Решение по дело №2233/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2371
Дата: 9 декември 2019 г.
Съдия: Мария Димитрова Иванова Даскалова
Дело: 20197050702233
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ _________/                              ,гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Варна, ІХ-ти касационен състав

На четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Даниела Станева

Членове: 1. Кремена Данаилова

2. М.Иванова-Даскалова

Секретар: Мая Вълева

Прокурор: Александър Атанасов

като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2233 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М.С.Н. *** против Решение №1242/20.06.2019г. по НАХД №1908/2019г. на РС-Варна, с което е потвърден Електронен фиш серия К №2436115 на ОД на МВР-Варна, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” от 400лв. за нарушение на чл.21 ал.1 във вр. с ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че Решението на ВРС е неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Правото на защита на жалбоподателя било нарушено поради това, че Районният съд не събрал всички относими и необходими доказателства за изясняване на обективната истина, не уважил направените доказателствени искания, а събраните доказателства не обсъдил. ВРС не проверил и не изяснил твърденията в жалбата, че МПС с рег.№С **** РК не е негова собственост и се управлява от неизвестно за него лице, за което бил сигнализирал ОД на МВР-Плевен, СДВР и РП-Варна. Освен това административно-наказателното производство по издаването на електронния фиш било образувано срещу ненадлежен и несъществуващ правен субект, тъй като ЕТ“М.-М.Н.“*** бил заличен от търговския регистър по силата на §5, ал.1 от ПЗР на ЗТР считано от 01.01.2012г. С оглед на това се претендира отмяна на Решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено ново, с което да бъде отменен електронния фиш, а в условия на евентуалност – делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Ответната страна – ОД на МВР- Варна не депозира становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Варна намира касационната жалба за допустима, а по същество - за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата оплакванията са за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, които са основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.

Решението на ВРС е валидно и допустимо.

Потвърденият с Решение №1242/20.06.2019г. на ВРС Електронен фиш серия К №2436115 на ОД на МВР- Варна е издаден на касатора М.С.Н. *** за това, че на 04.11.2018г. в 19.00часа в гр.Варна, по път „Е-70“ от Летище Варна в посока гр.Варна до бензиностанция „Петрол“ с МПС – Шкода Фабия с рег.№ С****РК е извършено нарушение за скорост, като при въведено ограничение на скоростта от 80км/час, обозначено с пътен знак В-26, с автоматизирана техническа система ARH CAM S1 с №11743с9 е установено и заснето, че лекият автомобил се движи със скорост 129км/час, т.е. с 49км/час превишение на скоростта. В графата за собственик на МПС, респ. ползвател в електронният фиш са посочени имената на касатора, който е представител на ЕТ“М.-М.Н.“***, а деянието е квалифицирано като нарушение по чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и за него на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП на Н. е наложена глоба от 400лв., като му е указано, че при заплащането й в 14-дневен срок от датата на получаване на обратната разписка, дължи 70% от нейния размер възлизащ на 280лв.

При проверката не се установяват допуснати от РС-Варна съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За съдебното заседание са призовани страните, с което им е дадена възможност да представят доказателства и да правят доказателствени искания. След даване ход на делото съдът е докладвал жалбата на М.Н., с приложенията й, сред които е представена разпечатка от регистър БУЛСТАТ за ЕТ“М.-М.Н.“***, приобщени са писмените материали в административно- наказателната преписка по издаването на Електронен фиш серия К №2436115 на ОД на МВР- Варна, депозирани от ответника със съпроводителното писмо. В жалбата и в съпроводителното писмо на ответника не е имало доказателствени искания, по които ВРС да не се е произнесъл, поради това правилно той преценил делото е изяснено от фактическа страна и дал ход по същество. Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба, че ВРС не е уважил направени доказателствени искания. Не отговаря на истината твърдението в касационната, че във въззивната жалба до ВРС Н. е заявил, че МПС с рег.№С **** РК се управлява от неизвестно за него лице, за което бил сигнализирал ОД на МВР-Плевен, СДВР и РП-Варна. Такива факти и обстоятелства не са твърдяни от Н. нито в производството по издаване на ел. фиш, нито в жалбата срещу него, нито с молба или в съдебно заседание. Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба, че ВРС е следвало да изяснява такива обстоятелства и служебно да събира доказателства за тях. За обстоятелствата свързани със регистрацията на ЕТ, както и за собствеността на МПС делото е било попълнено с доказателства, които са представени с жалбата и с административната преписка. Тези писмени доказателства са преценени от съда в Решението и съобразно тях са направени правните изводи за законосъобразността на ел. фиш, за правилността на фактическите установявания за нарушението и за лицето, което носи отговорност за него. Предвид на това неоснователно и опровергано от доказателствата е оплакването в касационната жалба, че е било нарушено правото на защита на Н.. ВРС е постановил правилно, мотивирано и законосъобразно решение, в мотивите на което е извършена задължителната проверка за законосъобразността на производството по издаване на оспорения ел. фиш. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. ВРС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено Решението, нито е постановено от незаконен състав. Поради това касационният състав намира за неоснователно оплакването в жалбата, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от ВРС.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон от ВРС. Настоящият състав споделя изводите на ВРС, че Електронен фиш серия К №2436115 на ОД на МВР- Варна,е със изискуемо съдържание в чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец, че съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието и не е допуснато съществено нарушение при издаването му. Видно от приложените в преписката снимки на разположението на автоматизирана техническа система ARH CAM S1 с №11743с9 на 04.11.2018г. на път „Е-70“ до бензиностанция „Петрол“ срещу движещите се МПС по него в посока от Летище Варна към гр.Варна и на заснетият от нея в 19.00 часа л.а. Шкода Фабия с рег.№ С****РК в момент, в който се движи във втората лента със скорост 132км/час при въведено с пътен знак ограничение на скоростта до 80км/час, правилно ВРС намерил за доказано извършено с него нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. По силата на закона с разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП е възведена забрана да се превишават определени с пътен знак стойности на скоростта при движение на МПС. Правилно това нарушение е описано в ел. фиш и установената скорост, с която е превишена указаната максимална скорост с пътния знак за дадения участък. За ел. фиш са изискуеми само изброените в чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП реквизити, за да бъде спазено изискването за форма, сред които не са име и подпис на издателя му, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Тази разпоредба в ЗДвП е специална по отношение на общата уредба в ЗАНН и изискванията към съдържанието на АУАН и НП, с оглед на което правилно ВРС намерил ел. фиш за законосъобразен. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съгласно дефиницията за ел. фиш в §6 т.53 от ДР на ЗДвП. Извода за законосъобразност на ел. фиш кореспондира на приетите по делото доказателства, представени от ответника с преписката, от които е видно, че е от одобрен тип и технически изправна автоматизираната система, с която в е измерена и установена скоростта на движение на лек автомобил по време на нарушението. Писмените доказателства свидетелстват, че нарушението, за което е издаден ел. фиш е установено с автоматизирано техническо средство – „Преносима система за контрол на скоростта на МПС, тип ARH CAM S1 S1 с №11743с9, която е мобилна с оглед преносимостта й, но е била стационарно разположена на пътя, когато е работила и регистрирала превишението на скоростта на автомобила на жалбоподателя. С писмените доказателства в преписката ответникът е доказал какви са характеристиките на конкретната система ARH CAM S1 с №11743с9, че е преминала на 29.10.2018г. проверка в лаборатория на Българския институт по метрология, като са му поставени защитни стикери и знак за проверка и е одобрен тип средство за измерване, съгласно удостоверение №17.09.5126 издадено на 07.09.2017г. от Българския институт по метрология до 07.09.2027г.

В съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и доказателствата ВРС посочил в Решението, че правилно и законосъобразно при издаване на електронния фиш е установен собственика на МПС като лице, което носи отговорност за конкретното нарушение. Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП собственикът на МПС заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, на което се издава и изпраща електронен фиш за нарушението. В съответствие с тази правна уредба в преписката е приложен първият издаден за нарушението ел. фиш на В. В. Е. като представител на „Аладин Транс“ЕООД, който е бил анулиран, след като тя заявила, че л.а. Шкода Фабия с рег.№ С****РК не е собственост на това дружество и представила писмен договор с нотариална заверка на подписите за покупко-продажба на МПС, сред които и процесния лек автомобил, по силата на който на 25.04.2007г. той е преминал в собственост на ЕТ“М.-М.Н.“***. М.С.Н. е физическото лице, което е регистрирало този ЕТ“М.-М.Н.“. Регистрирането на ЕТ“М.-М.Н.“ от М.С.Н. не води до възникване на нов правен субект, който да е различен от физическото лице. Поради това и прекратяването по силата на закона на регистрацията на ЕТ не води заличаване на правен субект и доводите в тази насока в жалбите са неоснователни. Правилно ВРС разгледал тези възражения в жалбата, представената справка за прекратяване на регистрацията на ЕТ по силата на §5 , ал.1 от ПЗР на ЗТР считано от 01.01.2012г. и с оглед липсата на оспорване на данните в писмените доказателства, че М.С.Н. е физическото лице, което е било регистрирано като ЕТ и което от 25.04.2007г. е собственик на л.а. Шкода Фабия с рег.№ С****РК, намерил за правилно и законосъобразно издаден именно на него Електронния фиш серия К №2436115, с който като собственик е ангажирана административната отговорност за осъщественото нарушение при управлението му. Н. не е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението на 04.11.2018г. в 19.00 часа с л.а. Шкода Фабия с рег.№ С****РК, поради което като собственик, в съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДвП на него е издаден електронен фиш за заплащане на глобата за извършеното с автомобила нарушение. Размера на глобата наложена с ел. фиш е фиксирания в чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП размер от 400лв., който по действащата редакция на закона по време на нарушението е предвидено да се налага на водач, който превиши с над 41 km/h до 50 km/h разрешената максимална скорост при движение извън населено място. Поради това правилно ВРС потвърдил като законосъобразен издадения ел. фиш на основание чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП с фиксирания в тази норма размер на глобата за нарушението.

С оглед изложеното правилно, законосъобразно и в съответствие с доказателствата и установените от тях релевантни факти и обстоятелства в решението на ВРС е направен извода, че в производството по издаване и връчването на ел. фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата незаконосъобразност. Фактическите и правни изводи в обжалваното решение са в съответствие с доказателствата и приложимите разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, нарушението е квалифицирано правилно и за него е приложено предвиденото административно наказание глоба, което за установеното превишение на скоростта с 49км/час е определено във фиксирания от размер от 400лв. в приложимата административно-наказателна разпоредба.

Предвид гореизложеното касационният състав не констатира наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, поради което Решението на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1242/20.06.2019г. по НАХД №1908/2019г. на Районен съд - Варна.

Решението е окончателно .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

Членове:1.

 

 

 

 

 

 2.