№ 710
гр. София, 04.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600787 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е
образувано по жалба на началник на Затвора гр.***,чрез надлежно упълномощен
процесуален представител по силата на Заповед №Л-349/18.10.2021 година,против
протоколно определение №2652/11.07.2022 година на Софийски градски съд,постановено в
открито съдебно заседание по н.ч.д.№2534/2022 година по описа на съда.С атакуваното
определение,по молба на осъдения О. А.,с установена самоличност,защитаван пред първия
съд при условията на чл.94 ал.1,т.6 НПК от адв. П.,е постановено условно предсрочно
освобождаване от не изтърпяна част на наложено наказание „лишаване от свобода”.
Съдът,по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442 НПК,е постановил предсрочно
условно освобождаване от останалия срок на изпълнение на наказанието „лишаване от
свобода” за осъдения А.,който към датата на постановяване на съдебния акт е 10 месеца и 29
дни.
На основание чл.70 ал.6 НК е определил изпитателен срок в размер на неизтърпяната
част от наказанието,отнесен към влизане в сила на окончателния съдебен акт и по същество-
относим към фактическото освобождаване на осъденото лице от пенитенциарното
заведение.
В жалба се твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен.
Жалбоподателят не оспорва факта,че осъденият О. А. е изтърпяло повече от 1/2 от
наложеното му наказание „лишаване от свобода“за срок от 7 години.
Намира,че първият съд е сторил незаконосъобразен извод,приемайки,че спрямо
осъдения А. са налице доказателства за поправяне чрез демонстрирано от него примерно
поведение.
Излагат се принципни разбирания,свързани с прилагане института на т.н.“условно“
1
предсрочно освобождаване,като се твърди обобщаващо,че не са налице условията на чл.70
НК ,доколкото не са налице доказателства за трайно и необратимо поправяне на осъдения О.
А..на основата на принципен анализ на изискванията,разписани от Законодателя в нормата
на чл.439а НПК,свързани с установяване на трайно и необратимо поправяне на осъдено
лице ,жалбоподателя сочи,че доказателствените източници по делото са интерпретирани
избирателно,а някои са анализирани превратно.Намира,че първият съд е надценил ролята и
значението на доказателствените източници,които действително сочат на подобрено
поведение на осъдения А. в пенитенциарното заведение,за сметка на пренебрегване или
подценяване значението на други доказателства,установяващи,че извода за
трайно,устойчово поправяне на осъдения е необоснован.В жалбата се сочи,че е налице
превратно тълкуване от страна на решаващия съд на разписаното в докладите и
становищата,изготвени за осъдения О. А. от затворническата администрация.
Сторено е оплакване,че по същество не е отчетен характера и тежестта на извършеното
правонарушение,макар изрично да е подчертано в подадената жалба,че разпоредбата на
чл.70 НК и чл.437 НПК не включва такъв критерии при общата оценка за позитивното
развитие на поправително-възпитателния процес.
Сочи се,че оценката от риска за рецидив,изготвена по реда на чл.155 и чл.156 ЗИНЗС е с
непроменени първоначални стойности,а всичко изложено не може да обуслови
„благоприятна тенденция“,независимо от отбелязаните добри резултати в провеждания
спрямо А. поправително-възпитателен процес-награждаван,активно участвал в трудов
процес,с проявено уважително отношение към администрацията в затвора.
Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и оставяне без уважение на
молбата на осъдения О. А. за постановяване на „условно“ предсрочно освобождаване.
Като прецени оплакванията,изложени в частната жалба до въззивния съд,като провери
атакуваното определение и след собствена оценка на доказателствата по делото,съдът
намери жалбата за неоснователна.
Съображенията са следни:
Осъденият О. А. е роден на *** година в ***,община ***, Република Турция,с
постоянен адрес в гр.***,ул.“***“№4, турчин ,турски гражданин,с основно
образование,осъждан,като понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в
Затвор гр.***.Видно от приложените по делото писмени доказателства осъденият А. е
постъпил в Затвор гр.*** на 26.09.2017 година,като на 12.10. същата година е преведен в
Затвора в гр.*** и по отношение на него,с начало 14.06.2017 година е приведено в
изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ години,определено му по
нохд №504/2017 година от Окръжен съд гр.Кюстендил за извършено престъпление по
чл.242 НК.
Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-11.07.2022 година,осъденият О.
А. е изтърпял фактически 5 години и 27 дни,като към тази изтърпяна част са добавени и
зачетени от работа 1 година и 4 дни или всичко 6 години,1 месец и 1 ден.
2
Остатъкът от наказанието към посочената дата е 10 месеца и 29 дни.
Лишеният от свобода изтърпява наказанието си при първоначална оценка на риска от
рецидив в ниски стойности-30 точки, непроменян,като режима на изтърпяване на
наказанието „строг“ също не е променян.
При постановяване на атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал
писмените доказателства,събрани по делото-справки изх.№191/30.06.2022 година,л.2-ри и
изх. №191/11.07.2022 година на началник на затвора гр.***,л.18,Доклад за лишения от
свобода А.,л.л.3-5,изготвен от инспектор СДВР на Затвора гр.*** на 22.06.2022
година,ведно с препланиран план на присъдата,писмени доказателства,приложени към
досието на лишения от свобода,относими към фактите и обстоятелствата,подлежащи на
установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК за прилагане института на „УПО“,че е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки:
-осъденият А. да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си,в конкретния случай.
Първият съд обосновано е приел,че осъденият О. А. е изтърпял повече от 1/2 от
наложеното му наказание „лишаване от свобода“.Спор в тази насока между страните няма.
