Решение по дело №1815/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 27, ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, вр.чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба на „ИЛ 89“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Средец, представлявано от И. Г. Д., против акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/, изх.№ 02-020-2600/7231 от 07.09.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 2 573.06 лева, представляващо 2.83% от изплатена субсидия от 90 920.74 лева по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 по заявления за подпомагане с УИН 02/090715/06333, УИН 02/050716/15091, УИН 02/100717/22501 и УИН 02/140618/30886.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалбата. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът - заместник изпълнителен директор на „Държавен фонд Земеделие“/ДФЗ/, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени бележки.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата, подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес, е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

Жалбоподателят е регистриран като земеделски производител с уникален регистрационен номер/УРН/ 638377 в Интегрираната система за администриране и контрол/ИСАК/.

На 23.04.2015 г. подал заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер/УИН/ 02/090715/06333, и е одобрен за кампания 2015 с декларираните от него площи за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2014 - 2020 г./ л.88-104 от делото/, видно от уведомително писмо, изх.№02-020-2600/1899 от 24.02.2016 г./л.85-87 от делото/.

На 31.03.2016 г. „ИЛ 89“ ЕООД подало заявление за подпомагане с УИН 02/050716/15091 за кампания 2016, в което декларирало нови площи за подпомагане, във връзка с което поетият от него ангажимент през 2015 г. за извършване на биологични дейности по направлението е подновен/л.105-126 от делото/.

С писмо изх.№ 01-2600/2766/12.05.2021 г. „ИЛ 89“ ЕООД е уведомено за стартиране на производство по прекратяване на многогодишния ангажимент за кампания 2019, тъй като при извършена към тази година административна проверка е установено, че представения от него документ, удостоверяващ съответствие на произвежданите от него растителни продукти с правилата на биологичното производство, не отговаря на изискванията на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., всички парцели да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделска култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели в годината на издаването на документа. В приложение № 1 към уведомителното писмо е посочен конкретно декларираният от жалбоподателя през кампания 2019 парцел 58712-198-3-2 с площ 1.12 ха, за който не е предоставен сертификат, удостоверяващ произведени биологични растителни продукти/л.28 и 29 от делото/.

На 01.06.2021 г. жалбоподателят подал възражение, вх.№02-020-2600/7231, в което сочи, че парцел 58712-198-3-2 от няколко години е сертифициран и стопанисван като биологичен; засят е с трайни насаждения-сини сливи, които са едва 3/три/ годишни; не са влезли в плододаване и затова няма отразен добив в документа/л.32 от делото/.

На 01.02.2022 г., след като приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал акт за прекратяване на биологичен ангажимент, изх.№ 02-020-2600/7231, с който на основание чл.15, ал.3, т.3 от Наредба № 4/24.02.2015 г. и в съответствие с чл.63, т.1, вр.чл.77, т.4, б. „в“ от Регламент /ЕС/ № 1306 на Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика отказал финансова помощ и прекратил поетия от „ИЛ 89“ЕООД ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“/л.26-27 от делото/.

ИЛ 89“ ЕООД е оспорило акта за прекратяване на биологичния ангажимент по административен ред пред министъра на земеделието, който със заповед № РД20-179/21.09.2022 г. отхвърлил жалбата/л.15 и 16 от делото/. Актът за прекратяване на биологичния ангажимент не е обжалван пред съда и е влязъл в сила, обстоятелство което не се оспорва от страните.

На 12.06.2023 г. на дружеството е връчено писмо, изх.№ 02-020/2600/7231, с което е уведомено за стартиране на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ на основание влезлия в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент, изх.№ 02-020-2600/7231-2/01.02.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. В писмото се сочи, че на основание чл.15, ал.4, т.1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. „ИЛ 89“ ЕООД следва да възстанови 2.83 % от сумата, която му е изплатена по направление „Биологично растениевъдство“ през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, а именно за кампания 2015, 2016, 2017 и 2018, общо в размер на 90 920.74 лева, или да възстанови 2 573.06 лева. Указана е възможност дружеството да представи възражения и доказателства, в случай, че не е съгласно с посочените основания за издаване на АУПДВ/л.60 от делото/.

В указания срок „ИЛ 89“ ЕООД не е подало възражение.

На 07.09.2023 г. заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издал акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/, изх.№ 02-020-2600/7231, с който на основание чл.15, ал.3, т.3 и ал.4, т.1 Наредба № 4/24.02.2015 г., е определено „ИЛ 89“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Средец, представлявано от И. Г. Д., да възстанови публично държавно вземане в размер на 2 573.06 лева, представляващо 2.83% от изплатена субсидия от 90 920.74 лева по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 по подадени заявления за подпомагане с УИН 02/090715/06333, УИН 02/050716/15091, УИН 02/100717/22501 и УИН 02/140618/30886.

АУПДВ, изх.№ 02-020-2600/7231 от 07.09.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на Държавен фонд/ДФ/ „Земеделие“, съобразно заповед № 03-РД/3203 от 24.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“/л.40-43 от делото/ и е в предвидената от закона писмена форма.

На второ място, обаче АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопрозводствените правила и материалния закон като съображенията за това са следните:

Няма спор, че с влязъл в сила акт, изх.№ 02-020-2600/7231/01.02.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е прекратен поетия от „ИЛ 89“ЕООД биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020/л.26 и 27 от делото/.

В АУПДВ е посочен и размерът на финансовото подпомагане, което е било изплатено на жалбоподателя по направление „Биологично растениевъдство“ по години за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018, предхождащи годината на прекратяването на биологичния му ангажимент в размер на 90 920.74 лева и основанието за прекратяване на биологичния ангажимент, а именно: чл.15, ал.3, т.3 от Наредба № 4/24.02.2015 г., според който ДФЗ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал.4, когато не са изпълнили изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от наредбата. Прието е, че в съответствие с правилото на чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. подлежи на възстановяване сумата от 2 573.06 лева, представляваща 2.83% от изплатеното на земеделския производител финансово подпомагане.

АУПДВ препраща към констатациите, обективирани в писмо, изх.№02-020-2600/7231 от 05.06.2023 г., за откриване на производство по издаване на АУПДВ, на основание чл.26, ал.1 АПК/л.60 и 61 от делото/.

Спорът се свежда до размера на определената за възстановяване сума от изплатеното на жалбоподателя финансово подпомагане по биологичния ангажимент.

Основателни са доводите на жалбоподателя, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка.

Данните по делото сочат, че парцелът във връзка с който на жалбоподателя е наложена санкцията № 58712-198-3-2, № 003014 по КВС, в землището на [населено място] и код култура -190000-площ с угари, с площ от 2.30 ха. за който административният орган е приел, че не е представен сертификат за биологична продукция, заявен е за участие по мярка 11„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 със заявление за подпомагане през 2016 г. с УИН 02/050716/15091, когато е подновен ангажиментът на жалбоподателя. Затова неправилно в АУПДВ се сочи като първа година на поетия ангажимент 2015 г., а не 2016 г., по арг. от чл.6, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., според която биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като срокът по ал.1 с.н. започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на „Заявлението за подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за плащане“/чл.6, ал.2 от наредбата/. Последното безспорно би довело до различен размер на посочената база и съответно размер на определената за възстановяване с акта сума.

В АУПДВ липсват мотиви относно това, как и дали правилно е определен размерът на подлежащата за възстановяване финансова помощ. Липсват фактически констатации, от които да се приеме, че именно сумата в размер на 2 573.06 лева подлежи на възстановяване, като не става ясно при какво съотношение е получен използванията от административния орган процентът 2.83% и по-конкретно, кой парцел с каква декларирана площ в хектари е отнесен към общо декларираните площи.

Мотиви в тази насока не са изложени и в писмо, изх.№ 02-020-2600/7231 от 05.06.2023 г., за откриване на производство по издаване на АУПДВ, на основание чл.26, ал.1 АПК, към което препраща процесния АУПДВ.

Липсата на мотиви препятства проверката за правилното приложение на чл.15, ал.4, т.1 от Наредба № 4/24.02.2015 г., ред. към датата на издаване на АУПДВ-07.09.2023 г., според който подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато: не са предоставили в Държавен фонд „Земеделие“ в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 за съществуващи ангажименти, а за ангажиментите, поети през 2021 г. и 2022 г. в срока по чл. 33, ал. 1, т. 5 сертификат за съответствие на произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3, тогава възстановяват част от изплатената до момента финансова помощ по направлението; тази част се определя като процентно съотношение между размера на площите, за които няма представен сертификат в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 или 5, и декларираната от тях площ през последната година от ангажимента.

Липсата на мотиви е пречка за преценката относно това, дали правилно е определен размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ. Такава проверка се дължи, тъй като с процесния АУПДВ, издаден след влизане в сила на акта за прекратяване на биологичния ангажимент, следва да се установи в какъв размер подлежи на връщане получената финансова помощ. Начинът по който се определят тези суми, следва да се мотивира от административния орган, за да се извърши впоследствие проверка на материалната законосъобразност на акта.

По изложените съображения АУПДВ е незаконосъобразен и следва да се отмени. Делото като преписка следва да бъде изпратено на административния орган за ново произнасяне относно размера на задълженията на земеделския производител, които подлежат на възстановяване във връзка с прекратения му биологичен ангажимент, в определен срок, съобразно правилото на чл.174 АПК.

Процесуалният представител на ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя в настоящото производство. В случая възнаграждението, което е платено реално за настоящото производство, предвид направените доказателствени искания и проведените съдебни заседания, отговаря на фактическата и правна сложност на делото и неговия обем/чл.78, ал.5 ГПК/, поради което не е прекомерно и следва да се присъди в цялост.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват разноски общо в размер на 1 150.00/хиляда сто и петдесет/ лева, представляващи 50.00/петдесет/ лева дължима и платена за производството държавна такса; 500.00/петстотин/ лева адвокатско възнаграждение и 600.00/шестстотин/ лева възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран така и на основание чл.173, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/, изх.№ 02-020-2600/7231 от 07.09. 2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/, с който на „ИЛ 89“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Средец, представлявано от И. Г. Д., е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 2 573.06 лева, представляващо 2.83% от изплатена субсидия от 90 920.74 лева по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 по подадени заявления за подпомагане с УИН 02/090715/06333, УИН 02/050716/15091, УИН 02/100717/22501 и УИН 02/140618/30886.

ИЗПРАЩА делото като преписка на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/ за ново произнасяне относно размера на задълженията на „ИЛ 89“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Средец, представлявано от И. Г. Д., които подлежат на възстановяване във връзка с прекратения му биологичен ангажимент.

ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/ да плати на „ИЛ 89“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Средец, представлявано от И. Г. Д., разноски в размер на 1150.00/хиляда сто и петдесет/ лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.