№ 359
гр. Тетевен, 22.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100155 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България” № 81 В,
представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез от юрк. Б. Т., срещу С. С. К., ЕГН
********** с адрес: с. ххххххх, област Ловеч, ул. „ххххххх“ 6 с цена на иска: 871.39 лева.
В исковата молба се твърди, че на 13.10.2019 година длъжникът С. С. К., ЕГН
**********, сключил Договор за потребителски кредит № хххххххх с „Сити Кеш“ ООД, по
силата на който е получил сумата от 600 лева, срещу което се съгласил да върне 7 броя
вноски в по 132.28 лв. в срок до 13.05.2020 г., когато е падежирала последната вноска,
съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 47.83 %.
Сочи се, в исковата молба, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице,
което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята
професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за
паричен заем № хххххххх на 13.10.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между
страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и
съобразно условията на договора.
Ищцовото дружество заявява, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира
договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е
сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че
процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл.
1
11 и чл. 22 от ЗПК.
На следващо място се сочи, че процесният договор е сключен по електронен път по
силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът
бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването
на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по
закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Заявява се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
13.01.2022 г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“
№ 81 В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било
индидуализирано в Приложение № 1, към договора за прехвърляне на вземане.
Моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че С. С. К., ЕГН
********** дължи на дружеството „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********
парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 790/2024 г., а именно сумата в общ
размер от 871.39 лв., формирана както следва:
1) главница в размер на 600 лв.;
2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 101.46 лв. за
периода от 31.10.2019 г. до 13.05.2020 г.
3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 169.93 лв. за период от
13.05.2020 г. до 13.08.2024 г.,
4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както в
заповедното, така и в исковото производство.
В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор
на Исковата молба.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл. 146 от ГПК:
Предявен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 от
ГПК.
Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на заявените в исковата молба
факти и обстоятелства, в негова тежест е да установи наведените от него твърдения,
обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно:
- съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание имащо за
предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума , както и по размер и длъжник;
- факта и момента на настъпилата изискуемост на вземанията.
В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен и е изплатил
2
задължението си по процесния договор.
Не се нуждае от доказване факта, че по инициатива на ищеца е подадено заявление и
образувано заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК, както и че е било образувано
ч. гр.д. № 790/2024 г., по описа на PC - Тетевен, както и Разпореждане № 264 от 22.01.2025 г.
по ч.гр.д. 790/2024 г. на РС - Тетевен за предявяване на установителен иск, е връчено на
заявителя на 29.01.2025 г., а иска е подаден в срок на 04.02.2025 г., възползвайки се от
правото на ищцовото дружество да инициира исково производство, след връчване на
заповедта за изпълнение на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК по повод заявлението му за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК на ответника, че същия не сочи
доказателства по отношение на изправността си по процесния договор.
Приложените към исковата молба писмени доказателства следва да се допуснат.
На страните следва да се укаже, че страните могат да уредят отношенията помежду
си като се спогодят при изгодни да двете страни условия, предвид изложеното от ответника
в отговора на исковата молба.
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело № 155 по описа за 2025 година на РС - Тетевен, за
разглеждане в открито заседание на 22.05.2025 г. от 14.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ДОПУСКА като доказателства приложените с исковата молба писмени
доказателства.
По делото да се приложи Ч. гр. дело № 790/2024 г. по описа на РС – Тетевен.
УКАЗВА на ответника, че същия не сочи доказателства по отношение на
изправността си по процесния договор.
УКАЗВА на страните на основание чл. 161 от ГПК, че с оглед на обстоятелствата по
делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснатите доказателства.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя на страните възможност най-
късно в първото по делото съдебно заседание да изложат становище относно дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако в предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
на чл. 147 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
3
обжалване.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че спора може да се реши чрез съдебна спогодба по чл.
234 от ГПК, чрез медиация или извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на
спора.
Указания за страните:
Съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК Страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
Съгласно чл. 40, ал. 2 ГПК Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.
Съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4