Р Е Ш Е Н И Е
№..……/……..……2020 г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, Гражданско
отделение, в открито съдебно заседание, на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при участието на секретаря Петя Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Филип
Радинов въззивно гражданско дело № 1978 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба с вх. № 66083/12.09.2019 (по регистратура на Районен съд - Варна),
подадена по пощата на 10.09.2019 г., от М.М.Д., ЕГН ********** и Б.Н.Д., ЕГН **********
(починал на 16.12.2019 г.) и двамата от с. Зорница, чрез адв. В.Д., срещу
Решение № 3603/05.08.2019 по гражданско дело № 18964/2018 на Районен съд -
Варна, в с което са уважени
предявените от И.Р.К., ЕГН ********** *** срещу въззивниците, обективно
кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 88 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, и последните са осъдени да заплатят на ищеца сума в размер от 9120 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди - претърпени загуби изразяващи се в направата на разходи
за изготвяне на проектна документация за строеж на жилищна сграда в имот,
собствен на ответниците, настъпили в резултат на неизпълнение на задълженията
на ответниците по договор сключен в устна форма между страните през м. 05.2016 г.
за снабдяване с проектна документация за строеж на сграда и бъдещо строителство
на сградата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението и 397,73 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата начислено за периода 11.07.2018 г. до 13.12.2018 г.
Поддържа се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като
процесната сума е присъдена като обезщетение по развален договор, а ищецът я е
претендирал на неосъществено основание – несключен окончателен договор.
В условията на евентуалност се твърди, че решението е неправилно,
поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Навеждат се доводи за допуснати процесуални нарушения от съда,
изразяващи се в необсъждане на твърдения и възражения на страните, и формиране
на фактически и правни изводи без да са взети предвид и обсъдени всички
доказателства по делото.
Навежда доводи, че предоставянето на средства на ищеца, от майка
му, за заплащане на архитектурното бюро има симулативен характер, тъй като тези
средства впоследствие са ѝ били възстановени от „Студио Каса” ООД или
неговия управител.
Изтъква се, че предявените искове са уважени
без да се установи какво е било съдържанието на договора между страните. Твърди
се, че свидетелките показания противоречат на друг събран по делото
доказателствен материал и тези противоречия не са обсъдени от съда.
Счита, че няма основание за солидарна
отговорност на ответниците, както и за приложимост на чл. 32 ал. 2 от СК, тъй
като сделката между страните е търговска, доколкото няма данни, че след като
сградата бъде построена ответниците ще се преместят да живеят в нея и да
ползват жилищата за задоволяване на свои нужди. Сочи се, че ищецът не е бил
изправна страна по твърдения договор, към момента на изпращане на поканата за
развалянето му. Сочи се, че неправилно е прието, че в нотариалната покана се
съдържа техническа грешка относно деня, в които страните следва да се явят пред
нотариус и че същата е подписана от надлежен пълномощник на ищеца, тъй като за
това действие се е изисквала нотариално заверено пълномощно.
Направено е искане за обезсилване, а в
условията на евентуалност отмяна на решението в обжалваната част.
Претендират се съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
В съдебното заседание въззивниците М.Д., Н.Н.
и Д.Н. (последните двама наследници конституирани на мястото на починалия Б.Д.),
поддържат жалбата.
На 28.10.2019 г. е постъпил отговор от И.Р.К., ЕГН **********,
чрез адв. П.Х. и Д.В., в който се поддържа становище, че правната квалификация
на главния иск е по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД. Акцентира се върху възможната
заинтересованост на разпитаните пред първа инстанция свидетели, като се
оспорват доводите за симулативност на плащането към „Студио Каса” ООД. Поддържа
се, че неправилно е прието, че се касае за сключен между страните договор, тъй
като всъщност последните са имали само преддоговорни отношения.
Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалните си представители,
въззиваемият поддържа отговора.
Относно предмета на исковата претенция се твърди, че М. и Б. Д.
притежават в режим на СИО поземлен имот, представляващ обект с идентификатор №
10135.3513.1920 по КККР на гр. Варна. Посочва се, че през месец май 2016 г.
ищецът е сключил с ответниците договор, в устна форма, по силата на който
ищецът се задължил, за своя сметка да се снабди с необходимата документация за
построяване на сграда върху поземления имот на ответниците, както и да изгради
самата сграда, в 18 месечен срок от получаване на разрешение за строеж и
останалите необходими документи. Твърди се, че като насрещно задължение по
договора, ответниците са се съгласили, след построяване на сградата да учредят
право на строеж върху поземления имот и да прехвърлят 30 % от построената
сграда на ищеца. В хода на изпълнение на задълженията по договора ответниците
се представлявали от пълномощник – тяхната дъщеря Н.Н.. В изпълнение на своите
задължения, със съгласие на ответниците и пълномощничката им, ищецът през 2017
г. възложил на „Студио каса” ООД да изработи технически проект за жилищна
сграда, за което през месец февруари 2018 г. заплатил сума в размер от 9120
лева (с вкл. ДДС). Твърди се, че на 02.02.2017 г. е подадено заявление за
снабдяване с разрешение за строеж, а последното е издадено на 08.02.2017 г. Посочва
се, че проектната документация и разрешението за строеж са предадени на
ответниците, след което в разрез с уговорките постигнати в сключения с ищеца
договор те учредили право на строеж на „Стил Инвест 2017” ООД и му възложили да
построи сградата със строителната документация предадена им и заплатена от
ищеца. Твърди се, че в края на месец февруари 2018 г. ответниците заявили на
ищеца, че считат договора за развален, при което последният изпратил нотариална
покана до ответниците за заплащане на сумата от 9120 лева, представляваща
заплатената цена на „Студио каса” ООД за изработването на технически проект за
изграждането на уговорената с ответниците жилищна сграда. Твърди се, че сумата
не е заплатена доброволно, поради което ищецът счита договора за развален и
претендира връщане на заплатената сума на „Студио каса” ООД.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответниците. Исковите претенции се
оспорват като неоснователни. Не оспорват, че са собственици на имот адрес гр.
Варна, ул. „***“ № *, за който е издадено разрешение за строеж на жилищна
сграда, както и че в имота е започнало строителство от трето за спора лице.
Потвърждават, че по повод реализиране на строителството са упълномощили дъщеря
си да ги представлява пред различни институции, както и че са подписали
изготвения архитектурен проект и се ползват от него в качество на възложители.
Затова и оспорват въпросните архитектурни проекти да са възложени по договор
между ищеца и изпълнителя им. Не се оспорва и получаване от ответницата на
сочената от ищеца нотариална покана. Оспорват с ищеца да са сключвали договор
със соченото съдържание, евентуално той да е бил развалян на соченото
основание. Твърдят, че ищецът единствено е предложил на дъщерята на ответниците
да я запознае с архитект за изготвяне на проекти и тя сама ги е посещавала без
да става на въпрос, че проектите следва да се заплащат. Т.е възприето е като
роднинска услуга без задължение за плащане на архитекта. Извън това,
сключването на твърдяния договор в устна
форма сочи да не е възприето от обичайното право и нормативната уредба, и
икономически е неоправдано получаване на само 30 % от построеното. Оспорва
достоверността на датата на договора за възлагане изработка на архитектурни
проекти сключен със „Студио каса“ ООД Варна, извършеното плащане по него. Сочи
се договорът да е симулативен и нищожен,
защото при сключването му ищецът не е имал качество на възложител по чл. 161 от ЗУТ, нито е бил собственик, нито е имал право да строи в чужд имот. Оспорват се
твърденията ищецът да е имал готовност да изпълни останалата част от
задълженията си при наличие на разрешение за строеж, предвид продължителния
период на бездействието си- цялата 2017 г., когато той всъщност е отсъствал от
страната. Съмнения пораждало и обстоятелството, че плащането по този договор е
извършено едва през 2018 г., докато разрешението за строеж е от 2017 г. Ако и
да се приеме, че е извършено плащане по въпросния договор с третото лице, то
това плащане не обвързва ответниците, защото възложители са те, а не ищецът.
Ако и да се приеме, че между страните е възникнало твърдяното облигационно
правоотношение се твърди, че договорът е нищожен на няколко основания: липса на
форма, доколкото считат, че договорът е такъв по смисъла на чл. 163 от ЗУТ и не
е спазена писмената форма за него; сключен в противоречие със закона или поради
невъзможен предмет, защото ищецът не е лице регистрирано като строител според
изискванията на закона, съответно е нямал обективната и субективна възможност
по изпълнение строителство на сградата и още при сключване на договора е
действал недобросъвестно. Оспорва се представителната власт на лицето изпратило
нотариалната покана. Твърди се, че ответникът не я е получавал, но не поради
сочените причини влошено здравословно състояние, а поради това, че не му е
предоставена. А предвид датата посочена в нея 10.07.2017 г., то обективно е нямало как ответниците да се явят на нея.
Оспорва се наличието на пасивна солидарност в дълга.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата, и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, а и от доказателствата по
делото се установява, че М. и Б. Д. притежават в режим на СИО поземлен имот,
представляващ обект с идентификатор № 10135.3513.1920 по КККР на гр. Варна. От
договор за извършване на проекто – проучвателни работи се установява, че на
28.06.2016 г. ищецът е сключил със „Студио каса“ ООД договор по силата, на
който дружеството се е задължило да изработи технически проект на жилищна
сграда, която да бъде построена в описания по-горе имот на ответниците. От
Фактура № 44/20.02.2018 г. и платежно нареждане от същата дата се установява,
че във връзка с този договор ищецът е превел в полза на дружеството
договорената сума от 9120 лева (с ДДС). От приложените към делото нотариална
покана и констативен протокол, изготвени при нотариус А. П., рег. 537, район на
действие Районен съд – Варна е видно, че ищецът е изпратил на ответниците
покана да му заплатят сумата от 10865,52 лева, представляваща заплатената на
„Студио каса“ ООД цена за изработената от него проектната документация и други
направени от ищеца разходи свързани с подготовката по изграждането на сграда в
имота на ответниците. Поканата е получена от М.Д. на 04.07.2018 г. От
Разрешение за строеж № 24/08.02.2017 г. се установява, че в полза на
ответниците е издадено разрешение за построяване на жилищна сграда в техния
имот. С Нотариален акт № 141/2017 г. на нотариус Д. С., районе на действие
Районен съд – Варна, се установява, че ответниците, заедно с пълномощника им Н.Н.
са възложили на „Стил Инвест 2017 г.“ ООД да построи жилищна сграда, чието
строителство е допуснато с Разрешение за строеж № 24/08.02.2017 г., възложили
са му да снабди сградата с удостоверение за въвеждане в експлоатация и са му
учредили безсрочно право на строеж върху посочените в нотариалния акт обекти,
които ще се намират в предвидената за изграждане жилищна сграда. От
удостоверение № 24/27.03.2019 г. построената от „Стил Инвест 2017 г.“ ООД
сграда в имота на ответниците е въведена в експлоатация.
От извършената на
първа инстанция съдебно-счетоводна експертиза се установява, че Фактура №
44/20.02.2018 г. за сумата от 9120 лева е изцяло погасена от ищеца чрез
плащане. В счетоводството на „Студио каса“ ООД процесната фактура е редовно
осчетоводена.
От свидетелските
показания на Д.Н. (син на ответниците и чичо на ищеца) се установява, че през
2016 г. ищецът е предложил в присъствието на свидетеля и Н.Н. (която
разполагала с пълномощно от отвениците да ги представлява във връзка с притежавания
от тях имот), за своя сметка да се снабди с необходимите документи и да построи
жилищна сграда в имота на ответниците. Около май месец през 2016 г. ответинците
и ищецът са постигнали съгласие, последният за своя сметка да се снабди с
необходимата документация и да построи жилищна сграда в имота им срещу
насрещното задължение на ответниците да му прехвърлят апартамент от тази
сграда, след като тя бъде завършена. Ищецът се снабдил с всички необходими
документи за построяване на сградата, след което отишъл у дома на ответниците и
те подписали всички документи. През цялото време ответниците са представлявани
в отношенията си от своята пълномощница – Н.Н.. Между документите, които ищецът
е занесъл на ответниците имало скици от кадастъра, разрешителни от ВиК,
пожарната, Енерго-Про и други. Строителството се забавило, тъй като съседа на
ответниците отказал да подпише декларация, че няма претенции към техния имот,
въпреки усилията полагани от ищеца в тази насока. През 2017 г. Н.Н. (пълномощник
на ответниците във връзка с имота) намерила ново дружество, на което възложили
построяването на жилищната сграда в имота на ответниците. В края на октомври
през 2017 г. ищецът отишъл да работи в Кипър. В края на 2017 г. свидетеля
влошил отношенията си с Н.Н. и ответниците. Като взе предвид възможната заинтересованост
на свидетеля – чичо на ищеца и с влошени отношения с ответниците и дъщеря им,
дава вяра на депозираните от него доказателства изцяло, тъй като последните са
пълни логични, последователни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло с
останалите доказателства събрани по делото, включително с част от показанията
депозирани от свидетелката Н.Н..
От свидетелските
показания на Н.Н. (дъщеря на ответниците) се
установява, че през 2016 г. ищецът предложил, за своя сметка да се снабди с
документи и да построи жилищна сграда в имота на ответниците. Във връзка с
необходимата документация, свидетелката занесла на архитекта (И. К.) скица на
имота. След като необходимата документация била изготвена през февруари – март
през 2017 г., строителството на сградата е следвало да започне, но се забавило
и ищецът казал на ответниците, че нямало да могат да бъдат обезщетени с по един
етаж, при което свидетелката възложила на друго дружество построяването на
жилищната сграда в имота на ответниците и тя била построена и въведена в
експлоатация. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката в частта им, че
ищецът е заявил, че нямало да могат да бъдат обезщетени с по един етаж, поради това,
че в тази си част показанията не кореспондират с нито едно друго доказателство
по делото, както и поради обстоятелството, че последната е дъщеря на
ответниците и техен пълномощник във връзка със застрояването на процесния имот.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката и в частта, в която е
изложено, че ищецът е забавил построяването на сградата, тъй като от
показанията на свидетелят Д.Н. стана ясно, че соченото забавяне се е дължало на
отказа на съседа на ответниците да подпише декларация, че няма претенции към
имота им. Освен това няма други доказателства, подкрепящи показанията на
свидетелката в тази им част. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката в
останалата част, тъй като кореспондират с останалите доказателства по делото.
От свидетелските
показания на И. К. (управител на „Студио каса“ ООД) се установява, че през 2016
г. ищецът му възложил да изработи технически проект за жилищна сграда в имот на
ул. „***“ № *, притежаван от негови роднини. Във връзка с изготвянето на
документацията се срещал освен с ищеца, но и с лице от женски пол, пълномощник
на собствениците на имота. Съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетеля,
тъй като те кореспондират с останалите данни по делото.
От
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
От данните по делото е видно, че през месец
май 2016 г. ответниците, в качеството си на собственици (в режим на СИО) на
поземлен имот, представляващ обект с идентификатор № 10135.3513.1920 по КККР на
гр. Варна, представлявани от дъщеря си Н.Н. са постигнали съгласие с ищеца,
последния за своя сметка да се снабди с необходимата документация за
построяване на жилищна сграда в процесния поземлен имот на ответниците, както и
със свои средства да построи тази сграда. Първото поето от ищеца задължение по
договора се свежда до фактическо снабдяване от него и за негова сметка, на
всички необходими съгласно българското законодателство документи за построяване
на жилищната сграда във имота на ответниците, които да бъдат предоставени на
ответниците за преглеждане и подписване. Второто поето от ищеца договорно
задължение се свежда до построяване, за своя сметка на жилищна сграда в имота
на отвениците. В замяна на поетите от
ищеца задължения, ответниците, по силата на договореното с ищеца са се задължили,
след завършване на сградата да прехвърлят в негова полза апартамент от същата.
От посоченото е видно, че задължението на
ответниците да прехвърлят правото на собственост върху апартамент в жилищната
сграда, след изграждането ѝ се намира в синалагматична връзка както със
задължението на ищеца да снабди ответниците с документацията необходима за
построяване на сграда, така и с задължението му да построи самата сграда.
Договорът за прехвърляне на недвижим имот следва да бъде сключен в нотариална
форма ( чл. 18 от ЗЗД), а предварителен договор за това – в писмена форма (чл.
19 ал. 1 от ЗЗД). От данните по делото се установи, че страните са сключили
договора в обикновенна устна форма, поради което същият е нищожен поради липса
на форма (чл. 26 ал. 2 пр. 3 от ЗЗД). В случая не се касае за частична
недействителност в някоя от хипотезите визирани в чл. 26 ал. 4 от ЗЗД, каквато
би била мислима ако задължението на ответниците да прехвърлят на ищеца
апартамент в построената сграда бе синалагматично свързано само със
задължението на ищеца да снабди ответниците с проектна документация за
изграждане на сграда или само със задължението за построяването ѝ. В
случая обаче, уговорката на страните е била ищецът за своя сметка да предостави
на ответниците всички необходими документи за построяване на процесната сграда
и нейното построяване срещу насрещното задължение на ответниците, след
завършване на сградата да прехвърлят на ищеца апартамент в тази сграда. Правото
на ищеца да получи в собственост апартамент е обусловено именно от изпълнението
на двете поети от него задължения по договора - за снабдяване на ответниците с
документация и последващото построяване на сграда, а не е обусловено само от
изпълнението на едното или само на другото задължение, поради което договорът
сключен между страните по делото е изцяло нищожен.
При
предаване и получаване на имуществена облага във връзка с нищожен договор,
между далия и получилия облагата възниква правоотношение на неоснователно
обогатяване по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. За да възникне реституционното
правото на далия имотна облага за връщане на даденото следва да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки – 1) че ищецът е предал на
ответниците имуществена облага на определена стойност и 2) че към момента на
предаването на облагата е липсвало основание за това.
По делото е установено, че ищецът в
изпълнение на поетите към ответниците задължения е възложил на „Студио каса“
ООД изработването на техническа документация за изграждането на жилищна сграда
в имота на ответниците, за което е заплатил сумата от 9120 лева (с ДДС). В
счетоводството на „Студио каса“ ООД тази сума е редовно осчетоводена. По делото
е установено и че осигурените от ищеца документи са използвани от ответниците,
които са възложили на друго дружество да построило жилищната сграда, чиято
проектна документация е осигурена от ищеца. По делото няма доказателства
ответниците да са върнали парите заплатени от ищеца за изготвяне от „Студио каса“ ООД на техническа документация
за изграждането на жилищната сграда. Ответниците по делото не са ангажирали
доказателства за съществуването на някакво друго правоотношение с ищеца, което
от една страна да е породило за последния задължение да заплати процесната сума
на дружество, което да изработи технически документи и те да бъдат предадени на
ответниците, а от друга страна – право на ответниците да получат предадената от
ищеца документация. От посоченото е видно, че ответниците получавайки и
използвайки предоставената им от ищеца документация, необходима за
построяването на желаната от тях жилищна сграда в поземления си имот, са се
обогатили неоснователно в размер на заплатената от ищеца цена за изготвяне от „Студио
каса“ ООД на техническа проект за изграждане на тази сграда, тъй като
средствата за заплащане на тази цена не са излезли от техния патримониум, а от
този на ищеца.
По делото не бяха ангажирани доказателства за
твърдяното от въззивника антидатиране на договора между ищеца и „Студио каса“
ООД, както и за симулативност на всички действия на ищеца предприети след месец
декември 2017 г. – извършено плащане към трето лице и нотариална покана,
включително дали ищецът е заминал за Кипър преди или след като ответниците са
възложили на друго дружество да построи сградата.
По изложените съображения обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като единствено бъде променена правната квалификация,
която настоящата инстанция не споделя.
При връщане на дадено при начална липса на
основание в хипотезата на чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи
обезщетение за забава от поканата да изпълни – Тълкувателно решение № 5/2019 г.
по тълкувателно дело № 5/2017 на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай ответниците
са поставени в забава на 11.07.2018 г., поради което иска по чл. 86 от ЗЗД е
основателен за периода от 11.07.2018 г. до деня предхождащ депозирането на
исковата молба в съда – 13.12.2018 г.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК, въззивниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемия, сума
в размер от 800 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 3603/05.08.2019 по гражданско дело № 18964/2018 на Районен съд – Варна, с
което на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, ответниците М.М.Д., ЕГН **********,
Н.Б.Н., ЕГН ********** и Д.Б.Н.,
ЕГН ********** (последните двама наследници конституирани на мястото на
починалия Б.Н.Д., ЕГН ********** /починал на 16.12.2019 г./) са осъдени да
заплатят на ищеца И.Р.К., ЕГН **********, сума в размер от 9120 лева,
представляваща заплатена от И.К. на „Студио каса“ ООД цена за изработване на
техническа документация за построяване на жилищна сграда в поземлен имот,
представляващ обект с идентификатор № 10135.3513.1920 по КККР на гр. Варна,
собственост на ответниците, в изпълнение на поетите към последните задължения
по нищожен договор от месец май 2016 г., по силата на който ищецът, за своя
сметка се е задължил да се снабди и предостави на ответниците всички необходими
документи за построяване на жилищна сграда и нейното построяване срещу
насрещното задължение на ответниците, след завършване на сградата да прехвърлят
на ищеца апартамент в тази сграда, както и на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, са
осъдени да заплатят сумата от 397,73лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата начислено за периода 11.07.2018 г. до 13.12.2018 г,
включително са осъдени да заплатят законна лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението;
ОСЪЖДА, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, М.М.Д., ЕГН **********,
Н.Б.Н., ЕГН ********** и Д.Б.Н., ЕГН ********** да заплатят на И.Р.К.,
ЕГН **********, сума в размер от 800 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение;
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………..
ЧЛЕНОВЕ:
1….…………;
2………….….