Р Е
Ш Е Н
И Е № 1612
14.10.2015г.,гр.Пловдив
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на четиринадесети октомври
две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Виолета
Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Божидар
Кърпачев
Като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева гр.д.№ 837/ 2015г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.437, ал.1
и сл.ГПК.
Производството е образувано
по жалба на В.И.С. *** с посочен адрес за призоваване: гр. П., ул. „О.” № ***
против наложена възбрана и насочване изпълнителните действия върху недвижими
имоти по изп.д.№ 20138210401120 по описа
на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, район на действие ОС-Пловдив, за които заявява самостоятелни права на собственост.
По изложени фактически обстоятелства в жалбата моли да се отмени наложената
възбрана и съответно насочване изпълнението върху описаните имоти.
Постъпило е възражение от Т.Й.Р.
***, чрез пълномощника си адв.В.Ч., със
съдебен адрес:***, ответник по жалбата и взискател в изп.производство, оспорва
основателността на жалбата, моли да се остави без уважение.
Постъпили са мотиви по реда
на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П.Илиев, по изложени съображения счита жалбата за допустима, а по същество –
частично основателна.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намери
следното:
Изпълнителното
производство е образувано от Н. В. Х. за събиране на вземане по изп.лист от 16.09.2013г., издаден по ч.гр.д.№ 1391/
2013г. по описа на РС-Асеновград против длъжника Н. С. ***, като впоследствие в
хода на изп.производство първоначалният взискател прехвърлил вземането си на Т.Й.Р.. С молбата за образуване на изп.производство
първоначалният взискател посочил притежавани от длъжника имуществени права,
върху които да се насочи изпълнението, а именно право на собственост върху
наследствен на длъжника недвижим имот по наследяване от баща си Н. С.С., който
имот наследодателят придобил в режим на СИО заедно със съпругата си В.И.С., а
именно : самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.508.59.7.20, находящ се в гр.А. с адрес гр.А., ул.”С. Д.”,
***, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива – 1, със съседи: на същия
етаж 019, под обекта 011, над обекта 029, както и Поземлен имот № 448345.27.31 по КК на с.Лясково, община Асеновград,
обл.Пловдивска с площ 422 кв м, при граници: ПИ № 44834.27.32, ПИ №
44834.27.30, ПИ № 44834.27.29, ПИ № 44834.27.291, ведно с построените в
поземления имот сграда с идентификатор ПИ 44834.27.31.2 – жилищна сграда-еднофамилна със застроена площ 31 кв м
и сграда с идентификатор ПИ № 44834.27.31.1 – жилищна сграда-еднофамилна със
застроена площ 51 кв м.
Отчитайки правата на
длъжника С.Н.С. и видно от искане за вписване на възбрана изх.№ 40838/
25.09.2013г. за обезпечаване вземането
на взискателя съдебният изпълнител наложил възбрана върху описаните имоти, като
инициирал вписването й, съответно вписана от 27.09.2013г при Служба вписвания –
Асеновград.
С настоящата жалба третото
лице В.И.С. формулира искане за отмяна на наложената възбрана и насочване
изпълнението върху описаните по-горе имоти въз основа на обстоятелствата, че
длъжникът в изп.процес не се явява собственик на процесните имоти, вкл. в
посочения обем, тъй като същият е извършил отказ от наследство , в каквато
насока е представено Удостоверение изх.№ 1437/ 25.04.2013г. , издадено по
гр.д.№ 677/2013г. по описа на АРС, с което удостоверено вписването в
специалната книга на съда отказът от наследство под № 14/ 25.04.2013г. Поради оспорване от ответника по жалбата на
това удостоверение в хода на производството по чл.437, ал.2 ГПК е изискано
гр.д.№ 677/2013г. за сверяване верността на издадения препис. От цитираното гр.дело се установява надлежно
заверено волеизявлението на длъжника С.С. за извършен отказ от наследство ,
последният в качеството си на наследник на починалия си на ***г. баща Н. С.С.,
бивш жител *** въз основа на което и надлежно произнасяне на съда с Определение
№ 580/ 25.04.2013г. по делото за вписване на този отказ в особената книга по чл.49,
ал.1 ЗН в РС-Асеновград.
С жалбата
жалбоподателката се основава на извършения отказ от наследството от страна на
длъжника и нейн син С. Н.С. преди налагане на възбраната, поради което същата
притежава изключителни права върху имотите, но не е дала своето съгласие тези
имоти да служат за обезпечение на задължението на длъжника.
Действително видно от
датата на вписаната наложена възбрана – 27.09.2013г. и датата на извършения
отказ от наследство – 25.04.2013г., отказът от наследство предхожда налагането
на обезпечителното действие – възбрана върху имотите.
С настоящата уредба на
Гражданско-процесуалния кодекс изрично са уредени хипотезите, при които се
отчитат правата на третите лица върху имотите, върху които е насочено
изпълнението. В случая се касае за хипотезата на чл.435, ал.4 ГПК, при която
„третото лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато
изпълнението е насочено върху , вещи, които
в деня на запора, възбраната или предаването, ако се
отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.” При първоначалното разглеждане
на жалбата настоящият състав на съда е приел, че доколкото по делото се касае
за недвижими имоти, то изискването на фактическия състав на цитираната
разпоредба е реализиране на фактическа власт върху имота към момента на
налагане на възбраната, независимо от
удостоверените въз основа на представените по делото доказателства за
притежавани в пълен обем собственически права от жалбоподателката. А поради
това, че с подадената жалба липсват твърдения и данни жалбоподателката да се е
намирала във владение на имотите към момента на налагане на възбраната, то не е
налице призната правната възможност на същата да обжалва насочването на
изпълнението върху процесните имоти, поради което с постановеното определение №
3432/ 10.07.2015г. жалбата е била оставена без разглеждане, а производството по
делото прекратено.
С Определение №
495/18.09.2015г. постановено по ч.гр.д.№ 511/ 2015г. по описа на Апелативен съд
–Пловдив обжалваното Определение на ПОС № 3432/ 10.07.2015г. е отменено и делото върнато на същия съд и
състав за произнасяне по подадената от В.И.С. жалба вх.№ 04589/11.02.2015г. по
същество.
С решаващите отменителни
мотиви на въззивният съд е отчел установеното по делото с представените
доказателства, че жалбоподателката С. е съсобственик на двата възбранени имота,
придобити от нея и съпруга й Н. С. в режим на съпружеска имуществена общност по
време на брака им по силата на договор от 22.06.1986г. за продажба на жилище,
сключен по реда на чл.117 ЗТСУ и договор за покупко-продажба, сключен с НА № ***,
т.***, н.д.№ ***г. на нотариус на АРС, като след смъртта на съпруга си тя е
станала собственик на ¾ ид.ч. от имотите. Поради така установеното
качество на жалбоподателката на съсобственик на имотите, в чиито правомощия се включва
и правото на ползване на същите, както и факта, че С. има постоянен и настоящ
адрес *** на адреса на първия ипотекиран имот, въззивният съд е приел за установено, че тя е била във владение на
имотите, поради което е налице допустимост на жалбата и следователно
предпоставка за разглеждането й по същество.
Следователно безспорно
се установява, че жалбоподателката е притежавала собственически права върху
процесните , предмет на изпълнението недвижими имоти, преди налагане на възбраната от съдебния
изпълнител на 27.09.2013г. първоначално на ¾ ид.части от процесните
имоти. В последствие след извършения отказ от наследство на сина й С. Н.С. на
25.04.2013г, жалбоподателката е станала изключителен собственик върху тези
имоти. В рамките на тези права на
собственост следователно последната е реализирала
и фактическа власт върху имотите , поради което и по арг. от противното основание на разпоредбата
на чл.435, ал.4, пр.ІІ ГПК , жалбата на жалбоподателката в качеството й на
трето лице с изключителни права на собственост върху процесните имоти, притежавани
преди налагане на вписаната възбрана, следва да се уважи, а обжалваните
действия на съдебния изпълнител по насочване принудителното изпълнение върху
тези имоти ще следва да се отменят.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наложената и вписана на 27.09.2013г.
възбрана и насочване принудителното изпълнение по изп.д.№ 20138210401120 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, район
на действие ОС-Пловдив върху недвижими имоти, както следва: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.508.59.7.20,
представляващ апартамент №20, находящ се в гр.А. с адрес гр.А., ул.”С. Д.”, ***,
с предназначение – жилище, апартамент, брой нива – 1, със съседи: на същия етаж
019, под обекта 011, над обекта 029, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху ПИ № 00702.508.59, КАКТО И Поземлен имот с идентификатор № 448345.27.31
по КК на с. Лясково, община Асеновград, обл.Пловдивска с площ 422 кв м, при
граници: ПИ № 44834.27.32, ПИ № 44834.27.30, ПИ № 44834.27.29, ПИ №
44834.27.291, ведно с построените в поземления имот сграда с идентификатор ПИ
44834.27.31.2 – жилищна
сграда-еднофамилна със застроена площ 31 кв м и сграда с идентификатор
ПИ № 44834.27.31.1 – жилищна сграда-еднофамилна със застроена площ 51 кв м.,
ведно с припадащите се идеални части от всички подобрения и приращения в ПИ с
идентификатор № 44834.27.31.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: