№ 58
гр. Варна, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000601 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на ГЮН. С. Р. от с. Боян, Община Венец, Шуменска област, подадена
чрез адв. Н.Д. от ШАК, срещу решение № 260049/12.08.2021г., постановено
по т. д. № 54/2020г. по описа на Шуменски, в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от въззивника осъдителен иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София, ЕИК *********, за
присъждане на разликата над 30 000 лв. до сумата 50 000 лв., претендирана
като обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания от
причинените му телесни увреждания, които са в причинно - следствена връзка
с ПТП, осъществено на 05.03.2020г. в Област Шумен, по път SHU 1160 км.
6+100, виновно причинено от Ф Х Х, като водач на л. а. „Фолксваген Голф“ с
per. № Н 1747 ВР.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилно приложение на
материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на
обезщетението по справедливост, който според представителя на
пострадалото лица е занижен. Искането към въззивния съд е за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което искът да се уважи в заявения
1
пред тази инстанция размер от 50 000 лв., ведно с акцесорната претенция за
законна лихва.
Процесуалният представител на ответника ЗД „Бул Инс“ АД е
депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено
становище за неоснователност на жалбата.
Съставът на ВнАпС, като взе предвид оплакванията в жалбата и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
приложимите законови разпоредби, приема следното:
Шуменският окръжен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от ГЮН. С. Р. срещу ЗД „Бул Инс“
АД – гр. София, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 60 000, частичен иск от 80 000 лв., претърпени от ищеца вследствие
на ПТП, осъществено на 05.03.2020г. в Област Шумен, по път SHU 1160 км.
6+100, виновно причинено от Ф Х Х, като водач на л. а. „Фолксваген Голф“ с
per. № Н 1747 ВР, ведно с акцесорна претенция за законна лихва.
Решението на ОС – гр. Шумен, с което осъдителният иск за
обезщетяване на неимуществени вреди е частично уважен, е валидно като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на
иск.
Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното
до съда искане, спорът е правилно квалифициран. За процесните отношения е
приложим КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Не се
спори между страните и се установява от представените писмени
доказателства, че на 06.04.2020г. ищецът е предявил пред застрахователя
писмено заявление за заплащане на застрахователно обезщетение. По тази
претенция, по която е образувана щета № 20100009599, е отказано изплащане
на застрахователно обезщетение с уведомление от 20.05.2020г.
Предмет на установяване пред гражданския съд, сезиран с искове за
обезщетяване на имуществени вреди от деликт, в случаите, при които е
задължително зачитането на влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд
относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността
2
на дееца, е настъпването на вредите, причинно – следствената връзка между
тях и непозволеното увреждане и обстоятелствата, релевантни за определяне
на техния размер, като тежестта на доказване е на ищеца.
В конкретния казус - въпросите относно извършване на деянието,
неговата противоправност и виновността на водача на застрахования
увреждащ автомобил, за причиняване на неимуществени вреди по
непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила,
съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, по силата на
определение № 260045/02.12.2020г. по НОХД № 2161/2020г. по описа на РС –
Шумен, с което на основание чл. 382 от НПК във вр. чл. 24, ал. 3 от НПК, е
одобрено постигнатото споразумение между Районна прокуратура – Шумен и
подсъдимия. Със споразумението Ф Х Х е признат за виновен за
престъпление по чл. 343, ал.3, предл. първо, б.“а“ от НК вр. чл. 343, ал. 1,
б.“б“ от НК вр. чл.342,ал.1 от НК, поради това, че на 05.03.2020 г. в Област
Шумен, по път SHU 1160 км. 6+100, при управление на МПС - лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с per. № Н 1747 ВР нарушил разпоредбите на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, и по непредпазливост причинил на ГЮН. С. Р. средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния горен
крайник, за срок по- голям от един месец - средно за 5-6 месеца, при
благоприятно протичане на оздравителния процес, като деянието е извършено
в пияно състояние — с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а
именно: 2.12 на хиляда, установено по надлежния ред.
Тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в осъдителната
й част, със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът относно наличието на
правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на
увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване
на причинените от застрахованото лице неимуществени и имуществени вреди
от деликт, а именно а именно: валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО на автомобилистите” за увреждащия л. а. „Фолксваген Голф“
с per. № Н 1747 ВР, сключено със застрахователя, привлечен като ответник;
настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора -
ПТП от 05.03.2020г., виновно причинено от застрахован водач; претърпени
неимуществени вреди на лицето, претендиращо обезщетение.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР
3
№ 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал.
1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
Спорният въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, е за размера на обезщетението за
неимуществени вреди, причинени от застрахователното събитие, подлежащ на определяне по правилото на чл. 52
ЗЗД.
Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд
фактическа обстановка относно получените от ищеца телесни увреждания,
вида и интензитета на претърпените болки и страдания, е резултат от
правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството
доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК. Безспорно е
установено от медицинската документация и заключението на съдебно –
медицинска експертиза, че в резултат на ПТП ищецът е получил
полифрагментарно счупване на дясна предмишница и множество рани по
кожата на предмишницата с големина около ½ -1 см, удар в главата и рана на
главата няколко сантиметра, контузия на гръдния кош, без контузия на белия
дроб и без рентгенологично доказана фрактура на ребра. Проведено е
оперативно лечение с метална фиксация на счупените кости, като времето за
възстановяване е между 6 и 24 месеца. Според експерта, изготвил съдебно –
медицинската експертиза, болките в предмишницата, главата и гърдите са със
силен характер, дори и за човек с висок праг на болка, като страданията
започват от момента на получаване на травмите и са с висок интензитет,
отзвучават бавно във времето. По въпроса за прогноза за възстановяване -
вещото лице дава становище, че всички получени от ищеца травми подлежат
на пълно възстановяване. В конкретния случай срастването на всички кости
след счупването на дясната предмишница на ищеца към 02.04.2021г., все още
не е напълно възстановено; лакътната кост е срастнала напълно, лъчевата кост
е срастнала около 70%, а пълното възстановяване, т.е. срастване и
ремоделиране на костта ще стане за около още 10-12- месеца / считано от
април 2021г./. При прегледа на пострадалото лице от експерта е установено
още, че по кожата на дясната предмишница и по главата са видими
козметични белези, както и че движенията на малките ставички в пръстите, на
китката и на лакетната става са възстановени в пълен обем, следователно
4
ищецът няма проблем да се самообслужва. Крайното заключение е, че
последици и усложнения във времето от получените травматични увреждания
няма да настъпят.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищеца
болки, страдания и негативни преживявания пред първоинстанционния съд са
ангажирани и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите С Д –
баща на ищеца, и Д А, с която ищецът живее на съпружески начала. Предвид
близката родствена връзка между свидетеля и пострадалото лице, както и
фактическата свързаност между последният и свидетелката, следва да се
отчете евентуалната им заинтересованост от изхода на спора, свързана с
необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК.
Доколкото показанията се базират на преки и непосредствени впечатления и
не се констатира несъответствие между обстоятелствата, за които се
свидетелства, и останалите събрани доказателства, няма основание те да не се
кредитират.
Въз основа на преценката на събраните гласни доказателства следва да
се приеме за установено, че около един месец ищецът е в невъзможност да се
да се обслужва сама поради болките от получените травматични увреждания,
като е разчитал изцяло на грижите на близките си за всички ежедневни нужди
- къпане, преобличане, хранене и др. След пътно – транспортното
произшествие е настъпила видима за околните промяна в психологическото
състояние на ищеца, той се затворил в себе си, изпитвал страх да се качва в
превозни средства както като водач, така и като пътник.
Въпреки правилното възприемане на всички релевантни факти относно
претърпените болки и страдания в резултат на получените телесни
увреждания и стрес, които са в причинна връзка с процесното
застрахователното събитие, при определяне по справедливост на паричния
еквивалент на вреди, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл.
52 ЗЗД, тъй като сумата 30 000 лв. се явява занижена с оглед получените
физиологични травми и свързаните с тях болки, страдания и негативни
преживявания в резултат на ПТП, техният интензитет и продължителност,
установими от събраните доказателства.
Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за
определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС
5
№ 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на
пострадалия, степента, характера и вида на уврежданията, обусловили
необходимостта от активната чужда помощ за период от около един месец,
продължителността на пълното възстановяване – около две години,
преживеният стрес, проявените страхови изживявания и отбягващо поведение
и всички други установени и посочени– по- горе в мотивите релевантни
факти и обстоятелства, обосновават извод за значителни физически и
психически страдания и негативни емоционални преживявания, които ищецът
е претърпял като последица от процесното пътно- транспортно произшествие.
Засегнати са значими за пострадалото лице човешки потребности - обичаен
начин на съществуване и живот, самостоятелно функциониране за период от
около един месеца, а преживяното събитие, причинило значителни болки и
страдания за този период от време, е провокирало последващо страхово
поведение от преживения стрес.
Като съобрази всички установени факти и обстоятелства, релевантни за
определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, общественият критерий за
справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в
страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и предвид
обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с
подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния
съд определя по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на сумата 40 000 лв. В
случая, съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ,
застрахователят отговаря пред увреденото лице за забавата на делинквента,
считано от 06.04.2020г. / датата, на която е входирана извънсъдебната
претенция за изплащане на обезщетение/, от който момент въззивният съд
следва да присъди законна лихва върху подлежащата на присъждане сума от
10 000 лв., представляваща разликата над присъдените 30 000лв. до
определения от въззивния съд размер на обезщетение по справедливост от
40 000 лв., на основание чл. 52 ЗЗД.
Поради противоречие в крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции за част от предмета на спора, първоинстанционното решение
подлежи на отмяна в частта, в която искът за обезщетяване на неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 30 000лв. до 40 000лв., както и в частта, с
6
която въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна разликата над
6.67 лв. до 10 лв. – съдебно - деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска, като се постанови друго съобразно изводите на въззивния съд. В
останалата обжалвана част решението на ШОС подлежи на потвърждаване.
По въпроса за отговорността за разноски за първа и въззивна инстанции
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата, която ищецът дължи на ответника за репариране на разноски за
първа инстанция е в посочения по – горе размер от 4 лв., а за въззивна
инстанция се дължи част от заплатеното от застрахователя адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от жалбата, за сумата 720 лв.
/от 1440 лв. доказани разноски/.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на
който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл.
38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния
представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адв. Н.Д. от ШАК
следва да се присъди за осъщественото представителство за първа инстанция
допълнително сумата 150 лв. и за въззивна инстанция – сумата 678 лв.,
определени съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на база материалния интерес по жалбата и
нейната основателна част.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, застрахователят дължи държавна
такса върху присъдената част от застрахователно обезщетение от въззивния
съд, в размер на 400 лв. / 4 %/ за първа инстанция и 200 лв. /2 %/ за въззивна
инстанция, както и още 50 лв. - част от платено от бюджета на ОС Шумен
възнаграждение за изготвяне на съдебно – медицинска експертиза.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260049/12.08.2021г., постановено по т. д. №
54/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд, в следните части: 1./ в частта, с
която е отхвърлен като неоснователен предявеният от ГЮН. С. Р. от с. Боян,
Община Венец, Шуменска област, осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ срещу ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София, ЕИК *********, за присъждане
7
на разликата над 30 000 лв. до сумата 40 000 лв., частичен иск от 80 000 лв.,
претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и
страдания от причинените му телесни увреждания, които са в причинно -
следствена връзка с ПТП, осъществено на 05.03.2020г. в Област Шумен, по
път SHU 1160 км. 6+100, виновно причинено от Ф Х Х, като водач на л.а.
„Фолксваген Голф“ с per. № Н 1747 ВР, и 2./ в частта, с която ГЮН. С. Р.,
ЕГН **********, е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София, ЕИК
*********, разликата над 6.67 лв. до 10 лв., представляваща направените от
ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД – гр. София, ЕИК *********, да заплати
на ГЮН. С. Р., ЕГН **********, адрес: с. Боян, Община Венец, Шуменска
област, сумата 10 000 лв. ( десет хиляди лева), представляваща неприсъдена
от първоинстанционния съд част от дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – - болки и страдания от причинените му телесни
увреждания, които са в причинно - следствена връзка с ПТП, осъществено на
05.03.2020г. в Област Шумен, по път SHU 1160 км. 6+100, виновно
причинено от Ф Х Х, като водач на л. а. „Фолксваген Голф“ с per. № Н 1747
ВР, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ при ответника, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2020г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260049/12.08.2021г., постановено по т. д.
№ 54/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА ГЮН. С. Р., ЕГН **********, адрес: с. Боян, Община Венец,
Шуменска област, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД – гр. София, ЕИК
*********, сумата 720 лв. (седемстотин и двадесет лева), представляваща
направени съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция съразмерно с
отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД – гр. София, ЕИК *********, да заплати
на адвокат Н. Н. Д. от Шуменска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр.
София, ул. „Христо Белчев“, № 2, полуетаж 4, офис 4, сумата 828лв. (
осемстотин двадесет и осем лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
8
ГЮН. С. Р. за две инстанции, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД – гр. София, ЕИК *********, да заплати
в приход на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ШУМЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД сумата 450лв. ( четиристотин и петдесет лева), и по сметка
на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – сумата 200 лв. (двеста лева), на
основание чл. 77 и чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9