РЕШЕНИЕ
N
гр.София 10.02.2022 г.
Софийски градски съд, II-A въззивен състав в откритото съдебно заседание на
16.12.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в..гр. дело N. 1257/2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗК „Л.И.“АД срещу Решение 20224003/13.10.2020г. по гр.д.
38377/2016г. на СРС, 177 с-в, с което е уважен частичен иск и е осъден жалбоподателя
да заплати на Х.З.Х. сумата от 1000,00
лева - част от вземане в общ размер от 50000,00 лева - за застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.12.2015г. в гр.
София и причинено от водач, застрахован при
ответника по застраховка ГО на автомобилистите.
Изложени са оплаквания за необоснованост на решението
поради несъобразяване с доказателствата по делото, от които се установявало, че
единствено пострадалия има вина за настъпване на ПТП, като пресякъл при
забранителен сигнал на светофара и на необозначено за целта място. Водачът не
бил наказателно преследван, налице било случайно деяние, което било установено
в хода на досъдебното производство. Експертизата установила, че ударът е бил
непредотвратим за водача. Нямало въведено ограничение в участъка от 27
километра в час и нямало задължение за водача да се движи с такава скорост, при
която СРС приел, че е можел да избегне удара.
Не била доказана пълно и главно вината на водача и
съответно нямало предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя.
Поддържа правомерност на поведението на водача,
съответно липса на противоправност като елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска. Не е
постъпил отговор на жалбата. Въззиваемия с молба от 15.12.2021г. оспорва
жалбата и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира решението на
СРС за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е
ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивния съд намира
обжалваното решение за неправилно по следните съображения:
Няма спор между страните за настъпване на инцидента,
времето и мястото, както и за наличието на валидно застрахователно
правоотношение между водача на процесното МПС и ответника. Спора се концентрира
относно наличието на противоправно и виновно поведение и от кого е осъществено,
съответно дали е налице деликт и основание за ангажиране на отговорността на
застрахователя.
От доказателствата по делото – свидетелските показания
на очевидец, протокол за оглед на местопроизшествие се установява категорично,
че преминаването на ППС и пешеходци през процесното кръстовище се регулира чрез
светлинни сигнали от светофарна уредба, която е работила в нормален режим при
инцидента.
За да е налице основание за ангажиране отговорност на
застрахователя следва при пълно и главно доказване да е установена
противоправност на поведението на водача на МПС. Това е в тежест на ищеца.
Съгласно ЗДВП е налице императивно уредена последователност на съобразяването
на водачите на МПС и на пешеходците със способите за регулиране на движението (чл.
7). ЗДвП посочва, че при наличие едновременно на светофарна уредба в работещ
режим и друга маркировка за предимство, задължителни за участниците в
движението (ППС и пешеходци) са сигналите на светофарната уредба.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от НАРЕДБА № 17 от 23.07.2001 г.
за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали /ДВ бр. бр. 72 от
17.08.2001 г.,/“ „Регулиране на
движението по пътищата със светлинни сигнали е последователното пропускане през
определено място на пътя (регулирано място) на движещи се в различни посоки
пътни превозни средства и пешеходци. Регулирано място може да бъде кръстовище…..“
. Съгласно чл. 38, т. 3 от тази наредба работещата светофарна уредба не допуска
едновременно преминаване през кръстовището на ППС и пешеходци в конфликтни
направления. В конкретния случай направленията на движение на участниците в
ПТП-то са безспорно конфликтни.
При това положение, за да се приеме противоправност на
поведението на водача е необходимо пълно и главно доказване на извършено от
него преминаване през кръстовището на забранителен за него сигнал на
светофарната уредба и едновременно да се установи, че за него е било налице
задължение да предполага, че на пътното платно може да се появи внезапно, но
предвидимо препятствие- пешеходец. Необходимо е да се даде обоснован отговор
дали водачът на МПС е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя,
съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия, възможно
ли е било от обективна и субективна страна той да е възприел пострадалия като
опасност и дали има виновно нарушение на конкретни правила за движение. Ако с
оглед конкретната пътна обстановка, нищо не е предполагало към предвидимост на
поведението на пострадалия пешеходец, то няма нарушаване разпоредбата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП. В този смисъл е и трайната съдебна практика. Решение № 17 от 13.02.2017 г. на ВКС по гр. д. №
50230/2016 г., IV г. о., ГК; решение № 185/15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
889/2012 г., IV г.
Според разпитания свидетел светофара е светел червено
за пешеходци. Посоченото от свидетеля, че когато е стигнал до пострадалия и е
погледнал към светофара той е светел „зелено“ не опровергава изявлението му за
червен светофар при пресичането на платното от пострадалия, защото е напълно
възможно сигналът от светофарната уредба да се е сменил. По делото липсват
доказателства водачката да е преминала на червено, което е констатирано и от
СРС. Следователно с оглед на посоченото по-горе за начина на функциониране на
светофарите и при липса на твърдения и доказателства за повреда в светофара
следва извод, че на червено е започнал да пресича пострадалия ищец.
Установено е от САТЕ, че водача се е движел със скорост
от 40 км/ч при позволени в населено място 50,00. Извод за скоростта косвено може
да се направи и от свидетелските показания-свидетеля е заявил, че колата се е
движела бавно и бързо е спряла след удара.
Установено е също, че удара е станал извън обхвата на
маркираната пешеходна пътека, която според експертизата е с дължина 2,70 метра
от ориентира при огледа и тя е началото всъщност на ориентира, а удара е на
около 3,5-4,0 метра. Това от своя страна води до извод и за друго нарушение на
пешеходеца-пресичал е извън предназначеното затова място.
Установено е от САТЕ и, че не имало обективна
възможност за водача да при аварийно спиране да избегне удара.
Същевременно с оглед на разпоредбата на чл. 113 от ЗДВ
няма как да се вменява на водача задължение да предполага, че пешеходец ще започне
пресичане на червен сигнал и извън обозначените затова места в населено място. От
тук следва извод, че с оглед конкретната пътна обстановка, нищо не е
предполагало към предвидимост на поведението на пострадалия пешеходец. Няма и и
установено нарушение на конкретно правило за движение от страна на водача.
По аргумент от разясненията дадени с ТР 2/2016, т. 6,
б. „б“ на ОСНК на ВКС се налага извод, че при спазване на правилата за скорост
от страна на водача и нарушаване на забраната да преминава на червен сигнал от
страна на пешеходеца не може да има противоправно поведение на водача на ППС.
Това обаче изключва възможността да се осъществи
фактическия състав на деликт и да се ангажира отговорността на застрахователя
по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“.
Обратните изводи на СРС са необосновани и решението му
е неправилно, поради което следва да се отмени, а предявеният частичен иск за
сумата от 1000,00 при пълен размер на обезщетението от 50000,00 лева да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски за двете
инстанции има само ответника - въззивник. За първа инстанция се претендират и
доказват разноски от 150,00 лева за експертизи. Налице е право на възнаграждение
за юрисконсулт, което съдът намира, че следва да се определи на 100,00 лева.
За въззивното дело ищецът има право на разноски за
държавна такса в размер на 25,00 лева и на 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение 20224003/13.10.2020г. по гр.д.
38377/2016г. на СРС, 177 с-в КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявеният от Х.З.Х. с ЕГН **********
срещу ЗК „Л.И.“АД с ЕИК *******и
седалище и адрес на управление ***51 Д частичен
иск за сумата от 1000,00 лева (част от сумата от 50000,00 лева) – застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.12.2015г.
около 20,15 часа в гр. София, на кръстовището между бул. „Шипченски проход“ и
ул. „Николай Коперник“ с участие на застрахования по застраховка гражданска
отговорност при ЗК „Л.И.“АД водач на МПС с рег. N. ******* Ц.В.П..
ОСЪЖДА Х.З.Х. с
ЕГН ********** с постоянен адрес ***8 ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Л.И.“АД с ЕИК *******сумата
от 375,00 лева – разноски за двете инстанции
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.