Решение по дело №128/2019 на Районен съд - Тутракан

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 94

 

гр. Тутракан, 25.09.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Тутраканския районен съд в публично съдебно заседание на тридесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС СТЕФАНОВ

 

при секретаря Людмила Петрова, като разгледа докладваното от Председателя АНД № 128 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.

С наказателно постановление № 19-02/29.03.2019 год., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав” гр. Русе, за нарушение по чл. 17, ал.1, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на основание чл. 56, ал. 1 от ЗРА, е наложил на С.Н.К. ***, с ЕГН **********, административно наказание „глоба” в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят С.К., който го обжалва в срок.

Жалбоподателят, редовно призован, лично се явява в съдебно заседание и с процесуален представител адв. Е. Г. от АК ***. В жалбата си и по същество жалбоподателят и процесуалният му представител твърдят, че наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Административно-наказващият орган, редовно призован, явява се лично Началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав” гр. Русе М. С. М..

Районна прокуратура гр. Тутракан, редовно призована, не се явява представител и не изразява становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Актосъставителят Е.Д.Е. работи като Главен специалист РК в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ Силистра. На 19.02.2019 г. около 08:30 часа се намирал на речен км 431.500 до едната от рибните борси в гр. Тутракан. На около 50-60 м. от брега, във водите на р. Дунав той видял лодка, в която се намирали две  лица. Действията на едно от тези две лица, актосъставителят възприел като спускане на риболовна мрежа във водата. Той направил знак на намиращите се в лодката да се приближат до брега. Актосъставителя разпознал в двете лица жалбоподателят С.Н.К. и баща му Н. С. К.,които познавал лично.  След пристигане на лодката на брега, са им били поискани риболовни билети за извършване на стопански риболов, каквито двете лица не могли да представят.  Актосъставителят потърсил съдействие от Гранична полиция. На място пристигнал св. М.В.М. – служител на ГП.

След като приел,че с действията си жалбоподателя С.К. е извършил административно нарушение, актосъставителят Е.Д.Е., , в присъствието на свидетеля М.В.М., съставил на жалбоподателя К. акт за установяване на административно нарушение № В 0012117 от 19.02.2019 г. Жалбоподателя е бил запознат с последния,подписал го,посочвайки,че няма възражения и получил препис от него по надлежния ред.

По започналото със съставянето на АУАН административно-наказателно производство, административно наказващият орган М. С. М., в качеството си на Началник сектор „Рибарство и контрол-Централен Дунав” гр. Русе, на 29.03.2019 г. е издал и атакуваното наказателно постановление № 19-02. След като АНО е приел, че с действията си С.Н.К. е нарушил разпоредбата на чл. 17, ал.1, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, на основание чл. 56, ал. 1 от ЗРА, е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от приложените в административно-наказателната преписка НП № 19-02/29.03.2019 г. на Началника на Отдел „Рибарство и контрол Централен Дунав“ гр. Русе; разписка за връчено НП; Акт № В 0012117/19.02.2019 г.; Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните; Заповед № ЧР 214/19.05.2015 г. на Изп. Директор на ИАРА Бургас.

Съдът кредитира показанията на Н.Г.Л. и М.В.М.,като логични,последователни и обективни,а на актосъставителя Е. като искрени.Съдът не кредитира показанията на св. Н. С. К..От една страна той е близък родственик на жалбоподателя,а именно негов баща и неговите показания съдът намира за необективни.От друга страна разпоредбата на чл.121 ал. 1 от НПК му дава възможност да не дава показания,които биха уличили синът му в извършване на престъпление и съответно на административно нарушение.

При така установената от съда фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, което е страна в административното производство и в срока по чл. 60 ал. 2 от ЗАНН. Като такава е допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна.

При съставянето на АУАН е допуснато от актосъставителя нарушение на разпоредбата на чл.40 ал. 3 от ЗАНН.Съгласно цитираната разпоредба,при липса на свидетели,присъствали при извършването или установяването на нарушението,той се съставя в присъствието на двама други свидетели,като това изрично се отбелязва в акта.В конкретния случай актосъставителя е бил сам,когато е видял жалбоподателя и баща му в лодката във водите на р.Дунав и е приел,че с действията си пускат във водата риболовна мрежа.Той е поискал съдействие от органите на „Гранична полиция” и но место е пристигнал св.М..Това е станало след като жалбоподателя и баща му са били вече на брега.Св.М. не е възприел лично действията на жалбоподателя,а именно твърдяното от актосъставителя пускане на риболовна мрежа във водата,с които действия на практика се осъществява административното нарушение.Той е възприел само жалбоподателя и баща му, на брега на реката,тяхната лодка,акостирала на брега,в която имало две риболовни мрежи.За последните свидетеля дори няма ясен спомен.Актосъставителя е уведомил свидетеля,че жалбоподателя и баща му риболували без да притежават съответните разрешения.В този случай съставянето на АУАН е следвало да стане при спазване на разпоредбата на чл.40 ал. 3 от ЗАНН.Към горното следва да се добави,че в АУАН не е отбелязано като какъв актосъставителя е приел св.М.-свидетел очевидец или свидетел при съставянето на акта.

Настоящия състав на съда намира,че АУАН е бил съставен и съответно атакуваното НП е било издадено при липса на достатъчно и безспорни доказателства,че административното нарушение,за което е било повдигнато обвинение на жалбоподателя и съответно е бил наказан,е било извършено.

Единствено актосъставителя твърди,че жалбоподателя е извършил въпросното административно нарушение.Неговите показания обаче досежно конкретните действия на жалбоподателя,с което е осъществил състава на административно нарушение,са непоследователни,неуверени,без категоричността, присъща на очевидец на конкретните действия на жалбоподателя.В тази насока са неговите изрази : „…Така възприех действията им в реката…”, „…Лодката се движеше в посока към средата на Дунава,но дали беше с работещ двигател или на гребла,не мога да бъда категоричен.Те са на 50-60 м. от брега и не мога да кажа кое лице боравеше с мрежата….”, „..От момента,в който дадох знак,до прибирането,колко време мина точно не мога да кажа….”, „…мисля,че С. каза,че риболуват….”,” …не се сещам дали С. е ходил до дома си да вземе някакви документи.Мисля,че ходи….”, „…Не мога да кажа каква част от мрежата беше във водата….”, „…Визуално съм убеден,че С. пуска мрежата.Не мога да бъда конкретен и със сигурност да кажа дали е той или не.Според мен С. пускаше мрежата.Не мога да бъда 1 000 % сигурен,че С. е пускал мрежата …”, „…мисля,че възприех тапите на самата мрежа …”Горното буди основателни съмнение относно достоверността на възприятията и  обективността на показанията на актосъставителя.

Ако се абстрахираме от горното,съдът намира,че е налице и още едно,самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП и това е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС,преценката на АНО относно приложението на цитираната разпоредба,също подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай АНО е изложил шаблонни мотиви за становището си,че конкретния случай не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,позовавайки се на принципите,изложени в чл.1 ал. 2 ЗРА.Веднага трябва да се отбележи,че тази разпоредба по никакъв начин не изключва ЗРА от приложното поле на чл.28 от ЗАНН.

И тук съдът ще си позволи отново да цитира показанията на актосъставителя пред съда: „…По мое виждане тъкмо бяха започнали да пускат мрежата във водата …”,”…Трима риболуват,познавам ги,вадя им билути…”,Тези тримата от тяхното семейство други години си вадят редовно билети.Запомнил съм фамилията Калчеви и всяка година поне двама мисля,че си вадят билети…””…може би мрежата беше пусната съвсем малко-метър-два,не беше пусната половината или цялата мрежа …”,”… След съставянето на акта,не мога да кажа след колко дни,си извадиха билети мисля всички и тримата…”,”… Риба в лодката не установих…”.Към горното следва да се добави и липсата на доказателства по административнонаказателното производство за допуснати други административни нарушения в миналото на ЗРА.Стои риторичния въпрос: Какви други обстоятелства е необходимо да са налице,за да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Стои и въпросът за справедливостта при правоприлагането и в частност съответствието между конкретната обществена опасност на деянието и на дееца и на предвидената от закона по вид и размер санкция,неподценявайки и обстоятелството,че на практика конкретното предвидено от закона по вид и размер наказание, се търпи от цялото семейство на нарушителя,а не само и лично от него.Именно за да даде възможности на АНО да преценяват това съотношение, законодателя е предвидил в закона,уреждащ общите правила на административнонаказателното производство, възможността да не наложи наказание в маловажни случаи,а само да предупреди устно или писмено нарушителя,че при повторно извършване на нарушението,ще му бъде наложено административно наказание, постигайки според законодателя по този начин достатъчен за обществото възпитателен ефект, както по отношение на конкретния нарушител,така и по отношение на околните.В конкретния случай дори и да приемем,че няма допуснати процесуални нарушения и деянието е доказано,е налице деяние прието от актосъставителя и АНО за „риболуване”. Формално е така,но веднага трябва да се посочи,че във водата е била спусната според актосъставителя, единствен „очевидец” на това,само един-два метра от мрежата,което става на 50-60м. от брега.Липсва какъвто и да е улов.Това налага извода за занижена обществена опасност на деянието.Такава е обществената опасност и на дееца-той винаги е риболувал в миналото,притежавайки съответното разрешително за риболов,веднага след съставянето на АУАН се е снабдил с такова за съответната календарна година,не е наказван /няма приложени доказателства за противното/ за извършени административни нарушения и/или престъпления,свързани със ЗРА.

По тези съображения съдът счита, че следва да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.

 

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е      Ш      И :

 

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-02/29.03.2019 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол” гр. Русе при ИАРА, с което е наложил на С.Н.К. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 65 от Закона за рибарството и аквакултурите за нарушение на чл. 17, ал.1, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, на основание чл. 56, ал. 1 от ЗРА административно наказание „Глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. като незаконосъобразно и необосновано.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок, от датата на съобщаването му, пред  Административен  съд гр. Силистра.

              

    

                

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….