РЕШЕНИЕ
№ 3986
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110135399 по описа за 2023 година
Ищецът Ф. „В. на з.“, ЕИК ....предявява иск за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат
от неправомерното поведение на община С.
Твърди, че на дата 23.03.2023 г. ищцовата фондация е получило
Покана за доброволно изпълнение с изх. № 4819/31.01.2023 г. по ИД
№ 20237900400203 по описа на ЧСИ Р. М. В., рег. № ЧСИ: ..., с район
на действие: СГС, с приложение – Изпълнителен лист от 04.10.2021 г.
по описа на Административен съд – София област, с която на
ищцовото дружество е предоставен двуседмичен срок за доброволно
изпълнение на задължение в общ размер на 2143,40 лева, което
задължение е формирано както следва:
-1500,00 лева, обективирана в Изпълнителен лист от 04.10.2021 г.
по описа на Административен съд – София област;
1
-200,00 лева, адвокатски хонорар по изпълнителното дело в полза
на взискателя – община С.;
-443,40 лева, съгласно Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ.
Ищецът твърди, че с молба до ЧСИ Р. М. В. с вх. №
12172/27.03.2023 г. е представена имейл кореспонденция между
председателя на Фондацията и община С., от която е видно, че на
12.08.2021 г. в 15:49 ч. община С. е предоставила банкова сметка, по
която да бъде преведена въпросната сума. Сочи, че към молбата е
приложено и платежно нареждане, от което е видно, че сумата от
1500,00 лева – разноски по административно дело № 315/2021 г. по
описа на Административен съд – София област, е изцяло заплатена от
Фондацията на взискателя – община С. на дата 23.08.2021 г. Твърди, че
на дата 04.10.2021 г. в полза на Община С. е бил издаден
изпълнителен лист за сумата от 1500,00 лева във връзка с адм. дело №
315/2021 г. по описа на Административен съд – София област.
Посочва, че след това било образувано изпълнително дело №
20237900400203 на ЧСИ Р. М. и на основание чл. 507 от ГПК е
наложен запор върху банковата сметка на ищеца в „Първа
инвестиционна банка“ АД. Поддържа, че след като молбата е била
разгледана от ЧСИ Р. М., наложеният запор бил вдигнат, а взискателят
– Община С. е депозирал молба, с която заявил, че не се
противопоставя на направеното искане за прекратяване поради
изпълнение на задължението, както и че плащането е извършено
надлежно така, както е описано в молбата.
Заявява, че на 10.04.2023 г. адвокат Д. е получила по имейл –
Постановление за прекратяване на изпълнително дело №
20237900400203 на ЧСИ Р. М. на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Сочи, че за изготвянето на гореописаната молба и извършването на
правни действие по защита на ищцовото дружество в образуваното
изпълнително дело, председателят потърсил адвокатско съдействие и
2
в тази връзка сторил разноски в размер на 400,00 лева. Поддържа, че
от страна на ЧСИ – Р.Ми. във връзка с образуването на
изпълнителното дело на 07.02.2023 г. е удържана такса за обработка на
запорно съобщение в размер на 20,00 лева, което също представлява
имуществена вреда за ищеца в резултат от неправомерните действия
на ответника.
Счита, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди настъпили в резултат на непозволено увреждане може да бъде
предявен в гр. София, съгласно чл. 115, ал. 1 от ГПК, тъй като
местоизвършването на деянието е гр. София, което се изразява в
неоснователно завеждане на изпълнително дело, което е образувано
при ЧСИ с район на действие – Софийски градски съд във връзка с
изпълнителен лист, издаден от Административен съд – София област.
Твърди, че е претърпял вреди, изразяващи се в заплащане на
адвокатско възнаграждение отново в гр. София.
Твърди, че ответника е злоупотребил с процесуалните си права.
Посочва, че със завеждането на изпълнително дело №
20237900400203 по описа на ЧСИ Р. М. ответникът – община С., чрез
своя упълномощен представител, е нарушил тази забрана и е
злоупотребил с правото си на принудително изпълнение,
упражнявайки го недобросъвестно – за защита на вече погасено
вземане, от което за ищеца са произлезли имуществени вреди.
Поддържа, че ответникът носи отговорност за действията на
упълномощения си представител. Счита, че в настоящия случай са
налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по
чл. 49, във вр. чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 3 от ГПК. Заявява, че
ответникът като възложител на работа на пълномощника си по
изпълнително дело № 20237900400203 по описа на ЧСИ Р. М., следва
да носи отговорност за противоправните му действия, изразяващи се в
неоснователното образуване на изпълнително производство за
вземане, което вече е погасено чрез плащане. Поддържа, че подаване
3
на молба за образуване на изпълнително дело при липса на
материално право представлява злоупотреба с процесуално право и е
в нарушение на принципа на добросъвестност, уреден в чл. 3 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди община С. да
заплати в полза на Ф. „В. на з.“ сумата от 420 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат от непозволено увреждане,
изразяващо се в неоснователно образуване на изпълнително дело №
20237900400203 по описа на ЧСИ – Р. М.
Моли съда на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД да осъди ответника
да заплати на ищеца мораторна лихва върху претендираната сума в
размер на 11,80 лева, считано от деня на увреждането – 23.03.2023 г.
до деня на завеждане на исковата молба – 23.06.2023 г.
Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца мораторна
лихва върху присъдената сума от деня на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и съдебно – деловодни разноски, включително и
адвокатско възнаграждение.
С допълнителна Молба с вх. № 72384 от 05.03.2024 г. ищецът
заявява, че не са налице основанията за прекратяване на делото, тъй
като ответникът е заплатил претендираните в настоящото
производство суми и е признал исковете, което не е предпоставка за
прекратяване на делото, а за постановяване на решение при признание
на иска по чл. 237 от ГПК. Също така твърди, че с представеното
платежно нареждане не е заплатена лихва от деня на подаване на
исковата молба до плащането на сумата, нито направените с
производството разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Заявява, че ищецът в действителност е направил тези разноски.
Поддържа, че са неоснователни твърденията за възникнало
недоразумение, разрешаването на което е могло да бъде постигнато с
4
кратка кореспонденция. Заявява, че със своето поведение ответникът е
дал повод за завеждане на делото и следва да понесе направените в
тази връзка разноски. Счита, че не са налице предпоставките за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение. Твърди, че
настоящия случай е обичаен като правна и фактическа сложност,
поради което не са налице основания за присъждане на
възнаграждение под посочения минимум в Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Изтъква, че е обективно невъзможно преди ангажирането на
адвокат и заплащането на адвокатско възнаграждение ищецът да
предскаже, че ответникът ще признае иска, а от друга, в настоящото
производство вече за извършени достатъчно процесуални действия,
които да оправдаят заплатеното възнаграждение и понасянето му от
насрещната страна – депозирана е искова молба, правени са справки
по движението на делото, във връзка с продължителния период от
време, през който ответникът не е получавал препис от исковата
молба. Счита, че не са налице предпоставки за прекратяване на
делото, а за насрочването му в открито съдебно заседание, в което
процесуалното представителство на ищеца отново ще бъде
извършвано от адвокат.
Моли съда да постанови решение при признание на иск, с което в
полза на ищцовото дружество да бъде присъдена лихва от деня на
подаване на исковата молба до плащането на сумата, както и
направените разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът –
община С., които заявява, че предявения иск е допустим и
основателен. Заявява, че на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК прави
признание на предявения иск. Изтъква, че са налице надлежни
доказателства, че задължението, възникнало вследствие на
изпълнителен лист от 04.10.2021 г., издаден от Административен съд –
5
София област в полза на Община С., с който ищцовата фондация е
осъдена да заплати сумата от 1500 лева, представляваща направени
разноски по дело № 315/2021 г. на АССО, е изпълнено изцяло, и
сумата е преведена на бюджетна сметка на Община С. на дата –
23.08.2021 г., видно от платежно нареждане за плащане, представено
от ищеца и извлечение по бюджетна сметка на административния
орган от 24.08.2021 г., с IBAN: BG63 CECB 9790 3162 1198 00, за
период: 23.08.2021 г. – 23.08.2021 г.
Посочва ,че ищецът е бил добросъвестен, тъй като сам е
инициирал намерение доброволно да заплати сумата, на която АССО
го е осъдила, видно от писмена кореспонденция, осъществена на
електронната поща на административния орган. Твърди, че плащането
е осъществено едва 10 дни след предоставяне на информация за
конкретно определената сметка на О. С. още преди ответникът да се
снабди с изискуемата сума чрез изваждане на изпълнителен лист по
конкретното дело. Твърди, че образуваното дело при ЧСИ Р. М., рег.
№ ....., с район на действие – СГС е ненужно, при условие, че
задължението е било погасено. Счита, че се касае за
вътрешноинституционално недоразумение, заради което ищецът
очевидно е претърпял претендираните вреди.
Моли съдът, след като вземе предвид настоящото изявление да
прекрати делото.
Моли на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да възложи разноските по
настоящото дело върху ищеца. Твърди, че ответното дружество
изразява готовност да заплати претендираната сума в размер на 431,80
лева в полза на Ф. „В. на п.“, но тъй като дружеството не разполага с
информация за тази сметка към момента, предлага да заплати
претендираната сума преди края на производството, с което ще
реализира кумулативните предпоставки на понятието
„добросъвестност. В условията на евентуалност, в случай, че съдът не
уважи молбата за прекратяване на делото и неплащане на разноски по
6
това производство – прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ищеца.
С допълнителна молба от 12.02.2024 г. ответното дружество
заявява, че в съответствие с признатия иск и със заявеното си
намерение за заплащане на дължимата сума, с платежно нареждане от
05.02.2024 г. ответното дружество е внесло по сметката на ищеца
сумата от 431,80 лева, представляващи обезщетение за имуществени
вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане, ведно със
законната лихва от деня на увреждането до датата на подаване на
исковата молба, а именно предмета на иска по настоящото дело.
Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото. Заявява, че е
реализирал и двете кумулативни предпоставки на понятието
„добросъвестност“ в рамките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответното
дружество е признало иска и е представило доказателства, че е
платила претендираната сума в рамките на съдебното производство в
полза на ищцовото дружество. Моли съда на основание чл. 78, ал. 2
от ГПК да възложи разноските по настоящото производство върху
ищеца, с оглед реализираните предпоставки за това, а в условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност. Твърди, че размерът
на претендираното възнаграждение е съобразен с Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но съпоставен
с цената на иска е несъразмерен. Поддържа, че сумата за целия иск е
равна на адвокатския хонорар, което не кореспондира с критериите за
справедливост и същото е непропорционално спрямо претендираната
цена на иска. Освен това заявява, че ищецът не е осъществил
претендираната адвокатска защита поради извършеното признание на
иска.
Съдът намира, че иска следва да се отхвърли за главницата и
мораторната лихва, поради плащане в хода на производството. В
протокол от съдебно заседание е записано, че в хода на делото
ответната страна е заплатила 431,80 лева, като тази сума включва и
7
главницата и мораторната лихва на дълга. Искането за присъждане
на законна лихва върху главницата за времето от завеждане на иска до
датата на плащане е основателен и следва да се уважи.Разноските
следва да се възложат на ответната страна, тъй като и признанието и
плащането на дълга са станали след завеждане на делото. С оглед
размера на възнаграждението на ищцовия адвокат възражението на
ищеца за прекомерност е неоснователно. Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО поради плащане в хода на производството
иска на Ф. „В. на з.“, ЕИК ...предявен срещу О.С. за заплащане на
обезщетение в размер на 420 лева главница и 11,80 лева, мораторна
лихва, считано от деня на увреждането – 23.03.2023 г. до деня на
завеждане на исковата молба – 23.06.2023 г.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца законна лихва върху
сумата 420 лева от 26.03.2023г. до 05.02.2024г.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца разноски в размер на
450 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8