Определение по дело №68811/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11240
Дата: 23 март 2023 г. (в сила от 23 март 2023 г.)
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20221110168811
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11240
гр. София, 23.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110168811 по описа за 2022 година
намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими и следва да се приемат.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „М. като трето лице
– помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да
извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на
това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Направено е искане за задължаване на третото лице да представи, находящи се у него
документи, което също е допустимо и касае събирането на доказателства за
правнорелевантни за спора факти.
Не следва да бъдат допускани поисканите от ищеца СТЕ и ССчЕ, доколкото същите
са поискани за установяване на обстоятелства, които ответникът не оспорва.
Налице са основанията за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
основание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за допускане на
СТЕ и ССчЕ.
ДОПУСКА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК привличане на страната на ищеца трето
1
лице-помагач – „М. с посочен в исковата молба адрес на управление.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „М., в едноседмичен срок от получаване
препис от настоящето определение да представи намиращите се при него документи,
касаещи отчитането и разпределянето на топлинната енергия за абонатен № . за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., в това
число изравнителни сметки документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение,
документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки за процесния
период на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на
служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС /ако такива са съставяни/,
документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение, като му УКАЗВА,
че при неизпълнение в срок на дадените указания на основание чл. 161 ГПК съдът може да
приеме за доказани обстоятелствата, за установяване на които страната е създала пречки.
ПРИЛАГА ч.гр.д.№ 9731/2022г. на СРС, 26 състав, към производството по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 18.05.2023г. от 09.40
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
следните вземания: за сумата от 994,82 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2018г. – м.04.2020г. за топлоснабден имот в гр.С., ,
сумата от 22,24 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.01.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.02.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 184,86 лв., представляваща обезщетение
за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019г.
до 08.02.2022г. и сумата от 5,06 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване
на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 03.03.2019г. до
08.02.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 9731/2022г. на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата
„Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
2
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят месечните дължими суми. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д. № 9731/2022г. по описа на СРС, 26
състав, срещу дължимостта на които ответникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
както и разноските за производството.
Ответникът е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете по основание с твърдения, че не е собственик или носител на вещно
право върху топлоснабдения имот. Не оспорва количеството на доставена до имота
топлинна енергия и размера на претендираните вземания. Позовава се на изтекла
погасителна давност за вземанията за част от исковия период. Претендира разноски.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга,
която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че за процесния период от м.05.2018г. до м.04.2020г. до
процесния топлоснабден имот с аб. № . е доставена топлинна енергия на стойност от 994,82
лв., че в сградата, в която се намира имота, е извършвана услугата дялово разпределение,
чиято стойност за периода от м.01.2019г. до м.04.2020г. се равнява на сумата от 22,24 лв.,
както и че размерът на обезщетенията върху посочените главници правилно е изчислен на
сумата от 184,86 лв. върху цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2019г. до
08.02.2022г. и на сумата от 5,06 лв. върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 03.03.2019г. до 08.02.2022г.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
плащане на процесните вземания.
Страните са направили доказателствени искания за установяване на фактите,
тежестта за доказване на които носят. Относно доказателствената сила и стойност на
доказателствата съдът дължи произнасяне само в решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
3
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4