РЕШЕНИЕ
гр. София, 05.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на четиринадести май двехиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА Г.
МАРИЯ БОГДАНОВА
при
секретаря Е. Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело №
16806 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на „Х.Х.Х.“ АД срещу решение от 18.08.2017г. по гр.д. № 35044/2010г.
на СРС, 29 с-в, с което са уважени изцяло предявените искове с правно основание
чл. 59 ЗЗД, като е осъдено дружеството – жалбоподател да заплати на всеки от
ищците, следните суми, както следва: на А.Л.П. – сумата 18 150 лв. – обезщетение за
ползване без основание за периода 08.02.2005г. – 08.02.2010г. на 12/36 ид.
части от следния недвижим имот: дворно място с площ от 1578 кв.м., съставляващо
реална част от имот с пл. № 1472 от кв. 3 по плана на гр. София, м. Манастирски
ливади, ведно със законната лихва върху сумата от 08.02.2010г. до окончателното
изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 3378 лв. – разноски по
делото; на О.Л.П. - сумата 18 150
лв. – обезщетение за ползване без основание за периода 08.02.2005г. –
08.02.2010г. на 12/36 ид. части от следния недвижим имот: дворно място с площ
от 1578 кв.м., съставляващо реална част от имот с пл. № 1472 от кв. 3 по плана
на гр. София, м. Манастирски ливади, ведно със законната лихва върху сумата от
08.02.2010г. до окончателното изплащане; на Е.П.П. – сумата 3025 лв. – обезщетение за ползване без
основание за периода 08.02.2005г. – 08.02.2010г. на 2/36 ид. части от следния
недвижим имот: дворно място с площ от 1578 кв.м., съставляващо реална част от
имот с пл. № 1472 от кв. 3 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади, ведно
със законната лихва върху сумата от 08.02.2010г. до окончателното изплащане; на
Р.П.П. - сумата 3025 лв. –
обезщетение за ползване без основание за периода 08.02.2005г. – 08.02.2010г. на
2/36 ид. части от следния недвижим имот: дворно място с площ от 1578 кв.м.,
съставляващо реална част от имот с пл. № 1472 от кв. 3 по плана на гр. София,
м. Манастирски ливади, ведно със законната лихва върху сумата от 08.02.2010г.
до окончателното изплащане; на Р.А.Г. - сумата 3025 лв. – обезщетение за ползване без основание за периода
08.02.2005г. – 08.02.2010г. на 2/36 ид. части от следния недвижим имот: дворно
място с площ от 1578 кв.м., съставляващо реална част от имот с пл. № 1472 от
кв. 3 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади, ведно със законната лихва
върху сумата от 08.02.2010г. до окончателното изплащане, на А.А.П. –
сумата 4537. 50 лв. - обезщетение за
ползване без основание за периода 08.02.2005г. – 08.02.2010г. на 3/36 ид. части
от следния недвижим имот: дворно място с площ от 1578 кв.м., съставляващо
реална част от имот с пл. № 1472 от кв. 3 по плана на гр. София, м. Манастирски
ливади, ведно със законната лихва върху сумата от 08.02.2010г. до окончателното
изплащане и на Д.Д. П. – сумата 2 268. 75 лв. - обезщетение за ползване
без основание за периода 08.02.2005г. – 08.02.2010г. на 3/72 ид. части от
следния недвижим имот: дворно място с площ от 1578 кв.м., съставляващо реална
част от имот с пл. № 1472 от кв. 3 по плана на гр. София, м. Манастирски
ливади, ведно със законната лихва върху сумата от 08.02.2010г. до окончателното
изплащане
Въззивникът
– ответник „Х.Х.Х.“ АД обжалва решението изцяло, с оплаквания за недопустимост,
като постановено по непредявен иск. Твърди, че ищците няма правен интерес от
субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, а по чл. 73 ЗС, отделно твърди, че са лишени от
ползването на имота вследствие на наложена обезпечителна мярка,допусната от
съда, поради което имат право на иск за обезщетение срещу Държавата.
По същество се поддържат доводи за
неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон и нарушения на
процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че възражението му за наличие на
съсобственост върху процесния имот, както и относно градоустройствения статут
на имота, не е било преклудирано и неправилно не е разгледано от
първоинстанционния съд. Сочи, че след възобновяване на производството
своевременно е направил възражението си за право на собственост и в доклада в
о.с.з. на 14.02.2017г. същото било прието. Поддържа, че в случая нормата на чл.
31 ,ал. 2 ЗС е приложима, тъй като процесният реституиран в полза на ищците
имот няма самостоятелен застроителен и регулационен статут, поради което е
възникнала съсобственост, а отделно този статут
на имота не е съобразен при определяне размера на обезщетението. Сочи,
че по делото не е доказана осъществявана
от него фактическа власт върху имота за процесния период, както и обедняване на
ищците за сметка обогатяване на ответника, тъй като първоинстанционният съд не
е обсъдил представения по делото протокол за въвод във владение от 23.09.2009г.
Моли съда да отмени атакуваното решение и да отхвърли исковете. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите
– ищци А.Л.П., О.Л.П., Е.П.П., Р.П.П., А.А.П. и Д.Д.П. оспорват жалбата в
депозиран писмен отговор. Поддържат, че основното възражение на ответника за наличие
на съсобственост, както и за липса на осъществявана фактическа власт, е неоснователно,
по подробно изложени съображения. Молят съда да потвърди решението, с
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка по
чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. Възражението
в жалбата за недопустимост на решението е неснователно. СРС се е произнесъл по
предявения иск, с правилна правна квалификация, при наличие на правен интерес
от иска, с оглед изложеното по-долу. Отделно следва да се отбележи, че и при двата иска – чл. 73 ЗС и чл. 59 ЗЗД, защитата
е идентична и се състои във възстановяване на неоснователното разместване на
имуществени блага, като в хипотезата на чл. 73
ЗС при определяне размера на вредите, не се съизмеряват обедняването и
обогатяването, но в случая е предявен именно субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД,
предвид изложените от ищците твърдения.
По
същество решението е правилно, като въззивният съд споделя мотивите на СРС, към
които препраща по реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се
отбележи следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на всеки
ищец на обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1578 кв.м.,
съставляващо реална част от имот пл. № 1472 от кв. 3 по плана на гр. София, м.
Манастирски ливади, за който съгласно действащия регулационен план са отредени
УПИ XVІ – 1472 с площ 1160 кв.м. и УПИ XVІІ – 1472 с площ от 2130
кв.м. за периода 08.02.2005г. –
08.02.2010г. Изложени са твърдения в исковата молба, че ищците /техни
наследодатели/ са собственици на основание наследство и реституция по ЗВСОНИ на
недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 3 760 кв.м. – имот пл. №
1472 от кв. 1, м. Манастирски ливади, за което им е издаден нотариален акт №
81/1994г. за възстановяване право на собственост по ЗВСОНИ и наследство, а
ответното дружество неоснователно ползва
част от имота, предмет на настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е направил правоизключващо възражение за право на собственост на
основание давностно владение. В отговора също се поддържа, че конкуренцията на
вещни права следва да се разреши с оглед поредност на вписване, но липсва възражение за наличие
на съсобственост в идеални части между страните, респ. за приложение на чл. 31,
ал. 2 ЗС.
С решение от 06.02.96г. по
гр.д. № 55/94г. „Т.“ АД е осъден да
предаде на част от ищците по настоящото дело /праводатели на част от тях/,
владението върху общо 29/36 ид. части от дворно място, с общо застроена и
незастроена част от 738 кв.м., представляващо част от имот пл. № 1 472, кв.1,
м. Манастирски ливади, както и са осъдени „Т.“ АД, „Т.Х.“ АД и „Т.“ да предадат
на ищците на основание чл. 108 ЗС владението върху 29/36 ид. части от дворно
място, общо застроена и незастроена част от 840 кв.м., представляващо част от
имот пл. № 1472 .
С решение от 14.04.2009г. по
гр.д. № 756/2008г. на ВКС , ІІ ГО, е оставена без уважение молбата на
въззивника – ответник „Х.Х.Х.“ за отмяна
на основание чл. 233, ал. 2 вр. чл. 231, ал.1, б. „е“ ГПК /отм/ на влезлите в
сила решения за уважаване на исковете по чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 73 ЗС срещу
„Т. – Т.“ ЕАД.
С определение от
02.11.2010г. на СРС производството по настоящото дело е било спряно до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д.№
16651/2007г. на СРС, 51с-в. С решение 30.11.2012г., постановено по цитираното
дело, в сила от 20.03.2015г., е отхвърлен предявения от „Х.Х.Х.“ АД срещу част
от ищците по настоящото дело - А.Л.П., О.Л.П., Е.П.П. и Р.П.П., иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване правото му на собственост на основание давностно
владение върху част от ПИ с идентификатор 68134.1932.1472 с площ от около 1648
кв.м., обозначена на скица към заключението, заедно с построените върху това
място две халета с траен градоустройствен статут с обща застроена площ от 340
кв.м., както и временна постройка с площ от 400 кв.м. и осъждане на ответниците
да му предадат владението върху процесния имот. В исковата молба на Х.Х.Х.“ АД,
по която е образувано гр.д.№
16651/2007г. на СРС, 51с-в., ищецът се е
позовал като придобивни основания, на частно правоприемство от „Т.- Т.“ ЕАД,
поради извършен апорт на недвижим имот, част от който е процесният, вписан в
хода на процеса срещу праводателя му – на 13.12.2000г. и на придобивна
давност. Производството по гр.д.№
16651/2007г. на СРС, 51с-в. е частично прекратено досежно предявения иск на
основание вписан апорт, като процесуално недопустимо, по арг. от чл. 220 ГПК
/отм/, тъй като частното правоприемстово е настъпило в хода на предявения от
ищците процес срещу дружеството – праводател.
След възобновяване на
производството по делото е представен
протокол от 23.09.2009г. за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във
владение на ЧСИ Б., съгласно който е предадено владението върху дворно място с
площ от 1548 кв.м., съставляващо част от имот пл. № 1472 на взискателите А.Л.П.
и О.Л.П., като е отбелязано,че в имота са
заварени трети лица. Протоколът е съставен въз основа на изпълнителен лист от
01.04.2003г.,съгласно решение по гр.д. № 478/2000г. на САС, ГО. Решението на
САС е изцяло отменено с решение от 28.07-.2005г. по гр.д. № 2125/2003г. на ВКС,
ІV ГО.
В о.с.з. на 29.03.2017г.
пълномощникът на ответника изрично е заявил, че реален въвод в частта от имота,
с площ от 1548 кв.м., не е извършен съгласно протокола от 23.09.2009г. на ЧСИ Б..
При така изложеното жалбата
е изцяло неоснователна.
Фактическият състав на
притезанието за обезщетение по чл. 59 ЗЗД в разглеждания случай, включва
следните елементи: ищците да са собственици на процесния имот за претендирания
период; ответникът да е ползвал без правно основание за същия период собствения
на ищците имот, в резултат на което да е настъпило обогатяване за ответника с
размера на спестения пазарен наем, респ. обедняване за ищците, произтичащо от същия
факт.
Наличието на активната материалноправна легитимация на
ищците по спора е установено със сила на присъдено нещо и всички възражения в
тази връзка в жалбата са изцяло неоснователни.
В случая досежно правото на собственост на общо 29/36 ид. части от имота
на ищците е налице сила на присъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение
за уважаване на иска по чл. 108 ЗС по гр.д. № 55/94г. на СГС срещу дружеството
– праводател на ответника, досежно процесната площ от 1548 кв.м. Поради това и
ответникът, в качеството на частен правоприемник в хода на процеса, заявил собствени
права върху имота на основание апорт, е обвързан от влязлото в сила решение за
уважаване на иска по чл. 108 ЗС срещу неговия праводател , по арг. от чл. 220 ГПК /отм/. Без значение е и факта, че ищецът по настоящото Д.А.П., починал в
хода на настоящия процес, не е участвал в производството по гр.д. № 55/94г. на
СГС, доколкото фактите и възраженията са същите и по заявената от него претенция.
Заявеното от ответника основание за придобиване право
на собственост – придобивна давност, текла след постановяване на решението по гр.д.
№ 55/94г. на СГС, е отречено със сила на присъдено нещо с влязлото в сила
решение по гр.д. № 16651/2007г. на СРС, 51 с-в. Ето защо всички възражения на
въззивното дружество досежно правото на собственост на ищците в тази
връзка са неоснователни.
Неоснователно е оплакването в жалбата досежно
приложение на чл. 31, ал. 2 ЗС и нужда от писмена покана до ответника за
заплащане на обезщетение. В случая процесната реална част от имот пл. 1472, с
площ 1548 кв.м., е заявена изцяло като предмет на иска, а поради настъпила
смърт в хода на процеса на ищеца Д.П., са конституирани неговите наследници по
закон – Д.Д.П. и Р.Д.П., като по отношение на последната производството е
прекратено. Поради това с обжалваното решение съдът се е произнесъл досежно заплащане
на обезщетение на претендираните общо 34. 5/36 ид. части от процесния имот, но
останалата ид. част не е собственост на ответника. В този смисъл хипотезата на
чл. 31, ал. 2 ЗС е принципно неприложима, тъй като досежно процесния по
настоящото дело имот – реална част от имот пл. № 1472, с площ от 1 548 кв.м., не
е налице съсобственост в идеални части между страните, а фактът, че имотът
представлява реална част от по-голям имот, с площ от 3760 кв.м. за който са
отредени парцели и е собственост на ответника, не налага различен извод.
По отношение на пасивната материалноправна легитимация
– осъществявана от ответното дружество фактическа власт върху имотите е също изцяло
доказана по делото, с оглед изричното му позоваване на осъществявана от него
фактическа власт в хода на отделните производства, считано от 2000г.
Неоснователно е оплакването в жалбата досежно протокола за въвод от
23.09.2009г., с оглед изричното признание на упълномощения адвокат, че реално
такъв не е извършен на посочената дата и дружеството е продължило да осъществява такава. Извън
горното, в мотивите на решението по гр.д.№ 16651/2007г. на СРС, 51 с-в се сочи,
че между страните е прието за безспорно, че ответното дружество владее имота за
периода 13.12.2000г. – 20.10.2009г., т.е. в периода и след съставянето на протокола
за въвод. Поради изложеното, пасивната легитимация е доказана за целия период.
По отношение на размера на присъдените обезщетения, СРС
е кредитирал изцяло приетото основно заключение на СТЕ, по съображения, че
изградените сгради в имота е следвало да бъдат съборени по силата на влезлите в сила съдебни решения. Мотивите на СРС се
споделят изцяло от настоящия съдебен състав, тъй като искът по чл. 108 ЗС на
ответното дружество срещу ищците е отхвърлен и досежно построените върху
мястото две халета и временна постройка с влязлото в сила решение по гр.д. №
16651/2007г. на СРС, 51 с-в. Поради това са неоснователни и останалите поддържани
в жалбата доводи, че не е налице изяснен статута на имота, с оглед определяне размера на
обезщетението. В заключението на основната СТЕ размерът на обезщетението е определен
на база средна наемна пазарна цена на кв.м., а в допълнителното заключение е
проследен регулационния статут на имота и определен размер на обезщетение по
задача на ответника, като се отчете площта, необходима за ползване на
изградените сгради, която правилно не е кредитирана от СРС. Без значение за
определяне размера на обезщетението е отреждането на имота по актуалния му
регулационен статут по ИЗПР от 2007г., съгласно което са отредени нови УПИ за
административни и офис сгради, тъй като имотът на ищците не е нанесен в кадастралния
и регулационен план като самостоятелен имот. Това обаче не е пречка за присъждане на претендираното
обезщетение, по арг. и от мотивите в ТР № 8/2016г. по т.д. № 8/2014г. на ВКС,
както и приел и първоинстанционният съд.
При тези мотиви, с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, жалбата е неоснователна и решението
следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на спора, на въззиваемия –
ищец А.Л.П. следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски в
размер на 2030 лв. – заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и
съдействие и списък по чл. 80 ГПК. От въззивника изрично е заявено, че не
оспорва размера на същото.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.08.2017г. по гр.д. № 35044/2010г. на
СРС, 29 с-в.
ОСЪЖДА „Х.Х.Х.“
АД, ЕИК ********да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А.Л.П., ЕГН **********,сумата
2 030 лв. – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1 –месечен срок
от съобщенията до страните пред ВКС в частта относно исковете на А.Л.П. и О.Л.П., при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. В останалата част решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.08.2017г. по гр.д. № 35044/2010г. на СРС,
29 с-в. ОСЪЖДА „Х.Х.Х.“ АД, да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А.Л.П., сумата 2 030 лв. – разноски за въззивното
производство. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1 –месечен
срок от съобщенията до страните пред ВКС в частта относно исковете на А.Л.П. и О.Л.П.,
при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. В останалата част решението не подлежи
на касационно обжалване.