обсъждане на алтернативни решения в ситуации на затруднение. Съдът кредитира само първата част от това заключение, като по-надолу ще бъдат изложени съображения, защо не е съгласен с останалите изводи съдържащи се в него.  Тук само следва да се посочи, че това са и част от причините, поради които подс.Д. е оправдан по обвинението по чл.150 ал.3 от НК.

  Видно от заключението на ТЕ от приобщените записи от камери в централната част на града най-вероятно заснетото на тях лице било подс. Д..

  Видно от заключението на ТЕ на записа от РЦ 112, същият възпроизвел на хартиен носител съдържанието на подадените сигнали от св. Христов и св. А..

  Гореописаната фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпит на свидетели, заключение на КСППЕ, 2 бр.СМЕ и 2 бр. ТЕ, протокол за разпознаване, справка от РЦ 112,  протоколи за разпит на обвиняем, справка за съдимост, декларация по  ЗСМПИС и автобиография.

  Така с деянието си подс. И.П.Д. с ЕГН ********** осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 150 ал. 1 пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, тъй като на 13.09.2016 г. в гр. Русе, направил опит да извърши действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - П.Д.А., ЕГН ********** ***, чрез употреба на сила и заплашване, като деянието му останало недовършено по независещи от него причини.

          От обективна страна подс. Д. направил опит да извърши  действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо св. А., а именно последната да стимулира орално половия му член, като деянието му останало недовършено по независещи от него причини, поради оказаната твърда съпротива на свидетелката и това, че същата успяла да се отскубне и избяга от захвата и натиска му. Това обосновава квалификацията на деянието по чл. 150 ал. 1 пр. 1 и пр. 2 да е във връзка с чл. 18 ал. 1 НК. За да я принуди да извърши желаното от него орално стимулиране - да му направи „свирка”, подс. Д. упражнил спрямо свидетелката както сила, така и заплашване по смисъла на предложение първо и второ на чл. 150 ал. 1 НК. По-конкретно силата му се изразила в следните многообразни и интензивни действия, за да я постави в желаната от него поза пряко волята й и въпреки явно изразеното несъгласие от нейна страна и за да може да осъществи блудствените си действия с нея: дърпане за елечето и събаряне на земята по седалище, влачене, душене с ръце за шията на свидетелката, стискане за гърлото, удряне  с юмруци по главата и с шамари по лицето, държане, затискане и непозволяване тя да оказва ефективна съпротива.  Заплахата спрямо свидетелката се изразявала в предупрежденията  на подсъдимия към свидетелката със заплашителен тон да мълчала, да не викала, както и в отправените директни заплахи, че ако викала щял да я убие.

  Употребените сила и заплаха имали за цел да принудят св. А.  да възбуди и удовлетвори половото му желание без съвкупление. С тях подсъдимият направил опит да преодолее нейното нежелание и категоричния й отказ да има какъвто и да било интимен полов контакт с него и да сломи съпротивата й, но не успял предвид самообладанието на свидетелката и факта, че успяла да избяга в първата отдала й се възможност за това. Подсъдимият съзнавал, че св. А. не желаела да осъществи доброволен полов акт с него. Това нежелание му било ясно демонстрирано през цялото време – с думи (с молбите и виковете към него да я остави на мира, да се отстрани от нея и да я пусне, в категоричния й отказ да извърши предлаганото й от него)  и  действия от страна на свидетелката (неколкократните й опити да се освободи от захвата на подсъдимия,  борбата, ударите, опитите й да го отблъсне от себе си и дърпането, което демонстрирала през цялото време).

  Принудителното въздействие върху св. А., насочено към сломяване на съпротивата й се извлича само по себе си и от  факта, че подс. Д. я поставил  в такава обстановка и условия, че да бъде принудена да осъществи желаното от него – завлачена в тъмната част на денонощието към приглушено преддворно място. Всичко това, предвид психичното състояние на свидетелката, предизвикало допълнителен стрес у нея и я направило още по-уязвима.

  От субективна страна подс. Д. извършил престъплението при пряк умисъл като форма на вина и специална цел да възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 години - св. А. ЕГН **********. Съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал общественоопасните му последици и искал тяхното настъпване.

          Подс.Д. не е осъществил квалифицирания състав по чл.150 ал.3 от НК, а само основния по чл.150 ал.1 от НК, защото извършеното от него не покрива изискванията както от обективна, така и от субективна страна, т.е. налице са хипотезите на чл.304 пр.1 и пр.3 от НПК.

          Обвинението по чл.150 ал.3 от НК е повдигнато на подс.Д. въз основа на заключението на комплексната СПП експертиза, въз основа на което се установява, че пострадалата не може да възприема правилно фактите и обстоятелствата, които имат значение за делото и дава достоверни показания за тях, а също че тя не е разбирала свойството и значението на извършеното спрямо нея. Всъщност следва да се посочи, че съдът не кредитира заключението по тази експертиза в тези й части, а само  и единствено в частта в която е посочено, че тя страда от  параноидна шизофрения или обобщено казано съдът намира, че пострадалата е вменяема, въпреки наличието на продължително разстройство на съзнанието по см. на чл.33 ал.1 от НК. Съображенията за това, на основание чл.154 ал.2 от НПК са  следните:

На първо място следва да се посочи, че изводите от заключението на вещите лица по пункт втори и трети се опровергават от събраните по делото доказателства, вкл. и от показанията на пострадалата. Същите са логични, последователни, обосновани и се подкрепят от всички други събрани по делото доказателства, т.е. същите по никакъв начин не се опровергават от другите доказателствени източници. На първо място следва да се посочи, че от показанията и се установява, че още от момента, в който подс.Д. е седнал на пейката до нея тя е изразявала несъгласие и неодобрение с действията му, отказала му е да осъществяват интимна близост в дома му, заявила му, че е омъжена (което обективно не е вярно, тъй като е разведена) именно с оглед в някаква степен да го демотивира в сексуалните му желания към нея. От това следва, че тя много добре е разбирала към какво точно се стреми подс.Д. по отношение на нея и още в първоначалния момент у нея е формирано решение за отказ и съпротива по отношение на тези му нагласи, вкл. и излъгвайки го, че е омъжена, което не може да се интерпретира по друг начин, освен като форма на абстрактно мислене и адекватно решение, и то със защитен характер и насоченост. Като последователна градация в поведението на пострадалата следва да се посочи и решението й да си тръгне, което е израз на оценката й, че очевидно  пасивната и вербална форма на съпротива спрямо нагласите на подс.Д. е изчерпана и недостатъчна, което именно я е мотивирало да стане и да си тръгне. Впоследствие след като е съборена на земята тя е проявила съпротива в максималната форма, на която е била способна в конкретната ситуация– яростно се е съпротивлявала, блъскала и е удряла подс.Д., причинявайки му горепосочените телесни увреждания. От всичко изложено се налага извода, че пострадалата много добре е разбирала, въпреки, че е болна от пароноидна шизофрения, какво се стреми да й причини подс. Д., вкл. че целта му е да осъществи орален полов контакт с нея, но тя не е била съгласна с това и съответно се е съпротивлявала до степен ,в която са й позволявали възможностите. Именно в резултат на действията си пострадалата в един момент е успяла да избяга, осуетявайки довършване на престъплението използвайки отклонение на вниманието на подс.Д., предизвикано от появата на случаен минувач. В тази връзка изрично следва да се посочи, че пострадалата е подлъгала подс.Д., че преминаващата случайно жена го е видяла, той се е обърнал точно по тази причина да я види, при което неволно е отслабил захвата, което пък й дало възможност да избяга.

В резултат на всичко изложено се налага несъмнения извод, че пострадала е била с ясното съзнание за случващото се, разбирала го е, осмисляла го е, още в първите моменти на контактите си с подс. Д. е реализирала защитно (словесно, физическо) поведение, което освен това е било съобразено с характера и интензивността на действията на нападателя.        

