РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Ямбол, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка Ст. Жекова
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Ж. П. И.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232300600427 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на служебно назначеният защитник – адвокат от АК-****
на подсъдимия М. А. /М. А. /, роден на ********** година в гр.***, **** гражданин на ****
срещу Присъда № 97/04.07.2023 г., постановена по НОХД № 280/2023 г. по описа на
Районен съд Елхово.
С присъдата, подс.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.279, ал.1 от НК, т.к. на **.**.**** година в района на гранична пирамида № 159 в
землището на с.Странджа, обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата
на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта, поради което и на основание чл.54, ал.1 от НК е осъден на три месеца
лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено от
изпълнение за изпитателен срок от три години, както и на глоба в размер на 100 лева.
На осн.чл.189, ал.2 от НПК е постановено направените по делото разноски за
преводач в хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лева, да останат за сметка
на органа, който ги е направил – РДГП - Елхово.
В подадената жалба се твърди неправилност, необоснованост и явна
1
несправедливост на постановената присъда. Счита се, че обвинението е останало недоказано
от събраните по делото доказателства. Едновременно с това се изтъква наличие на
предпоставките за приложение на разпоредбата на ал.5 на чл.279 от НК. Претендира се
отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова такава, с която подс.А. да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска
изменение на обжалваната присъда чрез приложение на разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
Въззивникът – подсъдим участва в съдебно заседание чрез служебно назначения
му защитник - адвокат от АК-****, който поддържа изцяло въззивната жалба и моли същата
да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Представителят на ЯОП настоява да се потвърди изцяло постановената от ЕРС
присъда като правилна, обоснована и справедлива.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на
страните и атакувания съдебен акт, в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от
НПК намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице имащо право и
интерес от обжалване. Разгледана по същество се преценя като неоснователна по следните
съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие
и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното и съдебното производство
гласни и писмени доказателства, поради което проверяващият съд намира за ненужно да я
преповтаря. Правилно и обосновано първата инстанция приема и кредитира като логични и
непротиворечиви гласните доказателства - обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2 вр. с
ал.1, т.2 от НПК и показанията на свидетелите В. П. и Ж. У., дадени от тях в хода на
проведеното по делото съдебно следствие, както и писмените доказателства, приложени по
делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361
вр.с чл.283 от НПК. Правилно и обосновано първата инстанция приема и кредитира
обясненията на подс. А., като обективни, логични и като кореспондиращи с останалия
събран по делото доказателствен материал. Показанията на разпитаните свидетели П. и У.
правилно и обосновано са кредитирани от решаващият съд с доверие като логични,
последователни и логично съвместими с обясненията на подсъдимия. Освен това, правилно
е отчетено от съда, че липсват индициии за предубеността на свидетелите. Настоящият
състав на въззивния съд споделя изцяло доводите на решаващия такъв в посока кредитиране
на приложените по делото писмени доказателства, като неизолирани от останалия
доказателствен материал. Анализът на събраните доказателства, извършен от районния съд
и изложен в мотивите към присъдата е правилен и съобразен със законовите изисквания,
поради което въззивният съд напълно се солидаризира с него.
След точна и пълна преценка на данните от всички доказателствени средства,
относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било
2
прието от първата инстанция, че може да се направи еднозначен извод по отношение
авторството на инкриминираното деяние, т. е. да се приеме, че обвинението е доказано по
несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 от НПК. В тази насока, инстанцията
не може да търпи упрек /какъвто отправя защитата/, защото при условията на чл.305, ал.3 от
НПК от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства, е мотивирал
правните си изводи за взетото решение.
Въззивният съд не намери основания да отмени обжалваната присъда и да
постанови оправдателна такава, каквото е искането по жалбата на защитника, тъй като от
доказателствата по делото и при правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е
направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав по чл.279, ал. 1 от НК. Правните изводи
на районния съд, подробно изложени в мотивите на обжалваната присъда, напълно се
споделят от въззивната инстанция.
Безспорно установено от фактическа страна е обстоятелството, че въззивникът е
осъществил фактически действия по преминаване на държавната граница, като не е имал
разрешение от надлежните органи на властта, които осъществяват гранично пропускателен
контрол. Безспорно е обстоятелството, че въззивникът не е разполагал с необходимите
документи за преминаване на държавната граница през съответните КПП. С обстоятелството
на преминаване на държавната граница без разрешение на съответните органи за това,
въззивникът безспорно е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на
държавната граница. Осъщественото от М. А. деяние по чл.279 ал.1 от НК е осъществено в
изпълнителна форма без разрешение на органи на властта, в хипотеза на влизане в страната,
като деянието е довършено, тъй като е налице обективно преминаване на държавната
граница.
Въззивникът е осъществил деянието и от субективна страна, при пряк умисъл, тъй
като е съзнавал противообществения му характер и е искал настъпването на
противоправните последици. Съзнавал е, че преминава държавната граница при липсата на
необходими за това документи, респективно разрешение на съответните власти, но е искал
настъпването на противоправните последици, а именно-преодоляване на държавната
граница и достигането на територията на Република България. По изложените съображения,
с атакуваната присъда районният съд правилно, обосновано и законосъобразно е признал
подс. А. за виновен в осъществяване на съставомерно по смисъла на чл.279, ал.1 от НК
деяние.
Настоящия състав на въззивния съд намира наложеното на въззивника наказание
при условията на чл.54 от НК - лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер
на 100 лева, както и при отлагане на изтърпяването на наложеното наказание лишаване от
свобода на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години, за справедливо. Същото е
съобразено със степента на обществена опасност на осъщественото деяние, която е
сравнително невисока с оглед начина на осъществяване на деянието от една страна и с
ниската степен на обществена опасност на личността на извършителя, предвид
3
обстоятелството, че е с чисто съдебно минало, направените самопризнания, а и механизма
на осъществяване на деянието. Затова и определеното на минимума на предвиденото в
текста наказание глоба и лишаване от свобода и с приложението на разпоредбата на чл.66
ал.1 от НК при минимално предвидения в същата срок, се явява справедливо и съответно на
целите, визирани в чл.36 от НК.
Въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционния
такъв не е приложил разпоредбата на ал.5 на чл.279 от НК. В мотивите си районният съд
обосновано и правилно е отразил, че за приложението на визираната законова разпоредба
следва да бъдат преценени внимателно всички причини, мотивирали чуждият гражданин да
осъществи състава на престъплението по чл.279 ал.1 от НК. В конкретният случай, освен
твърденията на защитника /които не са подкрепени с доказателства/ в посока, че въззивника
е влязъл в страната, за да потърси закрила от Република България, по делото не са налице
каквито и да било доказателства, от които да се приеме, че са налице предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК. В дадените от въззивника обяснения,
приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им, а и с цялостното си
поведение включващо подаване от негова страна на молба за закрила по реда на ЗУБ, която
впоследствие обаче не е поддържал и самоволно е напуснал РПЦ-с.Баня, като към момента е
в неизвестност и производството по молбата му е прекратено /арг. писмо № **-**-***-
*/**.**.**** г. на ДАБ при Министерски съвет/, същият сочи на намерение за преминаване
през границата единствено с цел да достигне страна от ЕС /Германия/ по лични причини, а
не поради това, че в страната си по произход е бил преследван заради свои убеждения или
дейност в защита на международно признати права и свободи. Липсват каквито и да било
доказателства, че подсъдимият е преминал границата без съответно разрешение по причини,
свързани с неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания или че е бил
преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права
и свободи. По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира
доводите на защитата на въззивника - подсъдим касателно наличието на обстоятелства за
приложение на разпоредбата на ал.5 на чл.279 от НК, за неоснователни.
По отношение направените в досъдебното производство разноски за преводач,
районният съд правилно на осн.чл.189, ал.2 от НПК е постановил същите да останат за
сметка на органа, който ги е направил и да не се присъждат в тежест на подсъдимия.
При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира
пропуски и грешки, водещи до изменение или отмяната му.
Водим от горното и в съответствие с чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 97/04.07.2023 г., постановена по НОХД № 280/2023
4
г. по описа на Районен съд Елхово.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5