№ 42
гр. Раднево, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р.П.
при участието на секретаря И.Д.С.
като разгледа докладваното от Р.П. Гражданско дело № 20245520100054 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. Я. И., действащ
чрез служебният му защитник адв. Г. Ж., срещу К. И. С., с която се иска
съдебна намеса в отношенията между родителите, чието правно
основание е чл. 127, ал. 2 СК и чл.127а, ал.2 СК.
Производството е образувано по искова молба на И. Я. И. срещу К. И.
С., с която се иска съдебна намеса в отношенията между родители с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК. Ищецът твърди, че с
ответника живели на семейни начала 8 години в гр. Раднево в къщата на
родителите му и от съвместното им съжителство се родило детето С. И. Я.,
роден на **** г. Твърди, че ответницата напуснала семейното им жилище
преди 2 години и оставила на него грижите за детето, не се интересувала и не
поддържала контакт с него. Твърди, че той полага грижи за него, той го
отглежда и възпитава и задоволява финансовите му потребности. Твърди, че
разчита за финансова подкрепа на неговите родители, както и за
отглеждането и възпитанието на детето. Излага твърдения, че притежава
необходимите родителски качества, за да отглежда и възпитава детето си
занапред, което било силно привързано към него и неговите родители.
Поради липсата на постигнато споразумение, иска от съда да постанови
решение, с което да предостави на него упражняването на родителските права
спрямо детето и да се определи местожителството му при него, да се
определи режим на лични отношения на майката с детето и тя да бъде осъдена
да заплаща издръжка в размер на 300 лв. месечно, както и издръжка за минало
1
време за периода от 15.01.2023 г. до 15.01.2024 г. в размер на 250 лв. месечно,
както и да бъде дадено заместващо съгласие детето да пътува с бащата за
срок от 5 години до всички страни от Европейския съюз, Англия и Турция, и
за снабдяване с нужните за това документи /международен паспорт/ и
получаването им.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника К.
И. С..
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира
за установено по релевантните за спора факти следното:
С протоколно определение от 15.04.2024 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК с
№ 178 от 21.03.2024 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е указал
на ищеца, че следва да докаже, че заедно с ответницата са родители на
посоченото в молбата дете, за което от 2 години се грижи бащата с помощта
на своите родителите, а майката ги напуснала от 2 години, потребностите на
детето и възможностите на майката да заплаща исканата издръжка,
необходимостта детето да пътуват извън България.
По делото е прието удостоверение за раждане от 07.08.2023 г. /л. 5 /, от
което е видно, че детето С. И. Я. е роден на **** г. в гр. Стара Загора от майка
К. И. С. и баща И. Я. И..
По делото е прието като писмено доказателство декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние от която е видно, че ищецът не
разполага с доходи.
По делото е приет социален доклад на ДСП-Раднево /л43-44/, от който е
видно, че детето С. е единствено дете на страните по делото, като от
раждането му на ****г. било отглеждано в семейна среда, първите четири
години от раждането съвместно от двамата родители, които живели заедно
без сключен граждански брак, а след това се разделили и грижите поел
бащата. Видно е също, че детето е във видимо добро здравословно състояние.
Детето е споделило пред социалните работници, че иска баща му да
продължи да се грижи за него и да живее с роднините си по бащина линия.
Социалните работници са установили абдикиране от страна на майката към
задълженията й към детето С., натрупало родителско отчуждение и липса на
емоционална връзка между тях. Детето е записано в трета възрастова група
при ДГ №3 „Знаме на мира” – филиал Гипсово.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Г.И.М. и
2
св. А. Я. И., чиито показания са последователни, безпротиворечиви и
съответстват на писмените доказателства по делото. В показанията
разпитаният свидетел Г.И.М., която е майка на ищеца е видно, че ответницата
от две години не живее при ищеца и през тези две години не се е
интересувала по никакъв начин от детето им. Заявява, че основно ищецът
полага грижи за детето си, но разчита и на нейната помощ.
От показанията на втория разпитан свидетел А. Я. И., който е чичо по
бащина линия на малолетното дете, е видно, че ответницата от две години е
напуснала семейното жилище в гр. Раднево и основни грижи за детето полага
неговият брат и баща на малолетното дете. Заявява, че основно брат му и
майка му полагат непрекъснато грижи за детето.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 СК и не е исково, а е спорно
производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения
между родители по повод упражняването на родителските права върху
децата, местожителството на децата, личните отношения на родителя, на
който не са предоставени родителските права, както и относно издръжката на
ненавършилите пълнолетие деца. Доколкото в други закони няма особени
процесуални норми за тях и доколкото самата спецификата на съответното
производство не налага друго, по отношение на производствата по спорна
съдебна администрация се прилагат процесуалните правила на общия исков
процес. Несъмнено, иск по чл. 127, ал. 2 СК няма, тъй като при спор между
родителите по повод упражняването на родителските права, местоживеенето
на децата, личните отношения и издръжката им, съдът постановява акт на
спорна съдебна администрация, който замества липсващото съгласие между
двамата родители. В производството по чл. 127, ал. 2 СК освен че няма иск,
няма и възможност за предявяване на насрещен иск (в този смисъл Решение
№ 32 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 170/2010 г., IV г. о., ГК, постановено
в производство по чл. 290 ГПК). Законът поставя като основен и водещ
принцип в тези производства висшите интереси на детето, заложени в чл. 3 от
Закона за закрила на детето и в чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето
(приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от
11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в
сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната
съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. В този смисъл
съдът е длъжен да замести липсващото съгласие на родителите и да
постанови упражняването на родителските права върху децата на този от тях,
3
който е по-пригоден в интерес на децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК когато родителите не живеят
заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на
детето съгласно нормите на чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК. Основната
цел на уредбата е гарантираната защита на интереса на малолетните и
непълнолетни деца, за преодоляване липсата на нормални отношения между
родителите, за неутрализиране на негативното им влияние в отношенията
родители-деца, за запазване духовната и емоционална връзка между родителя,
който не упражнява родителските права с детето, за да може и този родител
да изпълнява родителските си задължения и пряко да участва в процеса на
формирането на личността му, в случаите, когато между родителите не е
постигнато съгласие при кого от родителите ще живеят децата или как ще се
осъществяват личните отношения.
Майката и бащата не могат да постигнат съгласие по посочените в чл.
127, ал. 1 СК въпроси, но този спор не възпрепятства това да се определи кой
от родителите да упражнява родителските права спрямо децата, съответно
личните отношения и издръжката на другия родител. Съгласно чл. 59, ал. 4
СК съдът решава въпроса след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на детето като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на
детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности. Заложените в закона
правила, с малки изключения, се припокриват с критериите на разясненията,
дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е
приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение №
58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 712
от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г., III г. о., ГК).
Определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските
права в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 59, ал. 1 и ал. 4 СК става, като
се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“
по смисъла на чл. 59 СК се включват необходимостта от правилно
отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко
дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие
влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови
4
условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителството и др. Решаващо значение за интересите на детето има
цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на
личността.
От всичко изложено е безпротиворечиво установено по делото, че
бащата е този, който се е грижил за детето от две години до сега. Няма и спор
между страните, че бащата е този, който трябва да упражнява родителските
права спрямо детето и местожителството следва да е при него, в подкрепа на
което виждане са и всички събрани по делото доказателства.
Поради това следва да се упражняват родителските права спрямо детето
от бащата и местожителството на детето следва да е при бащата, в подкрепа
на което виждане са и всички събрани по делото доказателства.
Поради това следва на бащата да се предостави упражняването на
родителските права спрямо детето и при него на адреса в гр. ****, да се
определи местоживеенето на детето.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК съдът следва да определи мерки по
упражняването на родителски отношения с родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права спрямо детето при
условията на чл. 59 СК. В тази връзка, съдът намира за необходимо да
отбележи, че при определяне конкретния режим на лични отношения между
детето и родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото
няма да живее детето, не е обвързан от искането на страните, а следва да
определи конкретния режим единствено с оглед интереса на детето (Решение
№ 504/03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение №
412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на ВКС).