От това следва, че пострадала е разбирала както свойството, така и значението на извършеното, а отделно от това е могла да ръководи и постъпките си, въпреки, че такъв обективен признак от квалифицирания състав, по който е обвинен подс. Д. няма, т.е. за наличието на квалифицирания състав по чл.150 ал.3 от НК е достатъчна една от двете алтернативни форми на юридическия критерий на невменяемостта. Тя е разбирала свойството на извършеното по отношение на нея, защото всички факти от поведението на подс.Д. и целта му са се отразили в съзнанието й, осмислила ги е, изградила е защитна стратегия, която е  реализирала и  в резултат на това е избягнала осъществяване на блудствени действия спрямо нея (довършване на престъплението). Отделно от това пострадалата е могла да разбира и значението на извършеното спрямо нея, защото е била в състояние да осъзнава самото деяние на подс.Д. и всички негови последствия по отношение на нея, т.е. било е налице и съзнание за причинно-следствен процес. Показателно за тази способност за последователна логична мисъл е и обстоятелството, че на два пъти пострадалата излъгва подс.Д. (че е омъжена и че преминаваща жена го е видяла), като именно  една от формите на това й поведение осуетява довършеността на деянието. В този смисъл съдът изцяло не възприема заключението на КСППЕ, че по отношение на св.А., е „намалена възможност за обсъждане на алтернативни решения в ситуации на затруднение“, тъй като тя не само е демонстрирала такива, но и на практика успешно ги е реализирала.    

В тази връзка следва да се посочи, че в случая наличието на продължително разстройство на съзнанието (параноидна шизофрения) само по себе си не обосновава и наличието на юридическия критерий, защото макар и да са в съотношение на причина към следствие, наличието на причина не всякога означава, че следствието неминуемо се проявява, какъвто е настоящият случай.

В заключение следва да се посочи, че пострадалата изцяло е разбирала, че с поведението си подс.Д. застрашава нейни права и интереси, на което се е противопоставила, реализирайки съзнателна, последователна, целенасочена и волева дейност. Това нейно поведение изключва и субективната страна на подс.Д., т.е. по отношение на него не е налице пряк умисъл по отношение на квалификацията по чл.150 ал.3 от НК, защото липсва интелектуалната му страна на умисъла, т.е. , че пострадалата е невменяема, обективен израз на който би била липсата на всякаква съпротива, която е необходимо деецът да преодолее.

По тези причини подс.Д. е оправдан на основание чл.304 по обвинението за квалифицирано блудство по чл.150 ал.3 от НК, поради несъставомерност от обективна и субективна страна.

 

 

Съдът намира, че по отношение на св.Атанасова е налице пълна пригодност да дава достоверни показания, въпреки обратното заключение на комплексната СПП експертиза. На първо  място показанията й се отличават с неизменна хронологична последователност и добра логическа структурираност, какъвто извод следва и от трите й разпита на досъдебното производство. Отделно от това, но и в негово потвърждение, показанията й не се опровергават от всички събрани по делото доказателства – твърдените от нея увреждания се доказват от СМЕ, по същия начин действията, с които е отблъсквала нападението на подс.Д. са установени от СМЕ, като увреждания  по неговото тяло. На следващо място пострадалата е дала описание на подсъдимия, в резултат на което малко след деянието той е бил задържан от полицейски патрул. Наличните годности за правилно възприемане на фактите и способността за достоверни показания се потвърждават и от разпита й преди разпознаването където тя посочва множество признаци, по които  индивидуализира дееца, а впоследствие и без колебание го разпознава, което е обективирано в съответния протокол на л.8 от дос. пр-во. Отделно от всичко посочено, показанията й се потвърждават от показанията на св.Христов, който  е очевидец на деянието и който именно сигнализира на ЕЕН 112 за видяното. Показанията на двамата полицейски служители - св.Р. и св.Г., които са задържали дееца по даденото описание от пострадалата и които имат характер на производни доказателства, служейки за проверка достоверността на първичните (показанията й) изцяло потвърждават истинността им. Показанията й изцяло се потвърждават, особено досежно хронологията и последователността на събитията, вкл. и описанието на дееца и от техническите експертизи, с предмет видеофайловете от камерите на ул.“Александровска“ и обаждането и до ЕЕН 112.  В заключение може да се обобщи, че липсват дори и дребни и несъществени детайли в показанията на пострадалата, които дори хипотетично да поставят под съмнение възприятията й не само досежно главния факт на доказване, а и тези от групата по чл.102 т.3 от НПК.  

