О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260125
Гр.Варна, 22.12.2020 година
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, в закрито съдебно
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове: Даниела Костова
Десислава Сапунджиева
след като се запозна с материалите по ВЧНД № 417/2020г. на
Варненски апелативен съд, докладвано от съдия Даниела Костова, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.270 ал.4 НПК и е образувано по
подадените от адв.А.А. (в
качеството му на защитник на подс.Р.М.П.) и от адв.В.Ц.(в качеството му на защитник на подс.К.М.
М.) частни жалби срещу протоколно определение от 10.11.2020г. по НОХД №1037/2020г.
на Варненски окръжен съд, с което определените по отношение на двамата
подсъдими мерки за неотклонение „Задържане под стража” са били потвърдени.
В частната жалба на адв.А.А.
се навежда довод за „неправилност, необоснованост и нецелесъобразност“ на
съдебния акт, изразяващ се в прекомерната тежест на взетата мярка за
неотклонение, която се търпи от подс.Р.М.П. от
07.06.2018г. Акцентира се на значителния период на задържане (две години и
половина). Оспорва се и заключението на съда, че не е оспорена презумпцията по
чл.63 ал.2 т.3 от НПК като се посочва, че тази разпоредба следва да се
коментира само при първоначално вземане на мярка за процесуална принуда. В
молбата се посочва семейното положение на подсъдимия (семеен, с четири деца),
липсата на предходна съдимост, наличие на постоянен адрес ***. По тези причини
се настоява за определяне на по-лека мярка за процесуална принуда.
В частната жалба на адв.В.Ц.също се акцентира
върху продължителността на задържането (дефинирано като изтърпяване на
наказание), недоброто здравословно състояние на подсъдимия, както и на дефекти
в правната квалификация на деянието. В подкрепа на тезата на защитата за
екстремна продължителност на задържането се привеждат като аргумент нормите на
чл.5 ал.3 и чл.6 от ЕСПЧ и т.22 от Директива 2016/343 на ЕС. По тези причини се
настоява за определяне на по-лека мярка за процесуална принуда.
Жалбите като подадени в срок и от процесуално легитимирани лица се явяват
допустими, а разгледани по същество - неоснователни.
От материалите по делото се установява, че на 03.12.2018г. в ОС Варна е бил
внесен обвинителен акт срещу дамата подсъдими по обвинение по чл. 242 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК с период на извършване 26.01.2017г. –
16.03.2018г. и с предмет прекурсори на обща стойност
225 640 000 лв. В хода на досъдебното
производство спрямо подсъдимите К.М. М. и Р.М.П. са
били взети мерки за неотклонение „Задържане под стража“ на 07.06.2018г., няколкократно
проверявани по съдебен път. Престъплението, за което им е повдигнато обвинение,
е тежко умишлено по смисъла на чл.93 т.7 НК, в конкретния случай наказуемо с
лишаване от свобода за срок от 15 до 20 години и глоба от 200 000 до 300 000
лв.
Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано първоинстанционното съдебно производство, приключило с
присъда, постановена на 21.01.2020г., която като обект на въззивна
проверка е била отменена с решение на АС Варна от 21.09.2020г., а делото
върнато на ОС Варна за ново разглеждане от друг състав на съда. По
новообразуваното НОХД 1037/2020г. по описа на ОС Варна на 10.11.2020г. е било
проведено разпоредително заседание, в рамките на което е било направено искане
от подсъдимите и защитниците им за изменение на мерките им за неотклонение в
по-леки. Първоинстанционният съд е оставил без
уважение направените искания. В мотивите към протоколното определение е отчел периодът
на задържане като действително дълъг (и не по вина на подсъдимите), но е
посочил, че презумпцията по чл.63 ал.2 т.3 от НПК не е оборена. По отношение на
подс. М. се е позовал на
изготвената пред АС Варна петорна СМЕ, според чието заключение лицето може да
пребивава в място за лишаване от свобода, където може да провежда предписаните
медицински терапии.
Споделят се изводите на ОС Варна по отношение наличието на обосновано
предположение в степен, обслужваща целите на производството по чл.270 от НПК. В
определението си съда е направил извод, че с голяма степен на вероятност е
възможно подсъдимите да са съпричастни към деянието, за което са привлечени към
отговорност.
По отношение на втората изискуема предпоставка за продължаване на най-тежката
мярка за неотклонение съдът действително е посочил, че презумпцията по чл.63
ал.2 т.3 от НПК не е оборена, но е добавил и че намира за все още налична
реална опасност от укриване и извършване на престъпление с мотивите за налични
финансови средства и възможност за мобилност. В този смисъл не може да се
приеме становището на адв.Цветков, че тежестта на
доказване е прехвърлена от обвинението към защитата в какъвто смисъл е
цитираната от него в частната жалба т.22 от Директива 2016/343 на ЕП и Съвета.
Нужно е да се отбележи, че разпоредбата в случая е интерпретирана в по-различен
нюанс предвид спецификата на производството по чл.270 от НПК в рамките на което
е цитирана.
Реалната опасност от извършване на престъпление съдът извлича от съдебното
минало на подс. М., за който по
делото се съдържат данни за осъждания в Белгия за деятелност, касаеща производство, притежание и търговия с наркотични
вещества. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл.8 ал.2 от НК съдебните
власти в РБългария са обвързани с отчитането на
присъди, постановени не само на територията й, но и на всяка друга
държава-членка на ЕС. По втората постановена през 2016г. в Белгия присъда
спрямо него производството е протекло задочно, което е сериозна индиция за реална, а не хипотетична опасност от укриване.
С горното съдът констатира наличие на изискуемите от закона предпоставки за
продължаване на определената му мярка за процесуална принуда. Следва
допълнително да обсъди и данните за здравословното му състояние, изтъкнати пред
ОС Варна. Споделят се изводите на защитата, че подсъдимият страда от хронични
заболявания. Последните са изброени в СМЕ, назначена от АС Варна, която е
защитена от вещите лица в съдебно заседание, проведено на 10.09.2020г. За
посочените заболявания (захарен диабет тип 2 с давност 20 години, хипертонична
болест
I-ва степен и дегенеративни
промени в гръбначния стълб) е заключено, че са с давност и незначителни промени, като е
посочено, че здравословното състояние се отчита като стабилно. Направени са
предписания по лечението с уточнението, че то може да бъде проведено условията
на местата за лишаване от свобода при определени диетични режими.
Аналогични са изводите на съда и по отношение на подс.П.,
като опасността от укриване и извършване на престъпление се извлича от
обвинението в трансгранична деятелност, извършено в продължителен период от
време. Изтъкнатият от защитата факт за дете на две годишна възраст, което подс.П. не е виждал, не се счита от съда за ново
обстоятелство, което да е от характер да доведе до промяна на горния извод.
Не се споделят изводите на защитата за прекомерен и неразумен срок за
задържане и за интерпретирането му като трансформиран в изтърпяване на
наказание. Проведеното съдебно производство е било в режим на регулярни съдебни
заседания, което е знак за положените усилия на съда за приключването му в
разумен срок. Срокът на задържане действително е продължителен, но съдът не би го
определил като прекомерен и неразумен, взимайки предвид фактическа и правна
сложност на делото, чието повторно разглеждане тепърва започва. То е с голям
обем ДП, двама подсъдими, с обвинения за трансгранична престъпна деятелност,
множество свидетели и експерти. В този смисъл действията на съдилища до момента
изпълняват критериите на редица решения на ЕСПЧ, указващи че „съдебните органи
трябва да проведат наказателното производство с необходимото професионално
старание“. Тези обективни критерии не могат да бъдат пренебрегнати при
преценката относно разумността на срока за задържане.
По изложените съображения, съдът намира, че при наличието на обосновано
предположение за съпричастност на подсъдимите към приписаната им от обвинението
дейност, тежестта на повдигнатите обвинения, осъждания в страна-членка на ЕС за
сходни деяния (за подс. М.), реалния риск от укриване и извършване на престъпление, разумния срок
на задържане и разглеждането на делото с необходимото професионално старание,
както и липсата на обстоятелства от медицински характер, които да доведат до
нужда от смекчаване на мярката за неотклонение с оглед опазване здравето и
живота на подсъдимите, не са налице основания за уважаване на частните жалби.
В допълнение следва да се припомни, че мярката за неотклонение не обслужва
само нуждите на досъдебното производство, тя обезпечава провеждането на цялото
наказателно производство, включително и евентуалното изпълнение на наказание.
Водим от изложените съображения и на основание чл.345 и чл.270 ал.4 НПК Варненски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.11.2020г. по НОХД №1037/2020г. на Варненски
окръжен съд, в частта, в която са оставени без уважение исканията на защитата и
подсъдимите и са потвърдени мерките за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ на подсъдимите
К.М. М. и Р.М.П..
Определението е окончателно.
Председател : Членове: 1.
2.