О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1347
гр. Пловдив, 13.08.2020г.
Пловдивски окръжен съд, ГО, VII въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети август две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
мл. съдия ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Иванов
№ 1219 по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК, вр. с чл. 413 ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „***” АД, ЕИК *********, чрез пълномощника си адв. В., против
Разпореждане от 02.03.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 897/2020г. по описа на
ПРС, в частта с която e оставено без уважение искането на „****” АД, ЕИК
********* срещу физическото лице М.Д. К., за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за солидарното й
осъждане с ЕТ „****“, ЕИК *********,
както и за сумите от: общо 220,88 лева – неустойка; 596,52 лева – такса
ангажимент и за разноските над уважените до пълните претендирани размери.
В частната жалба са изложени
съображения, че горепосоченото разпореждане е неправилно в отхвърлителната му
част по отношение на неустойките и таксата ангажимент. Поддържа се, че ФЛ и ЕТ
са солдарно задължени. Релевират се доводи, че М. Д.К.осъществява търговска
дейност като едноличен търговец, поради което същата няма качеството на
потребител. Моли се разпореждането на ПРС да бъде отменено в обжалваната част и
да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и
представените доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл. 275,
ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане.
По същество частната жалба е неоснователна.
Наведените от жалбоподателя възражения, че ФЛ и ЕТ могат да отговарят
солидарно, са неоснователни, тъй като всеки един едноличен търговец, като носител едновременно и на търговски, и
на граждански права и задължения, винаги отговаря с едно и също свое имущество
по задълженията, придобити в резултат от упражняване на търговската си дейност,
както и по всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в частния си
живот. Следва да се вземе предвид и че признаването на търговско качество на
едно физическо лице разширява неговата правоспособност, разкривайки пред него
възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското
право, но без да е налице нов правен субект, т.е. единствено в пределите на
собствения му персоналитет. Предвид
гореизложеното се стига до заключението, че в този случай ФЛ и ЕТ не са
различни правни субекти, поради което и същите не биха могли да отговарят за
определени задължение отделно един от друг и то солидарно. В тази насока е и
утвърдената практика на ВКС /Решение № 80/26.07.2012 г. по
т.д. № 287/2011 г., I т.о. на ВКС/.
Неоснователни се явяват и релевираните
възражения от жалбоподателя, че клаузите на договора за дължимост на неустойки
и такса ангажимент не са неравноправни. При частичното отхвърляне на искането за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 районният
съд е изходил от приетата и действащата към момента на подаване на заявлението
от 21.02.2020г. разпоредба на чл.411, ал.2, т.3 ГПК / нова, ДВ,
бр.100/2019г./ за наличие на евентуална неравноправност на клаузите в Договора
за бизнес линия от 03.10.2017г., както и приложеният анекс към него от
06.02.2018г., представени към заявлението. Районният съд се е
аргументирал, като е посочил, че сочените от него клаузи заобикалят
забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК, като се явяват неравноправни на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. с ал. 1 ЗЗП. Освен това следва да се има предвид и че
по отношение на таксата е налице и обоснована вероятност чрез нея да се
заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК.
Тези изводи на РС Пловдив са правилни.
Съобразно чл. 411, ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не
се издава, ако съдът прецени, че искането се основава на неравноправна кауза в
договора с потребител или е налице налице обоснована вероятност за това. Точно
такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже издаването на исканата заповед. В
случая за отказ на съда е достатъчно да се констатира обоснована вероятност за
наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано
по категоричен начин. Съдът е обосновал преценката си и изводите му намират
опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо,
приложението на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК е
законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда са неправилни, то
за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по
исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо.
В казуса това не се изисква от закона.
По така изложените съображения и неоснователност на частната жалба
обжалваното разпореждане ще се потвърди като правилно.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I във връзка
с чл.278, ал.4 ГПК, въззивния съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1647/ 02.03.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№ 897/2020г. по описа на ПРС - ХXI гр.с., в частта с
която e оставено без уважение искането на „****” АД, ЕИК ********* срещу
физическото лице М.Д. К., за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за солидарното й осъждане с ЕТ „****“, ЕИК ********* , както и за
сумите от: общо 220,88 лева – неустойка; 596,52 лева – такса ангажимент и за
разноските над уважените до пълните претендирани размери.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.