№ 1008
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско
дело № 20211100901271 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.694 ТЗ вр.чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ от Н.А.П. срещу „ Б.Т.
„ ЕООД ЕИК ****/ н./ и „ Н. „ ЕООД ЕИК ****, и участието на синдика В. П. АНЧ..
Ищецът твърди, с исковата молба, че спрямо първия ответник е открито
производство по несъстоятелност с Решение № 866 от 07.05.2019г. по т.д.1951 от 2018г. на
СГС. Същият е предявил публичните вземания и същите са приети в производството по
несъстоятелност, чрез включване в списъка на приетите вземания. Намира, че поредността
на приетите вземания на втория ответник Н. ЕООД е определена неправилно. Същата не
следва да е по т.1, на чл.722,ал.1 от ТЗ Във връзка с това е подадено от ищеца възражение по
чл.690 от ТЗ, но съдът по несъстоятелността с определението си по чл.692 от ТЗ, го е
оставил без уважение и е одобрил списъка с поредността определена от синдика. Мотивът
на съда по несъстоятелността е била разпоредбата на чл.99,ал.2 от ЗЗД и с оглед на
обстоятелството за липса на специална разпоредба в ЗОЗ. Ответникът Н. ЕООД е придобила
вземанията си, които е предявила и са приети в производството срещу несъстоятелния
длъжник от „ К.М.“ АДСИЦ, а последния от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. От издадено
удостоверение 1266857/30.05.2019г. т ЦРОЗ се установява, че в полза на Юробанк България
АД са вписани множество договори за особен залог, а по партидата на несъстоятелното
дружество Б.Т. ЕООД към част от вписванията са отбелязани допълнително вписвания. От
последните е видно, че вписани права са на К.М. АДСИЦ, но няма вписани права в полза на
втория ответник и купувач на вземанията- Н. ЕООД. По вписаните договори за особени
залози липсват данни за вписване на извършеното прехвърляне на вземанията каквото е
изискването по чл.26,ал.2,т.1 от ЗОЗ. Няма вписване на всичките 7 договора вписани в
ЦРОЗ на обстоятелствата посочени в чл.26,ал.2,т.1 от ЗОЗ-заложен кредитор,обезпечено
вземане,заложено имущество, модалитети на договора за особен залог. Вписването на
1
прехвърлянето освен че има оповестителен ефект е и условие за противопоставимост на
заложното право на трети лица. Моли поредността на приетите на втория кредитор
вземания да се установи, че са такава по т.8, а не по т.1 от чл.722,ал.1 от ТЗ.
ОТВЕТНИКЪТ Б.Т. ЕООД /Н./ не взема становище по иска.
ОТВЕТНИКЪТ Н. ЕООД оспорва изцяло исковата молба. Намира, че поредността на
привилегията се установява към момента на разпределението и към този момент е важно да
е вписан по реда на ЗОЗ. Счита, че липсата на отбелязване на промяна на заложния кредитор
в ЦРОЗ не погасява заложното право, тъй като съществуване на обезпечението дава
привилегия на вземането и с предявяване на вземането тази привилегия се счита за заявена.
СИНДИКЪТ А. оспорва исковата претенция. Намира, че няма пречка да се извърши
вписване по ЗОЗ в един последващ момент, но това следва да стане до момента на съставяне
сметката за разпределение, където поредността на вземанията ще бъде съобразявана. Счита,
че не е необходимо огласяване на вписването на трети недобросъвестни лица, които могат
да установят твърдяното заложно право. Не би могло невписването да води до това да се
отрече заложното право на новия кредитор.
Съдът, като взе в предвид становището на ищеца и синдика, представените към
молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за
установено следното:
Между страните няма спор, както относно откритото производство по
несъстоятелност на ответното дружество- първия ответник по делото, както и че НАП е
кредитор с приети вземания в това производство. Не се спори също относно размера на
вземанията на втория ответник и тяхното предявяване и приемане в производството по
несъстоятелност.
Спори се относно поредността на удовлетворяване на така приетите вземания
относно главници, разноски и лихви на кредитора Н. ЕООД. Вземанията на този ответник са
придобити по силата на договор за цесия през 2018г. от праводател К.М. АДСИЦ , а
последния ги е придобил от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. Вземанията са с произход
договори за инвестиционни кредити.
Видно от посоченото в исковата молба, както и от представеното удостоверение от
ЦРОЗ приетите вземания на Н. ЕООД са обезпечени със вписани шест различни залога –
върху вземания, върху движими вещи по конкретни списъци и др.. Спори си тези залози
преминали ли са по силата само на договора за цесия, с който е придобил вземанията
кредитора Н. ЕООД, предвид че прехвърляне на залога по силата на цесията не е вписан по
партидата на длъжника, несъстоятелния длъжник т.е. няма вписване на новия собственик на
заложените вземания в ЦРОЗ .
В производството по чл.690 ТЗ, въз основа на подадено възражение от страна на
ищеца, възразил кредитор в това производство НАП, съдът по несъстоятелността с
определението по чл.692 ТЗ е изложил своите съображения, че вписването не е елемент
определящ действието на залога, а и същото съгласно чл.30,ал.1 от ЗОЗ има само
2
оповестителен ефект. Заложното право не съществува самостоятелно, а е функционално
обусловено от обезпеченото вземане. Нито общия нито специалния закон третират
прехвърлянето на обезпеченото вземане като основание за погасяване на заложното право,
поради което и същото продължава да съществува. Съобразена е и нормата на чл.618 от ТЗ,
която предвижда, че кредитора запазва в производството по несъстоятелност правата по
дадено обезпечение.
Целта на обезпечението е да се осигури удовлетворяване на вземането от определено
имущество на длъжника. Не се спори, че в конкретния случай е договорено при цесията
вземането да премине към новия кредитор с всичките си обезпечения. Спорно е обаче, дали
ако не е вписан залога по партидата на длъжника, съответно на новия кредитор, т.е. същия
не е вписан като кредитор, дали залога има действие спрямо третите лица, т.е. и спрямо
останалите кредитори в производството по несъстоятелност.
Настоящия състав намира, че искът е основателен. Вземанията на Н. ЕООД са
обезпечени с наложени няколко обезпечителни мерки – залози по ЗОЗ, още преди тяхното
придобиване чрез цесията. Волята е била чрез цесията да се придобият и всички обезпечения
на вземанията, по което не се спори. Придобиването на тези вземания от новия кредитор не
е вписано в ЦРОЗ, нито по партидата на длъжника, нито по партидата на новия
преобретател чрез цесия на вземанията. Нормата на чл.26,ал.2,т.1 от ЗОЗ предвижда
изрично, че за да има действие за залога в съответния регистър се вписва прехвърлянето на
обезпеченото вземане. В нормата на чл.12, ал.1 от ЗОЗ се предвижда, че за да има
противопоставимост залогът по този закон спрямо трети лица, то същият следва да е вписан.
Нормата на чл.27,ал.4 ЗОЗ предвижда, че това може да стане със нотариално заверено
съгласие на залогодателя и такова на купувача. Съдът намира, че законът изисква съгласие
от залогодателя и то дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписите, за да може
залога да премине върху новия приобретател на вземането. Учредяването на залога по ЗОЗ
предвид неговите специфики касае конкретния залогодател и кредитор. За да се променят
страните по залога, на вещи, които продължават да се ползват от залогодателя се изисква
съгласие на този залогодател и вписване.
Съдът намира, че вписването по чл.26 ЗОЗ има конститутивно действие и не само
при първоначалното учредяване на залога, а при всяка промяна страните по вземането,
което залога обезпечава, след като законът иска изричното съгласие на залогодателя и
неговото вписване за да гарантира всеки последващ нов кредитор на съответното вземане.
Предвид на това съдът намира, че залогът по ЗОЗ, с оглед неговата специфика не може да
премине и не следва вземането и това не зависи само от волята на кредиторите, между които
по чл.99 от ЗЗД става това прехвърляне. В конкретния случай, при липса на нотариално
заверено съгласие и вписване на това прехвърляне по партидата на залогодателя,а и на
новия кредитор, съдът намира, че за кредитора нов преобретател на вземането Н. ЕООД, не
е налице преминаване на обезпеченията чрез учреден залог по ЗОЗ на тези вземания. Тъй
като с оглед изложеното по-горе настоящия състав намира, че приетите вземания на Н.
ЕООД по двата договора за кредит не може да се приеме, че се явяват обезпечени със 6-те
3
залога по ЗОЗ, които първоначално са вписани, като обезпечаващи тези вземания, то и в
конкретния случай не е приложима нормата на чл.16,ал.1 ЗОЗ вр.чл.722, ал.1 ,т.1 от ТЗ.
Следователно поредността на приетите вземания на Н. ЕООД е тази по т.8, за възникналите
до откриване на производството по несъстоятелност, а за лихвите след този момент по т.9 на
чл.722 от ТЗ, което обстоятелство следва да се признае с настоящото съдебно решение. Ако
до датата на разпределението на събраните вземания настъпи промяна, то синдика и съдът
са в правото си да съобразят тази промяна относно поредността на удовлетворяване на
вземанията по чл.722 от ТЗ със самото разпределение.
Ответника Н. ЕООД дължи държавната такса за настоящото съдебно производство в
размер на 1 % от материалния интерес или следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС сумата от 44 283.61 лв. на осн.чл.694,ал.7 от ТЗ. Същата дължи и сумата от 100 лева
юристконсултско възнаграждение на ищеца НАП.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, по искът с пр.осн.чл.694 от ТЗ вр.чл.722, от ТЗ
предявен от Н.А.П., гр.София, бул.**** срещу „ Б.Т.„ ЕООД ЕИК ****/ н./, гр.София, ул…
и „ Н. „ ЕООД ЕИК ****, гр.Варна, бул.****, при участието на синдика В. П. АНЧ. с адрес
на упражняване на дейността: гр.София, ул.****, че приетите вземания вписани в списъка
19.04.2021г., публикуван в ТР под № 20210428102843 са със следната поредност на
удовлетворяване по чл.722 ТЗ, а именно :
Вземания по Договор за предоставяне на кредитна линия №100 – 2030 от 28.04.2017г.:
= Главница в размер на 1 850 000 лв. с поредност по чл.722, т.8 от ТЗ.
= Лихва в размер на 9 250 лв. с поредност по мл.722,т.8 от ТЗ.
= Неустойка в размер на 3 980.61 лв. с поредност по чл.722, т.8 от ТЗ.
= Законна лихва върху главницата от 07.06.19г. до окончателното изплащане с поредност по
чл.722,т.9 от ТЗ.
Вземания по Договор за предоставяне на кредитна линия № 100 – 2031 от
28.04.2017г.:
= главница в размер на 2 550 000 лева, с поредност по чл.722,т.8 от ТЗ
=лихва в размер на 9 731.98 лева с поредност по чл.722,т.8 от ТЗ
= неустойка в размер на 5 398.50 лева с поредност по чл.722,т.8 от ТЗ
= Законна лихва върху главницата от 07.06.19г. до окончателното изплащане с поредност по
чл.722,т.9 от ТЗ.
ОСЪЖДА Н. ЕООД ЕИК **** гр.Варна, бул. **** да заплати по сметка на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гр.София, бул.Витоша № 2 държавна такса в размер на
44 283.61 лв. /четиридесет и четири хиляди двеста осемдесет и три лева и шестдесет и една
стотинки/.
4
ОСЪЖДА Н. ЕООД ЕИК **** гр.Варна, бул. **** да заплати на Н.А.П. ,гр.София,
бул.Княз **** сумата от 100 лева / сто лева / разноски на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред
САС .
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5