РЕШЕНИЕ
№ 10097
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.ОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело №
20231110169124 по описа за 2023 година
Н. Н. Н.ова е предявила срещу „Вивус. БГ”ЕООД обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и
пр.3 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че клаузата, предвиждаща такса за експресно
разглеждане в договор за паричен заем №...от 11.01.2023 е нищожна поради
противоречие със закона, съответно поради заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави и като неравноправна, както и за осъждане на
ответника за сумата от 106.41 лева, представляваща недължимо платена сума
по договор за паричен заем №...от 11.01.2023, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът поддържа, че на 11.01.2023 е сключил договор за паричен заем
№********** с „Вивус.БГ”ЕООД за сумата от 450 лева при погасяване в срок
до 10.02.2023, при ГПР-49.6% и лихвен процент -40.99%.Твърди, че съгласно
договора дължи сума в размер от 106.41 лева-такса за бързо
разглеждане.Твърди, че е погасила изцяло сумите по договора, включително
таксата за експресно разглеждане.Твърди, че договорът за кредит е нищожен
на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице
1
съществен елемент от неговото съдържание, а именно:ГПР.Твърди, че ГПР е
погрешно посочен, тъй като в него не е включена таксата за експресно
разглеждане поради противоречие със закона.Твърди, че е налице изрична
забрана по закон да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита.В случая не е налице допълнителна
услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.Твърди, че клаузата за такса за
експресно разглеждане заобикаля изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК,
поради което е нищожна съгласно чл.21 от ЗПК..Твърди, че клаузата
противоречи на и на добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на
кредитора.Претендира връщане на сумата от 5 лева частично от общата сума
от 106.41 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Вивус.БГ”ЕООД оспорва
предявените искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за кредит №**********/11.01.2023
„Вивус.БГ”ЕООД е предоставил на Н. Н. Н.ова сума на кредита в размер от
450 лева за срок от 30 дни, лихвен процент -40.97% и ГПР-49.6% и такса за
експресно разглеждане в размер от 106.41 лева..
По делото са представени СЕФ и Общи условия на договора за кредит.
По делото е представено и извлечение №********** от
„Вивус.БГ”ЕООД до Н. Н.ова за сумата от 571.57 лева.
Видно от разписка №..... от 11.01.2023 Вивус.БГ ЕООД е наредил в
полза на Н. Н.ова сумата от 450 лева.
Видно от Разписка от 13.01.2023 е заплатена от Н. Н.ова в полза на
Вивус.БГ ЕООД сумата от 557.42 лева .
Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен
при изчисляване на ГПР е договорната лихва и ГПР е 49.6%.Съгласно
заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включи и таксата за
експресно разглеждане -106.41 лева, изчисленият ГПР възлиза в размер от
1734.82%.Съгласно заключението на ССЕ изплатената сума на 13.01.2023 от
Н. Н.ова по договора за кредит е в размер от 557.42 лева, с която са погасени,
както следва:главница в размер от 450 лева, 1.01 лева – договорна лихва и
2
такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер от 106.41 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за кредит №**********/11.01.2023
„Вивус.БГ”ЕООД е предоставил на Н. Н. Н.ова сума на кредита в размер от
450 лева за срок от 30 дни, лихвен процент -40.97% и ГПР-49.6% и такса за
експресно разглеждане в размер от 106.41 лева..
Съгласно Общите условия към договора таксата за бързо разглеждане е
такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на
кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и
отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по
телефон или на хартиен носител в офис на партньор.Таксата за бързо
разглеждане може да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на
кредит и/или допълнителна сума по кредит при срокове и условия, посочени в
Общите условия и съгласно Тарифа на кредитора.
За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, клаузата следва да не е уговорена индивидуално и да
осъществява някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗП, като
същевременно не попада в никое от изключенията на чл.144 от ЗЗП.С
клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане на документи по същество
се прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на
задълженията на финансовата институция по чл.16 от ЗПК за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за
кредит.Същевременно съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не
може да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение
за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с
процедурата по усвояване на кредита и клаузата , която предвижда
дължимостта му противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.Таксата
за бързо разглеждане пряко касае действия по разглеждане на искането на
кандидат –заемателя, поради което се явява такса във връзка с усвояването на
кредита, а не допълнителна услуга.
С оглед на изложеното клаузата, предвиждаща таксата за бързо
3
разглеждане е нищожна поради противоречие със закона- чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По отношение на ГПР
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 11.01.2023,с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент
към м.01.2023 е в размер от 1.42%, заедно с 10 пункта надбавка възлиза на
11.42%.В случая по договора ГПР е 49.6% и така както е посочен не
надвишава петкратния размер на законната лихва от 57.1%..
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и таксата за бързо
разглеждане.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая таксата
за експресно разглеждане представлява също разход по кредита, който следва
да бъде включен в ГПР.Този извод се налага и от факта, че таксата за бързо
разглеждане е включена в общата дължима сума, по договора за кредит,
подлежаща на връщане заедно с главницата и договорната лихва.
Съдът намира, че невключването на таксата за бързо разглеждане в ГПР
представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с
ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК. Таксата за бързо разглеждане
представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е
извън договорната лихва.
Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен
при изчисляване на ГПР е договорната лихва и ГПР е 49.6%.Съгласно
заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включи и таксата за
експресно разглеждане -106.41 лева, изчисленият ГПР възлиза в размер от
1734.82%.
4
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че ако таксата за
бързо разглеждане бъде включена като разход в ГПР, той ще надвиши
многократно ограниченията по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на таксата за бързо
разглеждане в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР,
съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен поради противоречие със закона.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита , но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По отношение на иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че с изплатената
сума по договора за кредит в размер от 557.42 лева са погасени, както
следва:главница в размер от 450 лева, 1.01 лева – договорна лихва и такса за
бързо разглеждане на искането за кредит в размер от 106.41 лева.
Доколкото договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, съдът приема, че ищецът дължи само чистата на
стойност на кредита или сумата от 450 лева.
С оглед на което съдът приема, че сумата от 106.41 лева, с която е
погасена такса за бързо разглеждане, е платена на ответника без основание.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
5
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 420 лева, от които 100 лева за държавна такса и 320 лева – депозит
за ССЕ.
Неоснователно е искането за определяне на адвокатско възнаграждение
по всеки от двата иска. Вярно е, че е предвидено в Наредба №1, че се заплаща
възнаграждение по всеки от двата иска.Но заплащането на адвокатско
възнаграждение по всеки от двата иска /на ниска стойност/ води до
злоупотреба с право.Още повече, че защитата по възражение за нищожност и
иск за нищожност заедно с иск по чл.55 от ЗЗД е една и съща, а
именно:доказване на нищожността обуславя уважаване на иска по чл.55 от
ЗЗД. Освен това между същите страни е налице и друго дело, а именно:
гр.дело №10831/24 по идентични искове чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД по друг договор за кредит.Воденето на множество дела по искове с
нисък материален интерес водят до неоснователно трупане на разноски. С
оглед на което съдът намира, че в полза на процесуалния представител на
ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 480
лева с ДДС.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА клаузата, предвиждаща такса за бързо
разглеждане по договор за паричен заем №**********/11.01.2023 по
предявения от Н. Н. Н.ова, ЕГН**********, със съдебен адрес:гр., срещу
„Вивус.БГ”ЕООД, ЕИК иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ”ЕООД, ЕИК2, да заплати на Н. Н. Н.ова,
ЕГН**********, със съдебен адрес:гр, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
сумата от 106.41 лева--недължимо платена, ведно със законната лихва от
6
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ”ЕООД, ЕИК, да заплати на Н. Н. Н.ова,
ЕГН**********, със съдебен адрес:гр., на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 420 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ”ЕООД, ЕИК да заплати на ЕАД „Д. М.”,
процесуален представител на Н. Н. Н.ова, адрес:гр. на основание чл.38 от ЗА
сумата от 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7