Съдът намира, че е напълно прекъсната емоционалната връзка между
майката и детето, като се установява, че от две години те нямат връзка
помежду си. При установената липса на емоционална връзка между майка -
дете е логично и закономерно, че следва да се определи режим за нейното
възстановяване, в който смисъл режимът на лични отношения трябва да
удовлетвори това изискване.
Тъй като от две години назад и към настоящия момент майката не
живее в гр. Нова Загора и е установила връзка с друг мъж, то режимът следва
да бъде определен на тази база, като страните нямат спор с предложения от
ищеца режим в исковата молба, представляващ стандартен режим на лични
отношения. При евентуално изменение на обстоятелствата всяка страна може
да иска от съда промяна на този режим, ако родителите не успеят да го
променят по взаимно съгласие по реда на чл. 127, ал. 1 СК.
5
Предвид изложените съображения съдът намира, че следва да се
определи режим в следния смисъл, който ще отговори на нуждите на детето
да възстанови емоционалната си близост с майката, както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00ч. в събота до
17.00 часа в неделя с преспиване.
- 20 дни с преспиване при майката през лятната ваканция на децата,
когато бащата не е в платен годишен отпуск.
- през разменени години на коледните и великденските празници.
Този режим ще е достатъчен към настоящия момент да гарантира
необходимото за възстановяване на емоционалната връзка между детето и
майката. За яснота, следва да бъде посочено, че така определеният от съда
режим може на общо основание да бъде изменян при изменение на
обстоятелствата съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК или по реда на чл.
127, ал. 1 СК.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК в настоящото производство съдът
следва да определи издръжката на детето. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК
„родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя “според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 СК. При определяне на размера на
издръжката съдът е задължен да спазва указанията, дадени в Постановление
на Пленума на ВС № 5/1970 г. Възможностите на всеки от родителите се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като се
вземат предвид и грижите на родителя, който отглежда детето. От значение
при определяне на размера на издръжката са доходите на родителите му,
условията, при които живее детето, заболявания от които страда, изискващи
отделяне на допълнителни средства за лечението им.
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. не се освобождават от задължението
да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят.
Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Освен това дори не се
освобождават от задължението за издръжка на децата трудоспособните
родители, които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от
издръжка, плащана им от техните родители.
Не се установява по делото нуждата на детето С. да е по-голяма от
обичайната. Видно от социалния доклад детето е нормално в развитието си за
възрастта си, посещава детска градина, чувстват се добре и няма данни за
6
наличие на специални нужди, извън нормалните получавани досега.
Отчете се и изключителното поскъпване на стоките и услугите през
последната година, година и половина /официален ръст на инфлацията според
НСИ за период от 1 година е 5,8 % в периода октомври 2022-октомври 2023/.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка от 01.01.2024 г. е в размер
на 233.25 лв. /933 лв. делено на 4/.
Затова съдът намира, че издръжката на детето С., което е на 5 години и
6 месеца е около 350 лв., с оглед възрастта и нуждите му, които нужди обаче
ще нарастват с времето.
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. за размера на издръжката също така
е от значение и обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено
за отглеждане и възпитание детето. УсИ.та, които се полагат в този случай от
родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва
да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този
родител дължи. Като се отчете, че бащата ще полага непосредствените грижи
за детето, като се вземе предвид, че няма доказателства по делото майката и
бащата да получават месечен доход, съдът намира, че издръжката на детето
следва да се поеме от майката в размер около минималната издръжка за едно
дете, а до необходимия остатък за неговите нужди да се поеме от бащата,
който ще полага непосредствените грижи за детето.
Поради това ще се уважи искането за ежемесечна издръжка в размер на
300 лева на детето С..