 

Въз основа на изложеното, съдът намира, че подсъдимият Д. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.150 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК  и да му се наложи наказание. Извършеното от него престъпление се наказва  с наказание „лишаване от свобода“ за срок от две до осем години.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчита само отегчаващи вината обстоятелства. Като такива следва да се посочат предходните му осъждания, особено по НОХД № 1387/2013г. по описа на Районен съд - Русе. По това дело подс.Д. е осъден както за блудство, така и за изнасилване по отношение на 20г. момиче. Друго отегчаващо вината обстоятелство е, че престъплението по настоящото делото е извършено в определения от съда изпитателен срок във връзка с условното му предсрочно освобождаване по отношение на тези му наказания. От това следва, че наложеното общо наказание по никакъв начин не е изпълнило целите по чл.36 ал.1 от НК. Напротив подс.Д. е демонстрирал пълно незачитане на половата неприкосновеност на св.А.. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчете и жестокия и брутален побой, който е нанесъл на пострадалата, причинявайки й множество леки телесни повреди. Отегчаващи вината обстоятелства са и множеството закани за телесни увреждания и убийство, по отношение на жена страдаща от параноидна шизофрения, т.е. деецът е осъществил и двете форми на изпълнителното деяние, използвайки и сила и заплаха. Всичко това характеризира подс.Д., като брутална и безсърдечна личност, която по никакъв начин не зачита половата неприкосновеност на лицата от женски пол. Съдът не отчита никакви смекчаващи вината обстоятелства, вкл. изразеното при последна дума съжаление, тъй като същото е формално и единствено насочено към смекчаване на наказателната отговорност.     

 

Въз основа на тези обстоятелства и на изложените по-горе съображения съдът определи за подс.Д. наказание на основание чл.150 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК при наличие само на отегчаващи вината обстоятелства ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ОСЕМ  ГОДИНИ, т.е. наказанието следва да се определи в максималния му размер. Така определеното наказание на основание чл.58а ал.1 от НК следва да се намали  с една трета, като се редуцира на пет години и четири месеца, което да се изтърпи при строг първоначален режим в затвора. Съдът намира, че определеното наказание в такъв размер ще е от естество да поправи  осъдения и да формира у него чувство за пълно зачитане на половата неприкосновеност на лицата от женски пол. Същият в желанието си да задоволи сексуалните си потребности е демонстрирал  пълно незачитане на личността на св.А.. Това наказание  е насочено към постигане на визираните в чл.36 от НК цели и в пълна степен би оказало превъзпитателно въздействие на подсъдимия Д.. Изтърпяването му  ще даде възможност на подсъдимия да се поправи. През периода на изтърпяване на наказанието той ще може да преосмисли поведението си и да се превъзпита. Целите на наказателната репресия ще се изпълнят в максимална степен с понасянето от подс. Д. на ограниченията съпътстващи изтърпяването на това наказание. Последното по преценка на съда е адекватна санкция за виновното му поведение.

По отношение на подс.Д. са налице и всички кумулативни предпоставки по чл.70 ал.7 от НК – за извършеното умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода и е в рамките на установения изпитателен срок по отношение на неизтърпяната част от наказанието по НОХД № 1387/2013г.  В този смисъл подс.Д. следва да изтърпи изцяло и остатъкът от една година и четиринадесет дни по отношение на неизтърпяната част от това наказание.

Подсъдимият следва да заплати направените по делото разноски.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                          Районен съдия: