№ 278
гр. Сливен, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230106285 по описа за 2024 година
В исковата молба ищецът твърди, че срещу него има издаден изпълнителен лист на
7.08.2009г. и заповед за незабавно изпълнение, с които е осъден да заплати на УниКредит
Булбанк АД сумата от 6272.33 лв., представляваща главница, сумата от 1231.34 лв.,
представляваща в лихва за периода 1.07.2008 г. – 04.08.2009 г., такса за обслужване на
кредита 15.69лв, законната лихва върху главницата, считано от 5.08.2009г., както и
направените по делото разноски в размер на 594.09 лв. Твърди се, че първото изпълнително
действие е извършено на 9.03.2010г., с което е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.На 9.03.2012г. се твърди, че е постъпила молба от
Макроадванс АД, с която са уведомили ЧСИ, че е извършено прехвърляне на вземането от
УниКредит Булбанк АД на Макроадванс АД с договор за продажба на вземания от
5.12.2011г. и е поискано да се конституира като взискател Макроадванс АД.сочи се че
Макроадванс АД е конституирано като взискател на 21.03.2012г. и от конституирането им
ищецът не е уведомен за новия си кредитор и изпълнителни действия не са
извършвани.Твърди се, че е изтекла петгодишната погасителна давност за вземанията
Поискано е да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника следните
суми : 6272.33 лв., представляваща главница, сумата от 1231.34 лв., представляваща в лихва
за периода 1.07.2008 г. – 04.08.2009 г., такса за обслужване на кредита 15.69лв, законната
лихва върху главницата, считано от 5.08.2009г., както и направените по делото разноски в
размер на 594.09 лв.
Съдът е квалифицирал така предявените два отрицателни установителни иска, като
такива с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Твърди се, че на 24.07.2006г. ищецът е склъчил договор за банков кредит с УниКредит
Булбанк АД и поради преустановяване на плащанията УниКредит Булбанк АД са
1
предприели съдебни действия и са се снабдили със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, по силата на който ищецът да заплати на УниКредит Булбанк АД сумите
описани в него.С договор за продажба на вземания от 5.12.2011г. УниКредит Булбанк АД е
цедирало на Макроадванс АД всички вземания по договора за кредит. Макроадванс АД е
упълномощено от УниКредит Булбанк АД да уведоми длъжниците за извършената цесия и
на ищеца е изпратено уведомление, а ответното дружество е поискало да бъде
конституирано като взискател по изпълнителното дело. Сочи се, че по изпълнителното дело
са поискани и извършени много изпълнителни действия с конкретно посочени дати в
периода от 3.09.2010г. до 25.09.2024г.Твърди се, че давността е започнала да тече през 2015г.
и направените искания за извършване на изпълнителни действия от взискателя са
прекъсвали давността, независимо дали съдебния изпълнител е извършвал
действията.Твърди се, че ответното дружество е предприело действия за уведомяване на
длъжника, респективно длъжникът е уведомен за цесията най-късно с депозирането на
отговора и уведомяването за цесията не влияе върху поисканите и предприети изпълнителни
действия.
Поискано е, да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и
недоказани и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Указано е на ответното дружество, че доказателствената тежест по отношение на
твърденията им за извършената цесия, снабдяването на ответното дружество с изрично
пълномощно от цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия, уведомяването на
ищеца с препоръчана пратка за извършената цесия,образуването на изпълнително
производство, извършените и поискани изпълнителни действия по изпълнително
производство, както и поисканите изпълнителни действия от взискателя, е негова.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява. Постъпила е писмена
молба от адвокат пълномощника му, с която е поискано, да бъдат уважени предявените
искове и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано представител не се
явява. В писмено становище процесуалния им представител е поискал, да бъдат отхвърлени
предявените искове, като неоснователни и недоказани по подробни съображения, изложени
в отговора.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.08.2009 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№ 9226/2009г. на РС - Пловдив, с който е осъден Г. Д. Г. да заплати на
УниКредит Булбанк АД сумата от 7519,36 лв., по договор за потребителски кредит от
24.07.2006г., от които 6272,33 лв. – главница, 1231,34 лв. – лихви за периода 01.07.2008 г до
4.08.2009г. и 15,69 лв., такси за обслужване на кредита, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.08.2009 г., разноски в размер на 549,09 лв.
На 3.09.2009 г. УниКредит Булбанк АД е подала молба за образуване на изпълнително
2
дело до ЧСИ Константин Павлов по издадения изпълнителен лист, като е представило
изпълнителния лист и копия от заповедта за незабавно изпълнение. С молбата е поискано, да
бъде отнет паспорта на длъжника, както и да се извърши цялостно проучване на
имущественото му състояние.
На 19.03.2010 г. УниКредит Булбанк АД са поискали по изпълнителното дело да бъде
наложен запор върху трудовото възнаграждение на Г. Д. Г., както и запор върху изрично
посочено МПС на Г. Д. Г..
На 09.03.2010 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Г. Д. Г., в която е
посочено, че за вземанията на УниКредит Булбанк АД ЧСИ Константин Павлов по
изпълнителното дело е наложил запор върху трудовото възнаграждение и запор върху МПС,
собственост на Г..
На 09.03.2010 г. са изпратени запорните съобщения за наложен запор върху трудовото
възнаграждение до работодателя на Г., както и до Пътна полиция – ОДП Ямбол, за
наложения запор, върху лекия автомобил, като съобщенията са получени за поканата за
доброволно изпълнение на 25.03.2010г от Г., запорното съобщение до Пътна полиция на
25.03.2010 г., а до работодателя на 31.03.2010 г.
На 08.04.2010 г работодателя е входирал писмо при ЧСИ Константин Павлов, че Г. е в
неплатен отпуск и при започване на работа ще си започнат удръжките.
На 17.06.2010 г. УниКредит Булбанк АД са поискали справка за актуална месторабота
на Г..
На 18.06.2010 г. е изпратено съобщение до Г., че има наложени запорни съобщения
върху всички банкови сметки, включително и в УниКредит Булбанк АД. Съобщението е
връчено на Г. на 21.06.2010 г.
На 14.03.2011 г. УниКредит Булбанк АД са поискали спиране от движение на
запорираното МПС и публична продан на запорираното МПС.
На 20.06.2011 г е изпратена призовка за принудително изпълнение до Г. за насрочен
опис на запорираното МПС, което следва да бъде осигурено на 15.07.2011 г в 10 ч.,
призовката не е връчена на Г..
На 09.12.2011 г. УниКредит Булбанк АД са продали на Макроадванс АД вземания,
като в приложение № 1 към договора е посочен Г. Д. Г. с вземането, предмет на издадения
изпълнителен лист.
С пълномощно УниКредит Булбанк АД са упълномощили Макроадванс АД да
уведоми от името на УниКредит Булбанк АД всички длъжници за прехвърлените вземания,
по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.12.2011 г.
На 16.01.2012 г. Макроадванс АД са изпратили уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания до Г. Д. Г.. Обратната разписка е върната, че получателя се е
преместил на друг адрес, като адреса, посочен в обратната разписка е гр. Пловдив, ж.к.
Тракия, бл. 156, вх. В, ет. 3, ап. 12.
3
На 09.03.2012 г. е входирана молба от Макроадванс АД, с която са посочили, че по
силата на сключен договор за продажба на вземания от 5.12.2011 г. между УниКредит
Булбанк АД и Макроадванс АД е прехвърлено вземането срещу Г. и е поискано, да бъдат
конституирани Макроадванс АД, като взискатели по изпълнителното дело.
На 21.03.2012 г. ЧСИ Константин Павлов е заличил като взискател УниКредит
Булбанк АД по изпълнителното дело и е конституирал като взискател частния
правоприемник Макроадванс АД. На същата дата е изпратено съобщение до Г. Д. Г. за
конституирането като взискател на Макроадванс АД и заличаването на като взискател на
УниКредит Булбанк АД. Съобщения съответно са изпратени и до УниКредит Булбанк АД и
до Макроадванс АД. Съобщенията са получени от УниКредит Булбанк АД на 28.03.2012 г.,
както и от Макроадванс АД, изпратеното съобщение до Г. е върнато с отбелязване на
17.04.2012 г., че пратката не е потърсена от получателя.
На 28.11.2012 г. Макроадванс АД са поискали, да бъде направена справка за трудови
договори на Г. и да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение.
На 24.06.2013 г Макроадванс АД са поискали от съдебния изпълнител да бъдат
изготвени справки за трудови договори, осигуряване, в случай, че е открито трудово
правоотношение, да се наложи запор, справка за декларирано движимо и недвижимо
имущество, МПС-та и банкови сметки.
На 5.03.2014 г. е изпратено напомнително писмо от ЧСИ Константин Павлов до
работодателя на Г., с което е припомнено, че върху трудовото възнаграждение е наложен
запор и следва да се превеждат сумите.
На 12.03.2014 г. е изпратено писмо от работодателя, в което е посочило,че от
01.08.2009 г до 30.06.2014 г. лицето е в неплатен отпуск, поради заминаване в чужбина и не
е получавало трудово възнаграждение, поради което не са правени удръжки.
На 24.07.2014 г. Макроадванс АД отново са поискали справка за трудови договори и
налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника.
На 11.06.2015 г. Макроадванс АД са поискали от ЧСИ да бъде извършена справка за
постоянен и настоящ адрес на длъжника, да бъде насочено изпълнението към движимото
имущество на длъжника, като се определи дата и час за опис, оценка и изземване на
движими вещи, собственост на Г..
На 25.04.2016 г. е изпратено запорно съобщение от ЧСИ Константин Павлов до
Централна кооперативна банка АД, за дължимите суми по изпълнителни листи.
Съобщението е получено от ЦКБ АД на 28.04.2016 г. Писмото до Г. е върнато на 28.04.2016
г. като непотърсено.
На 08.02.2017 г. Макроадванс АД са поискали при наличието на банкови сметки на Г.,
да бъдат наложени запори, а в случай, че не се установят банкови сметки, да се определи
дата и час за опис и оценка на движимите му вещи.
На 23.03.2017 г. е наложен запор върху банкова сметка на Г. в Първа инвестиционна
банка АД.
4
На 23.03.2017 г. е наложен запор върху банкова сметка на Г. в Райфайзенбанк
България ЕАД.
На 23.03.2017 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до Г., в която е
посочено, че са наложени запори върху банковите сметки на Г. в Първа инвестиционна
банка АД и Райфайзенбанк България ЕАД. Запорните съобщения са получени от ПИБ АД на
28.03.2017 г., от Райфайзенбанк България ЕАД на 28.03.2017 г., Макроадванс АД 29.03.2017
г.
На 29.03.2017 г е изпратено съобщения от Райфайзенбанк България ЕАД до ЧСИ
Константин Павлов, в което е посочено, че признават вземането, върху което е наложен
запор,но по сметката на клиента няма наличност.
На 18.04.2017 г. е издадено разпореждане от ЧСИ Константин Павлов за насрочен на
29.05.2017 г опис на собствените на длъжника движими вещи, находящи се в гр. Пловдив,
ж.к. Тракия бл. 156, вх. В, ет. 3, ап. 12. Съобщението за насрочения опис е върнато с обратна
разписка, че писмото не е потърсено от Г..
На 28.03.2019 г. е издадено разпореждане от ЧСИ Константин Павлов за насрочен на
22.05.2019 г опис на собствените на длъжника движими вещи, находящи се в гр. Пловдив,
ж.к. Тракия, бл. 156, вх. В, ет. 3, ап. 12. Призовката за принудително изпълнение за
насрочения опис са върнати с отбелязване, че адресата не е открит на адреса.
На 18.04.2019 г. Макроадванс АД са поискали по изпълнителното дело справка за
трудовия договор, а при наличие на трудов договор на длъжника, запор върху трудовото
възнаграждение.
На 28.05.2021 г. е издадено разпореждане от ЧСИ Константин Павлов за насрочен на
29.07.2021 г опис на собствените на длъжника движими вещи, находящи се в гр. Пловдив,
ж.к. Тракия бл. 156, вх. В, ет. 3, ап. 12. Съобщението за насрочения опис и призовката за
принудително изпълнение са върнати с отбелязване, че адресата не е открит на адреса.
На 28.06.2022 г. Макроадванс АД са поискали по изпълнителното дело справка за
трудовия договор, а при наличие на трудов договор на длъжника, запор върху трудовото
възнаграждение.
На 22.12.2022 г. ЧСИ Константин Павлов е поискал от ТД на НАП Ямбол справка,
дали Г. е осигурен.
На 21.05.2024 г. е поискано изготвяне на справка по изпълнително дело от адвокат
пълномощник на Г..
На 25.09.2024 г. е изпратено запорно съобщение от ЧСИ Константин Павлов до ПИБ
ЕАД и до Г. с наложен запор върху банковите сметки на Г..
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
5
изводи:
По допустимостта на предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК
съдът приема, че ищеца има правен интерес от предявяването на два отрицателни
установителни иска, че не дължи сумите, цитирани в доклада, поради изтекла погасителна
давност.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК –
отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на
ответника 6272,33 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 05.08.2009г. и разноски за издаването на
изпълнителния лист в размер 594,09лв.,поради изтекла погасителна давност. Доказа се в
производството, че изпълнителния лист е издаден въз основа на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№9226/2009г. на РС -
Пловдив. Безспорно се установи в производството, че въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 614/2009 г по описа на ЧСИ
Константин Павлов, с район на действие ОС – Пловдив. Безспорно се установи в
производството, че по изпълнителното дело са искани многократно изпълнителни действия,
както от първоначалния взискател УниКредит Булбанк АД, така и след прехвърляне на
вземането от частния правоприемник Макроадванс АД. Установи се в производството, че
Макроадванс АД са конституирани като взискател по изпълнителното дело и съответно са
пращани писма с обратни разписки и чрез връчител на длъжника Г.. Поисканите и
извършени изпълнителни действия по изпълнителното дело са на следните дати: 09.03.2010
г, 20.06.2011 г, 28.11.2012 г, 21.07.2014 г, 11.07.2015 г., 25.04.2016г., 08.02.2017 г., 23.03.2017
г., 18.04.2017 г., 28.03.2019 г., 18.04.2019 г. и 28.06.2022 г. Давността по отношение на
вземанията многократно е прекъсвана в изпълнителното производство, като следва да се
отбележи, че след като ЧСИ Константин Павлов е връчил поканата за доброволно
изпълнение на длъжника още през 2010 г. и длъжника не е подавал възражение по
заповедното производство, давността както за вземанията за главница, така и за вземанията
за мораторна лихва е станала петгодишна, поради неоспорването им от длъжника. С
тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, изрично
е прието, че погасителната давност се прекъсва с всяко предприето действие по
принудително изпълнение, както и с всяко поискано действие от взискателя. На 28.06.2022 г
взискателя Макроадванс АД е поискал от ЧСИ Константин Павлов извършването на
поредното изпълнително действие. Исковата молба по настоящото производство е предявена
на 12.12.2024 г. и към настоящия момент не е изтекла петгодишната погасителна давност от
извършеното последно действие. Последното изпълнително действие извършено по
изпълнителното дело от ЧСИ е на 25.09.2024 г. По отношение на цесията, ищецът
многократно е търсен на регистрирания му постоянен и настоящ адрес, както и на адреса,
който е посочен първоначално в изпълнителното дело и както уведомлението за
извършената цесия, така и разпореждането за конституиране на нов взискател (почти всичко,
освен първоначалната покана за доброволно изпълнение и запорните съобщения за наложен
6
запор върху лек автомобил и трудово възнаграждение), са връщани непотърсени. Самият
ищец е бил наясно с извършената цесия най-малкото към момента на запознаване на адвокат
пълномощника му с изпълнителното дело. А следва да се отбележи и, че ответника в
настоящото производство е представил към отговора си уведомление за извършената цесия,
както и обратната разписка до адреса на ищеца, от която се вижда, че писмото е върнато
като непотърсено.
Предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По предявеният отрицателен установителен иск за признаване на установено, че
ищецът не дължи на ответното дружество 1231,34 лв. – лихви за периода 01.07.2008 г до
4.08.2009г., съдът с оглед изложените по-горе съображения за неоснователност на иска за
главница и с оглед акцесорността на иска за мораторна лихва, приема иска за неоснователен
и недоказан. Следва да се отбележи, че тъй като ищецът не е подал възражение в
предвидения срок по заповедното производство, след връчване на поканата за доброволно
изпълнение, погасителната давност за вземането за лихва е в размер на пет години.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, и с оглед на направеното искане от страна на
ответника, ще следва да се присъди юриск. възнаграждение в размер на 360 лв., съобразно
представения списък.
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният отрицателен установителен иск за признаване за
установено на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че Г. Д. Г., ЕГН
**********, от гр.........., НЕ ДЪЛЖИ на Макроадванс АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап. 14 сумата от 6272,33 лв. –
главница и 15,69 лв., такси за обслужване на кредита, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.08.2009 г., разноски в размер на 549,09 лв., поради изтекла
погасителна давност и неуведомяване за цесия, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният отрицателен установителен иск за признаване за
установено на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че Г. Д. Г., ЕГН
**********, от гр.........., НЕ ДЪЛЖИ на Макроадванс АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап. 14 сумата от 1231,34 лв. – лихви
за периода 01.07.2008 г до 4.08.2009г., поради изтекла погасителна давност и неуведомяване
за цесия, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, от гр.......... на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ДА
ЗАПЛАТИ на Макроадванс АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап. 14, сумата от 360 лв, представляващи направени по
делото разноски - юриск. възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд
7
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8