Предявен е иск и за издръжки за минало време назад, за периода от
14.01.2023 г. до 15.01.2024 г., претендирани в размер на 250 лв. месечно за
детето С. И. Я.. С оглед минималния размер на издръжката през миналата
2023 година в размер на 195.00 лв. /780 минимална работна заплата за 2023 г.,
а ¼ от нея е 195.00 лв./ и минималния размер на издръжката през настоящата
2024 година в размер на 933.00 лв. /933 минимална работна заплата за 2024 г.,
а ¼ от нея е 233.25 лв./, то претендираният от ищеца размер от 250 лева за
детето, съдът намира, че следва да уважи иска с правно основание чл. 149 от
СК в размер от 250 лв. Следва на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да се
постанови предварително изпълнение на решението за присъдените
издръжки.
Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на детето
им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това се
решава от съда по настоящ адрес на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 76,
ал. 1, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната на
7
малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите
спора се решава по реда на чл. 127а от СК.
Ищецът иска съдът да уважи молбата му и да се произнесе с решение, с
което да замести липсващото съгласие на ответника да се разреши на детето
да пътува за период от пет години пъти до държавите държавите-членки на
ЕС, Обединено кралство Великобритания и Република Турция само със
съгласието на своята баща, придружавано от него или от придружител,
одобрен от него, като в тази връзка бъде разрешено да се снабдява с
необходимите документи, свързани с визовия режим, изискванията на
граничните и консулските власти при МВР и МВнР за пътуване на детето в
чужбина.
За да е допустимо настоящото производство, при предоставяне
упражняването на родителските права трябва съдът да не е определил
посоченото заместване като мярка относно упражняването на тези права (арг.
чл. 59, ал. 1 и ал. 2, пр. ІІІ СК) и между родителите на децата да е налице
непреодолимо разногласие по спорния въпрос, каквото в случая се установи,
че съществува.
Относно допустимостта на искането съдът намира, че същото е
допустимо. Очевидно е, че искането на ищеца е обосновано от
обстоятелството, че ищцата не се интересува от детето. В това производство
съдът обаче е длъжен да се води от най-добрия интерес на детето, пред който
висш интерес, влошените отношения между родителите не следва да играят
роля.
Производството по чл. 127а от СК е един от най-важните въпроси
относно упражняването на родителските правомощия в светлината на
гарантиране правото на детето на свободно придвижване и напускане на
пределите на РБ. Според чл. 35, ал. 1, изр. І от Конституцията на Република
България „всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се
придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели”, а чл.
35, ал. 1, изр. 2 КРБ предвижда, че „това право може да се ограничава само
със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и
свободите на други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на
държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, §2 от
Договора за Европейски съюз. Съгласно Конвенцията за правата на детето,
всяко дете има право на свободно придвижване извън пределите на страната,
в която живее, с оглед обогатяване на неговия мироглед, запознаване с чужди
8
култури и други образователни и лични цели. Отново в Конвенцията, в чл. 10,
т. 2 е записано, че правото на децата да напускат която и да е страна подлежи
само на тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими за
защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве
или морал или правата или свободите на други лица, и които са съвместими с
другите права, признати в тази Конвенция (Решение № 10052 от 12.11.2002 г.
на ВАС по адм. д. № 6474/2002 г., V о.). По делото не се установи да са
налице някои от посочените ограничения. В конкретния случай в интерес на
детето е да пътува до посочените в искането страни.
Съгласно т.1 на тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС съдът
може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило
пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ.
държави, чийто кръг е определяем. В случая искането е обвързано с
определен период от пет години, както и е ясно и точно определен кръгът от
държави, в които се иска разрешението, поради което същото напълно
отговаря на изискванията на закона, разтълкувани с въпросното тълкувателно
решение.
Съдът не намира основания за ограничаване правото на детето да
напуска страната. Заместването на съгласието на ответника за издаване на
паспорт на детето и напускането на страната от него не отменя правото му да
осъществява контакти с детето, каквито контакти самият ответник през
годините не проявявал желание да осъществява.
По тези съображения молбата е основателна и следва да се постанови
акт на спорна съдебна администрация, който да замести липсващото съгласие
на майката по отношение снабдяването с всички необходими документи на
детето, свързани с визовия режим, изискванията на граничните и консулските
власти при МВР и МВнР за пътуване на детето в чужбина, и за пътуването на
детето извън страната до държавите-членки на ЕС, Обединено кралство
Великобритания и Република Турция за срок от пет години.
Съгласно чл. 127а, ал. 4 СК съдът може да допусне предварително
изпълнение на постановеното решение. Такова искане е направено от ищеца в
исковата молба. Съдът като отчете процесуално необходимото време за
приключване на делото във всички инстанции, при евентуално постъпила
жалба, изискващо администриране на жалбата и насрочване и разглеждане на
делото от въззивната инстанция, намира, че предстоящото изтичане на срока е
след 3 месеца и това налага допускане на предварително изпълнение на
решението, за да се защитят интересите на детето, в смисъла посочен по-горе.
9
По разноските и дължимата държавна такса:
Следва ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса в размер
на 25 лева, държавна такса върху определената издръжка на детето – 4 % от
тригодишните платежи върху размера на издръжката или сумата от 432 лв.,
държавна такса върху размера на издръжката по чл. 149 СК в размер на 120
лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето С.
И. Я., роден на **** г., на бащата И. Я. И., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето С. И. Я., ЕГН **********, роден
на ****г., при неговия баща И. Я. И., ЕГН **********, на адрес: гр. ****
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката К. И. С., ЕГН
**********, с адрес гр. Нова Загора, обл. Сливен, кв. „****, с детето **** С.
И. Я., ЕГН **********, роден на **** г., както следва:
- Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00часа в събота
до 17 ч. в неделя с преспиване.
- 20 дни с преспиване при майката през лятната ваканция на децата,
когато бащата не е в платен годишен отпуск.
- През разменни години на Коледните и Великденските празници.
ОСЪЖДА майката К. И. С., ЕГН 01460357 с адрес ГР. Нова Загора,
обл. Сливен, кв. „**** , да заплаща на детето С. И. Я., ЕГН **********, роден
на **** г., чрез неговия баща и законен представител И. Я. И., ЕГН
**********, ежемесечна издръжка в размер на по 300 лв. /триста лева/, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 17.01.2024 г.,
с падеж до десето число на текущия месец.
ОСЪЖДА майката К. И. С., ЕГН 01460357 с адрес ГР. Нова Загора,
обл. Сливен, кв. „**** , да заплаща на детето С. И. Я., ЕГН **********, роден
на **** г., чрез неговия баща и законен представител И. Я. И., ЕГН
**********, издръжка за минало време на основание чл. 149 СК за периода от
15.01.2023 г. до 15.01.2024 г. в размер на по 250 лева (двеста и петдесет лева)
месечно, или общо за периода сумата от 3000 лв. (три хиляди лева), ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на определението в частта за издръжката.
РАЗРЕШАВА, на основание чл.127а, ал. 2 СК, детето С. И. Я., роден на
**** г. в гр. Стара Загора, ЕГН **********, да пътува извън Република
България до Обединено кралство Великобритания, Република Турция и
10
всички държавите-членки на ЕС, за срок от 5 /пет/ години при неограничен
брой пътувания, само със съгласието на своят баща И. Я. И., ЕГН **********,
като във връзка с това РАЗРЕШАВА на бащата И. Я. И., ЕГН **********, да
се снабдява с всички необходими документи, свързани с визовия режим,
изискванията на граничните и консулските власти при МВР и МВнР за
пътуване на детето С. И. Я., роден на **** г. в гр. Стара Загора, ЕГН
**********, в чужбина.
ДОПУСКА на основание чл. 127а, ал. 4 СК предварително изпълнение
на решението в частта за даденото разрешение по чл. 127а СК.
ОСЪЖДА К. И. С., ЕГН **********, с адрес гр. Нова Загора, обл.
Сливен, кв. „****, да заплати по сметка на РС-Раднево сумата от 577,00 лв.
(петстотин седемдесет и седем лева), представляваща държавни такси, от
които: държавна такса за производството в размер на 25 лева, държавна такса
върху определената издръжка на детето – 4% от тригодишните платежи върху
размера на издръжката или сумата от 432 лв., държавна такса върху размера
на издръжката за минало време по чл. 149 СК в размер на 120 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
11