Определение по дело №110/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 март 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20227260700110
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 217

18.03.2022г., гр.Хасково

 

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:                                                                                                                                                               

                                                                                                            Съдия:  Ива Байнова

като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. № 110 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:                                                               

            Производството е по чл.256 от АПК.

Образувано е по жалба с характер на искова молба  от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник – адв.Б.Б.,***, против бездействие на Кмета на Община-Кърджали по  задължението му, разписано в чл.15а, ал.2  от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), а именно да създаде на сайта на общината секция „Достъп до информация“, в която да публикува информацията, разписана в същата норма.

Ищецът сочи, че често подава заявления по ЗДОИ до Община Кърджали. През 2022г. подал 5-6 заявления, за да потърси информация за годишните отчети по чл.15, ал.2 от ЗДОИ,  тъй като такива не открил на сайта на общината. Твърди, че в Община Кърджали не съществува секция „Достъп до информация“, каквато ответникът бил длъжен да създаде преди 7 години по силата на чл.15а, ал.2 от ЗДОИ и да публикува в нея информацията, визирана в нормата, за да се ползват от нея заявителите на информация, сред които и той. Твърди, че поради липса на такава секция, не били публикувани годишните отчети по чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, а така не можел да се запознае с подадените заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информацията от обществения сектор, както и за направените откази и причините за това. Ако такава информация съществувала, лесно щял да се ориентира в намерението си преди да подаде заявление, както и за причините за откази по тях, но такива отчети липсвали, поради липса на секция „Достъп до информация“, в която да се публикуват. Твърди, че на сайта на Община – Кърджали не е публикувана никаква информация по чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, тъй като липсва секция „Достъп до информация“. Липсвала информацията по чл.15, ал.1, т.4 и т.11, и по ал.2 от ЗДОИ, липсвали Вътрешните правила за достъп до обществена информация, нямало нормативите за разходите по чл.20, ал.2 от ЗДОИ и таксите по чл.41ж от ЗДОИ, не се знаело името и телефона на отговорния служител за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация, респ.  въобще липсвала актуализация или обновяване на информацията по чл.15 вр. чл.15а, ал.3 и ал.4 от ЗДОИ.

Ищецът сочи, че задължението по чл.15а, ал.2 от ЗДОИ е законово определено от преди 7 години и е с цел да се предоставят блага на заявителите, търсещи обществена информация. Счита, че не е необходимо издаването на административен акт, поради което не е необходимо и подаване на искане до ответника за извършване на действието като в тази връзка цитира съдебна практика. Счита, че е пряко , лично и непосредствено засегнат от порочното бездействие на ответника, който виновно му дава повод от завеждане на делото, поради липса на секция „Достъп до информация“ и дори и да създаде такава в хода на съдебното производство, следва да бъде осъден да му възстанови сторените разноски.

По изложените съображения , моли да се постанови решение, с което се задължи Кмета на Община-Кърджали да създаде секция „Достъп до информация“ на сайта на  поверената му община по смисъла на чл.15а, ал.2 от ЗДОИ. Претендира разноски. На основание чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. 

От Кмета на Община Кърджали чрез пълномощник е постъпил отговор вх.№1151/25.02.2022г., в което са изложени съображения за недопустимост на оспорването. Прави се искане  оспорването да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати, или да се отхвърли като неоснователно и недоказано. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Към отговора са представени заверени копия от разпечатка от сайта на Община Кърджали на секция „Достъп до информация“, както и от преписки по Заявления за достъп до обществена информация , подадени от П.Т.З., вкл. Решение №8/01.02.2022г., видно от което на сайта на Община Кърджали няма създадена секция „Достъп до информация“.

От пълномощника на ищеца е представено писмено становище с вх.№1466/11.03.2022г. , в което се възразява срещу изложеното в писмения отговор на ответника. Сочи се, че жалбата е подадена при наличие на правен интерес, тъй като секцията „достъп до информация“ е създадена едва на 22.02.2022г. – след образуване на делото, с което ответникът виновно е дал повод за завеждането му. В тази връзка, при евентуално прекратяване на делото, поради извършване на исканото действие, се  претендират разноски.

Постъпила е и Молба вх.№1535/15.03.2022г. от пълномощника на П. З., с приложени към същата екранна разпечатка от сайта на Община Кърджали, секция „Достъп до информация“, както и решения по ЗОДОИ, издадени по негови заявления. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира оспорването за недопустимо, поради следните съображения:

Производството по реда на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), дава възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия. В хипотезата по ал. 1 на чл. 256 от АПК административният орган следва да бездейства и да не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а в хипотезата по ал. 2 на нормата следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства. Следователно, предпоставка за допустимостта на оспорването по чл.256, ал.1 от АПК е наличието на бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, както и наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или застрашени права, свободи и интереси на ищеца, като целта е това нарушение да бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона действие.

В случая липсата на секция „Достъп до информация“ на сайта на Община Кърджали“ безспорно се потвърждава от приложеното Решение №8/01.02.2022г. на Кмета на Община Кърджали, като фактическото задължение по създаването й се съдържа имплицитно в разпоредбата на чл.15а, ал.2 от ЗДОИ.  Към настоящия момент обаче, видно от събраните доказателства, ответникът е извършил произтичащото от  нормата на чл.15а, ал.2 от ЗДОИ задължение, а именно създал е на сайта на общината секция „Достъп до информация“, в която съответно е публикувал и визираната в нормата информация. Поради това следва да се приеме, че с преустановяване на твърдяното от ищеца бездействие, за него е отпаднал правният интерес от търсената защита, а последното е основание за оставяне на исковата молба без разглеждане и за прекратяване на делото.

При този изход на производството на оспорващия ищец се дължат разноски, независимо от основанието за прекратяването на делото. Действително твърдяното неоснователно бездействие на административния орган е преодоляно с извършване на фактическото действие по създаване на секция „Достъп до информация“ на сайта на Община Кърджали с изискуемото съдържание, което обаче е станало след подаване на исковата молба. Несъздаването на такава секция е предизвикало търсената защита по съдебен ред. Ето защо на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Претендираните такива в настоящото производство са в размер на 610.97 лева, от които 10.00 лева за внесена държавна такса, 0.97 лв – такса за превод и 600.00 лева възнаграждение за един адвокат. От ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за основателно. Следва да се има предвид, че настоящото производство не се отличава с каквато и да било фактическа и правна сложност, за да бъде оправдано възлагането на пълния размер на договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат в тежест на другата страна, поради което адвокатският хонорар следва да се присъди в минималния размер от 500 лв по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не следва да се присъждат претендираните разноски от 0.97 лв – такса за превод, тъй като същите не представляват деловодни такива.

По изложените съображения оспорването се явява недопустимо на основание чл. 159,  т. 4 от АПК , и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с характер на искова молба  от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник , против бездействие на Кмета на Община-Кърджали по задължението му, разписано в чл.15а, ал.2  от Закона за достъп до обществена информация , а именно да създаде на сайта на общината секция „Достъп до информация“, в която да публикува информацията, разписана в същата норма.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 110/2022 г. по описа на Административен съд-Хасково.

            ОСЪЖДА Община Кърджали да заплати на П.Т.З. ЕГН ********** *** ,  разноски по делото в размер на 510.00 /петстотин и десет/ лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

                                                                                                                                                                                                                                        

                                                                                            Съдия: