Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Д., 01.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина
Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 3722/2019 г. по описа на Д.кия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от
приложеното ч. гр. дело № 2322/2019 г. Д.кият районен съд със заповед №
1263/01.07.2019 г. е разпоредил длъжникът В. В. Т., ЕГН:**********, адрес: ***,
като длъжник по договор за покупко-продажба на топлинна енергия, ДА ЗАПЛАТИ на
кредитора „Топлофикация С.” ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С.,
район „***, представлявано от И. М., следните суми: 3116,88 лева, представляваща дължимата сума по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия за доставена топлинна енергия за периода
от май 2015г. до ноември 2017г. за обект с абонатен номер ***, намиращ се в гр.
С., ж.к.”***, ведно със законната лихва върху нея от 27.02.2019г.до
окончателното плащане; 472,16 лева,
представляваща законната лихва върху посочената в т.1 сума за периода от ***г.
до ***г.; 29,17 лева, представляваща
дължимата сума по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за дялово
разпределение; 5,50 лева, сума
представляваща законната лихва върху посочената такава за дялово разпределение;
72,47лева, сума представляваща
направени съдебно-деловодни разноски и 50
лева за юрисконсулско
възнаграждение.
Съобщението до длъжника е
изпратено до регистрираните постоянен и настоящ адрес. Тъй като длъжникът не е
открит и не се е намерило лице от домашните му, съгласно да получи съобщението,
длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47,
ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването
следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото. На
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена на
длъжника с изтичане на срока за получаването й от канцеларията на съда.
При служебна проверка в ТД на НАП
В., офис Д., е установено, че длъжникът няма регистрирани трудови договори към
настоящия момент. В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
/изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с разпореждане от 12.09.2019 г. е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса.
В
изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба /предмет на
настоящото гр. дело № 3722/2019 г./ срещу длъжника, като е предявил иск за
установяване съществуване на вземането му относно процесните суми.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и
в съдебно заседание от упълномощения юрисконсулт, ответникът е потребител на топлинна
енергия по договор за доставка за имот, находящ се на посочения по-горе административен
адрес.
За периода от м. ***г. до м. ***г., за посочения обект е
начислена като консумирана топлинна енергия на стойност 3 116,88 лв. Поради
това, че ответникът не е заплатил в срок предоставените му от ищцовото
дружество количества електрическа енергия, за последното е налице правен
интерес от търсената искова защита, доколкото срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено възражение.
В исковата молба е посочено, че ответникът в качеството си
на собственик на имот е клиент на топлинна енергия на ищцовото дружество по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, според който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия. Според ищеца ответникът е ползвал доставяната от дружеството
топлинна енергия и въпреки отправените покани за доброволно изпълнение на
задълженията не ги е погасил. Сочи се, че сумите за топлинна енергия са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период
са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на топлинна
енергия на базата на реален отчет на уредите в съответствие с наредбите за
топлоснабдяването. В този смисъл ищецът настоява се за уважаването на
предявените искове и присъждането на направените разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК В. В. Т., чрез
назначения особен представител адвокат Д.В. ***, е представила писмен отговор на исковата молба,
според който предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани.
Д.кият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че ответникът е потребител обект с абонатен
номер ***, намиращ се в гр. С., ж.к.”***, по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона
за енергетиката (ЗЕ) – „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди”
е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си”. В
този смисъл ответникът има право да закупува топлинна енергия, а ищецът да
получи нейната цена, след отчитане на доставената му електрическа енергия
посочения по-горе обект.
По искане на ищеца по делото е
допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице Е.Й. след
запознаване с материалите по делото и извършената проверка в счетоводството на
ищеца е дала следното заключение:
Дължимите суми за топлинна енергия
за процесния период са в размер на 3 116,88 лв., а за дялово разпределение
– 29,17 лв., като липсват счетоводни данни за извършени от ответника плащания
на суми за потребена топлинна енергия, касаещи процесния период.
Според в.л. законната лихва върху
главицата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до *** г. е в
размер на 492,49 лв., от която: 486,43 лв., начислени върху всяка една от
главниците по издадените фактури за топлинна енергия, и 6,06 лв., начислени
върху всяка една от главниците по фактури за дялово разпределение.
По делото е прието и заключението
на вещото лице доц. Д-р инж. А.А. по назначената съдебно-техническа експертиза.
Според в.л. показанията на общият топломер в Абонатната станция(АС) на процесната сграда са отчитани
ежемесечно, като технологичните разходи
на топлоенергия в АС са отчислявани за сметка на „Топлофикация С.” ЕАД – в
съответствие с чл. 58 от Приложение 1 към СТЕ. Установен е отопляемият обем на
процесния имот, че възлиза на 183,1 м2.
На следващо място в.л. е
установило, че е налице Договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди – за топлоснабдявания имот ж.к. „***, абонатен номер***.
Вещото лице е посочило, че общият
отопляем обем само на помещението в ап. 61, в който има отоплителни радиатори е
143 м2, а отопляемия обем на сградата е 9 720 м3.,
като не е посочен отопляемият обем само на помещенията в сградата, в които има
включени отоплителни радиатори. Слез запитване до ищеца в.л. е узнало, че коригираният
отопляем обем на процесната сграда през отоплителен сезон 2016-2017 г. е
2 567 м3.
Прилаганите цени на топлоенергията
съответстват на посочените от ДКЕВР, като общата дължима сума – за топлоенергия
за отопление(отдадена от радиатори и от
сградната инсталация общо) е 2 138,02 лв.; за топла
вода –п851,70 лв. и за услугата на дялово разпределение на топлинна енергия –
29,17 лв. общо 3 018,89 лв., като количествата топлинна енергия за
отопление и битово горещо водоснабдяване се изчислява в съответствие с
методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост.
Доцент А. докладва, че топлоенергията
за отопление, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана коректно – в съответствие с утвърдената
методика.
Общият топломер в АС на
процесната сграда е преминал последващи
метрологични проверки на ***г. и
а ***г., т.е. спазван е срокът за извършване на последващи проверки на
топломери.
В полза на ищеца е издадена цитираната
по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал. 1
от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, то за „Топлофикация
С.” ЕАД е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет
установяване дължимостта на процесните суми.
Между страните не се спори, че
посочените в исковата молба суми не са заплатени и до настоящия момент. Съгласно
постановените по реда на чл. 290 от ГПК и представляващи задължителна съдебна
практика Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. дело № 3184/2013 г. на ІІІ г.о. на
ВКС и Решение №221/11.07.2011 г. по търговско дело №5/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС
нормата на чл. 153 от Закона за енергетиката собственикът или титулярът на
вещното право на ползване в имот при режим на етажна собственост по презумпция
на закона се смята за потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. С оглед на това
между страните е налице посоченото облигационно отношение по доставката на
топлинна енергия и възраженията на ответника за липсата му са неоснователни.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация С.“ АД на потребители за битови нужди в град С., които
се изготвят от „Топлофикация С.” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Според
цитираните Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на Продавача.
На основание чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда
- етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Правото на собственост на
ответника върху имота, за който се отнасят процесните услуги, чието заплащане
се претендира, е установено съобразно представените по делото писмени
доказателства: Удостоверение за наследници с изх. № 36/07.02.1989 г.,
издадено от община М., град С.; Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
№ 80, том ІI, рег. № 4267, дело № 235 от 01.12.2017 г.; Нотариален акт за собственост
на апартамент(апартамент) по чл. 55 от ЗПИНМ, № ***,
том ***, дело № *** от *** г.; Молба за откриване на партида от В. С. Т. ***.09.1992
г.; Констативен протокол № ***г., изготвен от Топлофикация С.” АД, ТР „***”;
Заявление от „Виа Тран” ЕООД с № ***г.;
Съобщения към фактури с № ***г., № ***г., № ***г.; Извлечение от сметки по
месеци за абонатен № ***; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация-С.” ЕАД на потребители в град С.; плик с пощенско
клеймо 15.10.2019 г.
Според чл. 143, ал. 1 от ЗЕ
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за
дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето,
извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно
методика по наредбата по чл. 125, ал. 3 от
ЗЕ. Алинея втора предвижда, че топлинната енергия за отопление на общите
части на сградата – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални разпределители, в които има отоплителни тела, се определя въз
основа на: 1. мощността на отоплителните тела, или 2. показанията на инсталираните върху тях
индивидуални разпределители. Според ал. 3 на същия член, топлинната енергия по
предходните два текста, се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно § 1, т. 38 от ЗЕ, „отопляем
обем на имот” включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната
помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата,
предвидени за отопление по проект.
На основание чл. 139 от ЗЕ,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение, което се извършва
от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а.
Ответникът е собственик на обект в сграда топлоснабдявана
от ищцовото дружество, и има качеството на потребител на топлинна енергия. След
като количествата на топлинната енергия, потребени за имота са установени, а
цените за тях са определени съответствие с изискванията на действащата Наредба
за топлоснабдяване и цени на топлинна енергия за процесния период за стопански
потребители, за ответника като потребител съществува задължението за плащане на
цената на доставената енергия.
В случая реално отчетеното
количество е измерено от законно монтиран и сертифициран топломер. Според чл. 167
от Наредбата за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол (Приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г., обн.,
ДВ, бр. 98 от 7.11.2003 г.), между които са и топломерите, последните подлежат
на първоначална и последващи проверка. Видно от заключението по изготвената
съдебно-техническа експертиза, при извършената в ищцовото дружество проверка
вещото лице е констатирало, че действалият в абонатната станция на Етажната
собственост общ топломер е от търговски тип и е преминавал необходимия
метрологичен контрол.
Съобразно заключението на вещото
лице, което не е оспорено по съответния ред от страните, и което като обективно
и компетентно е кредитирано от съда (според чл. 182 от ГПК вписванията в
счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на
другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на
лицето или организацията, които са водили книгите) се установява, че общият
размер на сумите за консумирана топлинна енергия за имота на ответника за
исковия период възлиза на процесните суми и че същите са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката за
процесния период - спазени са редът, техническите условия за топлоснабдяване и
прилагането на дяловото разпределение на ТЕ в сградата – етажна собственост,
определени в Наредба № 2/28.05.2004 г. и Наредба № 16-334 от 16.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се
противопоставят на вземането на кредитора. По изложените съображения в полза на
ищеца е възникнало вземане за плащане на цена за предоставените блага за
процесния период и в размера, посочен в заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза, съвпадащ с исковата претенция. Доказателства за
заплащане на претендираните суми по делото не са представени, поради което
съдът приема, че е налице неизпълнение на задълженията на ответника, което е
във формата на пълно неизпълнение.
В този смисъл предявеният иск за
признаване за установено, че ответникът дължи в полза на ищеца сумите от: 3116,88
лева, представляваща дължимата сума по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия за доставена топлинна енергия за периода от май 2015г. до ноември
2017г. за обект с абонатен номер ***, намиращ се в гр. С., ж.к.”***, ведно със
законната лихва върху нея от 27.02.2019г.до окончателното плащане; 472,16 лева,
представляваща законната лихва върху посочената в т.1 сума за периода от ***г.
до ***г.; 29,17 лева, представляваща дължимата сума по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия за дялово разпределение; 5,50 лева, сума
представляваща законната лихва върху посочената такава за дялово разпределение.
Съответно, при така постановения
резултат, и основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените от
него съдебно-деловодни разноски по настоящото делото в размер на 879,89 лв. /осемстотин
седемдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/.
По отношение на
съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство, същите
възлизат на 122,47 лв. /сто двадесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/,
от която: 72,47 лв. – платена ДТ, и 50 лв. – възнаграждение за упълномощения
юрисконсулт.
С оглед изложените съображения, Д.кият
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че В. В. Т. с ЕГН **********, адрес:
***, като длъжник по договор за покупко-продажба на топлинна енергия, ДЪЛЖИ по издадената от Д.кия
районен съд заповед № 1263/01.07.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2322/2019 г. в полза на кредитора
„Топлофикация С.” ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С.,
район „***, представлявано от изпълнителния директор К. В. Г., следните суми: 3 116,88 лева, представляваща дължимата
сума по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за доставена топлинна
енергия за периода от май 2015г. до ноември 2017г. за обект с абонатен номер ***,
намиращ се в гр. С., ж.к.”***, ведно със законната лихва върху нея от
27.02.2019г.до окончателното плащане; 472,16
лева, представляваща законната лихва върху посочената в т.1 сума за периода
от ***г. до ***г.; 29,17 лева,
представляваща дължимата сума по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия за дялово разпределение; 5,50
лева, сума представляваща законната лихва върху посочената такава за дялово
разпределение
ОСЪЖДА В. В. Т. с
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация С.” ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. С., район „***, представлявано от изпълнителния директор К. В. Г.,
сумите от: 879,89 лв. /осемстотин седемдесет и девет
лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща сторените по настоящото дело
съдебни разноски; 122,47 лв. /сто двадесет
и два лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща сторените по ч. гр.
дело № 2322/2019 г. по описа на Д.кия районен съд съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Д.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: