№ ________
В., ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Галина Владимирова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 190/2020г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Х. Г.Х., ЕГН: **********,*** против Решение №
2150/26.11.2019г. на ВРС, ХХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 4919/2019г.
по описа на същия съд, с което е потвърден електронен фиш Серия К № 2270235 на
ОДМВР-В., с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300,00лв.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че ВРС не е
обсъдил наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на електронния фиш,
а изложените мотиви противоречат на събраните по делото доказателства. ВРС не е
изяснил в цялост фактическата и правна обстановка, в частност - относно
времето, мястото и съставомерността на твърдяното нарушение. В издадения
електронен фиш липсват съществени реквизити, между които дата на издаване и
място, на което се твърди, че е извършено нарушението. Твърди, че не е
опровергано съмнението, че „автоматизираната система“ е използвана
неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред. Налице са
несъмнени данни, че контролният орган е присъствал при констатиране на
нарушението, което е достатъчно да създаде съмнение във верността на отчетената
скорост и/или в идентификацията на автомобила. Сочи и че е спорно
обстоятелството дали мястото за осъществяване на контрол на скоростта е било
оповестено от ОДМВР-В.. Независимо че с изменението на ЗДвП в ДВ,
бр.54/05.07.2017г. е отпаднало изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП – да
се публикуват местата за контрол на скоростта, сочи, че мястото за контрол
предварително трябва да е определено и да отговаря на критериите по чл.6,
ал.2-3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като отмяната на чл.7 от Наредбата
не е основание за игнорирането на това задължение. Твърди и че предоставените
данни не кореспондират с действителното състояние, доколкото в посочения ден и
час се е движел в посока, обратна на цитираната в електронния фиш, като от
представения видеоклип не може да се установи категорично местоположението на
автомобила и посоката на движение. Неправилно ВРС е приел и че по отношение на
мобилните устройства и системи за контрол на трафика и видеозаснемане на пътни
нарушения, е отпаднала обвързващата сила на ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС.
Обстоятелството, че след промяната на чл.189, ал.4 от ЗДвП изискването за
установяването и заснемането на нарушението е разширено чрез добавянето на
израза „автоматизирано“ не води до неприложимост на тълкувателното решение.
Относно точността на измерване и отчитането на техническите параметри на
използваното устройство, твърди, че необсъдено и неизяснено е останало
обстоятелството дали е съобразена и приложена разпоредбата на чл.16, ал.5 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол, при което да се
приспадне максимално допустимата грешка на измерването, а не стандартното
средно отклонение от 3км./ч. ВРС не е съобразил и че контролният орган е
присъствал през цялото на време на функциониране на устройството, а не само при
включването и изключването, което не изключва възможността за манипулиране на
системата. В този случай наказващият орган е следвало да проведе процедура по
издаване на наказателно постановление, т.к. чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП
предвижда ел.фиш да се издава само когато нарушението е установено и заснето с
АТСС в отсъствието на контролен орган. Иска се отмяна на обжалваното решение и
на потвърдения с него електронен фиш.
Ответната страна – ОДМВР-В.,
чрез юрк. К. Л.-А., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в
писмен отговор с вх.№ 2201/12.02.2020г. Сочи, че обжалваното решение е
постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти,
и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Правилно ВРС е
констатирал, че при съставянето на електронния фиш не са допуснати съществени
нарушения на административнопроцесуалните правила. Налице е пълно съответствие
между правното и фактическото описание на нарушението. Последното е индивидуализирано
в достатъчна степен, с всички съставомерни признаци, за да се направи обоснован
извод, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Предвид доказаността
на нарушението, основателно е ангажирана отговорността на собственика на
процесното МПС, правилно е определено и наложеното наказание. По изложените
съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. На основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура-В. дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на процесуалните
правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред
ВРС е установено, че на 26.05.2018г., около 17,59 часа, по път І клас № 9, в
посока от гр.В. към к.к. Зл.п., бил управляван л.а. БМВ Х6 Х Д. 40Д, с рег.№ В хххх
ВС. В района до автобусна спирка „Майстор М.“, автомобилът се движел със
скорост над допустимата от 60 км./ч. В този район била монтирана и
функционирала преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации – тип ARH CAM S1. При преминаване на автомобила
системата отчела скорост на движение от 94км.ч., след приспаднат толеранс.
Установено било, че собственик на автомобила е „Е.“ ООД, а въз основа на
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП – че автомобилът е управляван от Х. Г.Х..
На същия е съставен електронен фиш Серия
К №2270235/26.05.2018г., с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложена
глоба, в размер на 300лв.
За да потвърди
електронния фиш ВРС е приел, че същият е съставен при спазване изискванията на
чл.189, ал.4 от ЗДвП: посочена е териториалната структура на МВР – ОДМВР-В.,
на чиято територия е установено нарушението; мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението; регистрационен номер на превозното средство и
неговият собственик; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размерът
на наложената глоба; срок и сметка/място на доброволно плащане. Относно авторството
на деянието ВРС е приел, че същото е безспорно установено по данните,
предоставени от собственика. Техническото средство, с което е установено
нарушението е от одобрен тип и отговаря на метрологичните изисквания. Предвид
липсата на императивно задължение е прието, че неоповестяването на мястото на
контрол не е нарушение на закона. Относно оплакването, че измерването е станало
в присъствието на контролен орган, ВРС е съобразил отмяната на чл.7 от Наредба
№ 8121з-532/2015г. Въз основа на приетия по делото снимков материал от
техническото средство за контрол, документацията за него, протокола за
използване на АТС и декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, ВРС е приел, че
извършването на нарушението е доказано.
Така постановеното
решение е правилно.
ВРС е установил вярно
фактическата обстановка, обсъдил е събраните доказателства и доводите на
страните, и е стигнал до обоснован и в съответствие с материалния закон извод
за законосъобразност на електронния фиш. Противно на твърденията в касационната
жалба, мотивите на обжалваното решение кореспондират със събраните
доказателства и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.
Неоснователни са оплакванията в
касационната жалба, че фактическата обстановка не е безспорно установена, че
липсват съществени реквизити в електронния фиш и че не е опровергано съмнението
за неправомерно използване на автоматизираната система, поради присъствието на
място на контролен орган.
Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г.,
регламентира условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, чрез които
се издават електронни фишове за установените нарушения на правилата за движение
по пътищата – чл.3 от Наредбата.
Съгласно легалните дефиниции в §1
от ДР на ЗАНН и §6, т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Електронният фиш е властнически акт с установителни и санкционни функции, който
по арг. от чл.189, ал.11 е приравнен по правно действие на АУАН и НП.
Този акт се издава за нарушения,
които се санкционират само с глоба, след протичане на съкратеното производство
по чл.189, ал.4 от ЗДвП, което с оглед ускорената процедура няма състезателен
характер. Именно в тази връзка е използвания в разпоредбата израз
„в отсъствие на контролен орган и на
нарушител“, който само указва характера и последиците на електронното
изявление, а не поставя като изискване „физически“ на мястото на установяване и
заснемане на нарушението да не присъства контролен орган. В този смисъл
неоснователно касаторът твърди, че присъствието на контролен орган е опорочило
производството и е следвало да се премине към процедура по съставяне на
наказателно постановление.
Неоснователно е и оплакването, че мястото на
контрол не е било обозначено с пътен знак Е24, т.к. нарушението е извършено и
установено на 26.05.2018г., към който момент е била в сила отмяната на чл.7 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. с ДВ, бр.6 от 2018г., в сила от 16.01.2018г.
Неоснователно касаторът твърди и че не са
безспорно установени местоположението на автомобила и посоката му на движение. В
случая използването на системата АТС ARH CAM S1 на мястото
за контрол е удостоверено с протокол (приложение към чл.10, ал.1 от Наредбата),
съставен от обслужващия полицейски служител, в който изчерпателно са посочени
точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за
контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на
работната смяна и номерата на първия и последния запис. Данните в протокола,
ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен системата, доказват, че
нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално
разрешена скорост за същия от 60км./ч. Мястото на извършване и
установяване/заснемане на нарушението безспорно се установява от прихванатите GPS координати. От описанието – път първи клас № 9, спирка
„Майстор М.“, безспорно се установява и че нарушението е извършено извън
населеното място гр.В., поради което правилно е приложена санкционната
разпоредба на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. От приложената снимка № 0011543, се установява
регистрационния номер на автомобила, а от представената декларация по чл.189,
ал.4 /чл.188, ал.2/ от ЗДвП безспорно се установява кое е лицето, което го е
управлявало на 26.05.2018г. в 17,59 часа.
Неоснователно е и оплакването, че
при определяне на наказуемата скорост не са съобразени техническите параметри
на системата, а е приспаднато стандартното отклонение от 3км.ч.
Съгласно чл.16, ал.5 от Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена
скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш
за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се
приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755
от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
(ДВ, бр.98 от 2003г.).
Съгласно чл.755, ал.1 от Наредба
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с
ПМС № 239/24.10.2003г., максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва
да бъдат: 1/ ± 1 km/h до 100 km/h или ± 1 % от измерената стойност за
скорости над 100 km/h – в лабораторни условия при измерване на скорост чрез
симулиране на сигнал; 2/ ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност
за скорости над
100 km/h – при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове.
Именно така регламентираните
допустими грешки са посочени в приложения по преписката Протокол от проверка №
242-ИСИ/11.12.2017г. на Българския институт по метрология, Дирекция „Изпитване
на средства за измерване, устройства и съоръжения“, отдел „Изпитване на
средства за измерване“, като видно от извършеното от системата заснемане на
автомобила, наказуемата скорост от 94 км./ч. е определена след приспаднат
толеранс.
По така изложените съображения
обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено
в сила.
При този изход на спора в полза
на ОДМВР-В. следва на основание чл.63, ал.5, вр.ал.3 от ЗАНН, вр.чл.37 от
Закона за правната помощ, вр.чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ,
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Водим от горното,
Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл.221,
ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2150/26.11.2019г. на ВРС, ХХХVІІІ-ми състав, постановено
по НАХД № 4919/2019г.
ОСЪЖДА Х. Г.Х., ЕГН: **********,*** да заплати на Областна дирекция на МВР - В.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.