Обсъждайки първата разписана в Закона предпоставка за прилагане института на
„УПО“, правилно първият съд е тълкувал разписаното в чл.439а НПК,оценявайки
доказателствата,които следва да постави в основата на изводите си,свързани с решаване на
въпросите,касателно поправяне на осъденото лице.
Обобщаващо следва да се посочи,че в мотивите си първият съд е дал аргументиран
отговор на поставените за обсъждане пред него въпроси,свързани с фактите,сочещи трайна
положителна и устойчива промяна в поведението на осъдения,релевантни за решаване
въпросите по чл.440 и сл НПК,като е видно,че комплексно са оценявани степента на
изпълнение целите на наказанието по план на присъдата,доклада за осъдения и събраните по
делото писмени доказателства,свързани с развитието на поправителния процес на О. А. в
пенитенциарното заведение,включително данните,че работи и е награждаван.
Въззивният съд намира за необосновано оплакването в подадената жалба,че не са
налице условията на чл.70 НК,доколкото липсват убедителни доказателства за
трайно,положително и необратимо поправяне на осъдения.
Доказателствата по делото не са интерпретирани превратно в оценката им,нито това е
сторено избирателно.Първият съд е обсъдил както онези доказателствени източници,които
сочат на добро поведение и положително развитие при проведения поправително-
възпитателен процес при осъдения А. в пенитенциарното заведение,така и другите
доказателства,сочещи,че при определени негови прояви А. е бил санкциониран.
Веднага следва да се посочи,че по отношение на двете наложени му наказание е
приложима нормата на Закона и същите са заличени по право.
3
Оттам,насетне първият съд е анализирал всички събрани доказателствени източници
,възприемайки фактическа обстановка,която се споделя напълно от настоящия
съд.Въззивният съд намира,че въз основа на правилно установените факти и
обстоятелства,първият съд е бил убедителен и обоснован при изграждане на правните си
изводи.
Първият съд правилно е отбелязал,че твърденията на затворническата администрация ,
включително поддържани и в настоящата жалба,свързани с липса на промяна в оценката за
риск от вреди и рецидив,са некоректни,доколкото не се установява кои са онези
обстоятелства,които са попречили затворническата администрация да снижи съответната
оценка на риска,или да пристъпи към смекчаване режима на изтърпяване на наказанието от
осъденото лице.Причината за това не може да се открие единствено в съществуващата
обективно езикова бариера при контакт на администрацията с осъденото лице.Видно е,че за
престоя си от над 5 години в пенитенциарното заведение А. е санкциониран само 2 пъти за
нарушение на установения режим в Затвора,като са налице данни,които явно са били
подценени от затворническата администрация.
В приложения по делото доклад от м.юни 2022 година ясно е посочено,че се касае за
първо осъждане на лицето и по отношение на него за първи път се въздейства с наказателна
репресия по този ред.Изтърпян значителен период от срока на наказание,наложено с
присъда на А. , осъденият е полагал труд,съобразно възможностите си и здравословното си
състояние,като е награждаван двукратно и с него не са провеждани кризисни
интервенции.Ясно в приложения доклад е вписано,че осъдения има уважително отношение
към затворническата администрация ,спазва трудова дисциплина и режимните
изисквания.Липсват данни за употреба и/или зависимост към психотропни вещества и
алкохол.
Следва да се отбележи,че в приложения доклад е отбелязана една дефицитна зона /както
и една “гранична“/,свързана с отношението към правонарушението,доколкото неотменно е
твърдял липса на съпричастност към престъпното деяние,за което е осъден.Това всъщност е
и право на осъденото лице-да поддържа своя защитна теза не само в наказателния процес,но
и в процеса на изтърпяване на наказание.Независимо от това в обобщение е твърдяно
наличие на повече от една дефицитни зони,което е дало основание да се обобщи,че
„Корекционният процес ……продължава по отношение констатираните дефицитни
зони“.Видно е да са налице положителни тенденции в зони,свързани с трудова заетост и
показано положително отношение към труда,липсват данни за незаконни източници на
доходи,не показва склонност към безразсъдни действия и няма рисково
поведение,разпознава,макар и не-леко проблемите си.Настоящият съд отчита положителна
прогноза за осъденото лице,свързано с доброто му психическо състояние,трудови умения и
запазени ресурси за ресоциализация.
Възпитателния процес и престоя на осъдения в пенитенциарното заведение протича
спокойно ,а осъдения О. А. е показал,че е работлив и овладян.
Въззивният съд,както това е сторил и първият съд намира,че твърденията,свързани с
4
липсата на осъществен принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието
следва да се вземат предвид,от една страна.От друга страна,обаче е безспорно,че тези
констатации са без необходима конкретика.
Настоящият съд намира,че първият съд задълбочено е отчел всички факти и
обстоятелства ,сочещи на трайно поправяне на осъдения О. А. в пенитенциарното
заведение,по отношение на когото законосъобразно е приложено условно предсрочно
освобождаване.
Постановеният от първия съд съдебен акт ще се потвърди,като се уточни,че се определя
изпитателен срок,считано от фактическото освобождаване на осъденото лице от Затвора
гр.***.
На основа на горното,въззивния съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №2652/11.07.2022 година на
Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№2534/2022
година по описа на съда,с което по отношения на осъдения О. А.,с установена
самоличност,е постановено условно предсрочно освобождаване от неизтърпяна част на
наложено наказание „лишаване от свобода”,като определя изпитателен срок в размер на
остатъка на наказанието „лишаване от свобода“,считано след фактическото освобождаване
на осъденото лице от Затвора гр.***.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5